Интервю на премиера Бойко Борисов във вторник сутрин (пред "Медиапул") в съпровода на два телевизионни гастрола - на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов (пред Би Ти Ви) и на главния прокурор Сотир Цацаров (пред БНТ), потвърдиха за публиката, която все още е имала съмнения, визията на лидера Борисов по основни въпроси:

- Да се управлява стабилно България днес означава да се приеме безусловно, че над един човек е само небето и той е главният прокурор;

- Законите са досадна формалност за стабилността, министрите са пионки на шахматната дъска, нормално е обществените поръчки да се спират и пускат според възникващите спорадично и неясно от какво мотивирани желания на един човек;

- Враговете на така съществуващата стабилност са председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и на Софийски градски съд (СГС) Калоян Топалов. Борисов изрично подчертава "Остава само ВАС" (оглавяван от Георги Колев - бел. ред.). "Това, което истински ме тревожи, че все повече съдии се обвързват с една друга политическа сила. С ДСБ." На въпрос кои съдии и съдилища, премиерът отговаря: "ВКС в лицето на Лозан Панов и СГС. От трите големи съда остава само ВАС. Те се ръководят от хора, които не се крият, че са близки с определени медии и определени хора."

- Премиерът се страхува да не би случайно депутатът от ДПС Делян Пеевски да помисли, че той, Бойко Борисов, смята  да му стори зло, като му спира обществените поръчки. ("Но ето, нито веднъж в това интервю с нещо не съм го обидил. Казал съм само това, че когато има поръчка, която може да бъде направена по-добре и да бъде защитена публично, аз съм длъжен да го наложа. Но такива са много, много бизнесмени. Като Пеевски.")

Ако смогнем да се проврем през възлите от взаимноизключващи се съждения и съмнителни твърдения в интервюто на премиера, можем да заключим:

Потвърждение и лична гаранция от премиера, че реформа на прокуратурата няма да има. И коментарът можеше да свърши тук.

Но Цветанов заслужава внимание заради придобития кураж след оправдателната присъда и почерпеното вдъхновение от своя вожд, след което и той смело посочи виновните. Така се стигна  до трагикомичното представление в ранната сутрин, поднесено от триото на властта: Цацаров нападна съдиите, че не осъждат; Цветанов ги нападна, че осъждат (макар че те го оправдаха) и оневини Цацаров (макар че той уж го обвини); а Борисов се увъртя във вихъра на жалки противоречия: никой не можел да подчини съда и прокуратурата, обаче Панов и Топалов са зависими от ДСБ (макар че първият  бе предложен и подкрепен от независимите Георги Колев и Цацаров).

Изводът: Катарзисът се отлага, картите са  на масата, врагът е посочен, главният прокурор целият в бяло, командата е дадена - бой по смутителите.

И това бе обявено от най-високо - Борисов одързостява  Цацаров и противниците на реформата да се разправят с всеки осмелил се да посочи произвол, незаконни и поръчкови решения, търговия с влияние, и изобщо събития и действия не само в съдебната власт, но и в държавата, които не съответстват на тяхната визия за правомерно и неправомерно, за морално и неморално. Така всеки опит за прозрачност, всяко искане на проверка и отчет, всяка легитимна обществена претенция за  законност и почтеност в управлението на съдебната власт и във воденето на делата дори, ще бъдат вече "легитимно" смазвани. (Имат санкцията на вожда-премиер -  какъв закон, каква конституция, какви пет лева, опозиция няма, а медиите, които казваме всичко това, сме изначално квалифицирани като врагове. Без аргументи.)

Защо Борисов даде този безпрецедентен картбланш на главния прокурор?
И защо си позволява дори да заблуждава несведущата публика, че главният прокурор щял да се отчита пред парламента веднъж годишно, понеже сме били парламентарна република? Промяната в конституцията не задължава Цацаров, напротив - оставя главния прокурор сам да решава дали да удостои избраниците на парламентарната република с благоволението си, или да ги игнорира.

