От известно време българската прокуратура е особено и неочаквано активна. На какво се дължи тази нейна инициативност е въпрос, на който трябва да отговорят държавните обвинители. Не е необходимо да си в тази система, за да усетиш „полъха на промяната“ в поведението на столичните обвинители. От около месец и половина не минава новинарски блок, в който водещите новини да не са свързани с повдигнати обвинения на известни лица, по един или друг начин свързани с политиката.

 

НОВИТЕ ОБВИНЯЕМИ

 

Пръв крак повлече Делян Добрев от ГЕРБ, след това Румен Овчаров, Петър Москов, Николай Ненчев, Трайчо Трайков, Симеон Дянков, Иво Прокопиев. Прокуратурата се сети и за един нейн стар познайник – Алексей Петров, който бе обвинен, междудругото, и в пране на пари. За сведение само, дългогодишната битка на последния с държавното обвинение досега винаги завършваше с победа на бившата барета, а част от прокурорите по делата му вече са отстранени от системата.

 

От тези дни е и обвинението на пловдивския кмет – Иван Тотев. Говори се, че още един кмет, този на Елин Пелин, също ще стане клиент на прокуратурата.

 

Никой не разбра точно, в какво се обвиняват горните лица, само стана ясно, че са обвинени в ощетяване на държавата с милиони чрез сключените от тях сделки. На всички запознати с наказателното и административното право им е ясно, че за да се подпише една сделка от министър, то тя е минала за одобрение през редица отдели, а често и през самия Министерски съвет. Но това настрана!

 

Някак странна за всички е текущата прокурорска активност в кратък интервал от време, при положение, че деянията, за които гореизброените са обвинени, датират отпреди няколко години. Защо прокуратурата изведнъж се сети, че във ваксините на Москов и в сделката за АЕЦ Белене има нещо нередно, не стана ясно. Основателни ли са съмненията на юристи, че дейността на подчинените на Сотир Цацаров е насочена към следващия доклад за напредъка на страната в правораздавателната и правоохранителната система?

 

СРАВНЕНИЕТО С РУМЪНИЯ

 

Последните години стана особено актуален примерът на съседна Румъния за борбата й с корупцията по високите етажи на властта. Няма да обръщам внимание на това, че образец за борбата с корупцията ни е държава, която към влизането ни в ЕС през 2007г. бе след нас във всяко отношение. Спирам се обаче по същество на борбата с корупцията. Разликата между румънската и нашата борба е, че там наистина имаше осъдени и то високопоставени осъдени, а тук и на малките деца е ясно, че повдигнатите обвинения целят да респектират и да „хвърлят прах в очите на хората“.

 

В Румъния осъзнаха, че никой не е по-голям от държавата и закона и сега берат плодовете от това си проумяване. Вкараха в затвора бившия премиер Адриан Нъстасе, медийния магнат Дан Войкулеску, който има своя прототип и в нашата действителност, бившия кмет на Клуж Напока Сорин Апосту, футболната легенда Джика Попеску, все лица, които имат своята огромна тежест в обществото.

 

Трябва да се отчете, обаче, и една прилика между двете „борби“ - тази в политическата пъстрота на „клиентите на прокуратурата“, както се изразяват журналистите. И в Румъния, и у нас, обвиняеми са хора от целия политически спектър – леви, десни, центристи. Това се оказва, обаче, единствената допирна точка в съдебната сфера със съседна Румъния. Без да влизам в реториката на една от новите партии в българската политика, ще отбележа, че все по-голямо е усещането за борба с инакомислещите, с тези, които дръзнат да кажат нещо против Главния прокурор и прокуратурата въобще. Все повече се усеща, че се симулира дейност, за да се напълнят новинарските хроники и да се даде на народа зрелище.

 

Вече всички познават г-жа Румяна Арнаудова – говорителката на прокуратурата, на чието ефирно време в последните месеци може да завиди и премиера Борисов. Дали обаче тя ще изнесе пресконференция за това, че повече от година и половина от убийството на ученика – Георги Игнатов, станало на центъра на София посред бял ден, все още разследването е на кота нула? А за всекидневните неразкрити престъпления в малките градове и села? Там населението все повече забравя, че фунцията на МВР и Прокуратурата е да охраняват правата им и да пазят реда в страната. Все понятия, които продължават да губят смисъл.

 

Бележка на редакцията: Статията е постъпила в редакцията на 26 януари 2017.

Публикувана в Гледища

... или защо месарницата не доставя риба
"Може би някой трябва да си зададе въпроса колко разработки за корупция по високите етажи на властта са влезли в прокурорските кабинети. Може би трябва да се разбере, че ГДБОП няма нито една разработка за корупция. Най-високото ниво, до което се е стигало в оперативните разработки, е председател на агенция." С тези думи главният прокурор Сотир Цацаров се опита да обясни в понеделник липсата на резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Какво показват фактите. Цацаров е на поста си от началото на 2013 г. Към този момент корупцията на властта  се разследва от създадено година по-рано специализирано звено, в което влизат служители на ДАНС, ГДБОП и следователи от Софийска градска прокуратура, ръководени от Роман Василев. През пролетта на 2013 г. кабинетът "Орешарски" прехвърля ГДБОП в ДАНС, като работата по антикорупцията е възложена на директора на териториалното звено на агенцията в Пловдив Димитър Влахов. Между другото при сливането на двете структури оперативните дела за корупция са иззети от държавното обвинение, където са задържани за няколко месеца (разбирай прочетени).

