"Забраната за влизане в Турция означава вкарване на Доган в "Черния списък" с враговете на Турция. Преведена тази забрана в конкретика, това означава заплаха за живота на Доган за пореден път”, заяви в предаването „Тази сутрин” проф. Людмил Георгиев, бивш член на Централния съвет на ДПС и бивш съветник на Доган.  Интервюто се публикува с незначителни съкращения.

-    Проф. Георгиев, защо Доган и Пеевски са с забранен достъп за влизане в Турция? Защо му се случва това на Доган?
Очевидната причина е заради действията спрямо Лютви Местан преди Нова Година.
-    Като ответен удар?
Естествено.
-    Но излизат освен политическите, защото политиката по изказвания на г-н Доган, е свързана с обръч от фирми, икономически или политически?
Винаги съм твърдял, че Възродителния процес в България не струва нищо пред онова, което сполетя България преди 26 години, имам предвид „Демокрацията по български”. В условията на „Демокрация по български” се възродиха всички демони на българската психика - говоря за личното благоденствие, никакво чувство за общност, но наред с тях те се пренесоха и в българските турци. Българските турци в България в момента са абсолютно същите като нас българите – всеки срещу всеки, всеки гледа собственото си благоденствие, никакво чувство за общност, никакво чувство за колектив. В този смисъл аз мисля, че подобно на нас българите, които се клепаме в чужбина, резултат на подобни действия от страна на Местан и ръководството на бъдещата партия, т.е. приближените, но най-вече в лицето на Местан, неминуемо е допринесло за тази позиция на Ердоган.
-    Значи Местан е клепал Доган пред Ердоган?
Предполагам, логично е.
-    В пресата обаче излизат много любопитни детайли – „императора на контрабандните цигари”, в случая за Пеевски.
Ето това се цели. Като се пришие Доган към Пеевски, който очевидно е с негативно отношение в масовата публика се цели да се минимизира онова, което наистина Доган свърши, а то е от историческо значение, т.е. прекъсването на всякакви възможности на сегашното ръководство на Турция да влияе върху политическите процеси в България.
-    Какви са били амбициите на Турция, ако тя е искала да влияе на политическите процеси в България?
Веднага Ви казвам. Кемалистка Турция няма нищо общо с Ердоганова Турция. Достатъчно е само да прочетете книгата на Давутоглу, за да видите директните внушения по отношение на необходимото влияние на Балканите от страна на съвременна Турция. Ердоганова Турция в  момента нарушава всички принципи на Кемализма. Не е само Президентската република, не е само недопустимата намеса на религията в светския живот, но и най-вече онова, което беше задължение на Мустафа Кемал Ататюрк като необходим завет за всички бъдещи турски политици – мир в къщи, мир със съседите. Това е фундаментален принцип на Кемалистка Турция. В момента Ердоган и Давутоглу нарушават всички принципи на Кемалистка Турция. Нито има мир вътре в Турция, нито има мир навън.  
-    Как ни засяга това нас?
Нас ни засяга пряко. В тази книга, Кърджалийския район, забележете не България, а Кърджалийския район, според стратегическите виждания на Ахмед Давутоглу, всъщност идеолога на цялата тази неосманистка политика, би трябвало да бъде задължителна зона на влияние от страна на Турция. И нещо, което няма нищо общо с науката. Той говори за османска идентичност. Забележете каква фундаментална глупост е това от научна гледна точка.
-    Но защо чак сега говорим за тези неща? Книгата е от 2000-та година.
От една страна много се ускориха нещата през последните години, особено след 2011 г.  Имам предвид онова неистово желание да бъде свален Башар Асад в Сирия, изключително бързо текат процесите, и от друга страна, Вашия въпрос е лесен за отговор – защото българския политически елит по-далече от носа си не може да види. Той може да види до следващите избори.
-    В Кърджали сякаш влиянието не е засилено от преди години.
Момент, има разлика. Ахмед Доган през всичките тези 26 години директно е заявявал на всички политически елити, независимо дали са османисти или кемалисти, че Република Турция няма място в България, че българските турци са български граждани, и Република Турция да забрави всякакви мечтания за влияние на турска политика в България.
-    Как Ви се струва формулировката: „Доган – съвременния Левски”? Звучи цинично, според мен.
Иронията е едно, реалността е съвършено друго. Има една книга, която ще излезне есента на един мой голям приятел и близък до Доган, казва се Иван Палчев, който от 90-та година всеки ден си води записки. В тази книга ще видите множеството пъти, в които е заплашван живота на Доган, защото отстоява българския национален интерес. В момента е същото. Забраната за влизане в Турция означава вкарване в „Черния списък” с враговете на Турция.
-    Реална ли е тази заплаха? Защото няма официално потвърждение, освен чрез медиите и пресата.
Естествено, че е реална. Аз вярвам дълбоко на Соломон Паси, който обясни какво означава това на дипломатически език. Има забрана, която преведена в конкретика означава заплаха за живота на Доган за пореден път.
-    И зад тази заплаха стои Турция?
Естествено. Аз съм дълбоко убеден, че и зад неосъществения 2013-та година атентат, също стои Ердоганова Турция.
-    Нещо много важно. Ердоган заплашва с пускане на бежанците през България и през Гърция.
Ердоган е изпаднал в една тиха лудост, да не кажа тотална истерия, в която той се чуди какво да предприеме, защото Турция, както каза вчера и един бивш турски посланик, в тази ситуация тя няма печеливш ход. Турция възприема всички като враг – и Русия, и сирийските кюрди, и САЩ, и Европа. Ердоган се е обградил в своето светоусещане с врагове и прави грешка след грешка, включително и започналия обстрел над сирийските кюрди от онзи ден. Щатите го предупредиха да не прави това, европейците – също го предупредиха да не прави това.
-    Европа в позиция ли е въобще да го предупреждава, при условие, че той я държи на каишка с бежанците?
Това е трагедията на Европа, че се допусна един сам по себе си почти ненормален човек като Ердоган да държи Европа за каишката.
-    До онзи ден не беше нормално войската да е по границата, но днес вече ще приемат единодушно промяна в закона и ще ходи войската по границата. Това за какво е знак?
Това пак са палиативни мерки от днес за утре. В тази глобална ситуация трябват глобални действия. За съжаление българския политически елит не го виждам как ще се осъзнае. Има една прекрасна статия на Валери Найденов, който съвсем простичко обяснява какво трябва да се прави стъпка по стъпка. Целият проблем на българския политически елит е, че няма кой да чете. Още по-малко има кой да осъзнае и кой да действа.
-    Защо Местан излезе с тази провокация, както беше оценена от много хора, ДОСТ* като име на новата му партия и ще просъществува ли тя?
Според мен няма да просъществува. Това е последен отчайващ опит на един много тежък нарцис, какъвто е Местан. Имаше едни шеги навремето – въпроса е кой повече ревнува Местан, дали Ширин го ревнува повече или самия той се ревнува повече като се види в огледалото, понеже той се обича много и очевидно ревността му към себе си е голяма, това е в кръга на шегата. Но това е последен опит на един тотален нарцис да оцелее на политическата сцена. Всеки български политик, който не е успял или е бил отстранен си прави своя партия за лична употреба. Защо? Защото той не може да си изкарва хляба навън в живия живот.
-    С Доган кога се чухте последно?
Преди шест години и половина, ако не и повече. Ние не си говорим.

