Управлението на обществената телевизия е сред същностните проблеми в българската медийна регулация. Съветът за електронни медии избира с обикновено мнозинство генералния директор и с квалифицирано мнозинство предложения от него Управителен съвет. Генералният директор е и председател на Управителния съвет. Тази пирамидална структура съсредоточава огромна власт в институцията „генерален директор“. Конкурсното начало пък дава възможност за превръщането на организационно-творческата и управленска структура в поле на непрестанни експерименти. Това лишава обществената телевизия от придвидимост и устойчивост, тъй като на всеки три години вътрешно-нормативната уредба се превръща в експериментално поле за нови решения.

Съветът за електронни медии няма правомощия на същински надзорен орган в областта на управлението на БНТ, той подписва с генералния директор и с членовете на управителния съвет договори за възлагане на управление, които най-често са бланкетни и не съдържат необходимата конкретика. В практиката на водещи европейски обществени телевизии при конституирането на управителните и надзорните съвети е въведен квотен принцип. Български принос е управителният съвет да бъде напълно зависим от волята на генералния директор. При формиране на управителните съвети на френската обществена телевизия квота имат работещите в медията, културни и научни институти, медийният регулатор.

Нашият закон само описва набора от правилници, необходими за структуриране и организиране на творческия процес в медията. (Управление на обществени медии). Регулаторът ги одобрява, но често няма капацитет за професионален анализ и критична рефлексия. Така цялата вътрешно-нормативна уредба и организационно-творческа дейност са в правомощията на генералния директор и управителния съвет, предложен от него. Създадената пирамидална структура превръща обществената телевизия у нас в заложник на разбиранията и вкусовете на управителния съвет.

Честото преструктуриране на управленската структура подлага системата на стрес и я лишава от устойчивост и предвидимост. Липсва ефективен надзор в областта на управлението и финансирането. отсъствието на точни и ясни правила за продуцентската и редакторска дейност, неефективната връзка с реализационните структури води до субективизъм в основополагащи дейности. Отсъства и вътрешен мониторинг за дейността на отделните редакционно-творчески и реализационни звена. Продуцентските и редакционните екипи е необходимо да изработват програмните политики въз основа на проучвания и експертизи и да обявяват вътрешни и външни конкурси за предавания и формати.

Общественият съвет у нас не е представителство на гражданското общество, на различните научни и културни институти, неправителствени структури, органи и институции. Общественият съвет в германската обществена телевизия ARD, който има и надзорни функции, е конституиран по силата на Федерален договор, в който подробно са описани институциите, които имат свое представителство./ Смисълът на Обществения съвет не е творческо-рецензентска, дейност, той има задачата от името на обществото да констатира и дебатира програмни и тематични дефицити. В експертизата на Съвета на Европа от 2002 г. ръководителят на правния департамент на Европейския съюз за радио и телевизия - Вернер Румпхорст отбелязва, че: „По отношение на управлението трябва да се създаде надзорен орган, съставен от лица, опитни в администрация и финанси, който да има конкретна задача да контролира ефективността и правилността на цялостното управление на организацията. … А Общественият съвет трябва да се състои от граждани, които да представляват разнообразието от интереси, съществуващи в обществото“.

 

Финансиране на БНТ

Финансирането на обществената телевизия се отнася само до необходимите норми за изпълнение на обществения договор. Наложителен е експертен и обществен дебат за дефиниране на обществената мисия Това е изключително важно, ако БНТ остане на двойно финансиране от субсидии и / или такси и допълнителни приход от реклама и спонсорство.

Финансирането трябва да бъде прозрачно и да може да се провери по всяко време от данъкоплатците. Изискването за прозрачност трябва да бъде насочено към финансиране, когато някой обществен оператор наред с общественото финансиране използва и други финансови ресурси.

Източници на финансиране на обществените медии в Европа са таксите за радио- и телевизия, целевата субсидия от държавния бюджет, приходи от реклама, спонсорство, търговска дейност, продажба на програми, платени медийни услуги дарения и други дейности, разрешени по закон.