През февруари 2015 г. ГДБОП е извадено от  ДАНС. След няма и два месеца с инструкция, написана от главния прокурор Цацаров, е създадено Специализирано звено "Антикорупция", в което влизат служители на МВР, агенти на ДАНС, следователи и прокурори. Начинът на взаимодействие и критериите за подбор се определят от прокуратурата, а всички служители в звеното са подчинени на Цацаров, а не на началниците си (в МВР и ДАНС). За звеното пряко отговоря избран от Цацаров негов заместник. Кои са работещите магистрати в него, каква е структурата му и дори кой е зам. главният прокурор, който го ръководи, е тайна. Накратко - откакто Цацаров е главен прокурор, ГДБОП не е имала мандат да се занимава с корупцията по високите етажи по властта. А тези дела, доколкото ги има, се контролират от Цацаров.

ГДБОП със сигурност има своите грехове, но не този. Нещо повече - над една година работата на БОП е блокирана заради безумните инструкции, издадени от главния прокурор и заместниците му. Със заповеди те дописват закона и определят по кои дела може да работи ГДБОП и по кои не. На служителите им е забранено да работят по случаи, които не отговарят на формалното определение в Наказателния кодекс за организирана престъпна група (структурирано трайно сдружение на три или повече лица. Така дори и ГДБОП хипотетично да отговаря за борбата с корупцията, нямаше как да отвори разработка, ако министър например директно е взел подкуп, за да уреди обществена поръчка.

И друго -  от една година, отново след разпореждане на ръководството на държавното обвинение, в ГДБОП има перманентно прокурорско присъствие. Всеки месец, всяка оперативна разработка е щателно прочитана и проверявана от прокурор. Де факто ръководството на държавното обвинение и определя правилата, и контролира как работи службата.

Ако трябва да илюстрираме тезата на главния прокурор - в ресторанта не се предлага риба, защото от месарницата не били я доставили. А иначе всички рибари работят за главния готвач.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2016/02/29/2714750_borbata_s_korupciiata_po_cacarov/

Публикувана в Подземия

Дела срещу министри, депутати и срещу Бойко Борисов се използват за политически рекет.

Технологията на “прокуратурата-бухалка” е лично контролирана от Сотир Цацаров чрез специална “шпицкоманда” от 5-6 следователи в Софийското следствие. При тях отиват всички важни дела за политическа корупция и престъпления във висшите сфери на властта. Делата се водят срещу неизвестни извършители и стоят на трупчета, но се възобновяват когато трябва да се окаже политически натиск. Последният пример е около съдебната реформа. Има и дело срещу Бойко Борисов заведено още докато е бил кмет, което е било възобновено, за да се “опраска” реформата. Целият процес се контролира лично от Сотир Цацаров, на когото се отчитат пряко тези дела. Прокурорите не трябва да решават по вътрешното си убеждение, а съгласно нарежданията и инструкциите на главния прокурор. В противен случай биват “опрасквани” – намаляват им заплатата, завеждат им дисциплинарки и ги затрупват с преписки „за изпотяване”.

Бойко Атанасов е раследващ магистрат в Столичната следствена служба. Името му се появи в общественото пространство за пръв път, когато той и трима негови колеги осветлиха корупционните практики на тогавашния началник на Четвърта следствена служба в столицата – Христо Станчев. Той беше арестуван на 29 декември 2004 година при получаване на подкуп от 4500 евро и 1000 лв., за да замете разследвания срещу бизнесмен. Преди задържането на Станчев четирима следователи, сред които и Бойко Атанасова сезират за корупцията директора на Столичното следствие, който към онзи момент се казва Сергей Стойчев. Изпращат сигнал и до ВСС. Той съдържа информация за осем конкретни злоупотреби на Станчев по следствените дела. След сигнала животът им е превърнат в ад. ПРЕЗ 2011 година Атанасов разследва първата успешно осъдена от СГС организирана престъпна група – Недосегаемите. Въпреки че е с доказан опит в борбата с корупцията, когато кандидатства за поста административен ръководител на СРП и СГП, очаквано за всички, Атанасов не печели конкурса.

След съдиите и адвокатите, които застанаха зад съдебната реформа, това е първият глас от структурата на прокуратурата, който счупва омертата и казва “Царят е гол”. Ще го последват ли и други, в очакване на европейския борд над всесилния Цацаров? Или Атанасов на свой ред ще бъде опраскан, а другите ще наведат глави?