 

/б. ред./

* ДОСТ на турски значи приятел, а абревиатурата означава „Демократи за отговорност, свобода и толерантност”; освен приятел, „дост” означава и извънбрачно съжителство.

 

Източник: http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/prof-emil-georgiev-zabranata-dogan-da-vliza-v-turcija-e-zaplaha-za-zhivota-mu.html

Публикувана в У нас

Българските политици трябва да тичат в Москва и да се извиняват, казва преподавателят по етническа психология от Софийския университет
Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии.

 "Да управляваш държава не е като да мажеш филия с мас"

- Проф. Георгиев, преди месец в интервю пред сайта "Афера" казахте, че дните на Лютви Местан в ДПС са преброени. Познахте. Кое ви накара да сте толкова категоричен?   
- Още щом Местан прочете от трибуната на Народното събрание декларацията за сваления руски самолет, казах, че той е пътник, понеже знам начина на мислене на Ахмед Доган.
- Да, но Ахмед Доган отдавна не присъства в публичното пространство.
- Това ме беше заблудило и мен преди три години, защото си мислех, че той управлява процесите, но очевидно не е било така. Тази декларация е била последната капка, която е преляла чашата на търпението му, и той е решил да се намеси. Местан поведе ДПС в много погрешна посока.  
- Публичното внушение беше, че Местан не е самостоятелен играч, а по-скоро кукла на конци?
- Очевидно не е било така.
- Какво не му стигаше на Местан - власт, или нещо му обещаха, че той тръгна в посока Турция?
- Залитането до крайност към сегашния управляващ елит в Турция, резултат на което беше и въпросната декларация, коства неговото политическо битие. Има и нещо друго. Аз едва сега си обяснявам предателството, което Местан осъществи спрямо БСП. Имам предвид свалянето на правителството на Орешарски. Очевидно това е било подготвена игра, тъй като кабинетът "Орешарски" стабилизира ситуацията в България. Помните какви писъци бяха, че правителството тогава било взело 1 млрд. заем при положение, че днес този заем е вече 21 млрд. лв., взети от кабинета "Бойко Борисов 2". Аз се ужасявам от тези неща. Ако човек се опита да мисли в тази посока, какво ще се окаже? Свалянето на кабинета "Орешарски" пак ли е съгласувано с Турция? А повторното идване на Бойко Борисов на власт?
- Нищо чудно да се окажете прав.
- Много опасни въпроси са това и службите трябва да намерят отговорите им.
- Тези теми не се артикулират в публичното пространство.
- Да, защото ние се плъзгаме все по повърхността. Търсим само скандала, не търсим общото. Доган даде много знаци. Това, което каза за ДПС и за партиите в България, е една част. Фундаменталните теми са свързани с ЕС, САЩ и, разбира се, с регионалната роля на Турция, а също и с конфликта Русия-Турция. Това са сериозни въпроси и аз не виждам истински дебат по тях в България.
- Тук дебатът е между това кой господар да си изберем - Русия или САЩ.
- Така е, а това, което предлага Доган, е позициониране на страната в тази сложна ситуация с оглед на собствения ни национален интерес години напред.
- Българският национален интерес обаче не е дефиниран.
- Навремето националният интерес беше членството ни в ЕС и НАТО. То е глупост, разбира се, защото това не може да е национален интерес.
- Ако слушаме президента, нашият национален интерес е да сме примерни членове на ЕС?
- Дайте да говорим за сериозни  неща, да не говорим за президента. Той е комична фигура.
- Прави ли ви впечатление, че иначе словоохотливият Борисов отсъства от цялата медийна шумотевица, която се създаде около случващото се в ДПС навръх Рождество?
- Не само той отсъства, а и други партийни лидери. И те мълчат. Борисов е страхлив човек и няма как да очакваме нещо от него. Той не е визионер, не може да предложи визия за държавата и за националните интереси.
- Говорят само представители на патриотични формации.
- Да, и Радан Кънев, който изговори доста глупости, но аз имам въпрос към него. Ако наистина хората около Местан и самият той отиват към Народната партия "Свобода и достойнство" на Корман Исмаилов и Касим Дал, Реформаторският блок какво прави?
Иначе това, което каза Доган, ние сме си го говорили много пъти с вас на страниците на в. ДУМА - за невъзможността Европа да се превърне в единен държавен субект. Всъщност това пречи на Европа да бъде нормален актьор, голям играч в световен план. Това, когато го каже Доган, е едно, когато го каже университетски професор, е друго и не се чува обикновено. Освен това не бива да забравяме, че светът вече не е еднополюсен, че Русия и Китай заявиха своите безпощадни позиции за края на еднополюсния свят. В самите Съединени щати, ако се следи предизборната кампания, ще се види, че стават странни неща. САЩ са раздвоени вътрешно както никога досега. Догодина те имат избори, които ще се окажат исторически за съдбата и на Щатите, и на света. Големият политик, голямата държава, ако мислим себе си за такава, трябва да събере целия си интелектуален потенциал, за да прогнозира какво би могло да стане и да даде варианти за поведение на нацията в бъдеще. Това тук не се случва. В България се действа на парче.
- Догодина има избори и у нас, а ако на някой му хрумне, току-виж станали две в едно, но защо ги правим, нали уж, за да изберем по-доброто и хората да живеем по-добре, а то от година на година става по-зле?
- Основният проблем на България, за който винаги говоря, е бедността. В интерес на истината Доган не каза нищо по тази тема в речта си, но тя не присъства и в темите, които коментират и другите ни политици. Направи ми впечатление едно изказване на български турчин от Могиляне, показано по телевизията. Той каза: "Вижте, те са богати, те са с парите, кой ще бъде, няма значение, а ние сме фукари (бедняци)". Ето това е. За това се чудят обикновените хора - и турците, и циганите, и българите, как да свържат двата края, и е очевидно, че бедността е взела невероятни размери. Проблемът с оцеляването е жесток. България не е привлекателно място за живеене. Тук няма перспектива, няма обещание за бъдеще и затова всички напускат. И българи, и цигани, и турци. Всички бягат от тази държава. За какво си говорим ние въобще?
- Това е реалност, факт, от една страна. От друга обаче, ако си със завряна в телевизора глава, ще ти обяснят, че 94% от еврофондовете са усвоени, че има построени километри магистрали, спортни зали, площадки, други благини, тук всичко е прекрасно. И има стабилност.
- Аз не знам каква е тази стабилност, на отчаянието най-вероятно. Стабилността на ужасяващата бедност. Стабилността на глупавия политически елит. Уникална драма преживяваме в момента.
- Няма нищо сериозно, което да се изправи срещу статуквото в момента. Доган хвърли камък в блатото, с което сякаш застраши позициите на много хора, не мислите ли?     
- Споделям тази теза.
- Интересна ми е реакцията на Борисов, който беше казал, че е "поръчан" от Доган?
- Аз затова и казах, че това Доган няма никога да му го прости. Очаквам следващия след Местан да бъде Борисов. Аз мисля, че Русия и САЩ, ЕС няма значение тук, вече се споразумяха по отношение на бъдещето на света. Такова усещане имам. Мисля, че нещата в Сирия ще се решат следващата година, проблемите с Украйна ще бъдат забравени. Оттам нататък оставям на хората и на политиците да си правят изводи за България. Казал съм го в интервю с вас преди година и пак ще го повторя. Българските политици трябва да тичат в Москва и да се извиняват, и да възстановяват "Южен поток", да възстановяват "Бургас-Александруполис", да възстановяват АЕЦ "Белене".
- Аз се съмнявам, че те са способни да вземат този завой?
- О, не, българските политици са факири в това и тук става въпрос не само за сегашния елит, а за всички елити в историята на България. Освен това те би следвало да разполагат с много повече информация от нас, което пък им дава предимство да реагират своевременно.
- Какво очаквате да се случи през 2016 г.?
- Пак ще го кажа: очаквам политиците да отидат в Москва, за да се случат проектите, които сега са спрени. Вижте, 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" приключват след по-малко от 10 години. Абсурдно е да се плаща на американските централи, които пият кръвта на бедния народ, а да не се реализират проекти, които ще помогнат и на хората, и на икономиката. Това просто е безумие, макар че от друга страна си е чисто предателство.
- Министрите на енергетиката и на туризма вече бяха в Русия...
- Те бяха, но министър Ангелкова направи там пореден гаф. Обяви, че цената на визите за руснаците ще падне от 35 на 10 евро, това не се случи и вчера руските туроператори огласиха, че обещанието не е спазено.
- Какво ще се случи с ДПС?
- Обективно ситуацията изисква Доган да се върне като действащ лидер на партията. Няма кой друг да свърши неговата работа. Не само за ДПС, но и за България говоря.
- Сега ще скочат патриотите и ще заговорят за етническата партия.
- Чакайте. По какво се различава анализът на Ахмед Доган от анализите на другите патриотични лидери. Те говорят едно и също в момента и за Европа, и за Щатите, и за Русия.
- Само правителството не е ясно какво говори, понеже се опитва да минава между капките.
- Борисов няма да може да балансира още дълго. Да управляваш държава не е като да мажеш филия с мас. Ако той реши да бяга от управлението на държавата, което явно не е по силите му, той ще се кандидатира за президент. Както говори софийската мълва, "проектът ГЕРБ" вече приключва.    

