Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Това се казва в анализ на събитията през февруари, изготвен от института "Иван Хаджийски".

Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013-а, или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.

В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем).

Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“.

На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ.

Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респективно Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак.

Външнополитическите ходове на България като че ли показват две неща. Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската.

Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, включително чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове.

Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението.

Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря.

В АНАЛИЗА СЕ КОМЕНТИРАТ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ:

Руско-американското разбирателство по невралгичния близкоизточен проблем. От спазването на споразумението ще зависи цялото по-нататъшно развитие на събитията в региона, а ще има и глобални последици. Има опоненти както в САЩ, така и в Западна Европа, но най-сериозна опасност от противодействие идва от Турция и Саудитска Арабия.

Засилва се международната изолация на Турция. Разногласията на Турция и САЩ по въпроса за сирийските кюрди са едно от събитията на месеца. Отношенията България-Турция наближават критично ниска точка. България на практика става част от геополитически натиск над режима в Анкара чрез редица решения: от въпроса за защитата на границата през екстрадирането на дипломати до създаването на специална парламентарна комисия.

Мигрантската криза в ЕС се задълбочава и достига до критичен праг: хуманитарна катастрофа в Гърция, нарастващи противоречия между отделни страни и групи страни в ЕС, усилване на неонацистите и вътрешнополитическа дестабилизация на Германия.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/novini/news/institut-ivan-hadzhijski-borisov-vidimo-gubi-kontrol

Публикувана в У нас

Българските политици трябва да тичат в Москва и да се извиняват, казва преподавателят по етническа психология от Софийския университет
Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии.

 "Да управляваш държава не е като да мажеш филия с мас"

