Петък, 18 Декември 2015 10:18

Колко струва Крим?

Независимо какви ще са резултатите от референдума, Крим ще може да разчита на финансовата подкрепа на Москва, увери още преди гласуването руският министър на икономиката Алексей Улюкаев. Междувременно резултатите от референдума са известни, но не и данните за това колко ще струва на руския бюджет присъединяването на новия регион.

Милиони и милиарди

За да бъде покрит дефицитът в кримския бюджет, са необходими 1 милиард долара - или поне на толкова възлиза сумата, която регионалните власти поискаха от Русия във вид на финансова помощ. Както обяви министър Улюкаев, финансирането ще бъде предоставено на траншове от по 80 до 90 милиона долара месечно. В същото време е очевидно, че в дългосрочна перспектива ще бъдат нужни много по-мащабни инвестиции.

Делът на Крим в брутния вътрешен продукт на Украйна е около 3 процента, при това в последните 3-4 години темпото на икономическия растеж в региона е значително по-ниско, отколкото в страната като цяло, отбелязва главният икономист на Дойче Банк в Русия Ярослав Лисоволик. Оттам следва, че Крим има потенциал за растеж, който до момента не е оползотворен заради недостатъчните инвестиции в икономиката на региона, казва още той.

С присъединяването на Крим, на Русия ще ѝ се наложи да търси средства за възстановяването на инфраструктурата на полуострова, която е доста "запусната", споделя пред Дойче Веле икономистът Евгений Гонтмахер. По неговите думи, пътищата и останалата инфраструктура ще трябва да бъдат модернизирани в съответствие с руските стандарти, а за това ще са необходими огромни суми.

"Крим ще струва на Русия колкото цяла Олимпиада"

Освен това Крим няма собствена инфраструктура за снабдяването с електроенергия и вода - на този етап полуостровът все още се снабдява почти изцяло от Украйна. Планираното от руските власти строителство на мост през Керченския пролив, който дели Кримския полуостров от Русия, ще излезе най-малко 50 милиарда рубли, което се равнява на над 1 милиард евро - такива са поне прогнозите на руското министерство на транспорта. Като добавим и разходите около реализацията на всички останали набелязани проекти, присъединяването на Крим може да струва на Русия колкото още една Олимпиада, изчислява икономистът Евгений Гонтмахер.

Наред с дългосрочните инвестиции, руските власти ще трябва да финансират и текущите разходи, тъй като Крим винаги е разчитал на дотации - над половината от приходната част на бюджета идва от Киев.

С присъединяването на полуострова населението на Русия се увеличава с над 2 милиона души, което означава допълнителни средства и за изплащането на пенсии и заплати на държавните служители, посочва Гонтмахер. Той смята, че за да покрие тези суми, Русия неизбежно ще трябва да съкрати субсидиите за други региони.

Публикувана в Свят

Купища стратегии, закони и нормативни уредби, кухи и непрозрачни служби за сигурност и вегетиращи отбранителни сили - това е моментната картина на българската система за национална сигурност само дни след атентатите в Париж.  

В последните години сме свидетели на активното законотворчество и изготвяне на стратегически документи, но и на нереформирани служби и неспособност на политиците да вземат адекватни решения за това. Последният пример е нескопосаният опит на финансовия министър Владислав Горанов (не на вътрешния, военния или дори на премиера) да "реформира" МВР, орязвайки разходната част точно там, където не трябва.

По-скоро като правило, отколкото като изключение, може да се приеме твърдението, че службите често вървят след събитията. Впечатлението за хаос в сектора за сигурност се потвърждава от факта, че въпреки регулацията му с новоприетия пакет от специални закони, отделните звена в него са лишени от координация.

