Една от интересните новини през последните дни беше фактът, че Омбусманът на Република България – г-жа Мая Манолова е била изгонена от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Това изобщо не е жълта новина, нито пък е някакво преувеличение – г-жа Манолова е била изпроводена извън заседателната зала по крайно категоричен и недружелюбен начин.

 

Разбира се, като една съвсем не глупава жена, г-жа Манолова постави ударението върху чисто формалната страна на въпроса – защо лидерите на социалните партньори не са я допуснали до заседанието на НСТС, на което са били разисквани въпроси, свързани с проблемите на хората с увреждания? Тя доста умело се опита да вкара обществото в едни меко казано непродуктивни дебати на тема: кой закон е по-старши? Дали това е Кодексът на труда, който ясно казва кой заседава НСТС или е Законът за Омбудсмана, когото г-жа Манолова размахва като боен флаг?

 

В подобни схоластични размишления, поне авторът на тези редове отказва да участва, защото те нито ще кажат нещо, нито ще допринесат за достигане до някакви разумни заключения за каквото и да е.

 

На мястото на г-жа Мая Манолова, твърде много хора биха били крайно притеснени, защото е много показателно (или казано по-претенциозно – „симптоматично”), когато главата на една от най-важните институции в страната бива пропъдена от заседание на най-важния орган, където се осъществява така наречения социален диалог. Когато лидерите на социалните партньори, в частност – на синдикатите, демонстрират неприкрито враждебно отношение към Омбудсмана, възниква въпросът, кой и какви граници е преминал, за да се стигне до такова положение?

 

Тези, които се занимават по-задълбочено с тази материя знаят, че социалният диалог и индустриалните отношения са ядрото и преобладаващата част на едно нещо, което се нарича „корпоративен модел на посредничество между интересите в обществото”. За тези, които не се прехласват по точни научни формулировки ще го кажа по-иначе – г-жа Манолова е била изгонена от мястото, където така наречените социални партньори – синдикатите, организациите на работодателите и държавата се опитват да съгласуват поне в някаква степен мненията си.

 

На конкретното заседание на НСТС е трябвало да бъдат разисквани много важни въпроси, свързани с промяната на регламентацията на медицинската експертиза и злополучният законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, зад който г-жа Манолова застана с цялата си институционална тежест и който беше внесен формално от народната представителка Светлана Ангелова.

 

Ако се върнем за секунда на иначе безплодния спор, дали г-жа Манолова има законово основание да присъствува на заседанието на НСТС, ще трябва да си спомним, че такъв запис изобщо не и е необходим. Достатъчно е било тя да е поканена и членовете на НСТС да гласуват за участието й в заседанието. Участието на хора, които не са членове на НСТС в заседанията изобщо не е рядкост – напротив, това е редовна практика и точно тук е драматичното в изгонването на г-жа Манолова.

 

За съжаление, ние все още не разполагаме със стенограмата на заседанието на НСТС, за да знаем кой какво точно е казал, но след ден – два и нея ще я има и всичко ще стане кристално ясно. (За всеки, който се интересува, можем да кажем, че пълната документация и всички стенограми на заседанията на НСТС са абсолютно пубично достъпни на този адрес: http://saveti.government.bg/web/cc_13/1 ).

 

Знаем обаче оценките на двамата синдикални лидери – инж. Димитър Манолов (президента на КТ „Подкрепа”) и д-р Иван Кокалов (вицепрезидент на КНСБ), които бяха елмазено твърди в позицията си, че не желаят г-жа Мая Манолова да им прави компания по време на дискусията. В публичното пространство много звучно отекна репликата на д-р Кокалов за нежеланието му, г-жа Манолова да му става „супервайзер”. (Виж: https://news.bg/politics/tristrankata-izgoni-maya-manolova.html ).

 

Тук г-жа Мая Манолова отново стъпи на криво и разтръби, че искала да участвува в заседанието на НСТС, защото то иначе нямало да бъде прозрачно. Това разбира се са празни приказки, защото както вече стана дума по-горе, пълната документация и стенограмите от НСТС са напълно достъпни за публиката на посочения по-горе адрес. Във всеки случай, стенограмите на НСТС са публични от доста време преди обществеността да получи правото да чете стенограмите на Министерския съвет. Но г-жа Манолова е над тези неща ...

 

Разбира се, имало е елементарен начин г-жа Мая Манолова да седне на дългата маса на НСТС без каквито и да са пререкания. Тя просто е трябвало да поиска това предварително от председателя на НСТС. Но г-жа Манолова е на друго мнение: „Няма да чакам покана да защитавам гражданите ...”. (Виж: https://www.24chasa.bg/novini/article/6967272 ). Човек започва да се пита, дали Омбудсманът на Р. България наистина е искал да участвува на срещата или възникналият скандал е бил планиран предварително с благородна PR цел...

