Тези дни отново във форумите пламна дискусия за това, дали един кандидат за народен представител постъпва етично като призовава да се гласува преференциално.

Публикувана в Гледища

Господин Димитров, смятате ли, че появилият се в много Фейслук групи лозунг „Национализация и реприватизация на ЕРП-тата“ се е появил в контекста на твърдението за руски апетит за нашите електроразпределения, а както вече стана ясно, и към БЕХ ?
- Човек трябва да е твърде наивен, за да не вижда, че има план за овладяване на българската енергетика от Кремъл. „Белене” е само един пример за направени огромни разходи с единствена цел създаване на тотален монопол над ядрената енергетика. В момента в парламента се разглежда законопроект, внесен от депутати от БСП, "Южен поток" да бъде изваден от европейските правила и да бъде руски монопол, тоест по него да минава само руски газ по цени, определени от Русия и количества, определени от Русия!Темата с ЕРП-тата трябва да се гледа в този контекст. Очевидно има кръгове, които работят за това ЕРП-тата първо да останат без лицензи, а след това да имат нови собственици, посочени от Кремъл. 

Не смятате ли, че евентуалните опити за изтласкване на ЧЕЗ и на ЕВН от България ще срещнат силна съпротива от страна на Брюксел, както и на правителствата на Чехия и Австрия – страни членки на ЕС ?
- ЕС е оставил всяка страна членка да се оправя сама в енергетиката. Няма обща енергийна политика, което трябва да се промени. Време е за енергийно НАТО, което ще договоря по-добри цени и условия, включително с Русия, защото колкото си по-голям купувач, а толкова по-добри цени купуваш. Не смятам, че Чехия или Авсдтрия сами могат да се справят с казуса.

 

Не смятате ли, че евентуалните опити за придобиване на собствеността на българските електроразпределителни дружества от страна на руски компании ще се посрещнат „на нож“, както в Брюксел, така и във Вашингтон ?
- ЕС и САЩ изглеждат много дистанцирани от проблема. Важи принципът - щом дадена страна е член на ЕС, значи е развита и да се оправя сама. Време е ЕС да изгради свое енергийно НАТО.


Смятате ли, че оттеглянето на компанията Е.ОН от електроразпределението в Североизточна България и идването на доста по-непретенциозната „Енерго – Про“ е началото на осъществяването на план за смяна на собствеността върху ЕРП-тата или става дума за обикновен бизнес ?
- Имам сериозни съмнения.


Заплашва ли националната сигурност войната на НЕК и на МИЕТ срещу електроразпеределителните дружества ? Също така, заплашва ли евентуалнотоэ изкупуване на дял от БЕХ от руска компания?
- Не може да има енергийна сигурност, ако България зависи 90% от Кремъл за енергийните ресурси. Това е по-скоро енергийна несигурност. Не можем да бъдем зависими от един доставчик, какъвто и да е той. България трябва спешно да изгради енергийните връзки със съседните страни.

 

Мартин Димитров е роден е на 13 април 1977 г. в София. Завършва Университета за национално и световно стопанство, специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист.През 2005 г. е избран за народен представител в 40-ото Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили (ОДС) в 23-ти избирателен район в София и за заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. През 2005 г. Мартин Димитров е избран от Народното събрание за наблюдател в Европейския парламент, като след присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. придобива статут на евродепутат. През декември 2008 г. оглавява СДС. В 40-то НС е член на Парламентарна група на ОДС - СДС, ДП, Движение Гергьовден, БЗНС, НС-БЗНС и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси към парламента.През 2009 г. е избран за депутат в 41-ото Народно събрание, където е председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Публикувана в Очи в очи
Неделя, 30 Март 2014 14:36

Б.Я.С. захапа ЕРП-тата*

Не е лесно да си играч на пазара на електроенергията у нас, особено ако „се казваш" ЧЕЗ, Енерго-про или ЕВН. Миналата година тези дружества бяха обвинени за високите сметки за ток и заради това, че много хора получаваха, по техните думи, надписани фактури.

