ПРОГРАМАТА

Страните от Югоизточна Европа започнаха трансформацията на своите държавни медии в обществени, след падането на Берлинската стена. Те естествено черпеха опит от водещите обществени медии във Великобритания, Франция, Германия. Но основополагащи са резолюциите и препоръките на Съвета на Европа в полето на обществените медии и независимата медийна регулация.

България е подписала всички документи на Съвета на Европа в тази област, но на практика въведените правни механизми и инструменти не са достатъчни за утвърждаване на основните ценности на обществените медии – програмна политика, покриваща целия спектър от обществени потребности и интереси, независими управление и финансиране в полза на гражданското общество.

За разлика от общата европейска рамка, свързана с програмната политика на обществените медии, при управлението и финансирането им всяка страна само избира механизмите за тяхната реализация, които да гарантират независимо управление и независимо финансиране от политически и икономически натиск За България това е същностен проблем, защото политическата класа вече 20 години не е готова да създаде такива ефективни и достатъчно демократични механизми. Всичко създадено е с двоен стандарт, нещо като демократична дреха, без адекватна социална телесност.

В поредица от евроекспертизи на действащото българско законодателство, Съветът на Европа изискваше гаранции за независимост на регулатора – квалифицирани мнозинства при избор на членовете от парламента и граждански номинации при избора на президента. Няма и механизми, които да гарантират професионалната експертиза и обществения авторите на избраните членове.

Звучи смехотворно, но те подписват декларации, че имат професионален авторитет и обществен престиж… Това рефлектира и при избора на генерални директори на обществените медии, които възпроизвеждат политическото статукво и корпоративните интереси. Още по необяснимо е, че в законовата рамка генералните директори се избират от Съвета за електронни медии с обикновено мнозинство, а членовете на управителните съвети – с квалифицирано!

Отсъствието на устойчива вътрешно-норматива уредба пък превръща обществената телевизия у нас в поле на непрекъснати промени при всеки нов избор на генерален директор. Злополучният национален опит, свързан с надзорните функции на СЕМ и непроработилият фонд „Радио и телевизия“, илюстрират незаинтересоваността на политическата класа, но и на професионалните елити, от демократичните стандарти при функционирането на обществените медии.

Неслучилата се цифровизация на обществената телевизия, отсъствието на визия за многопрограмно развитие в цифрова среда, пълното неглижиране на мултимедийните платформи и услуги, водят до невъзможност обществената телевизия у нас да изпълнява основните си програмни задачи: БНТ1 като политематична програма извършва социален интегритет и обединява различни аудитории, без това да е в ущърб на качеството. Монотематичните програми обединяват по специфични потребности и интереси по-малки аудитории, като защитават техните потребности и интереси.

В съвременната телевизионна теория все по-съществен е въпросът не КОЛКО ЗРИТЕЛИ ТЕ ГЛЕДАТ, А КОЙ ТЕ ГЛЕДА. Ако това са активни граждани, лидери на обществено мнение, творци и учени, млади хора – то ефективността на посланията е много по-висока. В съвременния медиен свят без изследвания не може да се определи степента на социално въздействие и медийно влияние.

Например обществено-правните телевизия като ВВС, ARD, FRANCE TELEVISION създадоха букет от програми в изпълнение на основните функции на обществената телевизия – политематичен канал, канал за регионални политики, канал за образование и култура, младежки и детски канал, информационен канал. Програмите с развлекателни функции не са в програмните им приоритети.

Още през 2012 година BBC създаде платформа в Интернет със специализирани програми за тийнейджъри, съобразявайки се с нагласите за общуване на младата аудитория и потребностите й за гледане на програми на мобилни платформи. Създаване на медийно съдържание за конкретни комуникативни условия, например краткост на формите, достъпност и актуалност - са водещи при структуриране на младежките програми в европейските обществени телевизии.

На малък пазар, като родният, е много важно да се познават интересите и потребностите на аудиториите на регионално и национално равнище, за да се разработят програмни стратегии, както по отношение на предлаганото медийно съдържание, така и на формите за неговото представяне. В конкуренцията с търговските оператори обществената телевизия не трябва да следва тяхната програмна философия и позициониране на предавания, а да предлага алтернативи за представяне иа съдържание и формати. Например образователното предаване История БГ, излъчвано в праймтайма на БНТ, бележи висок интерес и гледаемост.

Съпоставителните изследвания на Европейската обсерватория по аудиовизия за Централна и Югоизточна Европа пък показват, че най-голяма потребност аудиторията има от социално ориентиране и адаптация и затова продължават да бъдат най-гледани аналитичните, разследващи и дискусионни форми. За съжаление те са остро дефицитни в БНТ.