 

Г-жа Манолова би трябвало да знае, че председателят на НСТС, който задължително трябва да е вицепремиер, не е лукова глава. Напротив, само той може да свиква редовните заседания на НСТС и ако г-жа Манолова е искала да присъствува на заседанието, от което беше изпратена не толкова учтиво, тя просто е трябвало да се обърне към вицепремиера Валери Симеонов. Той едва ли щеше да й откаже, а и социалните партньори, макар дори и само по куртоазни причини, нямаше да реагират така остро срещу присъствието й. Само че, за г-жа Мая Манолова, вицепремиерът изглежда е на твърде ниско ниво, за да отговаря на ранга й, или още по-точно – на самочувствието й.

 

Всъщност, процедурният ред в НСТС е много стриктен. Най-добре е изпитал този факт на гърба си министър-председателят – г-н Бойко Борисов. По време на първия му мандат, в края на месец ноември 2011 година, той се опита да свика заседание на НСТС без санкцията на тогавашния председател на НСТС – г-н Симеон Дянков. Заседанието беше необходимо най-вече, за да може да се каже, че едни не особено приятни неща, засягащи пенсионната реформа са били обсъдени в НСТС.

 

Само че, неочаквано за него, му беше обяснено, че заседанието не е свикано по процедурата и че това е другарска среща на социалните партньори с министър-председателя, а не заседание на НСТС. Министър-председателят искрено се ядоса, но изобщо не възрази срещу изложените аргументи.

 

Това събитие, което г-жа Мая Манолова изглежда е пропуснала, беше широко отразено от медиите, в това число и от NEWS.bg - https://news.bg/politics/proval-na-tristrannite-pregovori-pri-premiera.html . Разправията беше толкова звучна, че от КНСБ излязоха с нарочна декларация срещу „смутителите на порядъка”: http://ssi.blog.bg/drugi/2011/11/30/knsb-se-razgranichi-ot-ssi-i-lichno-ot-teodor-dechev-po-povo.859313 .

 

Авторът на тези редове си спомня този инцидент от края на месец ноември 2011 година, защото той беше човекът, повдигнал въпроса за процедурната нередност и незаконността на опита да бъде свикано заседание на НСТС без участието на председателя му. (Тогава се бях изразил, че „двойното дъно на умиротворителната мисия на министър-председателя се скъса”: http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2011/11/24/dvoinoto-dyno-na-umirotvoritelnata-misiia-na-ministyr-predse.855920 ). Щом министър-председателят на Р. България е бил така добър на времето да се съобразява с процедурата (последното му прави чест), значи и Омбудсманът би трябвало да свиква с тази необходимост.

 

И тук идва един от ключовите въпроси за поведението на г-жа Мая Манолова. През последните месеци, тя се държи като някакъв „спецназ”, който трябва да нахлува тук и там и непрекъснато да разширява пълномощията си. Публиката някак си не забеляза промените в Закона за Омбудсмана, с които Г-жа Мая Манолова се обзаведе с права, които са немислими дори за Европейския Омбудсман. Но за българския Омбудсман те се разбират от само себе си ...

 

Публиката почти проспа, но представителните работодателски организации на работодателите реагираха по абсолютно недвусмислен начин на попълзновенията на г-жа Манолова. Те поискаха президентът Радев да наложи вето на измененията и допълненията в Закона за Омбудсмана. (Виж: http://svobodennarod.com/entertaiment/item/5975-aobr-prizova-za-veto-varhu-promenite-v-zakona-za-ombudsmana.html ). Аргументите им са повече от интересни, а което е по-лошо, те са основателни. Ето какво пишат работодателите на държавния глава по повод неудържимия напън на г-жа Манолова за разширяване на пълномощията й:

 

„Правомощията на омбудсмана се свързват само с накърнени от държавните и общински органи граждански права и това не е случайно, тъй като по съдебен ред могат да се обжалват само ограничен брой актове на администрацията. В тази сфера омбудсманът се явява гарант за пълна защита на гражданите от действия/бездействия на администрацията. Цялата тази философия е превратно изменена с приетата добавка в алинея 2 на чл. 2 от Закона за омбудсмана, като вместо защитник от администрацията вече се появява фигурата на страна във всевъзможни граждански отношения – нещо, което няма аналог никъде. Напротив – дори за Европейския омбудсман, създаден с договора от Маастрихт, изрично е упоменато, че не може да извършва проверки по жалби срещу предприятия или физически лица. У нас обаче вече ще може ...”.