Хипотезите са три:

- Поети ангажименти от Бойко  Борисов, от които той не може да отстъпи при никакви обстоятелства. Ако това е вярното допускане, ангажиментът е свързан с КТБ - да не се пречи на разпределението (грабежа) на остатъците и да не се търсят отговорности нито за миналото, нито за предстоящото - че хазната ще плаща милиони на американски адвокатски кантори по делата, които вече се водят срещу България в чуждестранни  съдилища. Няма друг казус, по който главният прокурор толкова ясно, дефинитивно да е показал, че е заел страна и че мачът е свирен в полза на Пеевски. А точно по този казус и председателят на ВАС облече тогата, за да отреже акционерите в спора им с БНБ/Пеевски. Оттук и стриктното придържане към "реалностите" във височайшата оценка на Борисов по въпроса за независимостта - те са независимите - прокуратурата и ВАС! Оттук и стриктното спазване на омертата от Борисов - нито дума срещу Пеевски.
- Втората хипотеза, по-безобидната: опасения, че ДСБ ще се обособи като самостоятелен играч. А това е неприятно, не че плаши, но просто дразни. И като застанеш до всевластния главен прокурор, най-елементарно показваш на малкия досадник кой диктува музиката.

- Третата хипотеза - задават се избори. А избори се печелят не само със сговорчиви, а в случая подчинени служби за сигурност (чрез Цветанов като шеф на вътрешната комисия и премиера като техен върховен надзорник). Без гаранциите на прокуратурата Бойко Борисов не смее да тръгне на избори. Сделката е потвърдена: от него гаранцията за безграничната власт на главния прокурор, от главния прокурор гаранцията за необезпокояваната власт на Бойко Борисов, ако се наложи -  и чрез независима от него разправа с враговете му - той няма да има нищо общо, той няма да си цапа ръцете.

(Аз имам и своя, четвърта, свръхсубективна и самотна хипотеза: дали премиерът осъзнава сериозността и дълбоката и тъмна опасност, включително и за него самия,  на това, което  ни разкрива като свое убеждение...)

Но да не се отклоняваме с глезотии: врагът, да повторя акцента на Борисов, е посочен, фронтът е очертан, зарът е хвърлен, войната е обявена.

За разлика обаче от избора на римския император и войската му пред Рубикон, за когото връщане назад е нямало, пред Бойко Борисов връщане назад може да се наложи. Каквато и безпределна власт да обладава Цацаров, твърде брутално ще трябва да я използва, за да резне надигащите се глави на дисидентите сред гнилата и воняща от поръчки, конюнктура и произвол прокурорско-следователска система тип "Пепи Еврото", която мнозинството на ВСС със зъби и нокти опитва да опази. А и големите телевизии вече не крият смелчаците, хората виждат и научават неща, които пропагандата на медийната империя "Певески" не може да заглуши. Няма да помогне и примитивният популизъм на прокурорски акции и кампании, предназначени да погалят слуха на широките народни маси (като последната обявена проверка, и то от Върховната прокуратура, кой е възнамерявал да подмени в учебниците по история думата "робство" с "османско присъствие"... Какво грандиозно и достойно прокурорско занимание - кой казва, че Борисов бил най-големият популист).

А социологическите анкети отбелязват макар и лек отлив на народна любов и разбиране към "неумолимите обстоятелства", които държат премиера и показват, че хората не вярват само на няколко спрени поръчки. И нищо чудно на Борисов да му се наложи да балансира в по-майсторска схема на зависимостите, отколкото тази, която чистосърдечно ни разкри в интервюто си.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/09/2719397_vlast_bez_granici_za_glavniia_prokuror_potvurdeno/

Публикувана в У нас
Понеделник, 08 Февруари 2016 13:15

Новата формула на властта

Старото управляващо мнозинство беше трудна конструкция, новото изглежда плачевно

Все още не е ясно как и дали изборът на Меглена Кунева за министър на образованието ще повлияе на качеството му. За сметка на това назначението й тази седмица бележи официалния край на управленската формула 2+2 - ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепени от АБВ и Патриотичния фронт. Сам по себе си фактът, че Кунева стана министър със само пет гласа – далече от 38-те гласа мнозинство, с които беше одобрен съставът на кабинета на 7 ноември 2014 г., и с негативния вот на АБВ и ПФ, показва, че сигурната подкрепа си е отишла.

