Сряда, 02 Март 2016 08:48

Бърши, Бойко, бърши!

Ха сега нека някой каже, че не живеем в Страната на чудесата. Майсторлък се иска да я докараш дотам. Властта - и законодателна, и изпълнителна, така се оплеска, че колкото и да се звери в огледалото, няма да се познае. В тази страна ден не минава без изненада. Населението трябва да се държи в напрежение. Вечер си ляга с новината, че избраниците му, преизпълнени с чувство на национално достойнство, ще разобличат всички, които си пъхат носа в нашите вътрешни работи. На другия ден осъмва с височайшето разкритие, че всичко е било дело на тъпи злосторници. "Здравите сили" обаче няма да позволят то да се случи.

 

Напоследък депутатското тяло се взе много насериозно и реши да натрие носовете едновременно и на Русия, и на Турция. За целта си създаде комисия и два дни пърха на крилата на собствената си глупост. На третия ден, като в приказките, шефът Бойко се яви и обърка всичко. До вчера имаше комисия, от утре - я няма. Парламентът може да е решил, но Бойко не дава.

 

Не накомисарстваха се нашите законотворци. Мине не мине време, и току намерят повод да си сътворят временна комисия. Постоянните не им стигат. Не че са толкова жадни за работа. Друга е жаждата им - всяко ново комисарстване им пълни джоба. Така "Временната парламентарна комисия за разследване на твърдения за намеса на Русия и Турция във вътрешните работи на България" стана поредният им идиотски шедьовър. Това, че трябва да не си с всичкия си, за да предприемеш подобна антидържавна стъпка, дори Бойко го схвана и удари по масата.

 

Той може всичко. Спира поръчки всякакви - обществени, корпоративни, сухи и мокри... Колко му е да спре една политическа - и то зле сплетена, поръчка. Разделението на властите няма значение. Както е недопустима при пазарна икономика и намесата на политиката в бизнеса. Такива са, казват, правилата на демокрацията. Тогава толкова по-зле за демокрацията. Нашите държавни началници от личен и исторически опит знаят, че единоначалието е много по-ефикасно. И Бойко го знае. Особено с такава разпасана команда, каквато е парламентарното му мнозинство и неадекватното му правителство. Как да не се намеси човекът? Ако спазва разделението на властите, неговите отрядници окончателно ще затрият държавицата.

 

Както се казва, всяко зло за добро. На техния фон Бос Бойко блести и населението го цени. В това е целият фокус. Той със седмици мълчи, стои настрана, оставя ги хубаво да се омаскарят, накрая оркестърът от властолюбиви медии свири туш, прожекторите светват и се вижда: всички са омазани, единствен Бойко лъщи величаво възправен в бял фрак.

 

Така стана и сега с дълбоката турска следа. Мълча по скандала с гостуването на Местан в комшийското посолство, по шетането на високопоставени анкарски пратеници из нашите земи. Затрая си по сваления руски самолет, но тайно си пошушука с Ердоган. Изчака гюрултията да се разрасне, всички да изпуснат парата, и чак тогава се направи, че зловредната комисия му пада като гръм от ясно небе. "Точно успях да балансирам отношенията и да вървим към подобрение с двете страни, и дойде създаването на тази комисия". Бре, каква изненада! Не може да не му се признае майсторлъкът. Не че по гръб не пада, но магарето си в калта няма да остави. Няма лошо - така поне малко ще позабърше срама от омазаната зурла на антуража си.

 

И антуражът му се засуети. Дясната ръка Цв. Цв. козирува и тръгна да проучва как да стане забърсването. Като начало щял "да инициира разговори за разформироването на комисията с другите политически партии в Народното събрание". "По казуса" се разшета и другата ръчица - депутатската шефка Ц.Ц. Та нали именно под нейно ръководство депутатското тяло използва цялото си плиткоумие да пръкне комисията точно в навечерието на Деня на Освобождението ни от турско робство. Да тури в един кюп и освободители, и поробители - разбира се, по искане на РъБовете в парламента. Вярно, да сториш това не се иска много ум. На всичко отгоре, докато умниците ни в парламента деряха гърла за комисията, колегите им в Москва почитаха паметта на руските воини и българските опълченци. Нещо повече, на церемонията бяха поканени и наши законотворци. Някой ще рече, че това тук е лицемерие. Не е. То и за лукавството се иска акъл. Точно обратното - тъпо недомислие.

