Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Това се казва в анализ на събитията през февруари, изготвен от института "Иван Хаджийски".

Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013-а, или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.

В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем).

Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“.

На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ.

Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респективно Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак.

Външнополитическите ходове на България като че ли показват две неща. Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската.

Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, включително чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове.

Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението.

Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря.

В АНАЛИЗА СЕ КОМЕНТИРАТ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ:

Руско-американското разбирателство по невралгичния близкоизточен проблем. От спазването на споразумението ще зависи цялото по-нататъшно развитие на събитията в региона, а ще има и глобални последици. Има опоненти както в САЩ, така и в Западна Европа, но най-сериозна опасност от противодействие идва от Турция и Саудитска Арабия.

Засилва се международната изолация на Турция. Разногласията на Турция и САЩ по въпроса за сирийските кюрди са едно от събитията на месеца. Отношенията България-Турция наближават критично ниска точка. България на практика става част от геополитически натиск над режима в Анкара чрез редица решения: от въпроса за защитата на границата през екстрадирането на дипломати до създаването на специална парламентарна комисия.

Мигрантската криза в ЕС се задълбочава и достига до критичен праг: хуманитарна катастрофа в Гърция, нарастващи противоречия между отделни страни и групи страни в ЕС, усилване на неонацистите и вътрешнополитическа дестабилизация на Германия.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/novini/news/institut-ivan-hadzhijski-borisov-vidimo-gubi-kontrol

Публикувана в У нас

Помня като вицепрезидент Брага Димитрова беше ходила в Стражица да види докъде бе стигнало строенето на къщи след голямото земетресение. Върна се много разстроена. Попитах я, толкова ли е лошо състоянието на хората там.
Вместо отговор ми каза, че когато си дошла поискала от тогавашното правителство  да се отпуснат средства на хората, за да си построят домове, а от там й отговорили, че няма пари. Беше разочарована по-скоро от безразличието им. Това разказа пред Фрог нюз писателката Мария Антонова, която  на 7 март т. г.  ще представи книгата си „Дневник за едно приятелство“. 

Ето какво разказа тя:

-  Как решихте  да напишете книга за Блага Димитрова? Защо в този момент го направихте, а не по-рано?

-  След като в продължение на тридесет години си водих Дневник, естествено е в един момент да поискам да го издам. Още повече, че за мен това ми приятелство с Блага Димитрова бе един безкраен празник. Знаете ли наскоро чух прекрасен израз от г-жа Ренета Инджова, а именно: „Ние трябва да се научим да честваме другия”. Замислете се само колко хубаво звучи това. Чрез този Дневник аз наистина искам моите усещания за радост от срещите си с поетесата и писателката, с Човека Блага Димитрова /защото тя наистина беше един прекрасен Човек/ да ги предам на читателите и те отново да започнат да четат не само моята книга, но и другите й книги, като по този начин това четене да се превърне в едно своеобразно честване.  Що се отнася до това защо сега тринадесет години след смъртта й издавам тази книга, ще ви отговоря по следния начин: трудно, много трудно се пише за близък човек. На няколко пъти се опитвах, но не можех… А това, че излезе сега, означава, че е дошъл моментът. Нямам друго обяснение.

-  Как се запознахте с нея? По какъв начин се разви приятелството Ви?

-  Който прочете книгата ще разбере, че поводът да се познаваме е романът „Отклонение”. Казвайки това, веднага си давам сметка, какво може да направи една книга: тя може да раздели читателя от автора, но може и да ги сближи завинаги. В случая аз харесах романа й, написах й писмо, след което получих отговор и … така започна нашето необикновено приятелство. Отначало като нейн  ревностен читател, а след това вече тук, в столицата аз бях много близо до нея и семейството й.

- Разкажете ни за общите ви моменти?

- Много са. В книгата съм описала почти всички. Който проявява интерес ще прочете за тях. Нека не се повтарям. Разбира се не всичко може, а и не трябва да се казва. Все пак съм запазила някои неща само за себе си.

-  Кои са трудните моменти в живота на Блага Димитрова?

- Тя беше много емоционален човек, предан приятел, с чувство за дълг не само към близките си. Мисля, че най-трудно й беше когато загуби майка си. Тогава често повтаряше: „ …Как ще живея без майка си?” Разбира се притесняваше се и за Хани, искаше да види нейната реализация в живота.

-  Как гледаше на управляващите? Какво харесваше и какво не?

- Вълнуваше се от събитията в страната ни, особено след 10 ноември 1989 г. Разбира се искаше промяна в България, но в никакъв случай в този й вариант. Помня като  вицепрезидент беше ходила в Стражица да види докъде бе стигнало строенето на къщи след голямото земетресение. Върна се много разстроена. Попитах я, толкова ли е лошо състоянието на хората там. Вместо отговор ми каза, че когато си дошла поискала от тогавашното правителство да се отпуснат средства на хората, за да си построят домове, а  от там отговорили, че няма пари. Беше разочарована по-скоро от безразличието им. А що се отнася до това дали  харесваше промените, които ставаха ще отговоря и да, и не. Съмняваше се в честността на много от т.нар. лидери.  А по-късно изрази това недоволство с подаване на оставка като вицепрезидент. Според мен с това показа, че  не можеше да работи в среда, в която няма прозрачност, няма искреност, няма яснота. Блага Димитрова беше много почтен човек, за да бъде сред съвременните играчи в политиката. Днес те или са извън властта, или пък са освобождавани от работа.

-  Пишете, че е била много верен и предан приятел. В какво  се изразяваше това?

- Малко ли е да знаеш в днешно време, че една врата е винаги отворена за теб? Че имаш до себе си един човек, /дори само един да е /, да се радва когато те види, да е готов на всичко за теб? Знаете ли всяко приятелство е ценно с искреността си. В противен случай, то не е приятелство? Аз вярвам в приятелството между хората. Френският писател Екзюпери има следната мисъл: „Най-големият разкош на Земята е разкошът на човешкото общуване”.

- Много известни българи си отидоха от този свят с болка в душата.  Как си отиде тя?

- По отношение на политическия живот в страната с огромна болка и разочарования. Тя като всеки човек мечтаеше да види България в друга светлина: хората щастливи и спокойни за себе си, за семействата и близките си. За съжаление нещата тръгнаха в съвсем друга посока. Не случайно на 26 март 2003 г., когато в НДК се състоя премиерата на том 1 от нейните събрани творби подготвен от Йордан Василев, тя каза на Надежда Нейнски: „Наде, Наде, какво искахме, какво стана?”. Не звучи ли това като едно обобщение за всичко, което се случва в страната. Знаете, ли че съжалявам, защото и аз бях една от тези, които я молеха да стане вицепрезидент на страната ни. Тя бе много честен човек и си мислех, че като е там ще респектира властимащите и те ще работят за България с чувство на отговорност. Съжалявам за това. Защото ако си беше останала в дома,  щеше да напише още книги, на които днес щяхме да се радваме.

Стигнах обаче до извода, че ние българите не умеем да ценим нашите водачи и нашите почтени хора. Ярослав Хашек започва своя известна книга с думите: „Трепери читателю, в това уникално издание за пръв път ще се срещнеш с оригиналните цветни илюстрации на Йозеф Лада”. Да сте прочели у нас подобно нещо за някой художник, за някой политик, за когото си искате? Няма и да прочетете. Ние сме народ, който не обича да възхвалява другите, не обича себе си, а оттам и не обича другите.  Вижте само колко възрастни родители са изоставени по селата – там ги крадат, там ги убиват, там те не смеят вечер да затворят очите си за сън… На какво прилича това? Това показва, че ние сме народ без уважение към никого и към нищо. Кой ни направи такива? Ние самите ли, или тези, които са на власт ни дават пример?… Отговор нямам. Всичко това го казвам пак в контекста на въпроса ви за Блага Димитрова. Ние и нея не можахме да оценим? Изминаха тринадесет  години от смъртта й, а общината все още не се е сетила да сложи паметна плоча на дома, в който е живяла. Тя не беше оценена и като вицепрезидент. Помните, че  си подаде оставката? И само нея ли не можахме да оценим? Не, нали? Ние живеем нито с памет за историята си като народ, нито пък в настоящия ден се стремим да направим от живота си история. Питам се: що за народ сме?


Източник: http://frognews.bg/news_106806/M-Antonova-pred-Frog-Blaga-Dimitrova-si-otide-razocharovana-ot-bezrazlichieto-na-polititsite/

Публикувана в Четиво
Петък, 12 Февруари 2016 13:07

Краят на ерата „Меркел”

Берлин. Следващите няколко седмици най-вероятно ще определят бъдещия подход на Германия към бежанската криза, а може би и бъдещето на самата държава.
Две важни дати наближават – срещата на лидерите на Европейския съюз на 18 и 19 февруари, която е последният шанс на Ангела Меркел да убеди останалата част от Европа в правотата на своята политика на отворени врати спрямо бежанците. След това, на 13 март, идват изборите в три федерални германски провинции, които ще играят ролята на скрит референдум за политическия курс на госпожа Меркел.