Бойко Атанасов: Значи, разпределението на делата в Софийска градска прокуратура става по съмнителен за Закона начин, с който са нарушени правата, правомощията на всички работещи следователи. Създадени са три сектора: Един сектор от 6-7 следователи, които се явяват нещо като шпицкоманда, на които се дават всички дела, които са свързани с икономическа и политическа корупция, престъпления извършени от служители на МВР, членове на Министерски съвет, депутати. Аз съм във “Втори сектор”,  там единствено има дадени като правомощия за разследване дела по чл. 212 ал. 5 (б.ред “За документна измама в особено големи размери”) и “Трети сектор”, който е предимно изграден и от най-много следователи, около 40, които разследват следствени поръчки. Това са делегации от страната, когато някой следовател не може да разпита свидетел от София, който е болен или възрастен, обикновено те разпитват, в единични случаи. Делата, които им се дават за разследване са не повече от две до три на година, а това, че е създадена тази шпиц-команда от 5-6 следователи, които да разследват всичките дела, които са за възлагане на целия следствен отдел означава едно: нарушени са и техните права, те са претрупани с работа, те не знаят какво работят вече, личи по вида им, по медицинските, които представят непрекъснато, по ефективността им – те нямат такава. Това е така нареченият отдел, създаден от Петьо Еврото. Той работеше заедно с неговия брат, по това време командирован, доколкото ми е известно, сега е титуляр в Софийска градска прокуратура и си работят заедно. Приятелката му, която също е следовател в този сектор, Първи сектор, Антонова, Оля Петрова Антонова. Тя, доколкото ми беше известно, като адвокат 2004 г. 23 декември в кабинета на тогавашния зам. директор Надежда Колева, заедно с Петьо Еврото, нали, Велков Петров, ми извършиха проверка. По това време тя беше адвокат. Но въпреки това беше доведена в кабинета на Надежда Колева, тогава  зам. директор, с екип от други зам. директори и ми ровиха по делата. Тогава трябваше да бъда уволнен.

- В качеството си на адвокат тя е проверявала следовател?

В качеството си на адвокат тя е присъствала и е подпомагала човека, който и е близък бил, по онова време: Петьо Велков Петров. Да.

- Какво можем да кажем за делата, които разследва така наречения “Първи отдел”?

Всички дела, които попадат в ресурса за разследване на Следствения отдел попадат само между тези пет-шест човека. А какво попада там? Обикновено тези дела, които се образуват са срещу неизвестен извършител. Има дела срещу министри, неизвестни извършители, министри. Министър-председател. Може да има и него. По времето докато е бил кмет, може би. Това са тайни, които се използват когато наближи момента да се случат важните събития около съдебната реформа. В този момент се възобновяват тези дела. И се започва да се работи. Когато адресатите, неизвестните извършители, в кавички, разберат, че биват разследвани, променят политическите си възгледи, за да не се случи съдебната реформа, делата биват спирани. Това е една малка, мръсна истина, която съществува към днешния момент в прокуратурата. То не е само в следствения отдел, който е и в този сектор, а то е в прокуратурата. Както на всички е известно, прокуратурата е йерархична структура и тя се ръководи от главния прокурор. Всичките тези дела пряко се отчитат само и единствено на него. Защо? Защото не трябва да се решават делата съгласно вътрешното убеждение, а съгласно заповедите и инструкциите, които се дават по глава 6 от Закона за съдебната власт. Това е най-страшното. В противен случай всичките тези хора, които работят по тези дела, а това са преимуществено прокурори, командировани от Районна прокуратура, тях ги чака връщане в Районна прокуратура и намаление на заплатата. Дисциплинарно производство, което е нещо вече обичайно в структурата. И затрупване с доклади, с преписки за изпотяване, говоря за дела от по няколко стотин тома, които трябва да се решат мигновено, а времето не позволява. Извинявам се ако съм малко по-обстоятелствен, но това са важни неща, които са свързани с работата на структурата.

- Има ли специфика на следователите, които работят в т.нар. Първи отдел?

От идването на Петьо Петров за ръководител на Следствен отдел, до момента, в който той беше такъв, тази селекция претърпя много сериозно движение. Бяха проверявани почти всички следователи, кой става, кой е податлив на влияние. Хора, на които може да им се нарежда. Който може да му се вземе делото, делото да престои известно време в кабинета на ръководителя на Следствения отдел, или на ръководителя на сектора, както е сега. И след това да му се върне. А това поне по НПК го няма. Имаме прокурор, имаме разследващ А ръководители на сектори, които не са снабдени с процесуален инструментариум да зимат делата и да ги връщат, да дават указания как да се разследва, това е грубо нарушение на закона, което се толерира от ръководството на прокуратурата досега, от г-н Цацаров, в момента.

- Защо жалите разделението на сектори в Столичното следствие?