 

Източник: http://www.duma.bg/node/115165

Публикувана в Гледища
Понеделник, 28 Декември 2015 15:40

ДПС-ология

Зад политичеческата екзекуция на Лютви Местан стои кълбо от интереси, за които политиката е само прозрачен параван
Ако има нещо сигурно в скандала с ДПС, то е, че отстраняването на Лютви Местан от ръководството на партията не е свързано със "заплаха за националната сигурност" на страната. Освен, ако под "националната сигурност" не се крие Ахмед Доган - почетният председател на движението и негов реален ръководител. Причината за изненадващата намеса на Доган вероятно се дължи не толкова в опасностите за България от сблъсъка между Русия и Турция, както заяви почетният председател на ДПС, колкото в подмолната борба за влияние в страната. И геополитическата шумотевица е по-скоро прикритие на далеч по-тривиално разчистване на сметки.

Очевидните неща са две. Първо, наистина Лютви Местан завъртя кормилото на ДПС към Турция и вероятно това е силен мотив за отстраняването му. В подобни речи (спомнете си за обръчите през 2009 г.) Ахмед Доган е директен и казва това, което мисли. Второто е, че най-яростни в атаката срещу Местан бяха медиите, свързани с Делян Пеевски. Оттук насетне следват неочевидните неща. Всъщност до какво точно е довел завоят на ДПС към Турция? Или какъв е интересът на Пеевски да махне Местан? И каква е ролята на настоящия трус в ДПС за преформатирането на управляващата коалиция?

Просто бизнес, но накрая всичко е лично

Да започнем от лесното - защо Делян Пеевски би имал интерес да се отстрани Местан? Със сигурност за Пеевски е било болезнено решението на Местан да обяви през 2014 г., че стои зад замразяването на руския проект за газопровод "Южен поток". Каймакът на струващия 4.7 млрд. евро български участък на "Южен поток щеше да се обере от два консорциума, вторият воден от фирми, свързани с Делян Пеевски. Те щяха да получат половината от тази сума за строежа на 450-километровия газопровод на наша територия.

Това обаче е най-видимата причина. Поне от 2011 г. турските власти искат от България да направи всичко възможно да спре контрабандата на цигари, която според тях основно се извършва от "Булгартабак". Дружеството изнася за Дубай, а от там цигарите влизат в Турция през Сирия, Ирак и Иран. Това беше и основна тема на турското посолство у нас, чиито дипломати не пропускаха да споменат този проблем. И на практика атакуваха основния бизнес фактор в ДПС - Делян Пеевски. Който няма как да не е записал много черни точки за Местан, който е известен с близостта си до посланика.

Но както се казва, в подобни конфликти никога не става дума само за бизнес.

Въпреки че именно доскорошният лидер на ДПС формално предложи депутата от Пазарджик за директор на ДАНС, преди година и половина Местан каза, че е отправил "силна препоръка… [Пеевски] да се раздели с медиите си, ако иска да разчита на продължаваща политическа кариера в ДПС". Това не се случи, дори напротив - още медии влязоха в скандалната машина за манипулации. Именно Местан оглави завоя на ДПС на 180 градуса към ГЕРБ през 2014 г., когато символично пи кафе с Бойко Борисов. Една от пречките завоят да стане пълен беше именно неуспелият кандидат за директор на ДАНС. "Когато Пеевски напусне ДПС, тя ще стане удобна за разговор", каза премиерът в началото на юни.

От средата на предната година обаче упорито се заговори, че Пеевски се оттегля, като вместо с политика ще се занимава само с бизнес. Ход, който много напомня съвета на Местан от 2014 г., а и премиерът не пропускаше да пусне по някоя многозначителна реплика в тази посока. Това обаче не се случи - вместо Пеевски, от политиката излиза Местан.

Междувременно в последните няколко месеца фирми, близки на Делян Пеевски, отново започнаха да печелят обществени поръчки, а ГЕРБ реши, че може да рискува коалиционното си партньорство с Реформаторския блок. С подкрепата си за промените в конституцията, които бяха внесени от АБВ, а не от РБ, на практика Борисов принуди правосъдния си министър Христо Иванов да подаде оставка. Само между другото Иванов също беше основна мишена на Пеевските медии. С този си ход Борисов рискува стабилността на управлението си, освен ако е нямал гаранция, че ще изгуби десет депутата, но ще спечели други 30-тина на своя страна. Подобна гаранция обаче няма как да бъде дадена от Местан.

