За социологията, малките партии и изборите

Петък, 24 Март 2017 14:35 Публикувана в У нас Прочетена 1215 пъти
Десислава Николова от ИПИ: С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години. Десислава Николова от ИПИ: С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години. Снимка: БГНЕС

Последните дни хора, с които говоря, споделят, че са се отказали да  гласуват за първоначално избраната от тях партия, защото според социологическите проучвания не влиза в парламента, а те не искат да си загубят вота. Всъщност тази статия е точно за тези разколебали се и за малките партии, които според социологията към момента не прескачат бариерата.

 

1/ Социологическите проучвания грешат – тривиален факт, който често забравяме. Оставям настрана поръчковите проучвания от агенции, които обикновено се активни само по избори и представят „криво огледало” на нагласите с цел обслужването на определени партийни интереси.

 

Освен този проблем има две грешки, присъщи на всяко извадково изследване, включително и социологическите.

 

Причините за тези грешки са:

 

1/ основата за извадката, т.е. оценката за съвкупността, която се ползва

 

2/ стохастичната грешка, присъща на всяко извадково проучване. Ако извадката е 100% от съвкупността, тогава стохастичната грешка е 0%, в противен случай винаги я има – колкото по-малка е извадката спрямо съвкупността, толкова по-голяма е тази грешка.

 

Извадката се прави на база последното преброяване на населението или текущата демографска статистика на НСИ. След това се определя методът за извадката, като социолозите обикновено я структурират на база квоти или т.нар. относителни дялове по различни признаци на населението – пол, етнос, икономическа активност, големина на населените места, териториално разделение и др.

 

Проблемът е, че колкото сме по-далеч от преброяването, толкова по-голяма става грешката в това да се използват данните за населението оттогава, тъй като структурата на населението се променя. А последното означава, че т.нар. квоти по различни признаци, които социолозите използват, стават все по-неточни.

 

Към 2017 г. са минали 6 години от последното преброяване, което си е един сериозен период, т.е.най-вероятно отклонението също е сериозно. Текущата демографска статистика също е много далеч от истината, ако се съди от огромните ревизии на данните, например, за работната сила (които ползват текущата демографска оценка), след всяко преброяване на 10 години.

 

Грешката, свързана с неточната оценка за населението, означава също, че големи градове (или области) като столицата, Варна, Бургас и др. чието население постоянно расте, най-вероятно са подценени като представителство в извадката. Това се видя много ясно при ревизията назад на данните за населението и работната  сила след последното преброяване от 2011 г. Оказа се, че текущата демографска оценка е подценявала все повече населението на София и е надценявала това на области с много лоши демографски тенденции като Видин, например.
Т.е. само заради извадковия метод и самата оценка за населението, на която се базира извадката, имаме кумулация на две грешки - стохастична и такава, свързана с неточната оценка за съвкупността (цялото население на България).

 

Стохастичната грешка за 1000 души представителна извадка за населението е 3%, т.е. ако една партия получава подкрепа в социологическо проучване от 15%, това означава, че на практика нейната подкрепа би могла да бъде в интервала между 12 и 18%. Тази грешка е от особено значение за малките партии, защото в горната част на доверителния интервал може да влизат в парламента, а по средата – да не влизат. А социологическите агенции обикновено съобщават само средата на интервалите.

 

2/ в извадковите проучвания малките съвкупности (примерно редки болести, малки партии, малки етноси и т.н.) естествено се подценяват или надценяват, защото за тях грешката е много по-голяма.

 

3/ социологическите проучвания се провеждат единствено и само в страната – т.е. диаспорите и изселническите общности не са представени в тях. Това касае най-вече партии, които разчитат на такъв вот – в конкретния случай това са ДОСТ (изселници от Турция) и вероятно Да, България и Нова република, чиито кампании бяха насочени и към емигрантските общности в Европа.

 

4/ в политическата теория има един такъв феномен, за който споменах и по-горе и който може да се нарече „гласуване за победители”. Накратко, хората се влияят от социологията и ако видят, че тяхната партия не влиза в парламента, пренасочват вота си към по-печеливш кандидат за да не се „изгуби” гласът. Поръчковите социологически агенции знаят много добре това и го използват. Бих препоръчала да се гледат проучвания само на големи, постоянно действащи агенции, с добра репутация и история.

 

5/ дори и малка партия, за която гласувате, да не прескочи бариерата за парламента, ако има над 1% от вота, това означава държавна субсидия за нея до следващите избори (11 лева на глас; ако имаш примерно 100 000 гласа, това означава 1,1 млн. лева на година в следващите четири години). Тези пари дават финансово спокойствие на партията и могат да се използват за заздравяване на позициите й и цялостна политическа активност.

 

С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години.

 

Бележка на редакцията: Редакцията на „Свободен народ онлайн“ има известни бележки към някои формулировки в статията, но изцяло подкрепя общия й дух и заключения. Принципът на „полезния вот“ е обществено зло, използувано по най-безскрупулен начин от така наречените „големи партии“ през целия период от изборите през 1991 година (първите проведени по пропорционалната система след 10 ноември 1998 година).

 

Колко са „големи“ така наречените „големи партии“ ние добре знаем. Те могат да са големи откъм членове или от към изборен резултат, но откъм идеи са повече от бедни роднини на партиите от своите европейски политически семейства. За нас, една политическа партия е толкова голяма, колкото са големи идеите й и експертизата й.

 

Отделен въпрос е, че освен изнесените по-горе съображения има и обстоятелства, за които социолозите не носят каквато и да е отговорност. Има определени категории избиратели, които просто „крият“ вота си, когато попаднат в извадката за дадено емпирично социологическо изследване, наричано популярно „предизборен сондаж“.

 

Най-отчетливата категория такива избиратели са мюсюлманите в България. Години на ред, ДПС получаваше по-висок резултат от прогнозирания в проучванията. Това ставаше не защото социолозите са некадърни, а защото избирателите на ДПС предпочитат да отговарят на анкетьорите с „не съм решил още“, „няма да гласувам“ или пък дори с подвеждащо заявление за гласуване за някоя „обществено приемлива партия“ – най-често управляващата до момента.

 

Затова, ако в неделя ДОСТ ни поднесе изненада, добре ще да не виним социолозите за това, а просто да си дадем сметка, че тази медийна обстановка, определена част от потенциалните гласоподаватели на г-н Местан просто ще си замълчат.
В крайна сметка, нашият призив към избирателите е изобщо да не размишляват над това какви прогнози се разхвърлят из медиите и из публичното пространство, а да гласуват за този, който според тях отговаря на разбиранията им и (евентуално) ще защитава ефективно интересите им. Всичко друго е вятър и мъгла.

 

Други статии от Десислава Николова можете да прочетете на сайта на Института за пазарна икономика (ИПИ). Тази статия е публикувана там на 24 март 2017 година на адрес: http://ime.bg/bg/articles/za-sociologiyata-malkite-partii-i-izborite/

Влезте, за да коментирате