Според финансовия доклад на Европейския съюз за радио и телевизия от 2018 г. във финансирането на обществените медии е нараснал делът на държавното финансиране. За 2017 г. съотношението е 63,2% от такси и 15,3 – от бюджета. В Белгия, Финландия, Исландия и Турция са въведени преки ли косвени радио-телевизионни данъци и такси.

Приходите от реклама са силно рестриктивни, а ВВС не излъчва реклама. В страните – членки на Европейския съюз - са въведени навсякъде ограничени лимити за излъчване на реклами в обществената телевизия.

Други източници на финансиране на обществените медии са средства от структурни фондове на европейски институции, като усвоената сума за 2017 г. не е голяма – около 5 милиона евро.

Приходите за обществените медии, пряко или косвено, произтичат от гражданите. През 2017 г., гражданите на Европейския съюз са заплащали средно около 3 евро на месец, за да финансират обществените медии в своята страна. Таксите обществени медии се заплащат най-често на домакинство – Германия и Великобритания, като се разрешава ползването до пет телевизора.

Приходите за обществените медии намаляват, а обхватът на дейностите, свързани с многопрограмно развитие и мултимедийни платформи се увеличават. Огромна част от постъпленията се инвестират в европейска творческа индустрия, като около 80% от разходите са за производства на собствена оригинална продукция. Според доклада на Европейския съюз за радио и телевизия в България на глава от населението се падат около 10 евро годишно, докато тази сума за всеки гражданин на Швейцария е 170 евро.

У нас Фонд „Радио и телевизия“ не проработи заради популизма на политическата класа, проблеми със събираемостта на таксите на „електромер“, неясната диференциация на плащане на такса за юридически субекти и частни лица, както и отсъствието на ясен и релевантен списък на лицата, които се освобождават от такси. В съседни страни такава такса на електромер проработи, но очевидно независимото финансиране на обществените медии не е сред приоритетите на управляващите у нас през последните 20 години.

Необходимо е този фонд да започне дейността си с ясен регламент за постъпления от такси и от целеви държавни субсидии. В България има регистрирани 4 300 000 домакинства, дори минимална месечна такса от 2 лв. би увеличила значително консолидирания бюджет на обществените медии. Може да се ползват европейски практики за попълване на фонда, свързани с отчисления от печалби на телекомуникационни оператори, хазартни игри и др. Този фонд да се ръководи от независим управителен съвет, за да се регламентира общественият характер на финансирането, неговата прозрачност и реализация на финансовите постъпления по законосъобразност и целесъобразност.

Без независимо финансиране обществената телевизия не може да създава плуралистична и многообразна, като тематика и обхват, качествена програма.

В съществуващата медийна регулация са необходими спешни промени:
1. Квалифицирано мнозинство при избора на генерални директори на обществените медии, както и изискване да не съвместяват функцията на председателe.ли на УС.
2. Съветът за електронни медии да разработи подробен договор за възлагане на управление, свързан с производството на програма, с много програмното развитие в цифрова среда и създаване на специализирани мултимедийни платформи. Договорът да въвежда срокове за конкретни дейности и ангажименти.
3. Да се въведе конкурсно начало за ръководни позиции.
4. Да се изгради Департамент за стратегическо развитие и изследвания на аудиторията, към който да работи и медиен мониторинг за вътрешен плурализъм и изпълнение на обществената функция.
5. Да бъдат изискани за експертиза всички правилници за дейността в БНТ, съгласно Закона,, както и да бъдат одобрявани от регулатора за съответния мандат.
6. Да се изиска независима външна експертиза на вътрешно-нормативната уредба от специализирани звена в обществените телевизии във Великобритания, Германия и Франция.
7. Необходим е нов устройствен закон за обществените медии в България.
8. Да се проведе специализиран и обществен дебат за Фонд „Радио и телевизия“ и за начина на формиране на постъпления в него

Публикувана в Гледища

Точно в 10.00 ч. на 28-ми април студентите отвориха вратите на Академията, за да се впуснат в шеметното 36-часово предизвикателство - да представят публично работата си през изминалия сезон под формата на представления, прожекции и изложби.

 

Без прекъсване и при вход свободен студентите от НАТФИЗ въвлякоха зрителите си и бъдещите кандидат-студенти в пътешествие сред всичко създадено с талант и много труд през учебната година. Гостите през първия ден, се оказаха повече от капацитета на залите. За всички тях – вратите останаха отворени в продължение на 36 часа.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон включи около 30 представления и открити часове на сцените на Учебен куклен театър и Учебен драматичен театър, както и филми на сегашни и бивши възпитаници на Академията, които бяха излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието беше осъществено с медийната подкрепа на БНТ, БНР, „София прес”, IMPRESSIO, dir.bg , lovetheater.bg и „Свободен народ онлайн”.

 

Автор на плаката на 36-часовия театрален и кино маратон е Радослава Боор Даскалова.

6004 01
6004 02
6004 03
6004 04
6004 05
6004 06
6004 07
6004 08
6004 09
6004 10
6004 11
6004 12
6004 13
6004 14
6004 15
6004 17
6004 18
6004 19
6004 20
6004 21
6004 22
6004 23
6004 24
6004 25
6004 26
6004 27
6004 28
6004 29
6004 30
6004 31
6004 32
6004 33
Публикувана в У нас

Започва 14-тото издание на традиционния студентски маратон в НАТФИЗ. На 28-ми и 29-ти април 2018 година, студентите ще разтворят вратите на Националната академия за театрално и филмово изкуство, за да представят на публиката, своята работа през изминалия сезон. това ще стане под формата на представления, прожекции и изложби.

 

В продължение на 36 часа, без каквото и да е прекъсване и при свободен вход, всички които пожелаят – зрители, бъдещи кандидат-студенти, възпитаници на Академията и просто любопитни, ще могат да видят на живо условията на обучение в НАТФИЗ, както и всичко, което студентите са създали със своя талант и труд през изминалата учебна година.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон, включва около 30 представления и открити часове на сцените на Учебния куклен театър и на Учебния драматичен театър, както и филми на днешни студенти и на вече дипломирани възпитаници на НАТФИЗ, които ще бъдат излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието се осъществява с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, Impressio, Свободен народ Онлайн, dir.bg , Агенция „София Прес“ и та сайта LoveTheater – www.lovetheater.bg

 

За „Свободен народ онлайн“ е огромна чест за първи път да бъде сред медийните партньори на 36-часовия театрален и кино маратон. Ние желаем вдъхновение и огромен успех на всички участници, а на зрителите – истинско 36-часово естетическо удоволствие и забавление.

 

Пълната програма на 36-часовия маратон, можете да видите тук:

http://natfiz.bg/event/36-chasa-teatralen-i-kino-maraton/ 

 

Публикувана в У нас
Вторник, 06 Февруари 2018 20:26

Протестът, който никой не отрази*

Този материал вече съм го писал. Но ще го пренапиша като коментар към снимките от протеста ми пред БНР на 26 януари, който не отрази никоя медия. Въпреки, че ги изпратих на агенции, информационни сайтове и прочие. Мога да ги изброя, но необходимо ли е? ( Получава се като "Упражнение по стил" на Реймон Кeнo, 99 вариации за едно и също).

 

Защото в България протестите се превърнаха в далавера и активно мероприятие. Ако не е съгласувано, медиите не ги забелязват или отбелязват. Живковизмът продължава с това изключение, че полицията (с употреба като милицията) няма да те прибере да те бие. Но няма и да те легитимират, ти оставаш без име – макар да и си журналист и писатател. ТЕ определят кой какъв е. TЕ са тези, които сами се нарекоха КОЙ. Ако попаданеш някога в кадър, ще те отрежат. На истинските протестиращи им изключват звука и оставят да се изкажат на “лицата”, по предварителен сценарий.

 

В едно от последните си писма (адресирано е до Димитър Бочев) изключително честният пред съвестта си Георги Марков открива, че можеш само да крещиш на глас пред неколкцина приятели, но не и да публикуваш мнението си в независимите Таймс или ББС. И докато за Запад това може да се сметне за някаква неблагоприятна тенденция, при нашите условия е съвсем груба и бецеремонна стопроцентова практика.

 

Посланието ми беше към всички медии, въпреки, че споменах в него само "обществените". Там абсурдът е очевиден. Моят приятел и съидейник доцент д-р Теодор Дечев (и аз съм бил социалдемократ, в националния комитет на СДП на Иван Куртев) ми възрази:
"Няма картел, а жестока конкуренция между издателствата".