Не е изключено гневът на Доган да има и вътрешно партийни измерения, освен личната победа на Местан със затоплянето на отношенията с Турция. Малко встрани остана фактът, че на някои места по време на местните избори бившият лидер на ДПС се опита да наложи свои хора в листите. Такъв беше случаят в Пловдив, където за кмет беше издигнат депутатът Венцислав Каймаканов, а за водач на листата - активист от младежката организация на движението. Това предизвика недоволството на областния лидер Гюрсел Алиев и местната структура на ДПС в Пловдив буквално бойкотира местните избори в града. Местан се противопостави и на издигането за трети път на кмета на Котел Христо Киров като ръководството сне доверието си от него. Заради бойкот на една част от общинските съветници от ДПС в Кърджали срещу одобряваната от Местан и вече бившия областен председател на движението Бахри Юмер кандидатура за председател на общинския съвет, вече два месеца работата на местната власт е блокирана. Ако Местан се е опитал  да постави свои хора за областни председатели на предстоящите областни конференции, не е изключено Доган да е решил, че бившият лидер се опитва да овладее и партията. Намек в такава посока направи единият от триувмирата, който временно ще ръководи ДПС - Рушен Риза. Той заяви, че Местан е ръководил движението без да се допитва до централното оперативно бюро на партията. "През последната година и половина в ДПС се вземаха еднолични решения без те да са обсъждани в ръководството", заяви Риза.

Турската карта

На този фон използването на турската карта в българската политика от ДПС и цялата геополитическа абракадабра е доста забавен ход. С това Ахмед Доган най-малкото би трябвало да получи дълга поредица от овации от Волен Сидеров. Всъщност в речта си на 17 декември Доган никъде не е казвал, че България трябва да завие към Русия, а че ЕС и НАТО в настоящия си вид са слаби и не дават достатъчно гаранции за сигурността на членките си. Нещо, което можете да чуете във всяка столица на Източна Европа, в един или друг вариант. Този скепсис активно се използва от руската пропаганда, която така или иначе няма какво друго да покаже като пример. В речта на Доган всичко това е омесено с явно неверени твърдения (например, че НАТО нямал позиция по свалянето на руския самолет), високопарни думи (ние вече не говорим за Колективното тяло) и странни брътвежи за телепатични канали. Вместо присмех, думите на Доган предизвикаха супер сериозни анализи за опитите му да предотврати ислямизирането на движението. 

Ако в ДПС има завой към Турция, то първо той не е иницииран от Лютви Местан, а ефектът от него със сигурност не е ислямизирането на партията. Опитите за сближаване започнаха още през 2010 г., но тогава това не се случи – Реджеб Таип Ердоган дори отказа среща на Ахмед Доган, въпреки че в първоначалната програма от посещението тогава на Ердоган в София в качеството му на премиер беше предвидена такава. За сметка на това той се срещна с Касим Дал, който вече беше изпаднал в немилост пред Доган, но все още беше в ДПС. Освен възраженията към агентурното минало на Доган, причината за разминаването тогава беше, че Ердоган явно разчиташе, че може да постигне много повече с кабинета на Бойко Борисов, вместо с поне публично атакуваната от българския премиер ДПС.

Всъщност ДПС отдавна играе оплетен танц с Турция. От една страна, ръководството на движението няма как да мине без Анкара, тъй като нейното одобрение е нещо като гаранция за част от електората за това, че партията наистина работи за техните интереси. От друга страна, в Турция не са забравили, че Ахмед Доган все пак е бивш агент на българската Държавна сигурност и има доста по-сериозен стаж от Местан в нея. Поради това в ДПС винаги е имало посредник за отношенията с Турция - преди Касим Дал, а доскоро Лютви Местан.

През подобни посредници обаче минаваха и бизнес контактите, които често осигуряват независим от българските условия финансов източник. Достъпът до него води до усещане за еманципиране у посредниците и затова Доган никога не е позволявал твърде голяма самостоятелност по тази линия.

Местан поддържаше много близки отношения с турския посланик Сюлейман Гьокче. Неофициално се твърди и, че тримата депутати, които го последваха - Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Ахмед, са поставени на избираеми места в листите с протекцията на Местан и след одобрението на турския посланик. Пак по неофициална информация това е било и едно от условията, за да се осъществи срещата на Местан с Ердоган в Анкара в средата на септември миналата година, малко преди парламентарните избори. Не е изключено това затопляне на отношенията между официалните власти в Турция и вече бившия лидер на ДПС да е подразнило Ахмед Доган, защото е червена точка за Местан в очите на избирателите на движението. Терен, на който Доган докато беше лидер на ДПС не постигна успех. В полза на Местан се обади дори турският премиер Ахмед Давутоглу. За разговора му с премиера Бойко Борисов на 23 декември знаем подробности само от БНТ, така че е трудно да разберем мотива, но въпреки всичко, това е безпрецедентен ход.

Забавното е, че Касим Дал също беше обвиняван, че иска да тласне ДПС към ислямистите. Подобно на Местан сега, и Дал беше наричан "турски агент" и беше обвиняван, че финансира партията си със средства от Турция. Въпреки че отстраняването му беше резултат от нарастващото му влияние в партията и противопоставянето му на "бизнес" крилото в ДПС - Христо Бисеров-Камен Костадинов-Делян Пеевски. Този аргумент беше особено силно използван, когато формацията на Дал - НПСД, реши да се присъедини към Реформаторския блок, а целта му беше да предизвика отстраняването на партията на Дал от десния съюз.

Подобно на Дал, и Местан не е заемал позиции в изпълнителната власт, а е бил само депутат. И не може да бъде компрометиран с осветяване на участието му в корупционни схеми. По тази причина аргументът, че е "работил срещу националните интереси на България" изглежда най-удобният за Доган, за да оправдае махането му от лидерския пост. Трудно доказуем, но за сметка на това ефектен за публиката. И идеално пасващ на факта, че в деня преди отстраняването му от председателското място на ДПС, Местан потърси помощ в турското посолство.

Руската карта

Обвиненията към Ахмед Доган, че е част от руската пета колона са също толкова пресилени, колкото и, че Местан води ислямистите в България. Най-малкото трябва да се припомни позицията на ДПС по време войната в Югославия или твърдата му подкрепа за членството на България в НАТО. И, ако почетният председател на ДПС има някакви симпатии към Русия, те са по-скоро корпоративни, отколкото политически. Факт е, че без благоволението на Русия, няма как да мине най-големият инфраструктурен проект в България – българският участък на "Южен поток". Примерът с "Южен поток" обаче показва как парите лесно преминават в политика.

След развалянето на отношенията между Турция и Русия отново има хипотетична възможност за възобновяване на "Южен поток" - нещо, за което правителството на Бойко Борисов не спира да търси вариант. "Южен поток, който е добър проект за България, отдавна щеше да се построи ако не бяхме паднали от власт", каза той само преди два месеца. Дори в телефонния си разговор с Давутоглу, който според публичната информация е бил по повод Местан, Бойко Борисов не е пропуснал да му напомни как Турция е подходила вероломно срещу България, като се е съгласила на допусне "Турски поток", проектът, който трябваше да замени пропадналия "Южен поток".

За да се случи обаче възобновяването на "Южен поток" под някаква форма, Москва трябва отново да приеме, че България е по-надеждното трасе - нещо което е доста трудно като се има предвид, че през декември 2014 г. руският президент Владимир Путин директно размаха пръст срещу София като главна виновница за неговия провал.

Много хипотетичната възможност строежът на газопровода да захрани групировката около ДПС обаче става нулева при публичната подкрепа на Турция в противопоставянето й с Русия. Някак си не върви да прочетеш декларация за свалянето на руския бомбардировач, а после да получаваш пари от Москва.

За обръча от фирми и интереси около Делян Пеевски обаче има много голяма мотивация да се надяват и на последната сламка, тъй като около проекта са поемани много ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени по някакъв начин. Например си спомнете абсурдно високата цена, която "Газпром" плати за земята, където се очакваше "Южен поток" да да излиза на сушата - 100 млн. евро, или по 606 евро за квадратен метър, които отидоха в Първа инвестиционна банка.

Реалните обяснения за това какво се случи са заровени в Сарая - прословутата резиденция на Доган в софийския квартал Бояна, и без отворен "портал за телепатична информация" (един от знаменателните изрази в речта му на 17 декември) е трудно да се проникне в тях. Затова и голяма част от анализите напомнят жанра на Кремъл-огията - какво може да се разбере за разположението на силите и политиката на СССР от подредбата на членовете на Политбюро и ЦК на КПСС на празничната трибуна за 1-ви май и от посланието между редовете на "Правда" и ТАСС. При ДПС-ологията също са видни само повърхностни действия и събития, а някои аналитични похвати са още по-сложи - четенето на кафявите медии, близки до Делян Пеевски, си е достатъчно миризливо и неприятно занимание, за да бъдат и анализирани.

Сигурно е само, че театърът това да ни се представи като политическо действие е неубедителен. Такива са и опитите случващото се да бъде анализирано само по публичните изяви на основните участници. ДПС никога не е била точно политическа партия, а политическото крило на мащабна бизнес организация, фокусирана върху кражбата на публични ресурси. И върху разпределянето на порциите в държавата.

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/12/28/2676996_dps-ologiia/?sp=0#storystart

Публикувана в У нас

Да започнем с “дръндарската реч”, както я наричам – или, още по-добре, “The Drundar Address”.

(смях) Добре казано, но според мен публикуваното е само внимателно редактирана част от реално казаното от Доган на онзи съдбоносен купон. Не смятам да се отдавам на тълкуване на велемъдрите Доганови слова, но тъй като се занимавам с организационно развитие и лидерство, за мен е ясно едно: има криза на лидерството в ДПС и тя лесно може да прерасне в организационна криза. Ако това се случи, вече имаме проблем, защото това би означавало криза на представителството на значителна част от малцинственото население на България.

Плюс, да не бъдем наивни, на свръхпредставителството на икономическите интереси, които стоят зад ДПС.

За тях не се притеснявай, те ще му намерят колая. Но освен представител на сенчести корпоративни интереси, ДПС все пак е представител и на немалка част от българските граждани. В контекста на големите геополитчески конфликти, в които пряко са въвлечени Русия и Турция и косвено България, дестабилизирането на ДПС чрез дворцов, или по-точно сарайски преврат, носи висок риск за цялата система. Аз споделям тревогата на Доган, че електоратът на ДПС може да се превърне в заложник на тези конфликти, но се опасявам, че неговата реч с нищо не намалява тази заплаха. Да не забравяме, че в примитивната, суеверна и сервилна среда на българската псевдопубличност думите на Доган традиционно имат статут на политически акт от висш, почти трансцедентален порядък, и неслучайно бяха последвани от светкавично, масирано и добре режисирано остракиране на Местан. Моите опасения са, че ако ДПС спешно не се обнови, като призовава самият Доган, тази криза може да отключи необратим процес на маргинализация и капсулация на партията и на многострадалния електорат, когото едновременно контролира и представлява.

Но какво всъщност ни съобщава Доган между редовете? Наивисткият прочит: че EС е един вид “чао”, че руското влияние тук е неотменимо, и че в новия контекст ще бъдем маргинализирани, защото Турция, САЩ и НАТО, един вид, няма да си мръднат пръста заради нас. Или пък тъжно-прозаичният прочит: “говорит Москва”. Поне така ме алармира вътрешната ми пулсация, не се ебавам.
(смях) Вътрешната ти пулсация не те лъже. Няма никакво съмнение, че през оракулския глас на Доган поне отчасти говори и Москва, но това не отменя валидността на казаното от него. ЕС наистина изглежда объркана и безпомощна, Русия и Турция наистина са в режим на имперска реставрация и ескалиращо противопоставяне, а САЩ и НАТО не изглеждат особено загрижени за случващото се в България – за разлика впрочем от Русия, която, както винаги, се меси активно и зловредно в политическия и икономически живот на страната. Споделяйки своите опасения, Доган дава израз на основателните страхове и тревоги на голяма част от нашите сънародници. Така той за пореден път ловко се позиционира като български патриот и държавник-визионер, искрено ангажиран със съдбата на България и загрижен за това, което се случва с неговите съграждани, независимо от етническата им принадлежност. Тази позиция е достойна за уважение, но фактът, че я заема точно сега и по толкова рязък и потенциално разрушителен начин, повдига много въпроси за неговите мотиви.

Т.е. с кое от казаното от Доган си съгласен?

С едно нещо определено съм съгласен – Доган го казва по сложен начин, вероятно за да впечатли семплата партийна аудитория – и то е, че успешното лидерство е повече функция на връзката с колективното несъзнавано, отколкото владеенето на идеологическия дискурс (в което, извън съмнение, няма по-добър от низвергнатия Местан). Навярно Доган е почувствал властта си застрашена от идеологическия супермасизъм на своя еманципирал се падуан, който смело и неразумно се заигра с евроатлантическите ценности и българо-турската дружба, забравяйки кои са основните акционери в корпорацията ДПС. И старият джедай реши да вземе партията на ръчно управление и да покаже на всички кой владее Силата, или “морфичния резонанс”. Както обикновено в нашата отдалечена политическа галактика, Силата победи идеологическия дискурс.

(смях) Блестящо. Но, по моему, по-скоро сюприйм лийдър-ът Сноук ефенди (някогашен Палпатин, така да се каже) “десублимира” своя разколебан Кайло Рен.

Може и така, разбира се. Но – вече сериозно – ключовата характеристика на лидерството не е софистицираното и политкоректно говорене – което е по-скоро отчуждаващо и дистанциращо, отколкото свързващо, – а първичната връзка с дълбинните пластове на колективното въображение, способността за инвокация на примитивни страхове, стереотипи, фантазии и копнежи и тяхното смислово моделиране в политически послания. Винаги съм твърдял това и бях приятно изненадан, че Доган споделя моите възгледи по въпроса. Впрочем той не просто познава, но очевидно владее онази алхимия на властта, която за краткост наричаме “харизма”. Родната публика остана смаяна, трогната и очарована от този триумф на волята и на интелекта, може би защото беше сварена напълно неподготвена, изпаднала в предпразнично “олабване”. Поуката е, че не трябва да се ебаваме с морфичния резонанс, това е сериозна работа, не е за всеки, както уместно отбеляза Доган.