"Разбирам, че не е сформиран Съветът за сигурност при Министерския съвет. Този съвет беше предвиден по действащия закон да осъществява основната координационна дейност в целия сектор за сигурност, така че има някаква подготовка, но трябва в много спешен порядък да бъде окомплектован, за да си свърши работата. Тоест, аз се притеснявам от това, че няма добра координация в сектора за сигурност между различните звена. Имаме две разунавателни служби, контраразузнаване, МВР, ДАТО и т.н. Трябва някой да координира дейността между тези служби. На този етап не може министър-председателят да ги управлява ръчно, защото аз виждам, че той прави това", коментира в интервю за Нова телевизия депутатът от Реформаторския блок и бивш шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов.
Неподготвеността на държавата и службите да отговорят на атентат от мащаба на атаките в Париж, излезе наяве със закъснялата поява на стратегия и план за противодействие на радикализацията и тероризма. Въпреки че още от 2011 година има влязла в сила стратегия за национална сигурност, в която част от проблемите пред сигурността са подробно изброени (включително и нарастващото влияние на недържавни структури, каквато е Ислямска държава), едва четири години по-късно българската държава е на път да вземе, макар и закъснели, но все пак някакви мерки.

Така например тепърва правителството, заедно с МВР, Министерството на правосъдието, ДАНС и прокуратурата ще работят за изготвянето на антитерористично законодателство, което да позволи преследването на терористи и незаконна дейност, свързана с радикализация и тероризъм. По информация на OFFNews още от миналата седмица работна група вече мисли над текстовете, но според плановете на властта те може да изчакат - крайният срок за появата им е 2017 година.

Въпреки че стратегията за национална сигурност в отделни части е морално остаряла, тя задава доста конкретни рамки за действие на властта, които до момента не са взети. Така например демографските диспропорции и социалното неравенство в отделни региони на страната в нея са посочени като предпоставка за заплаха за националната сигурност. Четири години по-късно в плана и стратегията тази констатация се преповтаря, като се посочва, че "крайната бедност, социалната изолация и маргинализацията, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии". Сега вече се предлагат мерки, които обаче отново са с далечен хоризонт. Така например планът за борба с тероризма и радикализацията предвижда разработването до 2020 г. на мерки за подобряване на "междукултурния и междуконфесионалния диалог". Също до 2020 година трябва да бъде разработена национална програма за "деангажиране, дерадикализация и рехабилитация на лица, желаещи излизане от екстремистки среди", а механизмът за сътрудничество на властта с религиозните и етнически общности, както и със съответните неправителствени организации, е оставен за 2017 година.

Всичко това идва на фона на констатацията, че службите имат сериозен проблем с недостига на хора. Така например в ДАНС е сериозен недостигът на контратерористи. Незаетите щатни бройки в службата като цяло достигат 40% и няма изгледи те да бъдат попълнени в следващите две до три години. Същото е и положението във Външното разузнаване.  

Сериозен проблем в службите остава и обучението и специализирането на кадри. Отделените средства за следващата година за това са достатъчно малко, а идеята за създаване на филиал на Академията на МВР за обучение на служители в ДАНС и ДАР, беше умъртвена в зародиш - отново заради липса на пари. Въпреки това държавата се ангажира до 2017 година да създаде специализиран национален център за обучение на служители, ангажирани с противодействието на тероризма и радикализацията.

От плановете на правителството става ясно, че ДАНС тепърва ще разработва методика за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете от радикализация в интернет пространството и тепърва ще анализира факторите, които я предизвикват. Явно досега контраразунаването не е имало и работещ механизъм за следене на сайтове с екстремистка пропаганда, докато за всички е ясно, че основните канали за комуникация на джихадистите са предимно социалните мрежи и сайтовете им, през които отправят послания или разпространяват видеа със заложници или екзекуции.

Сравнителният прочит на стратегическите документи и добрите намерения на властта може да бъде продължен и да доведе до още любопитни констатации.

Така например може да разберем, че кибертероризмът също е отчетен през 2011 като бързо развиваща се заплаха. От последните атаки срещу сайтовете на ЦИК, МВР, президентската администрация и Министерския съвет стана ясно обаче, че и тук нещата куцат. До момента няма приета стратегия за киберсигурност. Такъв проект е изготвен още през октомври 2014 година, но днес той дори не е в дневния ред в плана на правителството, въпреки че около приемането на такава стратегия се обединиха участниците в КСНС в началото на ноември. В становището на КСНС се посочва:
Констатираме, че страната ни все още не е изградила необходимата система и не разполагаме с достатъчно ресурси, за да се справим ефективно със засилващите се киберзаплахи. В края на октомври, и то в условията на изборен процес, станахме свидетели на най-голямата досега кибератака срещу България. Фактът, че тя бе направена в деня на избори и референдум показа, че тя има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни. Атаките към сайтовете на голям брой държавни институции затрудниха работата им и са ясен индикатор за мащабите на опасността. Това е нова опасност, която се нуждае от задълбочен анализ и разработване на достатъчно ефективни мерки за противодействие, като използваме и опита на партньорските служби за сигурност. Необходимо е да се вземат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер.