Защото е незаконно. Всеки акт, който се извършва от разследващите, когато е нарушен принципът за случайното разпределение на делата, утре в съда може всичко да падне. И цялата тази сламена колиба, която се гради на някакви измислени правила, които не са законови, а всъщност се нарушават в порядъка, след като са дадени, дадено едно дело в нарушение на закона по новите заповеди, след това пак се нарушават заповедите и се дава по някакви измислени и неписани правила. И една каша, един хаос, добре организиран, стратегически погледнато от тези, които го консумират, за да може да ги ползва това нещо.


Източник: https://bivol.bg/boyko-atanasov-1.html

Публикувана в У нас
Понеделник, 25 Януари 2016 14:38

ВСС навлезе в края на полуразпада си

Явното гласуване и предстоящото разделение на съвета го обричат на постоянни скандали
През пролетта на 2012 г. премиерът Бойко Борисов посещава родния град на председателя на парламентарната комисия за борба с корупцията Яне Янев  - Сандански. Предишния ден по bTV е излъчен репортаж за инсталираните в Районния съд в града POS терминали, които позволяват на гражданите да плащат съдебните такси без комисиона. Борисов иска да види нововъведението. Яне Янев го завежда директно при председателя – Димитър Узунов, с когото са близки приятели. Доволен от видяното, министър-председателят иска книгата за похвали. Смутен, Димитър Узунов му подава една от деловодните книги, в които се описват наказателните дела. На последната страница (там където пише "прономеровано и прошнуровано") Бойко Борисов пише: "Пожелавам ви много справедливост за хората, много здраве и успехи за всички вас!"


Това посещение в Районен съд в Сандански e началото на едно красиво приятелство. Моментът ще остане запечатан на снимка във фоайето на съдебната палата, циркулираща из местните медии - в средата е Борисов, а от двете му страни – Яне Янев и Димитър Узунов. По време на срещата председателят и министър-председателят ще проведат кратък диалог. "Разговорът ни основно бе насочен върху състоянието на съдебната система, необходимостта от реформа и предстоящия избор на нови членове на Висшия съдебен съвет", ще разкаже пред местните медии Узунов впоследствие.


Няма и половин година по-късно, Яне Янев ще издигне кандидатурата на Димитър Узунов за член на ВСС от парламентарната квота. И ще бъде избран със солидно мнозинство.

Председателят на Районния съд в Сандански впечатлява до такава степен залата с концепцията си, че Михаил Миков го пита дали си я е писал сам. Зад Димитър Узунов седи и подкрепата на голяма част от съдиите от района, след като две години по-рано е острието в битката с порочния модел на управление, наложен от тогавашния председател на Окръжния съд в Благоевград.

Като член на ВСС Димитър Узунов бързо ще разочарова тези, които са водили битки заедно с него. Още в началото той става част от 17-членното мнозинство, което произвежда безпринципни решения на конвейер. Той печели името на "човека на Борисов" в съвета, след като неведнъж донася на колегите си послания от премиера. 

И така, до тази сряда, когато 12 членове на ВСС, сред които главният прокурор Сотир Цацаров, ще внесат като извънредна точка предложение за  "уволнението" на представляващия и говорител на съвета Соня Найденова и назначаването на нейното място на Димитър Узунов. Решението на съвета, взето по-рано същия ден от "доверени лица", е показателно за спиралата, в която съдебният съвет е попаднал. 

Конституционните промени, които въведоха явно гласуване и предстоящото разделение на съвета на съдийска и прокурорска колегия, идващият унищожителен доклад на Европейската комисия, все по-ясното открояване на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов като лидер и не на последно място – несигурното бъдеще на този състав на кадровия орган на съдебния съвет, го обричат на постоянни скандали, а хомогенното доскоро мнозинство вече изглежда нестабилно.

От Янева до Яне
Назначаването на Димитър Узунов е зенитът на серията от събития, започнали в края на годината с изтичането на записа от разговорите между съдиите Владимира Янева и Румяна Ченалова. Става дума за запис от февруари 2015 г., когато Софийският градски съд, ръководен към онзи момент от Янева, е обект на международно внимание заради корупционните практики, в които е замесена и Ченалова. Освен това проверка на МВР (известна като "Червей") е показала, че председателката на съда е давала разрешения за подслушване и следене в нарушение на закона. В записания монолог Владимира Янева разкрива задкулисни договорки относно воденото наказателно и дисциплинарно производство срещу нея, като цитира свои разговори с главния прокурор Сотир Цацаров, градския прокурор Христо Динев и членовете на съвета Димитър Узунов, Ясен Тодоров, Милка Итова и т.н.

 Изтичането на записите съвпадна с приемането от парламента на значително стеснената конституционна реформа, предвиждаща разделението на съдебния съвет, която доведе до оставката на правосъдния министър Христо Иванов и провокира председателя на ВКС Лозан Панов да призове с речта си по случай 135-годишнината на съда магистратите да не се страхуват, а да се борят за промяна.


В крайна сметка след неколкократно напомняне от Европейската комисия (ЕК) Етичната комисия започна проверка по случая, която, както се очакваше, завърши с констатацията, че нарушения няма. Когато ВСС трябваше да приеме окончателно това становище, Лозан Панов, който след речта си се беше превърнал в основна мишена на медийният конгломерат обслужващ интересите на който е на власт, взе думата и постави под съмнение обективността и задълбочеността на проверката и попита дали по нея е бил викан премиерът Бойко Борисов, чието име се среща в разговорите. Малко по-късно той щеше да получи препратен sms от министър-председателя: "Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите на двете каки. Не го приехме", който щеше да прочете на глас и да покаже на журналистите. Беше очевидно, че някой от кадровия орган не само докладва на премиера, но и го заблуждава, очевидно с цел да му внуши картината на "лошия" Панов, който го атакува, и "добрия" ВСС, който го защитава.


Премиерският sms спъна опита на ВСС да се измъкне по терлици от "Яневагейт" и вкара кадровия орган в нов скандал – кой е подателят и защо премиерът препраща съобщението на Борисов. Всички погледи бяха насочени към Димитър Узунов, но вместо него като подател на съобщението се самопосочи Яне Янев.


В крайна сметка в понеделник 18 от членовете на съвета се събраха заседание по казуса, като половината от тях дадоха съгласие (после към тях се присъедини още един) да бъдат изискани разпечатки от телефоните им, но другата половина (в която влиза "ядрото" на мнозинството на съвета – героите от "Яневагейт" като Димитър Узунов и Ясен Тодоров) категорично отказаха. 

След това решение топката беше в представляващия съвета Соня Найденова, която има право като МОЛ на ВСС да изиска от "Виваком" да предостави данните. Но не успя да го направи, защото във вторник беше изненадващо сменена с Димитър Узунов. Без мотиви, без обяснения. Като Тодор Живков на 10 ноември – само с благодарности,  щеше да констатира членът на съвета Калин Калпакчиев.

"Нравственият фалит на върховния административен орган придоби цинични измерения по отношение върховенството на правото" определиха случилото се от Българския институт за правни инициативи, които от повече от десет години наблюдават съдебната реформа и припомниха как преди три години, когато Соня Найденова е била назначена за поста е имало прозрачна процедура и дебати.


Доктор Бойко и мистър Яне

За някои от членовете на ВСС предложението за назначаването на Димитър Узунов може да е било замислено като опит за подмазване на премиера. За други това е целенасочено прищипване на Борисов, и то по начин, по който знаят, че ще го заболи", коментира пред "Капитал" бившият министър на правосъдието Христо Иванов. Според него посланието към премиера е ясно. "От него се очаква да осигури по-мек доклад, да не говори за международна експертиза и нуждата от отчетност на прокуратурата", каза Иванов, очевидно визирайки размахване на пръст от главния прокурор към Бойко Борисов.


Няколко часа след решението на съвета министър-председателят определи избора на Узунов като провокация към него. 
Дебелашката постъпка на ВСС щеше да изглежда точно така, ако не беше една малка подробност - натрапчивото поведение на премиерския съветник Яне Янев.

От миналия петък именно в качеството си на служител на МС той даде една дузина интервюта, в които громи Лозан Панов, опозицията на ВСС, изцяло застъпвайки тезите на мнозинството в съвета. 

В атаките си премиерският съветник отделя специално внимание на ръководството на Софийския градски съд, което обвинява в репресия и по думите му е отворил цяла приемна в Министерски съвет за да приема репресираните служители, уволнени от близкото до Панов ръководство. Малката подробност, която председателят на РЗС спестява, е, че сред репресираните е и съпругата му Галя Янева – съдебен помощник, която не е издържала теста (вижте повече на 55 стр.). 

В четвъртък най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите, се обърна с отворено писмо към Бойко Борисов, с което го прикани или да потвърди, че те са съгласувани с него, или да се разграничи от тях, като "вземе необходимите мерки господин Янев да понесе съответната отговорност".



Явното гласуване като лекарство

Механизмът по назначаването на Димитър Узунов показа обаче и разпукването на силите в съвета. Фактът, че номинацията му беше издигната от 12 членове на съвета (а не от по-малко) е своеобразна полица - гаранция, че има необходимото мнозинство да бъде избран.

Подобни гаранции ще стават все по-необходими, защото с влизането в сила на конституционните промени кадровият орган вече е задължен да взима решението си явно. 
Явното гласуване ще направи изключително трудно на отделните представители на мнозинството да се крият зад анонимността на вота и така негативите от решението да се приписват на безотговорните фактори.

В четвъртък ВСС трябваше да избере председатели на двете благоевградски съдилища – районен и окръжен съд. Близката до Димитър Узунов Катя Бельова, която е председател на Окръжния съд, се бореше за втори мандат (братът на Узунов – Петър, е съдия в тази институция). Тя беше сигурен фаворит въпреки сигналите, повдигащи съмнения за корупционни практики в съда. Именно заради явното гласуване Бельова, която по време на изслушването не даде категоричен отговор на въпросите относно сигналите срещу нея, не успя да събере 13 гласа, за да бъде избрана.