Бъдещите поколения може да си спомнят изминалите месеци като последните дни на една ера на конвергенция. На континентално ниво „конвергенция” означава следвоенното политическо развитие към „все по-тесен съюз” между европейските държави, по думите на германския историк Андреас Виршинг. Доскоро конвергенцията изглеждаше почти като природен закон, неизбежност, която може да бъде забавена, но не и премахната.

За последното десетилетие – „ерата на Меркел” – „конвергенцията” бе прилагана и в границите на Германия. Културните и икономически различия между Източна и Западна Германия, въпреки че все още са значителни, изглежда намаляват. Обществото става все по-толерантно, например към гейовете и майките, които гонят успешна кариера. Децата и внуците на турските емигранти успяват да заемат значими работни позиции, които ги вкореняват в немското общество. Голямата коалиция между социалдемократите и християндемократите, изглежда, е заличила това, което е останало от лявото и дясното. Като жена, източногерманка и умерена във всяко едно отношение, госпожа Меркел е както и резултатът, така и водещата фигура на това развитие.

Такива бяха онези дни, но си отидоха.

Мощни центробежни сили вече са в действие. Германската партийна система е в ситуация на преустройство. Онези, които чувстват, че са губещите в тази епоха на нараснало многообразие – източните германци, по-възрастните бели мъже – демонстрират своя гняв в интернет и пред урните, гласувайки за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия”, която обещава да се бори срещу „политическата коректност” и да затвори границите.

Прогнозите вещаят партията да получи от 7 до 15 процента от гласовете на следващите федерални избори. „Алтернатива за Германия” печели избирателите на някога великите социалдемократи, които според проучванията ще спечелят само около 13,5 процента в провинцията Баден-Вюртемберг. Освен това крайно дясната партия най-вероятно ще спечели повече гласове от Зелените. В Германия, където правителствата обикновено се формират от коалиция между водещите партии, да имаш крайно дясна партия в сценария, е най-меко казано обезпокоително.

Не става въпрос само за политика. По улиците, дори сред семействата, се таят гняв и недоволство. Насилието срещу убежищата за бежанци се увеличава. Дебатите в интернет представляват врящ котел от предразсъдъци и предубеденост, гражданите обвиняват правителството и германските медии, че ги лъжат в лицето, и търсят информация от руските държавни медии.

Най-очевидният симптом на разпад е може би самата Ангела Меркел. В продължение на години нейният висок рейтинг я правеше недосегаема. Сега, изведнъж, 81 процента от германците не са съгласни с политиката на правителството по отношение на мигрантската криза, а една анкета от миналата седмица показа, че личният й рейтинг е спаднал с 12 процента – до 46 %. Госпожа Меркел, до неотдавна центърът на германския центризъм, също е маргинализирана.

Разговорът за конвергенцията е от телеологическо естество. „Все по-тесният съюз” не е просто термин в договор или пък трезво описание на ситуацията, на която ставаме свидетели през последните десетилетия. Той е това, което сме вярвали, че е естествено, това, което е трябвало да направи Европа.

Същото се отнася и за все по-тясното обединение на германското общество. За градски хора с по-скоро леви убеждения като мен, идеята, че може би вървим към фаза на разпад – да не кажа регресия – е особено болезнена, защото показва, че сме повярвали в една лъжа – лъжата, че историята е еднопосочна улица, която винаги води към свободно, либерално и мултикултурно общество. Безпокойството, което предизвиква притокът на мигранти, доказва, че много германци вече не споделят това виждане, ако изобщо някога са го споделяли.

Може би госпожа Меркел е станала жертва на същия капан. Сърдечната й покана към бежанците миналото лято и убеждението й, че цяла Европа трябва да ги посрещне с „добре дошли”, изглежда се основаваха на убеждението, че всяко развитие е крачка напред.

Трудно е да предвидим какво ще се случи в бъдеще. Госпожа Меркел вероятно няма да се отметне напълно, не този път, но по своя характерен предпазлив начин вече е започнала да унищожава образа на „Майка Меркел”. На регионална партийна конвенция, проведена на 30 януари, тя директно се обърна към бежанците: „Когато мирът възтържествува в Сирия, когато „Ислямска държава” бъде победена в Ирак, очакваме да се върнете там”.

