Бойко Борисов падна. Общественият натиск трябва да продължи

Сряда, 20 Февруари 2013 17:28 Публикувана в У нас Прочетена 1391 пъти
Бойко Борисов падна. Общественият натиск трябва да продължи Бойко Борисов падна. Общественият натиск трябва да продължи

В рамките на два дни, напълно в своя стил Бойко Борисов смени акъла си на 180 градуса. Единият ден той щеше да се бори до край. На другия ден, той вече с готовност подаде оставката на правителство и прати българския народ на ... пардон, изпрати го да гласува за „Костов, Станишев или Доган“.

Очевидно е, че Борисов побърза да даде оставката си, за да се приберат хората от улицата. За неговата лесно ранима душа е непосилно да гледа всекидневни маршони, при които се споменават роднините му по пряка и по съребрена линия. До вчера, стратегията на Борисов се свеждаше до идеята да се насочват народното недоволство срещу така наречените „удобни виновни“. Агентурата на премиера правеше и невъзможното за да се канализира протеста срещу трите електроразпределителни дружества и срещу вече уволнения ръководител на ДКЕВР – Ангел Семерджиев. На 19 февруари 2013 г., суперменът от Банкя направо се опита да яхне протестите, устройвайки монументална пресконференция в Гранитната зала на Министерския съвет. От телвизионния екран той обяви, че ще намали цената на тока от 01 март 2013 г. и че до края на деня ще вземе лиценза на ЧЕЗ.

Както често става, заканите на Борисов се оказаха нефелни. Лицензът на ЧЕЗ може да се отнеме само от ДКЕВР, а благодарение на „калинковата“ кадрова политика ан премиера, регулаторната агенция в този момент дори нямаше и председател. Споменаването на намерение за сваляне на цената на тока пък светкавично извади на бял свят простата истина, че лъвския пай от сметките за ток отиват в касите на НЕК и на ЕСО – две изцяло държавни структури. Като се  добави автоголът с показването на екрана на дами, дошли ужким от „окото на циклона на протестя“, а всъщност – ноторни хрантутници на властта, ефектът от драматичното тв шоу се вкисна.

Нощта на 19-ти срещу 20-ти февруари 2013 г. бележи обрата в позицията на Бойко Борисов. След заканата за барба до край, той изведнъж се „фръцна“, обиди се и обяви, че ще подаде оставката на кабинета. Изхождайки от досегашния опит в свалянето на правителствата на Луканов и на Жан Видинов, може да се предполага, че от една страна политическите наставници на Борисов са обезпокоени, а от друга страна някой е дал на Борисов гаранции, че няма да бъде преследван, поне в България.

Кукловодите на Борисов трябва да бъдат търсени сред лобито на мениджърите на търговските банки. Те имат сериозни основания да се безпокоят от нарастващия размах на протестите. Действително, след като отмине първоначалната еуфория по идеята за национализация на ЕРП-тата, публиката може да си спомни, че много по-лесно, безболезнено и до немай къде полезно да се национализират една – две банки, нагълтали се до преяждане с парите на държавните търговски дружества, на институции и общини. Гневът на хората, детониран от високите сметки за ток, всъщност ежедневно се помпа от кръвосмучещата система на високите лихви, поддържани от финансовата плутокрация. „Финансовите магьосници“ нямат никакво основание да се чувствуват недосегаеми и „над нещата“.

Според специалистите, самият Борисов има сериозни основания да се безпокои както за политическото, така и за физическото си оцеляване. На няколко пресконференции, Цончо Колев – антитерорист от кариерата и човек с преки наблюдения над началото на протежираната от МВР кариера на премиера в оставка, подчертаваше, че Борисов се страхува от възмездието на някогашните си приятели от подземния свят. Наистина, политическата биография на гения от Банкя върви в комплект с дълъг списък на фактори в подземния свят, които са напуснали грешната Земя по време на историческото главно секретарство на Борисов в МВР. Всички тези неразкрити убийства „изпираха“ биографията на суровия мъж с кожен шлифер, който винаги се озоваваше на местопрестъплението преди полицията и „Бърза помощ“.