Аз пък мисля, че Доган има доста какво да попрочете още – и всеобщата фасцинация от тази реч, оргазмените въздишки в стил “планината проговори”, до голяма степен са плод на недообразованост. Той звучи като DIY-философ, пощипнал оттук-оттам – например прословутото вече морфично поле на Шелдрейк, или пък “колективното тяло” при Зенон (consensus gentium), да не говорим за привидната мистика и простоватите препратки към Юнг (ако изобщо). Не го подценявам, разбира се, но съм истински изумен, че Доган масово е смятан за “свръхумния”, матусалът, Джим Хенсън на нашия куклен политически театър. Това ми съобщава нещо предмодерно – нивото на речта на Доган, според мен, си остава Галена, аматьорски опит за геополитичски анализ с щипка морфическо тинтири-минтири. Т.е. високата мисъл – западна, руска, все едно – отдавна е в стратосферата и Доган няма нищо общо с нея.

Точно така изглежда, но в случая ти правиш основно наративен анализ. Само че смисълът на политическото говорене се поражда не в отношението му към философските мета-текстове, а в отношението му към конкретен човешки контекст. Какъвто и концептуален миш-маш да забърка Доган, той го прави осъзнато и целенасочено, с безпогрешен усет за природата на лидерството и груповия живот, както показват развитията след онзи драматичен и травматичен купон. Нима не чувстваш мрачното очарование на идеята за мистичната, почти окултна връзка между лидера и групата, която впрочем има дълбоки корени в европейската, и в частност немската философска традиция и политическа практика? Нека отдадем заслуженото на този коледен спектакъл: бяхме поканени да станем свидетели на драмата на лидера, който вижда как неговата партия, неговото свидно чедо, се е отклонила от правия път и се е устремила към бездната, и понечва да я спаси от сигурна гибел. Доколко ще успее, предстои да видим. Във всеки случай той успя да фасцинира аналитичната общност, какво казваш, и която през последните денонощия се занимава трескаво с тази драма, в прехлас и омая. Превъзбудена е, разтревожена, развълнувана и донякъде влюбена – чух трепетни любовни обяснения към Доган от мастити корифеи на обществото мнение, при това от двата пола.

Но точно тук (пак херменевтично погледнато) крещя без глас, сякаш като в картината на Мунк - все пак трябва да се научим да разграничаваме пърформанса от съдържанието. Привидната политика срещу мета-политиката.

Съдържанието и формата са взаимообусловени и подчинени на прагматична цел. Ако целта да се произведе зашеметяващ ефект, подходящата форма е магически спектакъл, в който добрият екзорсист прогонва злите духове, обладали колективното тяло. Това се постига, разбира се, чрез магията на езика, която Доган владее прекрасно. Той държи словото като вълшебно огледало, чиято повърхност улавя дъха на невидимото, но живо колективно тяло, и така му придава реалност. Докато Местан, също виртуоз в употребата на езика, държи неговото огледало насочено към абстрактни концептуални модели и идеологически конструкции. Именно тук се сблъскват не просто техните геополитически предпочитания или лидерски амбиции, а два различни режима на лидерство.

Т.е. две различни версии за това какво е политика.

Именно. Местан е всепризнат майстор на “високото” говорене, обърнато към ценностите и идеите, облечено в политически формулировки и доктрини. Но се оказва, че има и “дълбинно” говорене, обърнато към първичното, примордиалното, архетипното, идентичностното, което се оказва по-мощно и помита високия наратив. Това не е голяма изненада – за неопитомените умове сумрачните дълбини са по-примамливи от недостъпните върхове, осветени от студеното слънце на разума. Неслучайно речта на Доган предизвика всеобщо облекчение: той “резонира” и назовава онова, което се вихри под повърхността, в света на емоциите, на границата на осъзнаването. Между другото, една от задачите на лидерството е да превежда неосъзнатото на езика на осъзнатото. Доган прави точно това, и го прави майсторски, а с какви цели и в чия полза е съвсем отделен въпрос.

Добре, но не мога да се примиря: тази нищо и никаква реч, натежала от клишета, труизми и морфическа ала-бала, успява да прелъсти и истински мислещи, дори високообразовани хора. Само поради факта, че не е говорил отдавна и отново уж жертва “царица”, за да изкара “топ” или “офицер” в ендшпила.

Ти така си се втренчил в текста, че пропускаш да оцениш контекста. Пак казвам – тази реч не адресира мисленето, а страстите, и затова прелъстява наред – и мислещи, и немислещи (които впрочем са подавляващо мнозинство). Тъй че нека отдадем заслуженото на стария магьосник Доган. Няма съмнение, че той е във връзка с несъзнаваните пластове на колективното въображение, или, казано на неговия език, владее морфичния резонанс, долавя и предусеща движенията на мистичното Колективно тяло на общността. Това го прави, и не само в собствените му очи, нещо повече от лидер на етническа партия – превръща го в нещо като мета-политик и народен трибун, който има самочувствието да задава националния дневен ред. Както всички отбелязаха, неговата реч не е насочена само към актива на ДПС или към българските турци, а към цялата общност. Не е трудно да бъде омагьосана аудиторията от амбициозни провинциалисти, която представлява т. нар. “елит на ДПС”. Но трябва да му се признае, че той постигна доста повече – успя да шашардиса българската политическа класа и да фасцинира целокупната медийна общественост, която, според вкуса си, се отдаде на разюздни венцехваления, плахи критики и дълбокомислени тълкувания. Ето, дори ние с теб, при всичките си претенции за просветено мислене, се впуснахме ненаситно в интерпетации и вариации върху провиденциалното слово на Доган, и вече половин час се отдаваме на тази нечестива херменевтика (смях). Аз предлагам да спрем, преди да сме погубили душите си. И нека все пак завършим с нещо оптимистично – един политик с изключителна власт и авторитет разкрива, че е във връзка с несъзнаваните групови процеси и насочва вниманието на публиката към тази сфера. Това е добра новина. Другият, който владее тази езотерична материя, разбира се, е Борисов, само че той не си дава труда да артикулира своите забележителни умения във висок наратив като Доган. Той предпочита по-популярни дискурсивни форми.

Да сме честни – той и не подозира какво е “дискурсивни форми”. Освен ако няма европрограма за дискурсивни форми, в която некви там “брюкселски педали” (които ей сега с Пеевски ше ги врътнеме), изсипват пари към него, за да “усвои” дискурсивните форми.

Не го подценявай – и аз мислех, че има много неща, които Борисов не знае и не може, но той продължава да ме изненадва.

(смях) А и не знаем до какво ще доведе вътрешната му пулсация.