 

Тогава срещу тях се изправи държавата в лицето на премиера Бойко Борисов, който "препоръча "на „независимия" по закон, енергиен регулатор ДКЕВР да започне процедура за отнемането на лиценза на електроснабдителното и електроразпределителното предприятия на ЧЕЗ. Дружествата са две, защото едното оперира мрежата и поддържа трансформатори, кабели и др., а другото - електроснабдителното е търговска фирма, която се занимава основно с фактуриране на потребената от крайните клиенти електроенергия.

 

Унесен в своята „независимост" тогава регулаторът, без много да се замисля, започна да изпълнява волята на силния на деня и стартира процедурите за отнемане на лицензите на ЧЕЗ. Този процес приключи с фиаско през ноември, когато ДКЕВР разбра, че няма аргумент да отнеме лицензите на дружествата на чешката компания и приключи производството с налагане на няколко глоби от по 1 млн. лв., които и до днес се обжалват в съда.

 

От няколко седмици на мушката на настоящите управляващи отново са изправени електроснабдителните дружества - на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго про. Сега натискът срещу по презумпция виновните, ерепета се осъществява от една нова коалиция, вземаща все по-голямо медийно присъствие. Става въпрос за енергийното трио (Б)оян Боев - председател на ДКЕВР, (Я)вор Куюмджиев - депутат от БСП и зам. председател на енергийната комисия в парламента и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир (С)тойнев.

 

Миналата седмица единият от своеобразната коалиция БЯС - Явор Куюмджиев, определи ерепетата като ходещи с бухалки мутри, енергийният министър Стойнев ги заплаши с национализация и ги даде на прокурор, а Боян Боев и другите членове на ДКЕВР стартираха процедура за отнемане на лицензиите им.Формалната причина за старта на тази процедура е това, че енергоснабдителните предприятия на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про не са заплатили на Националната електрическа компания 347 милиона. лв. за доставена от нея електроенергия.

 

Трите големи „енерго", опериращи на територията на страната не оспорват това, но като контрааргумент дават направените от тях разходи за закупуване на електроенергията, произведена от ВЕИ централи на тяхна територия.Енергодружествата обясняват, че не се разплащат с НЕК, защото правят прихващания на суми, които тази компания им дължи и твърдят, че това е нормална търговска практика.

 

Дали е така, е много вероятно да реши съдът.

 

Преди магистратите да решат каквото и да е срещу коалицията БЯС се изправиха редица енергийни експерти и организации. Експерти с иначе диаметрално противоположни позиции излязоха, не толкова в защита на ерепетата, колкото на основните търговски и бизнес принципи.

 

В една седмица дори чухме „левият" проф. Кръстю Петков да казва, че започналата процедура за отнемане на лицензиите на електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про е бомба, която ще гръмне в ръцете на управляващите. В същото време „десният" Мартин Димитров заяви, че идеите за национализация са най-прекият път към бедността.

 

Българската стопанска камара в своя становище посочи, че „Размахването на пръст и демонстрацията на сила от страна на държавата фактически показва нейната слабост и безпомощност".

 

Дори потребителски организации, като ръководената от Богомил Николов асоциация „Активни потребители“ изразиха съмнение в това, че започването на процедура за отнемане на лиценза на електроснабдителните дружества ще доведе до успешен край.

 

В този ред на мисли можем да кажем, че коалицията БЯС загуби първата битка - тази, срещу експертите, а дали има шанс да спечели и следващите е в ръцете на съда.

 

Важно е да се отговори и на един съществен въпрос. Ако бъдат отнети лицензите на електроснабдителните дружества, това ще доведе ли до запълването на финансовия дефицит в енергетиката.

 

Което според председателя на Института за енергиен мениджмънт, е невъзможно. Първата причина е, че на този етап не ясно дали дефицитът в енергийната система е 347 млн. лв., 500 млн. лв. или няколко милиарда. В тази връзка дори и държавата да си върне контролът върху дружествата на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго про тя ще бъде в ролята на този, който трябва да намери парите. А парите просто ги няма, защото хората вече за заплатили за електроенергията, която са консумирали, но тези средства, влизайки вътре по енергийната веригата, не са били достатъчни, заради няколкократното намаляване на цените на тока.

 

Тези намаления на цените, които спестяват средно нищожните 5-6 лв. от месечната сметка за ток, лишиха българската енергетика от свежи приходи, с които дружествата в отрасъла да могат да гарантират доставките на ток и заплатите на служителите си. Но такава бе волята на политиците - първо на кабинета Борисов в последните му дни и след това на кабинета Орешарски - от първия му ден.