Без всякакво злорадство трябва да се отбележи, че при такова „наследство“ от удобни за него и неразкрити убийства, Бойко Борисов има пълно основание да се безпокои за живота си. В престъпния свят, възмездието може да се проточи произволно дълго, но никога не бива забравено или отменено. Отделна тема са спекулациите, че сръбският престъпен бос Сретен Йосич също имал сметки за уреждане с Борисов. Някогашният главен секретар на МВР бил взел едни пари, пък после Йосич се оказал екстрадиран в Нидерландия ...

Дори и само българският вектор на потенциални заплахи за Борисов да е в сила, премиерът в оставка е имал сериозни основания да произнесе знаменитата си реплика, че за него „извън политиката живот няма“. На тази основа можем да изчислим, колко сериозна е уплахата от размаха на протестите през последните дни. Най-вероятно всички, които се опитват да насочват, манипулират и контролират протестите през последните дни са стигнали до заключението, че масовата стихия им се изплъзва и събитията могат да тръгнат по някакъв съвсем свой ход.

От тук нататък следват няколко въпроса, които са от съдбоносно значение. На първо място, не бива да се допуска, въртенето на „рулетката на мандатите“ да отнеме десетки дни. Натискът над политическите сили трябва да продължи с искането политическата партия ГЕРБ незабавно да откаже мандата, който президентът Плевнелиев е длъжен да връчи на лидера й съгласно Конституцията. Останалите парламентарни сили би трябвало също незабавно да декларират отказ от мандат за съставяне на правителство при сегашния състав на парламента. Президентът Плевенлиев трябва да прояви здрав разум и да не допусне присъствието на Борисов или на Цветан Цветанов в служебното правителство, което надявам се ще трябва да състави.

На второ място, политическите сили, които до този момент не са се цамбуркали в казионното политическо блато, трябва да се замислят за отговорността си пред хората, които са на улицата. Голяма част от  протестиращите в момента нямат свое политическо представителство. Те заслужават да им се предложи сериозна алтернатива, която да е различна от това, което прадлагат партиите, известни като „партии на прехода“ или „партии на статуквото“. Тази алтернатива трябва да стъпва не толкова на някаква стройна политическа идеология, колкото на категоричен отказ от досегашния маниер на управление.

Избирателите, търсещи своето политическо представителство, трябва да получат гаранции, че могат да гласуват за хора, които няма да третират държавата като окупирана територия. В България има хора, които са показали, че могат да понесат тежки удари в името на правото си на мнение. Не са необходими гении и свръхспециалисти (с каквито комай-комай държавата изобщо не разполага) – необходими са хора, които са показали, че нямат клептомански наклонности.

Бойко Борисов остави огромни проблеми след себе си, но новите управляващи, които и да са те, не бива да смятат това като оправдание за евентуални нови безобразия. След свалянето на Борисов една от важните задачи на свободните хора в България е да не допуснат завръщането му на власт. Нито на предстоящите избори (което е почти невероятно), нито след още един мандат.

Най-новата история познава прецеденти, като завръщането на Виктор Орбан на власт в Унгария. Бойко Борисов в България, Виктор Орбан в Унгария, Никола Груевски в Македония са мутации на една и съща отвратителна политическа тенденция, събираща в едно авторитаризъм, празнословие, демагогия и псевдохристияндемократическа маскировка. За съжаление тази отвратителна политическа тиня беше припозната от Европейската народна партия, която легитимира подобни пишман „нови десни“. Точно примерът на Унгария трябва постоянно да ни напомня, че демокрацията не е еднопосочен и необратим процес. За да не плащаме още един път вересиите на Бойковщината.

Последно променена в Сряда, 20 Февруари 2013 17:34
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате