Четвъртък, 25 Февруари 2016 15:27

Кой след #Кой?

Българската политика трайно навлезе в огледалния стадий на паралелизма. И то на вторично, медийно ниво. Сега, щом премиерът Бойко Борисов погледне в огледалото, вече не вижда Делян Пеевски, нито пък Пеевски вижда Борисов, защото и двамата най-вече виждат куршуми от пиар-медийни публикации.

Което не отменя, напротив засилва разговора за „поръчките”, пренасочвайки ги от една в друга посока. От криминална в чисто икономическа и обратното.

Не сме забравили как на финала на първия си мандат Бойко Борисов хвърли бомбата, че Ахмед Доган го е „поръчал”. „Как” и „Кой” е щял да организира това, така и не стана ясно.

В отговор Христо Бисеров поиска да се разсекрети папката „Лале” (разработка на българските спецслужби за връзката на сръбски наркосреди с нашенски престъпни групировки под властови чадър), но и от това не произтече нищо.

Огледалният стадий е доста показателен за паралелизма между първия и втория мандат на Борисов. Само не е ясно дали сегашната медийна „поръчка” е сигнал за края на мандата или пък е опит в медийната пушилка да се спечели още време.

#Кой знае.

Самият #Кой обаче стихна, докато преосмисля позицията си от въображаемо изтегляне към реално пропъждане. Едно скорошно интервю на банкера Цв. В. хвърля светлина върху обема на апетитите му, които трябва да признаем никак не са въображаеми: „Булгарбатак”, „Техноекспорт строй”, „Пътстрой холдинг”, „Трансстрой”, БТК, „Дунарит”, „Електроника”, ИПК и ИПК 1, „Универсиада”, НУРТС, „Петрол” и др.

Тези бизнес-апетити определено почиват върху сложно посредничество с интересите на Сарая. За да се поизясни това – и то в светлината на новата руско-турска война – е може би редно да се върнем към някои практики, съществували по нашите земи по време на Османската империя, добре описани в трудовете на историци като Вера Мутафчиева.

И тъй, когато в Османската империя някой (Кой?) е откупувал власт от падишаха, той е принуждавал вече подвластното му население да изплати цената на упражняването й под формата на данъци и такси. Така падишахът в Сарая си е гарантирал приходите от преотстъпената власт, а пък „откупвачът на власт” не е губел нищо от жадуваните приходи, тъй като си ги е избивал с огромна печалба от населението.

Такава е била „цената на властта” – населението си е плащало на два пъти: веднъж за изработеното и втори път – дето е „оставено да живее на воля”.

Най-общо казано, опитаме ли се да пресметнем днешната цена на „откупената власт”, тя би трябвало да се свежда накратко до следното:

Ако стойността на богатството, което може да се придобие (чрез вземането на огромния пай от търгове в страната, обществени поръчки в строителството, транспорта, жп услугите и др.), се равнява на (П), от което се снема полагаемото отчисление, сиреч даждие (Д) към Сарая, в резултат стигаме до следното уравнение: ДП = П – Д.

Реалната печалба на #Кой се изчислява по тази формула.

И тя се покрива от всички в България, принудени да продават работната си сила, за да живеят. Но да живеят не в Османската империя, а в днешна България – важно уточнение, което не е зле постоянно да се повтаря на „патриотарските медии”, издържани чрез ДП, които не се свенят да провъзгласят „човека от Сарая” за „нов Левски”, а неговият бизнес-байрактар – да не казваме за #Кой…

Работата обаче е там, че  в момента се наблюдава рязко намаляване на ДП в следствие на ураганния натиск на външни атмосферни фактори. И така се стига до толкова обсъждания в медиите „фрактален проблем” (начупване на образа в огледалото, описано още от Манделброт през XIX в.), което означава, че вместо #Кой или някой друг в огледалото се вижда само празна повърхност или пък някакъв дребен обект (например куршум).

Фракталната геометрия е доста неформална област на математиката, която може да има прелюбопитни въздействия не само върху компютърните изкуства, но и върху политиката.

Дори на терминологично равнище – с понятие като „квазисамоподобност”.

Нещо продължава да изглежда такова, каквото е било преди време, в големите си размери, макар да се е спихнало и би трябвало да изглежда доста по-малко. Причината: външна намеса е отнела принципа на неговото самоподобие. Затова и формулата му вече изглежда по друг начин: ДП: Д=П.

Типичен модел на самостопяване. Причините за това самостопяване също биха могли да са най-различни:

– политически;

– икономически;

– защо не и любовни?

Често поезията, и то политическата поезия, дава отговори там, където системният политически анализ е безсилен. Доказва го и това изключително стихотворение на Пламен Дойнов, озаглавено „Нещастната любов като завръщане на свободата”, което си струва да получи широко разпространение:

Най-дебелият в страната

неочаквано отслабна.

Просто изведнъж се влюби

във неотзивчива дама.

И престана да си плаща

за любов хиляда евро –

най-внезапно обедняха

всички класни проститутки;

спря на едро да купува

бивши празни комбинати,

неизточени заводи,

от които се умира;

за секунди разпродаде

вестници и магазини

и сега, когато зине,

нищо, нищичко не слага.

Буди се среднощ и вижда,

че въобще не е заспивал

и в торбички под очите

носи сладката си мъка.

Любовта му безответна

го превърна във светулка

и се щура в тъмнината

безутешната му майка.

Най-дебелият опразни

въздуха и там се гонят

милион любовни фибри.

Трябва просто да се влюби

дебеланкото и ето –

свободата се завръща

тиха и неотменима…

И така – в любов нещастна

ще пребъде под небето

най-изящната държава.

Нека вярващите чуят:

Най-дебелият отслабна!


Източник: http://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BA%D0%BE%D0%B9/

Публикувана в Гледища
Вторник, 23 Февруари 2016 14:54

КТБ, избрани цитати

2005: Тройната коалиция всеки момент ще дойде на власт. Доган гостува при Слави Трифонов:

...всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.

2011: Вече управлява ГЕРБ: Валерия Велева е автор на портрет на Цветан Василев, публикуван в Труд.

Противно на публикациите във в. "Капитал" Василев твърди, че нито едно ведомство или министерство, смятано за приближено до ДПС, не е работило с КТБ.

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

Противно за независимостта на банкера Цветан Василев го свързват с определена политическа сила. Заради близостта му с депутата от ДПС Делян Пеевски – връзка, която той не само не отрича, но казва, че приема Делян като свой син. Запознали се още по време на управлението на царя. Но, подчертава, това е личен контакт.

2013: След края на първия мандат на ГЕРБ Вежди Рашидов разказва за КТБ самокритично:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

март 2014: Любомир Денев, интервю за Труд, България – страната на медийните гилотини, адверториал

Вярно ли е, че КТБ АД има кредити към свързани лица в пропорции, които многократно надхвърлят ограниченията на закона? – Не само че не е вярно, изобщо не може да се допусне подобно нещо. Това също е една нелепица и клевета.

2016: Истината на Цветан Василев, интервю на Сашо Диков за BIT (Би Ай Телевизия)

Логиката на този списък е, че ДПС на мене ми е помагало, аз съм правил пари, а не съм ги отчитал, това е логиката. Цялото общество не трябва да бъде оневинявано как е допуснало това." Обществото не трябва да бъде оневинявано.

Но е екстравагантно да крепиш нелегитимен център на власт – и да пълниш каси с документи за корпоративно-политическите си партньори – да мачкаш свободните гласове, да пращаш заплашителни писмо до Дойче Веле, Икономист и пр. –  да си фактор в изборите, да дадеш опора на телевизионната партия България без цензура несъмнено с публичен ресурс, да наливаш милиони в бухалки и да провалиш цифровия преход с любезното участие на няколко правителства – да си свидетел, може би не само свидетел, на корумпирането на правосъдието – да пееш с шефа на БНБ, когато трябва, и да си чувал за танзанийската му сметка, когато трябва – да се активизираш заради пари, а не заради превземането на държавата – и накрая да  очакваш справедлив процес, да се подредиш до хората от протеста, до момчето от Лондон и до Шпигел – и заедно с тях да питаш КОЙ.


Източник: https://nellyo.wordpress.com/2016/02/22/24-4/

Публикувана в У нас
Четвъртък, 18 Февруари 2016 13:30

Ето кой може да разклати "Кой"

Последните събития в България приличат на мафиотско спречкване, а не на управленски решения. И показват, че моделът "Кой" не може да бъде разбит, а просто пренареден - и то само от участниците в него. Наблюдавайки последните събития в България, свързани с разпределянето на обществени поръчки на стойност над милиард и половина лева, непредубеденият зрител със сигурност си е помислил, че става дума не за публични ресурси, а за мафиотско спречкване.

Само в рамките на няколко дни по еднолично нареждане на премиера Бойко Борисов различни ведомства спряха изпълнението на вече договорени проекти. Единият е на Югозападното горско стопанство за изграждане на горски пътища на стойност 95 милиона лева. В поръчката участват фирми, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и с шефа на "Лукойл България" Валентин Златев. Другият е за близо половин милиард лева без ДДС, които МВР щеше да изхарчи за ново предприятие за лични документи. Спират се и големи поръчки на община Варна, съобщи финансовият министър Владислав Горанов след правителственото заседание в сряда.