 

И тук има интересен нюанс. "Новоучредената комисия, която направихте, ще ни влоши отношенията и с Русия, и с Турция. Не може външният министър да се чуди как да отговори на нотите, които ни заливат", смъмри командата си Бойко. За реакцията на Турция медийният оркестър не свири, но руската бе мощно озвучена. Момченцето ни за външни сношения не се чуди нито за миг, веднага я използва като "доказателство", че Москва ни се меси. Защо ли Бойко го покрива и докога? Утре ще трябва и него да забърсва. И така ще бъде, докато русофобията у нас се смята за пропуск в света на "модерната демокрация". Докато историята се употребява като тоалетна хартия.

 

Бърши, Бойко, бърши!


Източник: http://www.duma.bg/node/119113

Публикувана в Гледища
Понеделник, 08 Февруари 2016 13:15

Новата формула на властта

Старото управляващо мнозинство беше трудна конструкция, новото изглежда плачевно

Все още не е ясно как и дали изборът на Меглена Кунева за министър на образованието ще повлияе на качеството му. За сметка на това назначението й тази седмица бележи официалния край на управленската формула 2+2 - ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепени от АБВ и Патриотичния фронт. Сам по себе си фактът, че Кунева стана министър със само пет гласа – далече от 38-те гласа мнозинство, с които беше одобрен съставът на кабинета на 7 ноември 2014 г., и с негативния вот на АБВ и ПФ, показва, че сигурната подкрепа си е отишла.

По-лошото за управляващите е, че дори този крехък резултат беше постигнат само благодарение на странна коалиция от сметки и интереси, в които самият вицепремиер и образованието не бяха водещи. Ако досегашната управленска формула, поне на теория, звучеше добре, наследилото я хаотично мнозинство, дори и при най-позитивен поглед, изглежда плачевно.

След парламентарните избори през 2014 г. на практика всички партии, които бяха малко или много срещу правителството на БСП, ДСП и "Атака", дало на България модела "Делян Пеевски", се обединиха. РБ даваше по-широка легитимност на ГЕРБ, ПФ трябваше да държи ДПС далеч от властта, а АБВ - да направи живота на премиера Бойко Борисов по-лесен, балансирайки реформаторите. Последните пък трябваше да преглътнат партията на бившия президент Георги Първанов срещу по-сериозното си участие във властта. Реално нищо от това не само че не проработи (Пеевски дори започна публична медийна и икономическа експанзия), но и инстинктът за доминация на ГЕРБ (и нуждата да се правят услуги на прокуратурата и ДПС) за по-малко от година и половина разби РБ (който на моменти изглеждаше сякаш само това и чакаше). В резултат на което реформаторите се разделиха на три фракции - във властта, извън властта и на ръба.

Разпадът на основния партньор в коалицията на пръв поглед бетонира управлението на партията на Бойко Борисов. Около нея сега гравитира политически обръч от формации и политици, чийто единствен raison d'être е да останат на власт. Тоест крепенето на статуквото и правителството е неизбежно и за разклащане на управляващата гарнитура не може да се говори. Обръчът обаче доста ще натежи на ГЕРБ. Партньорите му нямат много шанс в по-голямата политическа игра и ще защитават само тесните си интереси, което от своя страна постепенно ще свива и подкрепата за ГЕРБ. Така в настоящото управление е заложена бомба, която неизбежно ще доведе до неговата имплозия.

Анатомия на новата формула

Трусът, който доведе до разграждането на управленската формула от края на 2014 г., беше гласуването на промените в конституцията в края на 2015. Те първоначално бяха внесени от ГЕРБ и РБ и предвиждаха по-голяма роля в Народното събрание при назначаването на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет. Целта беше да се засили отчетността на държавното обвинение. Яростната съпротива на прокуратурата доведе до оркестриране на нови поправки, внесени от АБВ, които обезсмисляха цялото упражнение. След като бяха гласувани от парламента, те доведоха до оставката на главния архитект на промените - правосъдния министър Христо Иванов. Последва го лидерът на ДСБ Радан Кънев. Тогава главният тактик на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни пасивното поведение на парламентарната група (нито един техен депутат не се изказа в зала в полза на предложенията на собствената си партия) с факта, че просто са нямали мнозинство. Този ход обаче разбърка мнозинството, каквато вероятно е била и целта, тъй като това слагаше край на съдебните реформи, срещу които се водеше масирана кампания от медиите, свързани с Делян Пеевски.