Особено място трябва да имат социалните и икономически предавания, както и телевизионни сериали, приличащи на съвременен социален роман с герои, които носят „кълбовидни мълнии“ от социални противоречия и взаимоотношения. Едва ли сериалът „Под прикритие“ запълва тази потребност.

 

В началото на 2017 г. Университетската телевизия „Алма матер“, съвместно със социологическата агенция „Алфа рисърч“ разработи самостоятелна методика за изследване нагласите на младежката и активна аудитория към програмите за образование, култура и младежки политики в БНТ. Самостоятелните канали за култура и образование, за младежки политики биха дали възможност за богат избор на националната аудитория.. Телевизията, чрез мобилните мултимедийни платформи, може да се превърне в телевизионна библиотека с електронен каталог и анотации на предаванията, от които зрителите да избират.

Според представителното изследване на активната аудитория (16 -55 години) в осем университетски града, бяха получени изненадващи резултати. Откроиха се няколко съществени разлики в профилите на аудиториите на БНТ и на водещите национални търговски оператори.

БНТ аудиторията е по-образована, но и по-възрастна, състояща се от хора с по-високи доходи. Тя е дълбоко неудовлетворена от предлаганите предавания в областта на образованието, културата, детските и младежките предавания.

Например интересът към научно-популярни поредици е свързан с културен туризъм у нас и в чужбина – 51,4;% от запитаните; с история, антропология и културно наследство 45,3%; с психология на общуването 29,2; култура и изкуство – 28,2;% ; езикови курсове 29,%; право и финанси 20,9%;.Резултатите сред младите (16-25 години) дават предимство на предавания, базирани на мултимедийни платформи. Младите хора почти не гледат телевизия в реално време.

Най-голямата част от по-възрастните потребители са пред телевизора средно до 3 часа дневно – 32-34%; от 3 до 5 часа дневно – 25%. При младите зрители естествено мобилните устройства изпреварват традиционната форма на комуникация. Те гледат предимно кратки форми, независимо от тематиката и героите. Часовите пояси, в които националната аудитория би гледала активно научно-популярни и образователни поредици са 16-21 часа.

Голямо предизвикателство е констатацията, че зрителите предпочитат темите да бъдат разработвани под формата на документален филм или на коментарни предавания с отворена линия за зрителите, които да задават въпроси и така да се осъществява ефективна интерактивна връзка.

Ето защо от заделените средства за филмова продукция – по Закона за радиото и телевизията – с 10% от бюджета на БНТ трябва да се финансират и такива документални поредици, които да имат високо качество на медийното съдържание и съответна финансова възвръщаемост на европейския и световен телевизионен пазар. Необходимо е да се представят в образователни поредици за приоритетни области на научни изследвания и постижения в България.

Например, на специализирана платформа, обществената телевизия FRANCE 5 записва лекции с оригинално мултимедийно съдържание на утвърдени имена в различни области на хуманитарното знание и природните науки.

В БНТ е необходимо да се излъчват и повече културни събития -директни записи от концерти, спектакли, танцови прояви, да се създадат творчески работилници за различните изкуства, с въвличане на аудиторията в творческия процес. да се селектират театрални и оперни спектакли и да се правят телевизионни адаптации.

Младежките и детските предавания почти отсъстват от програмата на БНТ. А след ВВС и френската обществена телевизия създаде младежка платформа под формата на WEB телевизия. Това е от съществено значение, защото 84% от младите хора на възраст между 16-20 г. прекарват дневно до четири часа в Интернет. За 21-30 годишните този процент е още по-висок – 78,4%. За групата на 31-40 годишните – 77%. Младите хора гледат предимно кратки форми през мобилните си телефони – 79,3%. Това променя по безспорен начин структурата на предаванията и видеосюжетите онлайн.

На последния избор за генерален директор, спечелен от Емил Кошлуков, никой от кандидатите не говореше за предизвикателствата пред програмната политика на БНТ. Всичко се фокусира около финансовия фалит, лошото управление и скъпите външни продукции, с които се източва БНТ. Във фокуса бяха и спортните права и оцеляването на спортния канал на БНТ.

Редно е да отбележа, че спортните канали не са в приоритетите на европейските обществени телевизии. А първото решение на Емил Кошлуков, беше свързано с формиране на нова дирекция „Спорт“. Може би така се отблагодарява на Бетина Жотева, която „даде“ третия глас за новия генерален директор.