Тази картина се разминава с хомогенното 17, а при някои гласувания - 18-членно мнозинство, което беляза първите две години и половина на този състав на съвета. 
Ако доскоро опозицията имаше петима представители (Юлия Ковачева, Калин Калпакчиев, Камен Иванов от съдийската квота, Галя Карагьозова от  парламентарната и Елка Атанасова от прокурорската), то през последните месеци постепенно техният брой нараства, за да достигне тази седмица 10 души (Каролина Неделчева, Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Юлиана Колева от  парламентарната квота и, разбира се, председателят на ВКС Лозан Панов). 

От другата страна седи мнозинството на Сотир Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Колев, представляващият ВСС и шеф на бюджетната комисия Димитър Узунов и шефовете на ключовите комисии – етична (Ясен Тодоров), атестиране (Милка Итова), дисциплинарни производства (Галя Георгиева) и т.н.


При това положение разпределението на силите в съвета е 14:10 – достатъчно, за да може мнозинството на главния прокурор да взима всякакви решения освен тези, които налагат 2/3 от гласовете на съвета, а именно – назначаване или освобождаване на тримата големи. Крехкото мнозинство далеч не дава тази сигурност, на която се радваха бранителите на статуквото доскоро. А това е гаранция, че гласът на несъгласните ще се чува много по-силно, а оттам, че скандали като този със есемесите ще се случват постоянно (защото едните ще замитат, а другите ще се противопоставят шумно на това).

Разпределението на силите далеч няма да изглежда по този начин след предстоящото разделение на съдебния съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Грубо преброяване показва, че в съдийската колегия, която при сегашното разпределение на лагерите силите ще са 7:7. 

Подобно механично разделение не взима предвид два важни фактора – колегията ще е извън прекия контрол на главния прокурор, заседанията ще се председателстват от Лозан Панов и гласуванията ще са явни, т.е. подгласниците на безпринципните решения ще са много по-разпознаваеми. Бившият правосъден министър Христо Иванов отбелязва и друг момент: "Мандатът на този състав на ВСС е към края си. Членовете му, които са съдии, вече си мислят къде ще финишират след това. Тяхната кариера до известна степен зависи от председателя на ВКС. От тази гледна точка ролята на Лозан Панов ще става много по-значима."


В колегията на прокурорите, която ще се председателства от Сотир Цацаров, нещата изглеждат по обратния начин - гласовете ще са 9:2. Тук явното гласуване ще има обратен ефект, защото всяко бламиране на Цацаров ще се набива на очи. 



Неясното бъдеще на ВСС

Именно обещаващото разпределение в съдийската колегия е основаната причина опозицията във ВСС да не подаде оставка след скандалния избор на Димитър Узунов в сряда, научи "Капитал" от няколко източници в съвета. С риск да продължат да легитимират затъващото в собствената си безпринципност мнозинство те са решили да останат до разделянето на съвета. 
Според промените в конституцията да април парламентът трябва да приеме промените в Закона за съдебната власт, които да уреждат разделянето на съвета на две.

В същото време правосъдният министър Екатерина Захариева има намерение да внесе значително по-всеобхватен проект за изменение на структурния закон, в който да влязат и други теми като електронното правосъдие. В интервю за "Капитал" миналата седмица тя заяви, че оптимистичният срок за това е началото на март, но източници от правосъдното министерство, запознати с нормотворческия процес, изразиха сериозни съмнения, че това ще се случи.

Дори законодателните промени да не бъдат приети в този срок, конституцията има пряко действие и няма никаква пречка ВСС да се раздели сам. Всъщност пречка има – за да се вземе подобно решение, са необходими 13 гласа, каквито със сигурност подобна идея едва ли ще събере.

Друга хипотеза е предсрочното разпускане на ВСС. Евентуалната оставка на опозицията от съвета заради избора на Димитър Узунов щеше да катализира този процес, а при евентуален нов подбор на членове на съвета бранителите на статуквото ще са в по-силна позиция.

Конституционните промени въведоха избор с 2/3 на членовете на ВСС, което означава, че управляващото мнозинство ще трябва да се договори или с ДПС, или с БСП, за да успее да попълни квотата. Влиянието на Сотир Цацаров над  парламентарните групи е значително (видя се от промените в конституцията, а негови законодателни предложения са били придвижвани на практика от всички политически партии) и той може да повлияе върху кастинга. 
Паралелно с тези процеси съвсем скоро Народното събрание ще трябва да избере (пак с 2/3) съдебни инспектори, които ще влязат във въоръжения след промените в конституцията със съвсем нови правомощия Инспекторат към ВСС. Новата структура, която наподобява бюро "Антикорупция" за съдебната власт, ще изземе правомощията за етични и антикорупционни проверки от съдебния съвет, които в момента са изцяло в ръцете на члена на съвета Ясен Тодоров. От кандидати за инспектори "Капитал" научи, че в подбора на десетимата инспектори активна роля има ДПС.