Резултатите от хода бяха демонстрирани тази седмица.

Детайлният преглед на гласовете, които осигуриха министерското кресло за Меглена Кунева, показва, че подкрепата е повече резултат на аритметика и тънки сметки, отколкото на принципна договорка. Без отсъствието на част от депутатите от залата тя едва ли щеше да бъде избрана. Кандидатурата на новия министър на образованието беше прокарана с гласовете на ГЕРБ, РБ (във властта) и БДЦ, както и с дискретната помощ на две опозиционни партии - ДПС, "Атака", и шестима независими народни представители около изключения бивш лидер на ДПС Лютви Местан, чиито депутати отсъстваха от залата и това се оказа решаващо за избора й.

С това изборът на Меглена Кунева направи прецедент - за пръв път има такъв широк отпор срещу кандидатура на министър вътре в средите на управляващите. Нещо повече - за пръв път имаме избор на министър, в който решаващи се оказват гласовете на формалната опозиция. По-интересни са обаче мотивите на гласуващите, които показват как оттук насетне ще се провежда политиката на управляващото мнозинство.

Позицията на ГЕРБ е ясна. Подкрепата за Кунева е не само бърз начин да се стабилизира правителството, укрепвайки проправителствената част от Реформаторския блок, но и удар по отцепниците от блока, които претендират, че с тях си е отишла и моралната основа на управлението. Депутатите от ДСБ и гражданската квота в РБ, които се обявиха за опозиционери, гласуваха срещу бившата си съратничка, като в отрицателния си вот виждат отмъщение за това, че колегите им останаха с Бойко Борисов. Твърдото "не" на БСП и твърдото "да" на РБ (във властта) също са лесно обясними. Ролята на останалите формации обаче се оказа решаваща.

В началото на седмицата лидерът на НФСБ (едната половинка от ПФ) Валери Симеонов заяви, че становището им ще стане ясно след среща с Кунева, но все пак допусна, че тя вероятно ще бъде подкрепена. С депутати от ПФ дори е говорено формацията да получи зам.-министър в образователното министерство. В крайна сметка ПФ гласува срещу Кунева, тъй като тя не срещала подкрепа от патриотичните среди. Това може и да е опит за вдигане на акциите на ПФ. Аритметиката показваше, че кандидатурата на вицепремиера ще мине, и в такава среда е удобно да се пошуми, без да се рискува особено много. Но пък може и да е искрена позиция, тъй като Валери Симеонов и Красимир Каракачанов от години виждат в Кунева олицетворение на брюкселската бюрокрация, която налага я закриване на ядрени реактори, я стопляне на отношенията с Турция.

Жокерите в случая се оказаха АБВ, депутатите около Лютви Местан, които се отцепиха от ДПС, както и самото движение, което винаги е било основен въжеиграч в Народното събрание. Първоначално депутатите на Георги Първанов обявиха, че ще подкрепят Кунева. В понеделник депутатът от АБВ Мариана Тодорова каза: "Нагласата засега е да подкрепим номинацията на Меглена Кунева." След намесата на бившия президент позицията на партията се преобърна. Официалният мотив за това е, че Кунева не познава ресора, като в същото време отговорностите й в борбата с корупцията са твърде важни, а там напредък няма. Но неофициално от партията коментират, че никой не е благоволил да се консултира с тях. По-важното е, че отказаната подкрепа към Бойко Борисов е ясен сигнал какво може са се случи при други важни гласувания, ако Ирина Бокова не бъде внесена в ООН като официална българска кандидатура за генерален секретар на организацията или пък ако всички партии не се обединят около единна кандидатура за президент - странната идея на Първанов, който явно визира себе си като политическия обединител.

За да се парира липсата на гласове, няколко депутати от ДПС просто не влязоха в залата, докато колегите им иначе гласуваха против. Това свали броя на необходимите депутати, с които да се постигне мнозинство от 50+1 гласа за Кунева, с който движението за пореден път доказа, че може едновременно да бъде в опозиция и в управление и е явният коз за ГЕРБ. Същото направи и групата около Местан - шестимата депутати около него можеха да се окажат решаващи, но предпочетоха мълчаливо да подкрепят кабинета. Въпреки че доскорошният председател на ДПС едва ли има за какво да е благодарен на Бойко Борисов (службите играха ключова роля за водевилната шпионска история през декември, с която се целеше Местан да бъде компрометиран), приятелството му със заместника на Кунева в ДБГ - Даниел Вълчев, явно е оказало влияние. Тази връзка се оказа скритият коз за РБ (във властта), но в бъдеще явно ще бъде използван доста трудно.

В новата управленска формула, както винаги, най-забавна ще е ролята на "Атака". Лидерът на прокремълската партия Волен Сидеров иначе е върл противник на Кунева, но все пак депутатите му не гласуваха, с което й помогнаха. Отсъствието им от залата беше най-добре коментирано от народен представител от ПФ: "Ако досега над Волен тегнеше заплаха за ефективна присъда, той вече си изпроси условна." Намекът е за повдигнатите от прокуратурата обвинения срещу Сидеров и Десислав Чуколов за хулиганство и причиняване на телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му.
Какво ще се случи с РБ - извън и във властта

Напускането на Радан Кънев и ДСБ от управляващото мнозинство не наруши много стабилността на правителството. Но със сигурност засегна много премиера Бойко Борисов, тъй като последната останала жизнена издънка на някога славното СДС се ползва с ограничена, но за сметка на това гласовита подкрепа. На всичкото отгоре оставката на Христо Иванов и декларацията за излизане в опозиция на Кънев заради неуспеха на предлаганите от тях конституционни реформи е рядко срещан принципен жест в българската политика, който резонира добре там, където на подобни постъпки се гледа с добро око - Брюксел, Вашингтон или Берлин. Това вече сериозно сваля акциите на Борисов, който е наясно, че външен натиск може да разклати неговото управление.

И пред двете части на РБ има сериозни предизвикателства. РБ (във властта) вероятно ще се преформатира в конфедерация, което няма реално да промени състоянието на блока, който така и не успя да стане един организъм. Засилването на ролята на ДБГ обаче ще увеличи центробежните сили, тъй като останалите партии вече се притесняват, че по-лесно ще бъдат обезличени. Дори в СДС вече тлее опозиция срещу лидера на партията Божидар Лукарски. Тя все още няма как да се прояви, тъй като националната конференция, която трябваше да се проведе веднага след парламентарните избори през 2014 г., не се насрочва от ръководството. Напрежение има и между другите две по-малки формации - БЗНС и НПСД. Заради управленски решения на Николай Ненчев като министър на отбраната от формацията на Корман Исмаилов заплашват да оттеглят зам.-министъра Орхан Исмаилов. Корман Исмаилов даже намекна, че ако не се стигне до решение на проблема, не е изключено партията му да оттегли политическото си доверие от министър Ненчев.  

От ключово значение обаче е и как ще се развие вторият проект - около Радан Кънев и ДСБ. В средата на март предстои да се проведе национално събрание на партията, като една от основните теми на дискусията ще бъде дали формацията да остане в Реформаторския блок, или да го напусне. В ДСБ не крият, че в момента и двете тези имат привърженици в партията и трудно може да се прогнозира коя от тях ще надделее. Не е изключено министърът на здравеопазването и бивш зам.-председател на партията Петър Москов, който отказа да напусне поста си във властта, да се опита да оглави линията на привържениците на оставането в РБ, както и на недоволните от решението на ръководството за излизане в опозиция. Неотдавна Москов заяви, че свързва политическото си бъдеще с бъдещето на Реформаторския блок. Нещо повече - в средите на реформаторите вече се говори неофициално, че той може да бъде предложен за съпредседател на РБ.

По всичко изглежда, че почвата не е особено добра за алтернативата, която Кънев се опитва да формира. Възможните скандали в ДСБ лесно могат да потушат енергията, която беше събрана с оставките на Христо Иванов и символичното напускане на Радан Кънев. В следващия месец ще се види дали отцепниците от РБ имат сила да направят нещо повече, което да послужи като нов гравитационен център на десницата.

Ефектът върху управлението

Описаната по-горе политическа конструкция очевидно няма как да бъде стабилна. Тя няма как и да поставя особени предизвикателства пред ГЕРБ да правят реформи, но пък за сметка на това може да играе ефективна роля на спирачка. Например всеки опит за промяна в ролята и мястото на учителския синдикат ще срещне яростна съпротива на АБВ. Всяка стъпка за промяна на съотношението на силите в съдебната система и нейната по-голяма отчетност ще бъде блокирана от АБВ и ДПС. Цената за сформирането на динамични мнозинства може само да произвежда скандали - кои хора например ще заминат посланици в замяна на гласове в парламента? Кой ще печели държавни поръчки - как и на каква цена ще бъде остойностено това, че неговата близка партия е ударила едно рамо при поредното гласуване?

Пазенето на равновесието между различните интереси ще бъде трудно и ГЕРБ в движение ще трябва да учат уроците от теорията за баланса на силите. Коалиция, в която един хегемон се ползва с подкрепата на малки и слаби поддръжници, в крайна сметка води до неговото изтощаване. Справка - СССР. В същото време тази иначе изглеждаща временна конструкция може да продължи своето съществуване дълго, стига да има ресурси, които да могат да бъдат усвоявани.

Ако трябва да потърсим нещо хубаво в тази ситуация, то е, че поне в нея можем ясно да видим ясно истинските лица на отделните политици и партии. Лошото е, че цената ще я платят данъкоплатците.

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/05/2699697_novata_formula_na_vlastta/?sp=0#storystart

Публикувана в Гледища
Понеделник, 21 Декември 2015 16:24

Как Гаук разгневи Ердоган

Турският премиер Ердоган явно е бил бесен, когато заяви язвително, че бившият пастор Гаук продължава да си мисли, че трябва да изнася проповеди. Един булеварден турски вестник пък обвини германския президент, че по време на посещението си в Турция се държал като колониален владетел. На свой ред Йоахим Гаук уточни, че критичните му забележки по отношение на демокрацията в Турция дори са били крайно въздържани.

Погледът към двамата спорещи показва ясно разликите между тях. Йоахим Гаук е човек със силно изразено свободолюбие и нетърпимост към всякакъв вид тоталитарни порядки. Ердоган пък, който е известен с избухливия си нрав, управлява авторитарно и не търпи чужди вмешателства.

"Заплаха за демокрацията"

По време на посещението си в Анкара в реч пред студенти Гаук заяви, че е загрижен за демокрацията в Турция, предупреждавайки, че не бива да се ограничава независимостта на съдебната власт, нито да се орязва свободата на мненията и на печата. В отговор на тези негови "съвети", Ердоган заяви, цитиран от Анадолската агенция, че германците трябвало да разкрият истината за серията убийства над турски граждани, извършени от една неонацистка групировка, вместо да дават съвети на неговото правителство. Премиерът подчерта освен това, че "намесата на Гаук във вътрешните работи на Турция" е неприемлива за турското правителство.

Защо всъщност Гаук разяри така турския премиер? "Позволих си да направя това, което правя винаги - а именно да обърна внимание на критичните теми, които се обсъждат във всяко общество. Това е нещо нормално сред приятели", заяви германският държавен глава във вторник (29.04.), добавяйки, че в подобни случаи винаги се информира за състоянието на нещата не само от управляващите, а и от управляваните, за да си състави собствена представа за нещата.

Редица германски политици реагираха с неразбиране на острия тон на Ердоган. Според Клаудия Рот от Зелените, политическият стил на турския премиер издава "липса на почтеност и демократична култура", а държавният министър във външното министерство на Германия Михаел Рот обяви "емоционалните излияния" на Ердоган за "несъответни по съдържание и стил".

Отзвукът в турските медии

Турският печат е твърде разединен в оценките си за речта на германския президент в Анкара. Опозиционните медии хвалят откритостта му и подчертават критичните му думи по адрес на Ердоган. Същевременно вестниците, които са близко до управляващата партия, отделят по-голямо внимание на похвалите на Гаук за това, че Турция е проявила гостоприемство спрямо сирийските бежанци. Те споменават съвсем бегло критиките му.

Никога досега германският президент не е получавал такъв яростен отзвук на своя реч в чужбина, посветена на една основна тема, каквато е свободата на отделната личност и защитата ѝ от държавния произвол. Както германски, така и турски медии се обединиха в оценките си, че германският президент Гаук съзнателно е излязъл извън рамката на досегашната дипломатическа линия на германската политика спрямо Турция.

Публикувана в Свят

Подозирам две неща. Първото е, че главният прокурор има политически амбиции и второ, че зад главния прокурор стоят онези хора, които го направиха главен прокурор. И това не е Бойко Борисов, а хората, които стоят зад Пеевски. Имам подозрения, че Бойко Борисов изпълнява поръчка да опраска царя. Това каза бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов по ТВ7. Ето какво още обясни той:
- Държавата най вероятно ще успее да вземе най-апетитния имот на Симеон Сакскобургготски. Става въпрос за двореца „Врана”. Как стана така, че първо му върнахме имотите, а после ще му ги вземем, почти всичките?

- Въпросът има политическа и юридическа страна. Аз ще започна с политическата. През 2009 година по друг повод Бойко Борисов ме беше поканил в кметския си кабинет. Зададох му въпрос, дали има желание новата му партия ГЕРБ да работи с НДСВ. Когато е на четири очи Бойко Борисов е много прям. Той ми каза: „Вечерах с царо и му казах да оди да се опраа с онеа хора, иначе са решили да му вземат имотите”.

- Ония кои?

- Сега ще се опитам да сложа няколко точки върху белия лист и после да ги свържем с линия. Следваща точка от белия лист е: КОЙ сложи Цацаров? Всички говорим, че го е сложил Бойко Борисов, но не е така. Фаворит на Борисов беше Бойко Найденов. Помним сцената в кабинета на Цветанов, когато: КОЙ доведе Цацаров при Цветанов? Пеевски. Знаете, че тази информация излезе лично от Цветанов, след като се скараха. Трета точка на белия лист-цялата парламентарна квота във ВСС на ГЕРБ, преди да мине през кабинета на Фидосова за одобрение, е минала през кабинета на Пеевски.

- Защо?

- Предположете.

- Предположете вие.

- Аз предполагам, че този, който раздава картите и прави назначенията, е първият, който бива посетен, за да му се изкажат почитания, благодарности и т. н. И това, зебележете, е преди гласуването от страна на ГЕРБ, на парламентарната група. Като съберем всички тези точки, виждаме колко прав е бил Комарнитски с тази карикатура, в която Борисов е с двете дупета на съдийките на раменете си, след скандала с Ченалова и Владимира Янева. Та това за съжаление е нашата съдебна система-политически зависима, градяща стремежа си за кариера, власт и пари върху симпатиите и подчинението на политиците. Това са хората, които истински дърпат конците в България. Това са тези „Те”, за които говореше Бойко Борисов. „Те” назначават съдиите и забележете, слава Богу, не всички съдии. За съжаление повечето от прокурорите произтичат от силовите ведомства. При тях кашата е много по-голям, отколкото при съдиите. За това европейските ни партньори наблюдават много стриктно и съдебната ни реформа и делото за царските имоти. Виждат какви са зависимостите. Вижте какво направи френският посланик. На френските дипломати, на европейските дипломати всичко това им е ясно. Въпросът е, че самите ние не разбираме КОЙ стои зад управлението на съдебната система и зад политическите и икономически процеси в България.

- От тези „Те” споменахте името на Делян Пеевски. Кого друг визирате?

- Не визирам точно Пеевски, защото 30-годишен човек не може да има капацитета, връзките, познанията. Той също е подставено лице. А тези, които визирам, са хора от бившите силови групировки, не само от ДС, за която говорим всички. Това са бившите структури на оръжейните фирми "Кинтекс", това са разузнавачите-вътрешни и външни, военни разузнавачи. Всички тези хора работят на системата на мосоните. Когато става дума да се свърши нещо, те са си разпределили държавата на порции. Представят дадено лице и казват: „Този е от нашите”. И този става председател на Върховния административен съд / ВАС/, защото е завършил в Симеоново „Държавна сигурност”. Другият става член на Конституционния съд по същата причина. За съжаление през последните 25 години, с малки и спорни изключения по времето на Костов и на Царя, държавата се управлява все от тези хора.