Ясно е, че волята се изразява в преповтаряне на констатации на хартия. В стратегията за национална сигурност от 2011 година четем още: "Асиметричните заплахи (особено международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), регионалните конфликти, киберпрестъпността и трансграничната организирана престъпност оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб."

Заключението на КСНС за проблеми с миграционния натиск на границата е предвидено също още преди четири години. "Нестабилната икономическа и политическа обстановка и ниският стандарт на живот в държави и региони от "третия свят" генерират миграционен натиск върху страната като външна граница на ЕС", четем в стратегията за национална сигурност.  И още: "Тенденциите в Близкия и Средния Изток чертаят несигурно бъдеще на региона и началото на период на продължителна трансформация. Същевременно съществуват очевидни рискове от увеличен миграционен натиск, засилване на влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа."

За армията няма смисъл да се говори. В началото на октомври Центърът за мениджмънт на сигурността и отбраната прогнозира, че въоръжените сили ще продължат да вегетират, при това в сложна обстановка на нарастващи заплахи, а приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности от парламента само ще размие отговорността за състоянието на силите и готовността им да гарантират суверенитета и териториалната цялост на страната.

Най-добре се справя властта в личната ѝ сигурност. Догодина НСО ще разполага с 2 млн. лв. повече за разлика от останалите служби. За нея са отпуснати близо 34 млн. лв., докато за Държавна агенция "Разузнаване" са предвидени почти 21 млн. лв. За да гарантират сигурността на властимащите, служителите на НСО вече имат и разширени правомощия, а репресивният характер на службата е по-скоро в ущърб, отколкото в полза на гражданите. Пак въпреки стратегията за национална сигурност, която поставя в центъра си индивидуалната сигурност на данъкоплатците.

 

Източник: http://offnews.bg/news/Analizi_289/Kuhi-sluzhbi-i-dobri-namereniia-ni-paziat-ot-atentati_594248.html

Публикувана в Очи в очи

Службата  "Военна информация"  ще предаде идните месеци архивите на военното разузнаване на Комисията по досиетата. Това обяви министърът на отбраната Николай Ненчев. Документите съдържат информация за агентите ни преди 1989-а година. Мярката е заради необходимостта от спазване на закона, казват от Министерството на отбраната. Действията накърняват национални интереси, твърдят от БСП.

Публикувана в У нас

„След като имаме план, защо бежанците спят на пода, нямат вода и ток в продължение на седмици?“, коментира президентът Росен Плевнелиев в понеделник при откриването на националната конференция "Националната сигурност: актуални въпроси, подходи, решения“.

Публикувана в У нас

Макар в страната ни сега да пребивават много бежанци, едва за четирима от тях има съмнения, че може да представляват риск.

Това заяви вътрешният министър Цветлин Йовчев.

„Те са в места за настаняване от затворен тип и ще бъдат предприети съответните процедури за тяхната екстрадиция", каза той. И макар по - големият брой на бежанци да е от Сирия министърът отказа да назове държавата, от която идват четиримата.

Публикувана в У нас

Председателят на Народното събрание трябва да свика час по-скоро заседание заради сделката за печатницата на БНБ. Това каза пред Агенция „Фокус” Румен Петков от БСП.

Договореността за създаване на съвместно дружество за производство на банкноти в България с един от най-големите производители на банкноти в света „Франсоа Шарл Обертюр Груп”, Франция (ФШОГ), буди много въпроси, които трябва да получат своя отговор в парламента.

Публикувана в У нас

Американските власти поискаха от Хонконг да екстрадира Едуард Сноудън в САЩ, тъй като федералните прокурори вече са повдигнали обвинения в шпионаж срещу него. До този момент властите на Хонконг не са дали отговор на Вашингтон.

Публикувана в Свят