Всички тези хипотези, разбира се, зависят от серия несигурни събития. Има едно наближаващо и съвсем сигурно събитие, което при всички положения ще разклати силно както монолитния бастион на Сотир Цацаров - прокуратурата, така и по рубежите на най-верните му лейтенанти във  ВСС - Ясен Тодоров  и Милка Итова, отговарящи съответно за етиката и атестирането. Защото колкото и есемеса да бъдат заметени под килима, докладът на Европейската комисия със сигурност ще бъде представен следващата сряда.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/22/2690673_vss_navleze_v_kraia_na_polurazpada_si/

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 21 Януари 2016 17:11

Болшевишка наглост във ВСС

Този път се оляха яко - да се изразим тинейджърски. Висшия съдебен съвет (ВСС) сътвори поредния си скандал по начин, за който вече не може да се говори сериозно (на руски има един израз - "нарочно не придумаешь").

Тайно, без да споменават за намерението си, противно на писани правилници и неписани правила, подобно на болшевишките пленуми през 30-те и 50-те години на миналия век, 13 от членовете на ВСС се наговорили и внесли като извънредна точка, без да фигурира дори сред "разни" в публикувания дневен ред, да бъде свален представляващият ВСС (така се нарича длъжността) Соня Найденова и на нейно място да бъде избран "човекът на Бойко" (според думите на Владимира Янева в записите "Яневагейт") и сочен като информатора на премиера Борисов, който с есемес до него по време на заседание миналата седмица ковлади председателя на ВКС Лозан Панов.

Пучът се състоя скоростно - никой не намери за нужно да обясни на Соня Найденова какво налага смяната й. Тя бе сред членовете на ВСС, които ден по-рано декларираха готовност да изискат разпечатки от мобилния оператор на комуникациите си за миналия четвъртък и се изказа. Найденова се изказа остро, но принципно за скандала, като настояваше да бъде изяснено дали изпращачът е сред колегите й и каза още, че не изключва да има център на влияние, който взима решения, а ВСС само ги официализира.

Изборът точно на Узунов обаче е нагла провокация към общественото мнение, колкото и непросветено да е то за спецификата в управлението на съдебната власт. А когато провокацията се осъществява с участието на главен прокурор и председател на Върховния административен съд, обяснението не е еднозначно и има плашещи белези.

Първата хипотеза - да бъде изцяло овладян и консолидиран ВСС с цел реванш, тоест да не се допусне пробив на реформа в никой друг съд, след загубата на "Сталинградската битка" за Софийския градски съд, който пучистите не могат да прежалят. Тази хипотеза се подкрепя от няколкодневното турне из телевизиите на съветника по корупцията (да) на Борисов - Яне Янев. Най-силен е пропагандният боен огън по Лозан Панов. Реваншисткото лоби почерпи кураж от изпуснатите нерви на Борисов, който връхлетя във ВСС, за да се накара на Панов. Това послужи на мафията като знак за атака. В тази хипотеза движещите сили на пуча са свързани с Борисов и изпълняват волята му. Разделението на властите е прегазено най-безпардонно.

Втората хипотеза е по-сложна - мнозинството във ВСС, което миналия четвъртък стана на крака и се хвърли в раболепен плонж пред премиера, се увлече в куража си, прехвърли границата и... удари собствения си "патрон". Та нали точно Борисов най-силно желаеше да бъде забравен "Яневагейт" и с тази цел връхлетя във ВСС. А ВСС днес извади като въшка на чело точно субекта, който му праща есемес във връзка именно с... "Яневагейт"! И това ако не е е провокация...

Въпросът е - защо рискуват?

Смятам, че залогът е КТБ - ако изпуснат контрола над Апелативния съд и ако не овладеят ВКС, рискуват да лъсне грабежът, който в момента се извършва с активите на банката. КТБ бе срутена с незаконни средства с главна движеща сила прокуратурата, а Върховният административен съд и конкретно председателят Колев узакони произвола като не допусна акционерите в спора за лиценза на банката и с това отвори пътя за фалита й в другите съдилища. Обаче неотдавна състав на ВКС спря делото и поиска от КС обявяване за противоконституционни на две разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност.

Ето защо може да се прогнозира (съобразно техните представи за ролята на съда), че ще опитат да неутрализират Панов и дори да го свалят. Панов е вече опасен за мафията, която, улеснена от липсата на опозиция, дори променя закони в свой интерес. Неговото поведение дава кураж на съдиите да съдят с изправени гърбове, а това не трябва да бъде допуснато. Нека си говори Борисов колкото си ще за съдебна реформа, само промяна /тоест реална  независимост на съда, а тази би следвало да е целта на реформата/ да не бъде допускана. Тази е причината - независимо от ролята на Борисов в този процес  - те да се пакетират неотменно с Борисов  - и да представят съпротивата срещу мафията като дестабилизация на властта на Борисов.