- А как се афишират те в публичното пространство?

- Те действат чрез хора като Пеевски, като Борисов.

- А те стоят на заден план?

- Да, стоят на заден план, те не са глупави и толкова суетни. Те са умни хора. Нормално е хората от тайните служби да управляват държавите. Но трябва да го правят в интерес на държавата и да спазват принципите на правовата държава. Нима в Америка или Русия не е същото?! Какви са американските президенти, какъв е руския президент-все хора, свързани със службите. Но трябва да се спазва елементарно приличие. Трябва да има мяра, трябва да се спазват принципите на правовата държава. Какво е това безобразие, аз смятам, че е на лична основа, към царските имоти, с които започнахме. Царят отказа да работи с тези хора. Още през 2003 г. те изпратиха г-н Тошо Тошев, бившият главен редактор на в-к „Труд”. Той на два пъти беше казал на царя: „Ваше Величество, дайте да управляваме заедно”. Царят отказа и резултатите не закъсняха. Аз ви казвам какви безобразия извършва нашата истинска политическа класа, не бутафорната, която виждаме по екраните. Приеха например мораториум върху държавните имоти. Това е пълен юридически абсурд. Не може да има закон за един човек. Какво става сега с делата за царските имоти?

- Кажете. Чу се, че той може да стигне до фалит заради огромните разходи, които е направил.

- Аз не съм говорил с царя по този въпрос, но знам, че той прави огромни разходи, за да възстанови разрушените дворци. Прави ги с лични средства, като целта му е да ги превърне в музеи. От римското право още е ясно, че правото на собственост се състои от три елемента-право на ползване, право на владение и право на разпореждане. Той е лишен от трите елемента напълно противозаконно. Глупавите аргументи на нашата съдебна система са че т. нар. Интендантство е имало държавни функции и независимо, че оперира с личната царска листа, това правело тези имоти държавни. Този аргумент е залегнал едно към едно в т. 31 от аргументите на гръцкото правителство в делото срещу гръцкия крал, водено в Страсбург. Страсбург е отхвърлил тези възражения на гръцкото правителство. Той ще отхвърли и нашите възражения и тези на нашия съд. За мен притеснителното е, че се губят основите на правовата държава, на реда и почтеността.

- Доста скандали имаше през последните седмици. Излязоха едни записи, в които открито се говори за опраскване. Споменават се имена на власт имащи мъже в държавата. Така ли се говори в българската съдебна система?

- От тефтерчето на Филип Златанов видяхме, че за опраскване се говори не само в съдебната система. Това е маниер на поведение. Вътре имаше-този да се оправи, онзи да се удари, което е малко по-културен термин, синоним на опраскване. Аз имам чувството, че Борисов изпълнява нечия поръчка да опраска царя.

- Защо точно сега?

- Не е отсега. От по-рано е. Спомнете си кога беше наложен мораториума. Въпросът е, че стилът на поведение продължава и днес.

- А защо Борисов да изпълнява такава поръчка? Все пак той има цялата власт в момента?

- По принцип никой премиер няма цялата власт. А най-малко според мен има Бойко Борисов, защото той е много зависим човек.

- От кого и от какво?

- От онези хора, които го държат за шлифера, както мисля, че той беше казал.

- А Сотир Цацаров, ето прокуратурата привлече Волен Сидеров като обвиняем?

- Аз съм последният, който ще защитава просташкото поведение на Сидеров и Чуколов. Искам да поздравя една съдийка от СГС-Весела Ставрева, която имаше куража да каже, че те са извършили най-вероятно хулиганство, но това не е престъпление, за което може да бъде задържан народен представител. Това го пише в Конституцията, това го пише в закона. Това, което прави прокуратурата си е политическа поръчка.

- Защо да изпълнява поръчки? Нали над главния прокурор е само Господ?

- Подозирам две неща. Първото е, че главният прокурор има политически амбиции и второ, че зад главния прокурор стоят онези хора, които го направиха главен прокурор. И това не е Бойко Борисов, а хората, които стоят зад Пеевски.