- Проф. Георгиев, преди месец в интервю пред сайта "Афера" казахте, че дните на Лютви Местан в ДПС са преброени. Познахте. Кое ви накара да сте толкова категоричен?   
- Още щом Местан прочете от трибуната на Народното събрание декларацията за сваления руски самолет, казах, че той е пътник, понеже знам начина на мислене на Ахмед Доган.
- Да, но Ахмед Доган отдавна не присъства в публичното пространство.
- Това ме беше заблудило и мен преди три години, защото си мислех, че той управлява процесите, но очевидно не е било така. Тази декларация е била последната капка, която е преляла чашата на търпението му, и той е решил да се намеси. Местан поведе ДПС в много погрешна посока.  
- Публичното внушение беше, че Местан не е самостоятелен играч, а по-скоро кукла на конци?
- Очевидно не е било така.
- Какво не му стигаше на Местан - власт, или нещо му обещаха, че той тръгна в посока Турция?
- Залитането до крайност към сегашния управляващ елит в Турция, резултат на което беше и въпросната декларация, коства неговото политическо битие. Има и нещо друго. Аз едва сега си обяснявам предателството, което Местан осъществи спрямо БСП. Имам предвид свалянето на правителството на Орешарски. Очевидно това е било подготвена игра, тъй като кабинетът "Орешарски" стабилизира ситуацията в България. Помните какви писъци бяха, че правителството тогава било взело 1 млрд. заем при положение, че днес този заем е вече 21 млрд. лв., взети от кабинета "Бойко Борисов 2". Аз се ужасявам от тези неща. Ако човек се опита да мисли в тази посока, какво ще се окаже? Свалянето на кабинета "Орешарски" пак ли е съгласувано с Турция? А повторното идване на Бойко Борисов на власт?
- Нищо чудно да се окажете прав.
- Много опасни въпроси са това и службите трябва да намерят отговорите им.
- Тези теми не се артикулират в публичното пространство.
- Да, защото ние се плъзгаме все по повърхността. Търсим само скандала, не търсим общото. Доган даде много знаци. Това, което каза за ДПС и за партиите в България, е една част. Фундаменталните теми са свързани с ЕС, САЩ и, разбира се, с регионалната роля на Турция, а също и с конфликта Русия-Турция. Това са сериозни въпроси и аз не виждам истински дебат по тях в България.
- Тук дебатът е между това кой господар да си изберем - Русия или САЩ.
- Така е, а това, което предлага Доган, е позициониране на страната в тази сложна ситуация с оглед на собствения ни национален интерес години напред.
- Българският национален интерес обаче не е дефиниран.
- Навремето националният интерес беше членството ни в ЕС и НАТО. То е глупост, разбира се, защото това не може да е национален интерес.
- Ако слушаме президента, нашият национален интерес е да сме примерни членове на ЕС?
- Дайте да говорим за сериозни  неща, да не говорим за президента. Той е комична фигура.
- Прави ли ви впечатление, че иначе словоохотливият Борисов отсъства от цялата медийна шумотевица, която се създаде около случващото се в ДПС навръх Рождество?
- Не само той отсъства, а и други партийни лидери. И те мълчат. Борисов е страхлив човек и няма как да очакваме нещо от него. Той не е визионер, не може да предложи визия за държавата и за националните интереси.
- Говорят само представители на патриотични формации.
- Да, и Радан Кънев, който изговори доста глупости, но аз имам въпрос към него. Ако наистина хората около Местан и самият той отиват към Народната партия "Свобода и достойнство" на Корман Исмаилов и Касим Дал, Реформаторският блок какво прави?
Иначе това, което каза Доган, ние сме си го говорили много пъти с вас на страниците на в. ДУМА - за невъзможността Европа да се превърне в единен държавен субект. Всъщност това пречи на Европа да бъде нормален актьор, голям играч в световен план. Това, когато го каже Доган, е едно, когато го каже университетски професор, е друго и не се чува обикновено. Освен това не бива да забравяме, че светът вече не е еднополюсен, че Русия и Китай заявиха своите безпощадни позиции за края на еднополюсния свят. В самите Съединени щати, ако се следи предизборната кампания, ще се види, че стават странни неща. САЩ са раздвоени вътрешно както никога досега. Догодина те имат избори, които ще се окажат исторически за съдбата и на Щатите, и на света. Големият политик, голямата държава, ако мислим себе си за такава, трябва да събере целия си интелектуален потенциал, за да прогнозира какво би могло да стане и да даде варианти за поведение на нацията в бъдеще. Това тук не се случва. В България се действа на парче.
- Догодина има избори и у нас, а ако на някой му хрумне, току-виж станали две в едно, но защо ги правим, нали уж, за да изберем по-доброто и хората да живеем по-добре, а то от година на година става по-зле?
- Основният проблем на България, за който винаги говоря, е бедността. В интерес на истината Доган не каза нищо по тази тема в речта си, но тя не присъства и в темите, които коментират и другите ни политици. Направи ми впечатление едно изказване на български турчин от Могиляне, показано по телевизията. Той каза: "Вижте, те са богати, те са с парите, кой ще бъде, няма значение, а ние сме фукари (бедняци)". Ето това е. За това се чудят обикновените хора - и турците, и циганите, и българите, как да свържат двата края, и е очевидно, че бедността е взела невероятни размери. Проблемът с оцеляването е жесток. България не е привлекателно място за живеене. Тук няма перспектива, няма обещание за бъдеще и затова всички напускат. И българи, и цигани, и турци. Всички бягат от тази държава. За какво си говорим ние въобще?
- Това е реалност, факт, от една страна. От друга обаче, ако си със завряна в телевизора глава, ще ти обяснят, че 94% от еврофондовете са усвоени, че има построени километри магистрали, спортни зали, площадки, други благини, тук всичко е прекрасно. И има стабилност.
- Аз не знам каква е тази стабилност, на отчаянието най-вероятно. Стабилността на ужасяващата бедност. Стабилността на глупавия политически елит. Уникална драма преживяваме в момента.
- Няма нищо сериозно, което да се изправи срещу статуквото в момента. Доган хвърли камък в блатото, с което сякаш застраши позициите на много хора, не мислите ли?     
- Споделям тази теза.
- Интересна ми е реакцията на Борисов, който беше казал, че е "поръчан" от Доган?
- Аз затова и казах, че това Доган няма никога да му го прости. Очаквам следващия след Местан да бъде Борисов. Аз мисля, че Русия и САЩ, ЕС няма значение тук, вече се споразумяха по отношение на бъдещето на света. Такова усещане имам. Мисля, че нещата в Сирия ще се решат следващата година, проблемите с Украйна ще бъдат забравени. Оттам нататък оставям на хората и на политиците да си правят изводи за България. Казал съм го в интервю с вас преди година и пак ще го повторя. Българските политици трябва да тичат в Москва и да се извиняват, и да възстановяват "Южен поток", да възстановяват "Бургас-Александруполис", да възстановяват АЕЦ "Белене".
- Аз се съмнявам, че те са способни да вземат този завой?
- О, не, българските политици са факири в това и тук става въпрос не само за сегашния елит, а за всички елити в историята на България. Освен това те би следвало да разполагат с много повече информация от нас, което пък им дава предимство да реагират своевременно.
- Какво очаквате да се случи през 2016 г.?
- Пак ще го кажа: очаквам политиците да отидат в Москва, за да се случат проектите, които сега са спрени. Вижте, 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" приключват след по-малко от 10 години. Абсурдно е да се плаща на американските централи, които пият кръвта на бедния народ, а да не се реализират проекти, които ще помогнат и на хората, и на икономиката. Това просто е безумие, макар че от друга страна си е чисто предателство.
- Министрите на енергетиката и на туризма вече бяха в Русия...
- Те бяха, но министър Ангелкова направи там пореден гаф. Обяви, че цената на визите за руснаците ще падне от 35 на 10 евро, това не се случи и вчера руските туроператори огласиха, че обещанието не е спазено.
- Какво ще се случи с ДПС?
- Обективно ситуацията изисква Доган да се върне като действащ лидер на партията. Няма кой друг да свърши неговата работа. Не само за ДПС, но и за България говоря.
- Сега ще скочат патриотите и ще заговорят за етническата партия.
- Чакайте. По какво се различава анализът на Ахмед Доган от анализите на другите патриотични лидери. Те говорят едно и също в момента и за Европа, и за Щатите, и за Русия.
- Само правителството не е ясно какво говори, понеже се опитва да минава между капките.
- Борисов няма да може да балансира още дълго. Да управляваш държава не е като да мажеш филия с мас. Ако той реши да бяга от управлението на държавата, което явно не е по силите му, той ще се кандидатира за президент. Както говори софийската мълва, "проектът ГЕРБ" вече приключва.    

 

Източник: http://www.duma.bg/node/115165

Публикувана в Гледища

Правителството на Орешарски бе непопулярно от самото начало и се ползва с минимално доверие, констатира фондация "Конрад Аденауер" в анализ за досегашното управление на този кабинет, цитиран във вторник от Дойче веле.

Публикувана в У нас