По-лошото за управляващите е, че дори този крехък резултат беше постигнат само благодарение на странна коалиция от сметки и интереси, в които самият вицепремиер и образованието не бяха водещи. Ако досегашната управленска формула, поне на теория, звучеше добре, наследилото я хаотично мнозинство, дори и при най-позитивен поглед, изглежда плачевно.

След парламентарните избори през 2014 г. на практика всички партии, които бяха малко или много срещу правителството на БСП, ДСП и "Атака", дало на България модела "Делян Пеевски", се обединиха. РБ даваше по-широка легитимност на ГЕРБ, ПФ трябваше да държи ДПС далеч от властта, а АБВ - да направи живота на премиера Бойко Борисов по-лесен, балансирайки реформаторите. Последните пък трябваше да преглътнат партията на бившия президент Георги Първанов срещу по-сериозното си участие във властта. Реално нищо от това не само че не проработи (Пеевски дори започна публична медийна и икономическа експанзия), но и инстинктът за доминация на ГЕРБ (и нуждата да се правят услуги на прокуратурата и ДПС) за по-малко от година и половина разби РБ (който на моменти изглеждаше сякаш само това и чакаше). В резултат на което реформаторите се разделиха на три фракции - във властта, извън властта и на ръба.

Разпадът на основния партньор в коалицията на пръв поглед бетонира управлението на партията на Бойко Борисов. Около нея сега гравитира политически обръч от формации и политици, чийто единствен raison d'être е да останат на власт. Тоест крепенето на статуквото и правителството е неизбежно и за разклащане на управляващата гарнитура не може да се говори. Обръчът обаче доста ще натежи на ГЕРБ. Партньорите му нямат много шанс в по-голямата политическа игра и ще защитават само тесните си интереси, което от своя страна постепенно ще свива и подкрепата за ГЕРБ. Така в настоящото управление е заложена бомба, която неизбежно ще доведе до неговата имплозия.

Анатомия на новата формула

Трусът, който доведе до разграждането на управленската формула от края на 2014 г., беше гласуването на промените в конституцията в края на 2015. Те първоначално бяха внесени от ГЕРБ и РБ и предвиждаха по-голяма роля в Народното събрание при назначаването на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет. Целта беше да се засили отчетността на държавното обвинение. Яростната съпротива на прокуратурата доведе до оркестриране на нови поправки, внесени от АБВ, които обезсмисляха цялото упражнение. След като бяха гласувани от парламента, те доведоха до оставката на главния архитект на промените - правосъдния министър Христо Иванов. Последва го лидерът на ДСБ Радан Кънев. Тогава главният тактик на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни пасивното поведение на парламентарната група (нито един техен депутат не се изказа в зала в полза на предложенията на собствената си партия) с факта, че просто са нямали мнозинство. Този ход обаче разбърка мнозинството, каквато вероятно е била и целта, тъй като това слагаше край на съдебните реформи, срещу които се водеше масирана кампания от медиите, свързани с Делян Пеевски.

Резултатите от хода бяха демонстрирани тази седмица.

Детайлният преглед на гласовете, които осигуриха министерското кресло за Меглена Кунева, показва, че подкрепата е повече резултат на аритметика и тънки сметки, отколкото на принципна договорка. Без отсъствието на част от депутатите от залата тя едва ли щеше да бъде избрана. Кандидатурата на новия министър на образованието беше прокарана с гласовете на ГЕРБ, РБ (във властта) и БДЦ, както и с дискретната помощ на две опозиционни партии - ДПС, "Атака", и шестима независими народни представители около изключения бивш лидер на ДПС Лютви Местан, чиито депутати отсъстваха от залата и това се оказа решаващо за избора й.