Междувременно един от най-близките съюзници на госпожа Меркел и водещ кандидат на изборите през март, Юлия Кльокнер, е дала предложение да се сложи горна граница на броя бежанци, които да се допускат в страната – нещо, което канцлерът отказваше да направи. Широко се коментира, че чрез плана на Кльокнер всъщност Меркел опипва почвата за това. Но предвид сериозните сътресения в Германия, дори квотите надали ще успеят да уталожат напрежението.

Професор Виршинг твърди, че кризите са прекъснали конвергенцията, но и в крайна сметка са създали нови линии на сътрудничество, които са обединили още повече Стария континент. И може би в дългосрочна перспектива същото ще може да се каже и за Германия. Аз просто не виждам този ден да дойде скоро.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/krayat-na-erata-merkel

Публикувана в Европа
Петък, 27 Ноември 2015 14:29

Виц на деня

- Тази година ще ходя на почивка в Русия.

- Къде?

- Мармарис.

 

Източник: http://offnews.bg/news/%D0%92%D0%B8%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F_18754/

Публикувана в Хумор

Коледни базари

декември - януари, цяла България

Има ги из цялата страна, от края на ноември до първите дни на януари. Освен подаръци, тези места предлагат и добро празнично настроение.

*

Софийски фестивал за камерна музика Аджитато‬

20-29 ноември, София

От 20 до 29 ноември в залите на БАН ще может еда се насладите на камерна музика по време на фестивала Аджитато. Откриването е с прожекция на филм и вход совобден.

*

Предколеден базар на изкуствата

28 ноември, София

Предколеден базар на изкуствата и творческите занаяти - 11:00 - 18:00 ч. в Sofia Live Club. Вход свободен.

*

HI-FI Expo

27-30 ноември, София

Изложението за модерна техника отново този ноември - този път под надслов Подкрепа за бг музиката. Отворено от 10 до 20 часа.

*

Моста на влюбените в книгите – изложба

17-30 ноември, София

Девет фотографа и над 50 български и световни знаменитости се обединяват, за да промотират любовта към четенето в изложбата „Моста на влюбените в книгите“. Експозицията ще бъде разположена на Моста на влюбените в София и ще покаже авторски фотографии на популярни личности с любими техни книги. Модели са български актьори, режисьори, спортисти, музиканти, радио и телевизионни водещи и др, които с готовност изразяват любовта си към четенето по един вълнуващ и нетрадиционен начин. В изложбата участват и множество световноизвестни писатели, като Фредерик Бегбеде, Бернар Вербер, Маргарет Мацантини, Дъглас Кенеди, Давид Фоенкинос, Лоран Гунел и Алисън Шейфър с българските издания на книгите им.

*

Банско филм фест 2015

25-29 ноември, Банско

За поредна година вълнуваща среща с планинарското и екстремното кино на Банско филм фест 2015. 100 филма от 25 страни и 5 континента - катерене, фрийрайдинг, екстремно колоездене, слаклайн и др.

*

Дефиле на младото вино

27-29 ноември, Пловдив

Краят на ноември и невероятната атмосфера на Стария Пловдив са отлично време и място за среща с младото вино. Научете повече за Дефиле на младото вино в Пловдив.

*

Празник на смилянския боб

28 ноември, с. Смилян

Смолянското село Смилян е най-популярно с вкусния местен сорт фасул, който си има и свой празник. Всяка година през последен уикенд на ноември се организира празник на смилянския боб. Празникът се открива с топовния гърмеж на бобеното оръдие, приготвят се вкусни гозби, има музика и настроение. Повече за празника на смилянския боб.

*

Как оживява дървото - изложба

до края на януари, Етъра

Идеята на изложбата е да се покажат зооморфните мотиви в различните етапи от развитието на дървообработващите занаяти, различната интерпретация на животинските видове, разнообразния начин и място, където те са претворени.
Животински мотиви, реалистични и стилизирани, могат да се видят, както по солници копанки, чаши, кутели, кутии, геги, хурки, така и по-късно в дърворезбените пана, че даже и върху гъдулки и гайди.

 

Източник: http://www.peika.bg/statia/Interesni_sabitiya_tozi_uikend_27_29_noemvri__l.a_i.97508.html

 

Публикувана в Любопитно