Няма и дума за стратегическо планиране и многопрограмно развитие на БНТ. Заявката на Кошлуков БНТ да се конкурира с платформата NETFLIX звучи доста занимателно.

Новият директор е изправен пред много предизвикателства – финансови и административни. Но затова в следващия текст…

Публикувана в Гледища

Съветът на Европа призова България да подобри законодателството си, свързано с прането на пари, в оповестения днес доклад на експертната комисия за оценка на мерките срещу прането на пари и финансирането на тероризма. В него се посочва, че според оценка на българските власти от 2010 г., свързана с основни сектори на икономиката, най-често пари перат международни престъпни групи, които влагат спечелените в чужбина средства в българската финансова система.

Публикувана в У нас

"С мерките, които предприехме, можем да кажем, че сме овладели кризата с бежанците"., заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев  в Шумен. По думите му броят на влизащите на територията на страната е драстично спаднал и е възможно нивото през декември 2013 г. да е по-ниско от същия период на миналата година."С предприетите мерки - увеличаване на капацитета на местата за настаняване на бежанци, подобряване на организацията и значително подобряване на условията, които не са такива, каквито трябва да бъдат, също до голяма степен е отговорено на предизвикателствата", обясни вицепремиерът.

Публикувана в У нас

След призива на президента Желю Желев (1990-1997)парламентът да свали Волен Сидеров от шеф на парламентарната комисия против корупцията и по етика нови, вълна от недоволство се надигна срещу антиобществените прояви на лидера на Атака Волен Сидеров.

 

Около 14 000 души са се подписали само до днес сутринта под петиция за сваляне имунитета на Сидеров, хиляди настояват прокуратурата да се самосезира, след тв кадрите, които показаха как той вилнее в столицата и заплашва хората с граждански арести.

 

ДСБ призова да се сезира Конституционния съд за антиконституционните действия на Сидеров.

 

Леа Коен и група интелектуалци - актьори, писатели, журналисти пишат протестно писмо до Мартин Шулц, председател на ЕП, Турбьорн , генерален секретар на Съвета на Европа, до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и до централите на партиите у нас, за да алармират за своеволията на Волен Сидеров. Те обвиняват лидера на Атака в антисемитизъм и национализъм и искат оставката му. Ето какво пише в теста:

 

"Господа и дами от БСП И ДПС.
Избрали сте за свой Цербер психично неуравновесения национал-фашист Волен Сидеров. Този индивид не само ви разиграва и прави за смях, но нанася смъртоносен удар на вашата репутация, която е поставена вече на карта с мирните протести на гражданите. След като я разруши окончателно в очите и на вашите избиратели, той ще взриви парламента и като истински политически терорист ще се наслаждава на разрушението, предизвикано от неговата ненормалност. Съществува червена линия на политическия компромис и вие сте я преминали, приемайки сътрудничеството на този развилнял се тип. Освен другите си "демократични" подвизи, Волен Сидеров е автор на две антисемитски книги, едната от които преиздадена непосредствено преди последните избори. В тях освен че разпространява най-долнопробни антисемитски клишета, Волен Сидеров си позволява отрицание на холокоста и призовава към разправа с евреите -" разрушители" на българската държавност. Въпреки тези текстове вие, господа и дами от тъй наречената левица, приемате сътрудничеството на това лице, което при управление на една нормална левица би се намирало само заради тези си изявления на подсъдимата скамейка. С вашите гласове той стана председател на Комисията по корупция в Народното събрание,а благодарение на неговия глас вие можете да продължавате вашия престой във властта. Вашето мълчание по откровения антисемитизъм на Сидеров и неговата партия Атака ви прави съучастници на неговите позиции. Това е недопустимо. То е достатъчно основание правителство, поставило се доброволно в положение на съучастник на един антисемит, националист и ксенофоб, да подаде незабавно оставка, за да не остане в международна изолация.

 

Призовавам онези, които мислят като мен, да се солидаризират с този текст, след което да го преведем и да го изпратим до Съвета на Европа и до Европейския парламент.

 

Напоследък пиша и подписвам разни писма с международен адрес, та ако някой желае да ме подкрепи, нека се обади. Иначе ще си го пусна самичка. Обикновено получавам отговор..."

 

Групата събира подписка и възнамерява да прати писмото съвсем скоро. Сред досега подкрепящите позицията на Леа Коен е актрисата Касиел Ноа Ашер, журналистът Бойко Станкушев, режисьорката Зорница София.

Публикувана в У нас