Премиерът няма друг ход, ако действително иска реформа,  освен да се разграничи - и от агентурата си в съдебния връх, и от генералите, и от лейтенантите - от всичките свои хора вътре в системата, с които си е разменял доверителни есемеси и които са му се кланяли, а съветника си Яне просто да свали от сцената. И да поиска ясно и недвусмислено оставката на ВСС.

Ако и след тази провокация ВСС остане да управлява съдебната власт, Борисов трябва да знае, че ще се обърнат срещу него точно неговите агенти - защото тъмните интереси може да се преплитат, но и да не са непременно в пълно съвпадение с неговите, дори когато и неговите не са светли. С тях той не може да се конкурира - главният прокурор е над законите, не знае ли това Борисов? И няма ли да спре да им угажда, за да си гарантира спокойствието - не, няма да си го гарантира! А ще си остане като тях, в техния пакет  - това е мъртвата хватка на измамната стабилност.

А за нас ще остане безрадостната равносметка, че ако ВСС си отиде, то ще бъде не заслужено, а пак заради... сметки.

П.С. Докато довършвах коментара дойде новината, че премиерът в профила си във "Фейсбук" определил промените във ВСС като "провокация срещу държавата". Не бързам със заключенията, те могат да формират трета хипотеза. Отвъд публичността на "Фейсбук" живеят своя непубличен живот есемесите, към които нашият премиер вече показа устойчива фиксация. Какво е било съдържанието им тази вечер, може би ще научим или ще се досетим утре.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/20/2689443_bolshevishka_naglost_vuv_vss/

Публикувана в У нас

ДПС няма да участва в гласуването на проекта за съдебна реформа, ако се стигне до такова, заяви Четин Казак, народен представител от ДПС и член на правната комисия. Той допълни, че от партията искат настоящият проект да бъде оттеглен и след местните избори да се изработи нов, в който да бъдат включени повече участници и да бъде обсъден предварително.

Публикувана в Гледища

"Не приемам популисткия подход към съдебната реформа. Тази система само с лозунги не може да се промени", заяви пред бТВ главният прокурор Сотир Цацаров. "Не желая политически популизъм, а прагматизъм. Политическият популизъм не е моето поприще. Не можеш да вдигнеш знамето съдебна реформа, без да обясняваш какво правиш. Мантрата, че Конституцията е ключ за всичко – решаването на социални и икономически проблеми - е ужасен популизъм", каза още той.

 


"Безкрайното връщане на делата не помага на никого, това е една от основните болки на нашето правораздаване. Прокуратурата не е некадърна. Има некадърници, но те не определят облика на прокуратурата", заяви Цацаров и добави, че предлага решения, но няма магическа пръчка и смята, че все пак консенсусът около прагматизма е възможен. Цацаров призова да не се превръща прокуратурата в черна ПР агенция.

Публикувана в Гледища

Политиците да кажат ясно къде е мястото на прокуратурата – в или извън съдебната власт. Това трябва да се стане ясно, за да може да има съдебна реформа. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова пред БНТ.


Тя уточни, че това не може да стане без Велико народно събрание. "Никой не излиза ясно да артикулира, да каже какво иска да стане с прокуратурата – да остане в съдебната, или да се върнем назад с 25 години и да я пратим в изпълнителната власт", подчерта Попова. Да се работи така заобиколно, зад кулисите – да правим едни стъпки, а да говорим друго, това няма да доведе до резултат, смята тя. А ако ти не говориш открито, ако го правиш с нападки срещу прокуратурата – това ще ни върне във време което е недемократично.

Публикувана в У нас

Основните версии за убийството на 16-годишния Георги в столичната Борисова градина са свързани с лични мотиви, каза главният прокурор Сотир Цацаров.


Всякакви коментари за момента само ще навредят на разследването. Можете да бъдете сигурни, че се работи с изключително голям капацитет и се работи с най-доброто, с което разполага и МВР, и прокуратурата. Всеки може да мине оттам в 12.00 часа. Освен всичко друго, е въпрос на мотив – дали мотивът е хулигански, дали мотивът в крайна сметка е личен. Затова нека да не генерализираме проблема от гледна точка на това, че всеки може да мине. 

Публикувана в Гледища

Главният прокурор Сотир Цацаров заяви днес пред български журналисти в Брюксел по повод връщането от съда на обвинителния акт срещу Христо Бисеров, че съдебни актове не се коментират освен с протест на прокуратурата. 

Преценката дали да се протестира е на наблюдаващия прокурор, каквото и да прецени, ще го подкрепя. Каквито и указания да бъдат дадени от съда, ще бъдат изпълнени - сега и в бъдеще, ако се наложи - трети и четвърти път, но това дело ще влезе в съда, независимо от поставените указания пред нас. Ще изпълняваме указанията, изискванията на съда ще бъдат изпълнени, но обвинителен акт ще има, добави Цацаров.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 7