Ние много неща не знаем за него, но със сигурност знаем, че вътрешната му пулсация ще следва пулсациите на Колективното тяло. Защото, за добро или лошо, неговият “портал” към груповото несъзнавано е широко отворен. Както неотдавна сам сподели, него трима папи са го галили по главата, или иначе казано, осенен е от благодат свише. За това впрочем е напълно прав, говоря сериозно, не се ебавам. А какви пулсации ще споходят Колективното тяло, е неведома тайна. Едно нещо е сигурно, и то е че нашето колективно съзнание, а с него и колективното ни тяло, напуска модерността и започва бързо да се омагьосва, което предвещава възход на лидерството от жречески, заклинателен тип.

Т.е. веберовото разомагьосване приключи – светът пак започна да се омагьосва?

Точно това имам предвид. Ние все повече живеем в магически свят, въпросът е дали тъмната или светлата магия ще вземе връх. Това не е изненадващо в период на криза на организиращите мисловни модели за света, когато цялото налично знание е поставено под въпрос, защото изглежда недостатъчно да обясни случващото се. В такива времена хората започват да търсят магически решения, да се вслушват в шепота на сенките, да се оглеждат за герои, спасители и прорицатели. От лидера в една магическа реалност се очаква да функционира като посредник между света на неназованото, неартикулираното, невидимото, и злочестия човешки свят, да говори заклинателно и евокативно, да призовава силите на отвъдното, да усмирява демоните и да опитомява страховете. Това е втората поука от разигралата се по Коледа драма между лидерите на ДПС. Третата поука е нещо очевидно, което упорито отказваме да видим – колко крехка и ефимерна е политическата власт, особено в размирни времена. Колко е уязвим е лидерът и колко лесно може да бъде превърнат в изкупителна жертва от регресиралата група.

Включително погрешното мислене на и за политическото лидерство като омнипотентност – и още по-зле, “началничество” или дори “главатарство”. Особено в колективистични култури като нашата.

Тъкмо фантазиите за омнипотентност правят лидерството така крехко и уязвимо. Във всички култури съдбата на лидерите е заложник на мощни групови процеси, върху които никой няма пълен контрол. В някои групи тази динамика е особено дива и разрушителна, и нейна жертва по правило стават падналите от власт. В момента примитивните групови процеси се нагнетяват не толкова от политиците, колкото от няколко долнопробни медии, които призовават сваленият лидер да бъде обвинен, охулен, поруган и, в политически смисъл, публично екзекутиран. В духа на османската традиция султанът да изпраща копринен шнур на изпадналия в немилост везир като покана за самоубийство.

Или още по-прекрасната късноримска традиция – низвергнатият нобил да се самоубие срещу гаранцията, че държавата няма да пипа наследството му. В наши времена пресъздадена от Копола – Франк Пентанджели и т.н.

За щастие все още живеем в цивилизовани времена, когато никой не е нужно да умира, дори политически. Впрочем ДПС бе създадена тъкмо с тази благородна цел от българските служби за сигурност – да не се допусне разрушителен етнически конфликт в смутните времена на прехода, като гарантира правата и свободите на малцинствата и им осигури политическо представителство. Време е да признаем заслугите на старите верни ченгета от всички партии – те се справиха отлично с тази трудна задача, за което им дължим благодарност. Чел съм доста експертни анализи за конфликтния потенциал на Балканите и те уверявам, че всички признават ключовия принос на ДПС България да не се плъзне към гражданска война като в бивша Югославия. На второ място, ДПС има мисията да поддържа светския характер на управлението, като активно участва в него, и да не допусне мюсюлманското население да стане жертва на радикалния ислям. Всичко това опредля ДПС като партия от светски, кемалистки тип, и когато нейният лидер настоява тя да участва във властта, то не е само за да “разпределя порциите”, но и за да може да изпълнява своята удържаща роля. Доган просто припомни този основополагащ дневен ред на партията и призова той да бъде следван неотклонно. За да се върне обаче към оригиналната си мисия и идентичност, ДПС първо трябва да се отърси от неприсъщите си корпоративни функции, с които е обрасла в годините на прехода, а това далеч не е толково проста задача, колкото да бъде сменен лидерът.

Съгласен съм. Дано не прозвучи твърде патетично, но нищо не струва нищо срещу дори капка пролята българска кръв. И все пак, да не бъдем съвсем наивни: “цената” на този своеобразен Pax Dogana беше да му подарим голяма част от държавния ресурс.

Уви, този щедър подарък не му понесе добре. В това е големият грях и трагичната вина на ДПС и нейното лидерство към България и към собствения им електорат. Те допуснаха да бъдат покварени и заслепени от прекомерна алчност и властолюбие и, както виждаш, плащат висока цена. И това е само началото.

Добре, да го погледнем в контекста на прословутата прегръдка ГЕРБ-ДПС. С речта си Доган малко прилича на разярения съпруг, който нахлува в спалнята и вижда, че Местан се е прегърнал с Борисов. И го изгонва с шутове, докато се преориентира геополитически.

(смях) Не забравяй, че в добрата мюсюлманска традиция имаш право на повече от една жена, ако можеш да си го позволиш. Тази сладка традиция не е чужда на българската култура, и в частност на политическата ни култура. Борисов например поддържа доста пъстър “политически харем”, което естествено поражда люта завист и ревност. Но е несправедливо да бъде упрекван и ревнуван, тъй като това е не е някаква похотлива прищявка, а императив на управлението.

А какво правим с фрустрираните ханъми в “харема”?

Да, във всеки харем си има фаворити и по-малко любими, макар че патриархът се стреми да е справедлив и да ощастливи всички, доколкото може. Но ханъмите са капризни, от време на време някоя се фръцва и заплашва, че си тръгва от харема, с което създава лек дискомфорт и усещане за политическа криза. Но обикновено бързо бива приласкана обратно, щом си даде сметка колко много мераклии напират да се присъединят към харема. Докато политическата потентност на патриарха – Господ здраве да Му дава! – е гарантирана, аз не виждам повод за особено притеснение. Останалото са вътрешнохаремни свади.

Говориш за “стабилността” ли?

(смях) За това говоря през цялото време. Стабилността на политическия харем е ключова за политическата стабилност на управлението от патримониален тип, което към момента изглежда единствено работещо в български условия.

Но в същото време отдолу гетоизацията си тече.

Да, и за това вече трябва да се говори сериозно. Повдигаш една от най-важните теми, която е в центъра на моите изследователски интереси. Според мен разбирането на феномена на гетото във всичките му измерения и формирането на адекватна анти-гето политика е ключово за оцеляването и развитието на нашето общество. Дори създадохме с колеги и притятели специална организация, която кръстихме “Анти-Гето Проектът” с мисията да поставим тази тема на публично обсъждане и да привлечем съмишленици за съвместно мислене и действие.

Но самите политически партии, включително и ДПС, са форма на политически “гета”. Разни главатари на вид “племена” усвояват целия външен ресурс, който иначе, по условие, е предназначен за преразпределение.