- Какви са тези политически амбиции?

- Имам подозрения, но се опитвам да говоря с факти, а не с предположения. Не искам да навлизам в тях, ще стане несериозен разговор.

- Каква е вероятността царят да се кандидатира за президент?

- Не съм говорил с него по този въпрос, но смята, че той би бил много по-добър президент от останалите кандидати. По-полезен би бил.


Източник: www.frognews.bg

Публикувана в Очи в очи

НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИТЕ СХЕМИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ
Интересна подробност изтече в медиите по време на започналия в Специализирания наказателен съд процес срещу Гриша Ганчев. Като свидетел е бил разпитван бившият шеф на НАП Красимир Стефанов за отправяни по негов адрес заплахи.
„24 часа" уточнява, че след като научил за отправяните заплахи, Стефанов се обадил на ексвътрешния министър Цветан Цветанов. Той го посъветвал да подаде сигнал, за да му сложат охрана. Сигналът бил написан в кабинета на бившия главсек на МВР Калин Георгиев. На следващия ден (18 май 2012г. ) Стефанов се срещнал с бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров и бил разпитан от прокурор и разследващ полицай. След него показания дал Недялко Чандъров, който бил приятел на Гриша Ганчев от студентските години.
Когато разговарял с бизнесмена, Чандъров изобщо не бил останал с впечатление, че се отправят заплахи конкретно към Красимир Стефанов. Когато разговаряли по телефона било много шумно. Единственото, което чул, била думата „червенобузко". Седмица по-късно Чандъров отишъл при Красимир Стефанов и му заявил да не участва в нерегламентирани схеми срещу Гриша Ганчев. Не му казал, че е бил заплашван.”
Значи, може би е имало и има други случаи, при които служители на НАП (със или без намесата на шефа си) участват в такива нерегламентирани схеми!?! А, кой тогава ги поръчва по време на управлението на ГЕРБ? Това е похват на мафията. Впоследствие Стефанов стана депутат от ГЕРБ!
Мислете!

Публикувана в У нас

Анонимните сигнали и медийните публикации са сред основните способи, с които Националното бюро за предотвратяване на корупцията (НБПК) ще проверява около 10 000 български политици, високопоставени държавни служители и местната власт.

Това става ясно от проект на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности и мотивите към него, които са публикувани за обществено обсъждане, предаде репортер на БГНЕС.

Публикувана в У нас

В българския политически живот никога не е скучно. Особено, когато става дума за политически партии. За един сравнително кратък исторически период от 25 години са (били) съдебно регистрирани над 400 политически партии, чиито окончателен списък днес никой не се наема да уточни. В момента според актуалната информация на Уикипедия, партиите в България са 131. Още десетки „граждански движения“ и „патриотични съюзи“ също си играят на политика. И тук започват въпросите. Нима е нормално, зад една скромна парламентарна група от 18 народни представители като „Патриотичният фронт“, да стои коалиция от 14 политически субекта със забележителни в своята помпозност националистически и патриотични имена? Не по-малко абсурден е съставът от 13 партии на „БСП – лява България. Като добавим и „Реформаторският блок“ със 7 партии, „Българският демократичен център“ (БДЦ), със 6 (вече 5) партии и АБВ с 4 партии, 43-то Народно събрание е достойно за рекордите на Гинес. Може да съм допуснал грешка в някои от цифрите, но заедно с трите „самотници“ ГЕРБ, ДПС и Атака, зад 240-те народни представители стоят между 45 и 50 политически партии…

Публикувана в Гледища

„Съжалявам, че на президента му отнех този прерогатив“, пошегува се Константинов.

 

Във връзка с провеждащите се избори с град Сърница той изтъкна, че при население от малко над 3000 души, регистрираните избиратели са 4256. Това означава, че регистрираните гласоподаватели са почти двойно повече от реално имащите право на глас – около 2500.

Публикувана в У нас
Понеделник, 17 Ноември 2014 16:32

Питай депутатите on-line

Иновативна платформа за разговор между гражданите и народните представители създава екипа

Публикувана в У нас

Уникална партия изгря на политическия небосклон. С левия крак тя ще е в лявото пространство, с десния – в дясното, а за центъра – каквото остане. Но не в това е нейната уникалност.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2