С това изборът на Меглена Кунева направи прецедент - за пръв път има такъв широк отпор срещу кандидатура на министър вътре в средите на управляващите. Нещо повече - за пръв път имаме избор на министър, в който решаващи се оказват гласовете на формалната опозиция. По-интересни са обаче мотивите на гласуващите, които показват как оттук насетне ще се провежда политиката на управляващото мнозинство.

Позицията на ГЕРБ е ясна. Подкрепата за Кунева е не само бърз начин да се стабилизира правителството, укрепвайки проправителствената част от Реформаторския блок, но и удар по отцепниците от блока, които претендират, че с тях си е отишла и моралната основа на управлението. Депутатите от ДСБ и гражданската квота в РБ, които се обявиха за опозиционери, гласуваха срещу бившата си съратничка, като в отрицателния си вот виждат отмъщение за това, че колегите им останаха с Бойко Борисов. Твърдото "не" на БСП и твърдото "да" на РБ (във властта) също са лесно обясними. Ролята на останалите формации обаче се оказа решаваща.

В началото на седмицата лидерът на НФСБ (едната половинка от ПФ) Валери Симеонов заяви, че становището им ще стане ясно след среща с Кунева, но все пак допусна, че тя вероятно ще бъде подкрепена. С депутати от ПФ дори е говорено формацията да получи зам.-министър в образователното министерство. В крайна сметка ПФ гласува срещу Кунева, тъй като тя не срещала подкрепа от патриотичните среди. Това може и да е опит за вдигане на акциите на ПФ. Аритметиката показваше, че кандидатурата на вицепремиера ще мине, и в такава среда е удобно да се пошуми, без да се рискува особено много. Но пък може и да е искрена позиция, тъй като Валери Симеонов и Красимир Каракачанов от години виждат в Кунева олицетворение на брюкселската бюрокрация, която налага я закриване на ядрени реактори, я стопляне на отношенията с Турция.

Жокерите в случая се оказаха АБВ, депутатите около Лютви Местан, които се отцепиха от ДПС, както и самото движение, което винаги е било основен въжеиграч в Народното събрание. Първоначално депутатите на Георги Първанов обявиха, че ще подкрепят Кунева. В понеделник депутатът от АБВ Мариана Тодорова каза: "Нагласата засега е да подкрепим номинацията на Меглена Кунева." След намесата на бившия президент позицията на партията се преобърна. Официалният мотив за това е, че Кунева не познава ресора, като в същото време отговорностите й в борбата с корупцията са твърде важни, а там напредък няма. Но неофициално от партията коментират, че никой не е благоволил да се консултира с тях. По-важното е, че отказаната подкрепа към Бойко Борисов е ясен сигнал какво може са се случи при други важни гласувания, ако Ирина Бокова не бъде внесена в ООН като официална българска кандидатура за генерален секретар на организацията или пък ако всички партии не се обединят около единна кандидатура за президент - странната идея на Първанов, който явно визира себе си като политическия обединител.

За да се парира липсата на гласове, няколко депутати от ДПС просто не влязоха в залата, докато колегите им иначе гласуваха против. Това свали броя на необходимите депутати, с които да се постигне мнозинство от 50+1 гласа за Кунева, с който движението за пореден път доказа, че може едновременно да бъде в опозиция и в управление и е явният коз за ГЕРБ. Същото направи и групата около Местан - шестимата депутати около него можеха да се окажат решаващи, но предпочетоха мълчаливо да подкрепят кабинета. Въпреки че доскорошният председател на ДПС едва ли има за какво да е благодарен на Бойко Борисов (службите играха ключова роля за водевилната шпионска история през декември, с която се целеше Местан да бъде компрометиран), приятелството му със заместника на Кунева в ДБГ - Даниел Вълчев, явно е оказало влияние. Тази връзка се оказа скритият коз за РБ (във властта), но в бъдеще явно ще бъде използван доста трудно.