 

И именно заради това, че в енергетиката се взимат политически, а не експертни решения е много вероятно отново да стигнем до познатите моменти от 80-те и 90-те години, когато хората се радваха на единия час ток, който имаха в промеждутъка от 3 часа тъмнина.

 

А шегобийците нарекоха България най-голямата дискотека в света.


* Коментарът на Спас Стамболски е поместен за първи път в NEWS.bg и в MONEY.bg на 27  март 2014 г. Запазено е оригиналното заглавие на текста. От „Свободен народ online“ e направена само незначителна пунктуационна добавка.

Публикувана в Гледища

Един цял парламентарен мандат, Вие бяхте председател на икономическата комисия в Парламента. Смятате ли, че в България обществото има адекватно отношение към компаниите, предоставящи комунални услуги, така наречените „ютилити компании“, или те са демонизирани в една или в друга степен?

 

Необходима ни е силна държава в регулирането. Многократно повтарях, че или държавата ще се справи с монополите или монополите с държавата. Засега монополите очевидно са по-силни. Докато бях Председател на Комисията написахме ключови изменения в закона за защита на конкуренцията, които дефинират какво е монополно положение (в момента няма и дефиниция), предвиждат ясни санкции и системни проверки. Предложението беше постоянно отлагано с дейното съдействие включително на КЗК. Трябват работещи регулатори, които да се избират в състезателна публична процедура и да включват в състава си представители на гражданското общество. Иначе промяната няма да се състои!

Публикувана в Очи в очи

Националното представителство на политическата партия "Синьо единство" е взело решение да не подписва с Реформаторския блок. Това изявление на председателя на партията Христо Панчугов беше разпространено от Българското национално радио. Според информацията на Христо Панчугов, решението е било взето с огромно мнозинство. От членовете на националното представителство 24 души са гласували против присъединяването, а четирима са били за присъединяването към Реформаторския блок.На 20 декември 2013 г., пет политически партии – Демократи за силна България (ДСБ), Движение „България на гражданите“, Съюзът на демократичните сили (СДС), Народна партия „Свобода и достойнство“ (с лидер бившия втори човек в ДПС – Касим Дал) и БЗНС подписаха учредителното споразумение на вече формализирания нов политически съюз - „Реформаторски блок“.

Публикувана в У нас

Пет партии от Реформаторския блок подписаха коалиционно споразумение за общо явяване на европейски, парламентарни и президентски избори. ДСБ, "Движение България на гражданите" (ДБГ), СДС, "Народна партия Свобода и достойнство" (НПСД) и БЗНС постигнаха съгласие по рамката на споразумението на заседание на гражданския съвет на блока в понеделник и трябваше да подпишат още в четвъртък, но отложиха с ден, без да посочат причините.

Публикувана в У нас

Лидерът на “Атака” Волен Сидеров даде брифинг в кулоарите на парламента, който прерасна в скандал между зам.-председателя на „Синьо единство” Гергана Николова и депутати на Сидеров.

Публикувана в У нас

Реформаторският блок призовава президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху планираната от правителството актуализация на държавния бюджет. Обединението на десни, центристки и зелени партии изяви категорична позиция, че със заем от 1 милиард лева много хора ще бъдат доведени до фалит и кабинетът ще вкара страната ни в дългова спирала.

Публикувана в У нас

Адвокатът Божидар Лукарски  бе избран на 21-та Националната конференция на партията в събота, след като за него гласуваха 393-ма от присъстващите 692 делегати. Основният му конкурент в борбата за поста - Иван Сотиров, получи 263 гласа и така не се стигна до балотаж.

Публикувана в У нас

Г-н Димитров, все още ли смятате, че програмен кабинет веднага след служебния щеше да е по-добро решение за страната?

Все още смятам, че това бе по-добър изход, защото служебното правителство се държа отговорно, макар и в кратките срокове, в които действаше. Сега този вариант ми изглежда още по-добър като гледаме кабинета „Орешарски”. Защото пазарлъкът в него много тежко лъсна. Смятам, че изпитанията пред Орешарски и неговите колеги ще бъдат много сериозни.

Публикувана в Очи в очи