Д-р Николай Михайлов е безспорно един от блестящите интелектуалци на съвременна България, независимо от всички различия и разминавания, които може да има с него човек. По-долу поместваме интервю на Мила Гешакова с него, което беше публикувано във вестник „24 часа“ под заглавието „Д-р Николай Михайлов: „Червени боклуци“ е чалгата на десния преход“. (Виж: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2304341 ).

Публикувана в Очи в очи

Бившият лидер на БСП и президент на България Георги Първанов (2002 – 2012 г.) обяви, че не е изключено сегашното управление да изкара мандата си до края, но БСП ще плаща висока цена, предупреди Първанов."Има 130 депутатснки гласа с гласовете на мандата. Но не мисля, че това е печелившото в чисто политически план. Не може всеки ден да мислиш за кворума, и да управляваш успешно, убедително. Те треперят всеки ден – да не би някой да се успи за кворума. Това правителство трябва да прави сериозни реформи. В един момент ще трябва да се вземат непопулярни решения – кой да ги вземе? "Атака" трудно би гласувала за нещо такова. Отново оставаме на ръба, защото "Атака" е непредсказуем, несолиден партньор. Това е формула, която ще ни създава допълнително проблеми".

Публикувана в У нас
Събота, 20 Юли 2013 18:08

Почина Александър Лилов

На 79-годишна възраст почина проф. Александър Лилов, съобщиха негови съпартийци, цитирани от "Фокус".

До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за идеологическата работа. Вторият след Живков.

След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания.

Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник "Правда" се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП. От януари 1990 до декември 1991 г.

Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов).

Участва в работата на Кръглата маса.

Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител - в 4-тото, 6-ото, 7-ото и 8-ото Народни събрания до 10 ноември 1989 г. След тази дата се ползва с прозвището "Стратега". От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание с листата на БСП.

През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП.

Публикувана в У нас