От известно време българската прокуратура е особено и неочаквано активна. На какво се дължи тази нейна инициативност е въпрос, на който трябва да отговорят държавните обвинители. Не е необходимо да си в тази система, за да усетиш „полъха на промяната“ в поведението на столичните обвинители. От около месец и половина не минава новинарски блок, в който водещите новини да не са свързани с повдигнати обвинения на известни лица, по един или друг начин свързани с политиката.

 

НОВИТЕ ОБВИНЯЕМИ

 

Пръв крак повлече Делян Добрев от ГЕРБ, след това Румен Овчаров, Петър Москов, Николай Ненчев, Трайчо Трайков, Симеон Дянков, Иво Прокопиев. Прокуратурата се сети и за един нейн стар познайник – Алексей Петров, който бе обвинен, междудругото, и в пране на пари. За сведение само, дългогодишната битка на последния с държавното обвинение досега винаги завършваше с победа на бившата барета, а част от прокурорите по делата му вече са отстранени от системата.

 

От тези дни е и обвинението на пловдивския кмет – Иван Тотев. Говори се, че още един кмет, този на Елин Пелин, също ще стане клиент на прокуратурата.

 

Никой не разбра точно, в какво се обвиняват горните лица, само стана ясно, че са обвинени в ощетяване на държавата с милиони чрез сключените от тях сделки. На всички запознати с наказателното и административното право им е ясно, че за да се подпише една сделка от министър, то тя е минала за одобрение през редица отдели, а често и през самия Министерски съвет. Но това настрана!

 

Някак странна за всички е текущата прокурорска активност в кратък интервал от време, при положение, че деянията, за които гореизброените са обвинени, датират отпреди няколко години. Защо прокуратурата изведнъж се сети, че във ваксините на Москов и в сделката за АЕЦ Белене има нещо нередно, не стана ясно. Основателни ли са съмненията на юристи, че дейността на подчинените на Сотир Цацаров е насочена към следващия доклад за напредъка на страната в правораздавателната и правоохранителната система?

 

СРАВНЕНИЕТО С РУМЪНИЯ

 

Последните години стана особено актуален примерът на съседна Румъния за борбата й с корупцията по високите етажи на властта. Няма да обръщам внимание на това, че образец за борбата с корупцията ни е държава, която към влизането ни в ЕС през 2007г. бе след нас във всяко отношение. Спирам се обаче по същество на борбата с корупцията. Разликата между румънската и нашата борба е, че там наистина имаше осъдени и то високопоставени осъдени, а тук и на малките деца е ясно, че повдигнатите обвинения целят да респектират и да „хвърлят прах в очите на хората“.

 

В Румъния осъзнаха, че никой не е по-голям от държавата и закона и сега берат плодовете от това си проумяване. Вкараха в затвора бившия премиер Адриан Нъстасе, медийния магнат Дан Войкулеску, който има своя прототип и в нашата действителност, бившия кмет на Клуж Напока Сорин Апосту, футболната легенда Джика Попеску, все лица, които имат своята огромна тежест в обществото.

 

Трябва да се отчете, обаче, и една прилика между двете „борби“ - тази в политическата пъстрота на „клиентите на прокуратурата“, както се изразяват журналистите. И в Румъния, и у нас, обвиняеми са хора от целия политически спектър – леви, десни, центристи. Това се оказва, обаче, единствената допирна точка в съдебната сфера със съседна Румъния. Без да влизам в реториката на една от новите партии в българската политика, ще отбележа, че все по-голямо е усещането за борба с инакомислещите, с тези, които дръзнат да кажат нещо против Главния прокурор и прокуратурата въобще. Все повече се усеща, че се симулира дейност, за да се напълнят новинарските хроники и да се даде на народа зрелище.

 

Вече всички познават г-жа Румяна Арнаудова – говорителката на прокуратурата, на чието ефирно време в последните месеци може да завиди и премиера Борисов. Дали обаче тя ще изнесе пресконференция за това, че повече от година и половина от убийството на ученика – Георги Игнатов, станало на центъра на София посред бял ден, все още разследването е на кота нула? А за всекидневните неразкрити престъпления в малките градове и села? Там населението все повече забравя, че фунцията на МВР и Прокуратурата е да охраняват правата им и да пазят реда в страната. Все понятия, които продължават да губят смисъл.

 

Бележка на редакцията: Статията е постъпила в редакцията на 26 януари 2017.

Публикувана в Гледища
Вторник, 05 Януари 2016 12:57

Богатство без граници

До неотдавна всички в България се удивляваха на финансовия възход на банкера Цветан Василев. Решаващият момент в неговата кариера на банкер и финансист настъпи през пролетта на 2004 г., когато той успя чрез поредица от ходове да изтласка от „Корпоративна търговска банка” (КТБ) АД своите вътрешни опоненти и да постигне пълен контрол върху собствеността и управлението на банката. Впоследствие стана ясно, че управлявайки КТБ като инвестиционен фонд за рисков капитал, Василев е придобил в своя и на приближените си тогава партньори изгода чрез дружества-касички (така наречените SPV-та – дружества със специална инвестиционна цел) активи за над 5 млрд. лева. Този маниер на работа с парите на вложителите не е бил тайна за никого в банковите и финансовите среди у нас. Шефовете на другите банки в България само стискаха зъби или тихо роптаеха, че на тях не им е позволено да вършат това, което Василев върши в КТБ. Те прибираха, обаче, охотно своя пай от съществуващия негласно банков картел. Стигна се дотам, че накрая дори тогавашният финансов министър Симеон Дянков беше принуден на 03.12.2013 г. да признае публично „Заради договорки между търговските банки и големите фирми, у нас се отпускат заеми само на едрия бизнес, парите на банките не слизат надолу към по-малкия бизнес и българската икономика не може да се развива”  – http://www.mediapool.bg/dogovorki-mezhdu-bankite-i-edriya-biznes-zadushavat-drugite-predpriemachi-news202444.html  Малко по-късно, на 18.02.2013 г. Дянков подаде оставка.
В онзи момент на мене ми стана любопитно да разбера, с колко три и половина годишното управление на ГЕРБ е обогатило КТБ и лично Цветан Василев. Тогава, като написах в Гугъл „Цветан Василев придоби”, излязоха 12600 резултата!!! Придобивките бяха безчет – за цели 5 млрд. лева. До рухването на пирамидата КТБ търсенето на „Цветан Василев придоби” достигна в Гугъл до 15900 резултата.
Днес бизнес-подвизите на мустакатия банкер започват да се покриват с прах и пепел. Но за сметка на това в медиите се появиха заглавия „Делян Пеевски придоби”… само вчера и днес Техномаркет и още 4 копмании. И какво отмерва към момента Чичко Гугъл на едрия бизнесмен-депутат: 12100 резултата за 0,41 секунди. Колко ли ще станат до края на възхода на империята на майка и син Кръстева-Пеевски? И ако доскорошният им ортак Цветан Василев придобиваше с парите на вложителите под носа на БНБ и КФН, то интересно е да се узнае, с какви пари придобива днес Пеевски и платил ли е данъците си, за да разполага с тях. Бас държа, че прокуратурата на Цацаров няма да се самосезира за произхода на тези пари. А техният път тръгва именно от КТБ!

Публикувана в У нас

В Министерството на икономиката по време на управлението на ГЕРБ и на Симеон Дянков като министър, когато "народът ядеше неговия бюджет, наречен "постна пица", той е раздавал на подчинените си над 20 заплати на човек на година, обяви депутатът от БСП Петър Мутафчиев. Това е ставало всяко тримесечие. Директорите във финансовото министерство в един момент са получавали по 5000 лв. на месец над заплатата, а началниците на отдели – с 3000 лв. отгоре. Според данните на БСП сумата на бонусите за януари 2010 г. е била 280 000 лв., в края на 2010 г. става 600 000 лв., а в края на 2012 г. - 900 000 лв.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 03 Октомври 2013 14:05

Дянков влиза в истински хорър

Бившият вицепремиер и финансов министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков бе назначен за ректор на Руското икономическо училище (Российская экономическая школа), както вече бе съобщено. Дянков, наричан още терминатор заради унищожената от него Грузинска академия на науките и обезкръвената българска икономика, този път влиза в истински хорър, ако съдим по новините край предишния ректор и други авторитети, отказали назначение на този пост.

Публикувана в У нас

Протестиращите искат България да стане нормална държава. Това пише бившият финансов министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков за"Уолстрийт джрнъл" в материал под заглавие "Безкрайните протести в България“.

Публикувана в У нас

Прокуратурата отново ще нищи дали има търговия с влияние по скандала „Мишо Бирата” във възобновеното разследва. В изтеклия в публичното пространство запис главни действащи лица бяха бившият премиер Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и ексшефът на митниците ген. Ваньо Танов. Този път ще се проверява дали Борисов не е пречил на митническата проверка срещу пивоварната "Леденика", собственост на покойния бизнесмен Михаил Михов, и дали има данни за търговия с влияние. Това съобщил зам. главният прокурор Борислав Сарафов пред в. „Сега”.

"Ще проведем разследване на съдържанието на разговора”, обясни Сарафов. По думите му при последното разследване удобно е пропуснато да се провери съдържанието на разговорите. Той обаче уточни, че наблюдаващият прокурор ще преценява кого да повика и кога.

На практика това означава, че Борисов може да се окаже обвиняем по една от двете точки, ако прокуратурата му поиска имунитета и той бъде свален. Досега разследващите търсеха само виновния за изнасянето на записите от разговорите между Борисов и Танов, направени със специални разузнавателни средства, в които експремиерът нарежда да се спре митническа проверка срещу пивоварната, защото така е обещал на президента Георги Първанов.

Тези разговори изтекоха в медийното пространство през януари 2011 г. и предизвикаха огромен скандал. В разговора бе намесено и името на бившия финансов министър Симеон Дянков.

Миналата година градската прокуратура отказа да образува дело за търговия с влияние срещу Борисов с аргумента, че признанието на тогавашния премиер, че е казал въпросните думи, "изразявало самокритичност към определено поведение", а това не било "доказателство по смисъла по НПК". Това стана причина адвокат Минчо Спасов, който поиска случаят да се разследва, да сезира и инспектората на Висшия съдебен съвет. Оттам вече трети месец нямало отговор. Сега делото е възобновено с решение на прокурор от Върховна прокуратура.

Преди четири месеца главният прокурор Сотир Цацаров обеща, че ще се провери как е било прекратено това дело. Той обаче уточни, че разследващите отново ще се концентрират върху начина, по който е била изнесена секретната информация, а за други престъпления щяло да се преценява допълнително. Около месец по-късно именно Сарафов изрази мнение, че разследването е правилно спряно. Вчера обаче той коментира, че делото се решава от наблюдаващия прокурор, а не от него, така че няма нищо странно в разминаването.

След изтичането на записите в медиите през 2010 г. първоначално Борисов ги обяви за манипулирани. Впоследствие обаче призна, че са истински. Автентичността им бе потвърдена и от друг участник - тогавашния заместник на ген. Танов в митниците Антони Странджев, който напусна малко след скандала. Направени бяха няколко експертизи, които доказаха автентичността на записите. След това прокуратурата започна разследване, но само за изнасяне на класифицирана информация, което така и не стигна до виновни и бе спряно, а наблюдаващият делото прокурор Пламен Георгиев направи шеметна кариера. Първо бе издигнат за зам.-министър на правосъдието, а в момента е шеф на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. В едно свое интервю той се оправда, че е прекратил разследването, тъй като до него никога не са стигнали въпросните разговори. Пред "Медиапул" той заяви, че така и не разбрал кое е лицето, което говори с Танов. Георгиев работил по дело за подкуп в агенция "Митници", довело до записване на този разговор. Записите обаче не стигали до него.

Ако прокуратурата наистина разнищи случая, Борисов ще бъде поредният обвиняем от ГЕРБ. По този път вече минаха бившият вътрешен министър Цветан Цветанов и ексземеделският министър Мирослав Найденов. Обвинен е и шефът на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, което предизвика напускането на парламента от Искра Фидосова.

След скандала Михов призна, че е търсил помощ от президента Георги Първанов, докато фирмата е била без лиценз. Затова Минчо Спасов настояваше да се разследва и поведението на Първанов.

Публикувана в У нас

Финансовият министър Петър Чобанов обмисля да покани на среща своя предшественик Симеон Дянков, както всички други предишни свои колеги, на която да обсъдят ситуацията, включително и актуализацията на бюджета, и да чуе тяхното мнение.Това съобщи самият той пред журналисти в парламента в петък.

Публикувана в У нас