 

В искането на работодателите за вето над промените в Закона за Омбудсмана има и други тревожни констатации:

„Освен това, създават се условия за дублиране на новите правомощия на Омбудсмана с функции на съдебната власт (Чл. 117. (1) от Конституцията на РБ: „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата), на адвокатурата (Чл. 134 (1) от Конституцията на РБ: „Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се”.), на полицията (Чл. 2. (1) от Закона за МВР: „Дейността на МВР е насочена към защитата на правата и свободите на гражданите”) ... Още по-сериозен проблем е възможността за намеса в търговския и гражданския оборот, където последиците са непредвидими”.

 

И още, и още:

„Добавеното правомощие на омбудсмана създава условия за намеса в сфери на дейност, уредени с изрични норми от Конституцията на Република България, като свободата на вероизповеданията (Чл. 13), правото на собственост, нейното гарантиране и неприкосновеност (Чл. 17), правото на лична свобода и неприкосновеност (Чл. 30), неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения (Чл. 34), неотменимостта на основните права на гражданите и недопустимостта на злоупотребата с права (чл. 57)”.

 

С тези аргументи, национално представителните работодателски организации, поискаха от Президента на Републиката вето над промените в Закона за Омбудсмана. Какво беше обаче тяхното удивление, когато разбраха, че въпреки почти светкавичната реакция, с която бяха внесли искането си в деловодството на Президентството, Държавният глава вече е подписал крамолните промени и е изпратил закона за обнародване. Досегашният опит сочи, че когато нещо се подпише много бързо от държавния глава, без значение от кого от всички президенти, които сме имали, човек трябва да има и едно, и две, та и три на ум за причините за това бързане...

 

Тези събития станаха преди малко повече от четири месеца. Както виждаме от последвалия период, г-жа Манолова не се вълнува чак толкова от основните си задължения – да защитава „малкия човек” от администрацията. Тя иска да законодателствува, да наставлява, да ръководи и да бъде пенкилер за всичко. Само че, хората, които са политически грамотни и обществено активни, забелязват този „омбудсмански експанзионизъм” и той не им прави никак добро впечатление. И така, до деня, когато Омбудсманът получи политически „удар по носа”.

 

От тук нататък, ще оставим специалистите по PR да ни обясняват, дали това е било изгодно за постоянно разширяващите се амбиции на г-жа Мая Манолова или не. Нашата работа беше да обясним, как тя си изпроси тази грубовата „напомнителна мярка”, че социалните партньори „не ядат доматите с колците”, според стария роден афоризъм.

Публикувана в Гледища

Неочаквано за повечето наблюдатели, след поредицата от търкания между представителните работодателски организации, в които КРИБ от една страна и АИКБ, БСК и БТПП от друга си разменяха взаимни претенции, настъпи внезапна консолидация в позициите им. Недоволството от поведението на Изпълнителната власт стана причина за излизане с обща позиция, която публикуваме без всякаква редакторска намеса.

                                                                                               ОТВОРЕНО ПИСМО

                                                               ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА ТРИСТРАННИЯ ДИАЛОГ В СТРАНАТА

Национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, изразяват силна загриженост за състоянието на социалния диалог в България. 

Вече два месеца и половина (от 28 ноември 2014 г.) Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не се е събирал на редовни заседания, а в същото време се приемат ключови за социалната и икономическата политика решения, вкл. законодателни. Драстичен пример в това отношение са приетите в края на месец декември 2014 г. промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), въвеждащи т. нар. „право на свободен избор“ между универсалните пенсионни фондове и Националния осигурителен институт. Вследствие на обществения натиск, Министерство на финансите промени първоначалната си позиция и преди дни представи нов законопроект за промени на КСО. За съжаление обаче и по него все още не е стартирала официална процедура на обсъждане в рамките на НСТС, а диалогът се води задочно, чрез медиите и като индивидуална инициатива само на едната страна от социалните партньори. 

Публикувана в У нас

Пламен Димитров започна с убеждението си, че хората трябва да знаят какво прави конфедерацията за тях и не трябва да се правят инсинуации и спекулации кой с кого се среща, защо конфедералната среща с браншовите структури се провежда в Пловдив, а не в София и т.н. Според него „разговорът е друг, а именно дали хората в България искат ново управление, какво точно искат от него и дали това може да бъде постигнато“. Пламен Димитров продължи, че според анализите на КНСБ, очакванията на хората са до края на пролетта да има предсрочни избори. Над 70 % от хората искат предсрочни избори, но не ги виждат до края на годината.

Публикувана в Очи в очи

Днес Върховният административен съд отмени  репресивната мярка, наложена от правителството на Бойко Борисов, с която Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) беше отстранен от Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

Публикувана в У нас