Финансова сеч

Финансовата сеч, насочена срещу бизнеса на скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски, се случва два дни след като отново по разпореждане на премиера бе прекратен търгът за магистрала “Хемус“ - заради "витаещи съмнения", че е спечелен от фирми, свързани с Пеевски и Златев. Цената на поръчката беше близо 1 милиард лева с ДДС.

Министър-председателят не скри, че тези стъпки са демонстративен опит на правителството да се разграничи от Пеевски и от съмнителните схеми, а след като общественият интерес по темата КТБ изведнъж надделя, отново по нареждане на Борисов Министерството на финансите предприе действия за разсекретяване на доклада за източването на фалиралата Корпоративна търговска банка.

Наред с тези изненадващи обрати започна и едно също толкова изненадващо разместване на медийни пластове. Довчерашни събратя под крилото на скандалния депутат изведнъж започнаха да се обиждат помежду си на тема „Кой“. Като незнайно защо в свадата се намеси и темата за журналистическата етика и коректната информация, а разговорът за зависимостите придоби застрашителни размери. Тук трябва да отбележим, че тези, които днес спорят кой е по-зависим от Пеевски, до вчера заедно атакуваха съдебната реформа и клеветяха и очерняха всеки, дръзнал да разобличи омертата, в която съществуваха техният благодетел, премиерът и главният прокурор Сотир Цацаров. Именно поради тази причина не бива нито за секунда да изпускаме от очи фона, на който се случва показното разкъсване на срастванията между сегашното управление и модела “Кой“.

Външните събития

Спирането на обществената поръчка за “Хемус“ съвпадна с изявлението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че мониторингът над Румъния може да падне заради успехите на страната в борбата срещу корупцията. С което България ще бъде разделена от северната си съседка. Ден по-рано пък правителствената информационна служба съобщи, че премиерът Борисов е разговарял по телефона с германската канцлерка Ангела Меркел, а преди това друго събитие от международен характер разклати добре разработените български правила за имитация на демократична държава - Турция забрани на Доган и Пеевски да влизат в страната, а близки до турския президент медии представиха Пеевски като "проруски олигарх", за когото "може да се окаже, че е в основата на контрабандата на български цигари в Турция".

Всички тези събития на пръв поглед нямат нищо общо със спрените обществени поръчки за магистрали и пътища, нито пък с опитите да бъдат оповестени някакви данни за най-голямата кражба през последните години - КТБ. Още по-малко пък изглеждат свързани с медийните битки в България. Но пък пораждат няколко въпроса и един печален отговор, който обещава, че тази моментна снимка на страната ни е всъщност прогноза за поне още няколко години напред.

Защо "Кой" не може да бъде разбит

Първият и основен въпрос, който обаче почти сигурно ще остане без отговор, гласи: възприемат ли западните ни партньори България като лична олигархична собственост на скандалния депутат от ДПС? Дали истинската причина на запазване на мониторинга над България не е именно разрастването на неговото влияние (най-вече в съдебната система)? И дали поради политико-бизнес интересите в правоохранителната и съдебната система турските служби вероятно имат данни за контрабанда, а българските - не? И ако е така - не е ли това най-солидният аргумент за необходимостта от европейски мониторинг?

Впрочем, за пореден път външната намеса показа, че в България всичко е възможно (дори постигането на относителна справедливост, пък била тя и закъсняла или осъществена мутроуправленски, а не държавнически). Но само тогава, когато в самото задкулисие решат да се съревновават помежду си.

Възможно е да се изговори на глас, че скандален депутат притежава фирми, с които играе в крупни схеми с държавни пари. Възможно е министър-председател да разобличи (макар и с неохота) корупционни схеми. Възможно е същият този премиер да се откаже от доста апетитно партньорство (да, става дума за това между Борисов и Пеевски) в опит да удовлетвори минималните щения на Европа не за друго, а за елементарно приличие. Възможно е също така медийните манипулатори да се саморазкриват един другиго при разместването на пластовете, за което стана дума в горните редове.

Всичко това е възможно. Но само тогава, когато те - участниците в схемата, се „сбият“ сами. Иначе моделът е неразбиваем. Той е така силно сраснат, че никакъв страничен удар не може да го разклати.

Основната причина за тази тъжна констатация е фактът, че политическите и бизнес зависимости са прехвърлени и в съдебната система. А главният прокурор, посочен лично от премиера (помните репликата „Ти си го избра“), е част от тях. И докато обвинението е само инструмент за упражняване на власт, не просто ще имаме мониторинг от Брюксел, а ще можем да сме сигурни, че си оставаме в същия филм. А в него качествена промяна не може да бъде постигната, тъй като разместване на пластовете в модела се случва само тогава, когато самите участници в него го пожелаят.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B9/a-19055509

Публикувана в Гледища