Абсолютно си прав, партиите на прехода и техните отношения с общностите опасно се доближават до дефиницията за гето. Обитателите на гетото се делят на два типа: тарторите, които управляват границите, монополизирали са транзакциите с външния свят и съответно контролират всички ресурси, които влизат и излизат от гетото. Втората група е пасивното множество, което е държано в зависимо, дезорганизирано и безпомощно състояние, като пожизнен заложник на тарторите и техните интереси. Тоест определящи за гетото са не толкова етническите, икономически, социални или образователни особености, а неговата безнадеждна политическа ситуация – системната и неоспорвана злоупотреба с власт от страна на силните над слабите, която се проектира в ежедневата култура и се превръща във втора природа на гето-човека – тази окаяна и деградирала версия на хомо сапиенс.

Т.е. за да бъде преодоляно гетото, е необоходимо най-вече полтическо действие?

Разбира се, но действието трябва да бъде предшествано от мислене и разбиране. В трескавия си стремеж да наваксаме изоставането от развития свят, ние често действаме, без да мислим, и внасяме в средата объркване, наместо порядък. Например политическата ситуцията в гетото често се бърка с традиционния модел на групово и съсловно представителство, на който се крепят старите многонационални империи. Така впрочем е управлявана Османската империя – общностите излъчват свои представители пред Високата Порта, която се опитва да балансира между техните интереси. Последният властващ Хабсбург – Франц-Йосиф I, известен като императорът-бюрократ – по един всеотдаен начин е посветил августейшите си дни на срещи с представители на всички общности в държавата: чехи, унгарци, немци, украинци, евреи, словенци, хървати, сърби, босненци и пр., в усилие да удържи целостта на империята. Както знаем, този модел е доста устойчив, той осигурява стабилност и известно развитие, преди да бъде взривен отвътре от възхода на модерния национализъм. Той е дълбоко вкоренен в нашата политическа култура и във време на криза лидерството интуитивно прибягва към него. Гетото може да се разглежда като перверзия, но и като модел на групово представителство, при който овластените посредници подменят интересите на общността със своите собствени и от лидери се превръщат в тартори. Тези дистинкции са важни, защото границата между служенето на общността и злоупотребата с нея е много тънка.

Но как да се справим с факта, че тарторите, “башиите” на различните икономически, корпоративни и всякакви други интереси постоянно са във връзка помежду си и някак си текат някакви предоговарния, преразпределения на ресурси, на полета, на територии, които изглеждат доста стряскащо за тези, които не са посветени в тях?

Фактът, че още не сме се изпотрепали и че обществото криво-ляво функционира, показва, че в български условия традиционните модели на социална организация и политическо представителство успяват да съжителстват с модерните форми, макар и в постоянно напрежение. Аз лично смятам, че моделът на племето постепенно ще отстъпва пред модела на гражданското общество - с израстването на новите поколения, които - по силата на своята култура, образование, ценности и социална идентичност - ще имат повече характеристики на самоуправляващи се свободни индивиди, отколкото на членове на затворени общности. Индивиди, които ще умеят да се свързват пълноценно и пълноправно с други свободни хора за съвместни начинания, и няма да се нуждаят от закрилата на племето и на неговите вождове и магьосници. Тези поколения вече са сред нас, нашата задача е да ги опазим, докато израснат и укрепнат, да не допуснем гетото да ги погълне и задуши, или още по-лошо – да ги поквари и разврати. Това ми се струва по-достойна и смислена цел за нашето преходно поколение, отколкото да се оплакваме, че сме недооценени и прецакани.

И да престанем с разбирането, че гетото е вид онтологично зло, obtstreperous evil, което не се поддава на развитие?

Точно така - всяко нещо, което се поддава на разбиране, изследване и себеизследване, се поддава и на промяна и развитие. Можем дълго да говорим за това, но е време да приключваме, че утре е празник и трябва да избирам подаръци. Желая ти весела Коледа, а догодина ще продължим нашата раздумка.

Salve et vale. [Здравей и на добър час! (лат.) бел.р.]

Едно интервю на Ивайло Цветков.

 

Източник: http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Haralan-Aleksandrov-Dogan-Mestan-i-getoizatciiata_612926.html

Публикувана в Очи в очи

Подозира се, че тогава е било положено началото на неуспешния опит за преврат срещу Доган

Председателят на ДПС Лютви Местан е направил серия от опити за превръщане на партията в кукла на конци на турския президент Реджеп Ердоган, съобщава ПИК, като се позовава на три независими източника. По-рано днес БЛИЦ също информира как Местан се е опитал да подари партията на Ердоган. Двамата се срещнаха тайно за първи път на 12 септември м.г. Тогава Ердоган прие лидера на ДПС в резиденцията Чанкая, но сбирката им бе разконспирирана от местните медии.
Подозира се, че тогава е било положено началото на преврата, който Местан опитал да направи на създателя на движението Ахмед Доган, уточнява ПИК.
Публична тайна е, че Сокола меко казано не изпитва топли чувства към начина на действие на Ердоган. Доказателство за това е, че по времето, в което Доган бе председател на партията, той нито веднъж не се срещна с Ердоган, въпреки няколкото му посещения в София.

Местан, обаче не се поколебал да забие нож в гърба на идеолога на ДПС, за да завладее движението, което да командва еднолично. По тази причина Местан поддържал постоянен контакт не само с Ердоган, но и с негови приближени ислямисти.

Чрез серия от задкулисни действия, Местан опитал да изолира структурите на ДПС в областните градове от Ахмед Доган и да ги настрои срещу него. В пъзела на Местан бил включен и проваления президент Росен Плевнелиев. Лидерът на ДПС на няколко пъти провел разговори с държавния глава, които останали скрити от обществото.

Заговорът на Местан, обаче бил осуетен в последния момент. Първи срещу него възроптали структурите, които отказали да му се подчинят, уповавайки се на каузата на Доган, че ДПС трябва да бъде национална, а не етническа партия.

Самият Доган бил изключително разочарован от коварните действия на дългогодишния си заместник. Сокола изрази недвусмисленото си отношение по време на коледния купон на движението, което пролича от думите му: "Колеги, всеки да прави това, което разбира, а не това, което му е внушено да прави или му е наложено да прави. В това сложно време нещата така може да се объркат, че да си създадем проблеми за години напред. ДПС не може да се създаде отново. ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседни държави".

Доган не могъл да се примири и със задкулисните дейсвия на Местан в международен план, които започнали да тласкат ДПС към партия с протурска насоченост.

"Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая нашия електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам! Всякакви други идеи поставят под съмнение сигурността на живота, политическият смисъл на ДПС. Ако това не го осъзнаваме, значи не сме в час. Едно наше непремерено действие може да породи такива последействия, за които после да се чудим - ама така е било, ама някой не ни е разбрал, не ни е доразбрал и така, нататък.....", каза по този повод Доган.

В речта му няма нито една празна дума. Доган отново доказа, че за него най-важна е сигурността на България и българските граждани и предупреди, че международната ситуация се усложнява с всеки изминал ден, с което политиците тряба да се съобразяват.

След речта на Доган, Местан се потопи дълбоко. Според анализатори сега той има само един ход - да подаде оставка и да се оттегли от лидерския пост.


Източник: http://www.blitz.bg/news/article/382572 

Публикувана в Очи в очи