 

Защо да не кажем не само картел, а и мафия. Хареса ми мисълта на Мирослава Кортенска в интервю за "Уикенд" отпреди десетина години , че у нас мафия има във всяка област. Именно тя назначава не само капиталисти, а и "писатели". Може и да има конкуренция за чуждата, преводна литература. Но за българската - не. Картелът започва от издателствата и преминава през печатниците, книжарниците, критиците и медиите. Получава се затворен кръг или канал.

 

Зад девет десети от издаваната българска литереатура стои самофинасиране или спонсорство от олигарсите. Какви издателства тогава имаме, какви пет лева? Те са същински шивашки цехове, работещи на ишлеме. Дори и професори и академици си плащат. Тарифите са няколко. Най-ниската е само отпечатване, а по-високата е с реклама и разпространение. Интересното е, че парите и от западните фондации, и от русофилите-предприемачи отиват при едни и същ кръг от "писатели". Многи приличат на ловните дружинки около Тодор Живков. Това не е ли достатъчно за коментар под снимки?

 

* Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн”.

Публикувана в Гледища
Понеделник, 06 Януари 2014 13:28

БНТ рекетира зрителите

Държавната телевизия за пръв път не излъчи днес осветяването на бойните знамена, откакто традицията беше възстановена през 1993 година. Вместо празничната литургия, отслужена от партиарх Неофит, и поздравлението на президента Росен Плевнелиев БНТ занимаваше зрителите си с хороскопи и приготвяне на бананова каша. Вероятно ръководството за сетен път ще се оправдае с намалената с 5 милиона лева субсидия. През 2014 г. БНТ ще получи от държавата 65.15 млн. лева спрямо 70.13 млн. лева за 2013 г., а шефовете й поискаха дори увеличение. Затова преди два месеца отпадна и участието на България в Евровизия.

Публикувана в Гледища

БНТ се оказа под обсада преди началото на предаването "Панорама", в което ще участва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Публикувана в У нас

Олег Ковачев се оказа герой на единственото произшествие БСП-ДПС митинга на „Орлов мост”. Детето-чудо на българското кино бил арестуван по подозрение, че готви атентат срещу троицата Станишев-Местан-Орешарски, и бил цял ден задържан в районното полицейско управление. 

Публикувана в У нас

Петима души са били задържаните снощи пред сградата на БНТ и отведени в столичното Първо районно заради словесен сблъсък на протестиращи с депутата от "Атака" Десислав Чуколов и лидера на партията Волен Сидеров, стана ясно в края на деня.

Публикувана в У нас

Със скандал и трима задържани завърши участието на депутата от “Атака” Десислав Чуколов в телевизионното предаване “Панорама” снощи. Немонтиран запис излъчи БНТ в предаването „Животът и други неща” тази сутрин. Пред телевизията дойде и лидерът на “Атака” Волен Сидеров, защото, по думите му, протестиращите са отправили заплахи към Десислав Чуколов, който беше гост в предаването “Панорама”. Атакистите иззеха таблет, защото един от протестиращите снимал сцената. Тази сутрин водещият Асен Григоров потърси Бойко Василев, но водещият на "Панорама" си беше изключил телефона.

Публикувана в У нас

БНТ за пореден път премълча за протестите. Това се превръща в изпитана практика за  държавната медия, която се сниши, след като през лятото, в разгара на протестите, МВР забрани на камерите й да снимат от високо, за да не се види колко многолюдна е демонстрацията по Царигрдско шосе. Снощи малко преди 21,00 часа голяма група демонстранти блокира сградата на БНТ заради гостуването на министър Драгомир Стойнев в предаването “Панорама”. В края на централната информационна емисия „По света и у нас” бе показана картина от централния вход на БНТ. Дикторите обаче така и не обясниха ЗАЩО хората протестират. Съобщението беше в стил „има тук едни хора”. След това в „Панорама” отново не беше обяснено от водещия Бойко Василев ЗАЩО и срещу кого. Само един от събеседниците – Иво Христов, спомена пред министъра, че демонстрацията е срещу него, но нали и той е служител на БНТ, се обяви срещу такива протести на "група хора".

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 4