В новата управленска формула, както винаги, най-забавна ще е ролята на "Атака". Лидерът на прокремълската партия Волен Сидеров иначе е върл противник на Кунева, но все пак депутатите му не гласуваха, с което й помогнаха. Отсъствието им от залата беше най-добре коментирано от народен представител от ПФ: "Ако досега над Волен тегнеше заплаха за ефективна присъда, той вече си изпроси условна." Намекът е за повдигнатите от прокуратурата обвинения срещу Сидеров и Десислав Чуколов за хулиганство и причиняване на телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му.
Какво ще се случи с РБ - извън и във властта

Напускането на Радан Кънев и ДСБ от управляващото мнозинство не наруши много стабилността на правителството. Но със сигурност засегна много премиера Бойко Борисов, тъй като последната останала жизнена издънка на някога славното СДС се ползва с ограничена, но за сметка на това гласовита подкрепа. На всичкото отгоре оставката на Христо Иванов и декларацията за излизане в опозиция на Кънев заради неуспеха на предлаганите от тях конституционни реформи е рядко срещан принципен жест в българската политика, който резонира добре там, където на подобни постъпки се гледа с добро око - Брюксел, Вашингтон или Берлин. Това вече сериозно сваля акциите на Борисов, който е наясно, че външен натиск може да разклати неговото управление.

И пред двете части на РБ има сериозни предизвикателства. РБ (във властта) вероятно ще се преформатира в конфедерация, което няма реално да промени състоянието на блока, който така и не успя да стане един организъм. Засилването на ролята на ДБГ обаче ще увеличи центробежните сили, тъй като останалите партии вече се притесняват, че по-лесно ще бъдат обезличени. Дори в СДС вече тлее опозиция срещу лидера на партията Божидар Лукарски. Тя все още няма как да се прояви, тъй като националната конференция, която трябваше да се проведе веднага след парламентарните избори през 2014 г., не се насрочва от ръководството. Напрежение има и между другите две по-малки формации - БЗНС и НПСД. Заради управленски решения на Николай Ненчев като министър на отбраната от формацията на Корман Исмаилов заплашват да оттеглят зам.-министъра Орхан Исмаилов. Корман Исмаилов даже намекна, че ако не се стигне до решение на проблема, не е изключено партията му да оттегли политическото си доверие от министър Ненчев.  

От ключово значение обаче е и как ще се развие вторият проект - около Радан Кънев и ДСБ. В средата на март предстои да се проведе национално събрание на партията, като една от основните теми на дискусията ще бъде дали формацията да остане в Реформаторския блок, или да го напусне. В ДСБ не крият, че в момента и двете тези имат привърженици в партията и трудно може да се прогнозира коя от тях ще надделее. Не е изключено министърът на здравеопазването и бивш зам.-председател на партията Петър Москов, който отказа да напусне поста си във властта, да се опита да оглави линията на привържениците на оставането в РБ, както и на недоволните от решението на ръководството за излизане в опозиция. Неотдавна Москов заяви, че свързва политическото си бъдеще с бъдещето на Реформаторския блок. Нещо повече - в средите на реформаторите вече се говори неофициално, че той може да бъде предложен за съпредседател на РБ.

По всичко изглежда, че почвата не е особено добра за алтернативата, която Кънев се опитва да формира. Възможните скандали в ДСБ лесно могат да потушат енергията, която беше събрана с оставките на Христо Иванов и символичното напускане на Радан Кънев. В следващия месец ще се види дали отцепниците от РБ имат сила да направят нещо повече, което да послужи като нов гравитационен център на десницата.

Ефектът върху управлението

Описаната по-горе политическа конструкция очевидно няма как да бъде стабилна. Тя няма как и да поставя особени предизвикателства пред ГЕРБ да правят реформи, но пък за сметка на това може да играе ефективна роля на спирачка. Например всеки опит за промяна в ролята и мястото на учителския синдикат ще срещне яростна съпротива на АБВ. Всяка стъпка за промяна на съотношението на силите в съдебната система и нейната по-голяма отчетност ще бъде блокирана от АБВ и ДПС. Цената за сформирането на динамични мнозинства може само да произвежда скандали - кои хора например ще заминат посланици в замяна на гласове в парламента? Кой ще печели държавни поръчки - как и на каква цена ще бъде остойностено това, че неговата близка партия е ударила едно рамо при поредното гласуване?

Пазенето на равновесието между различните интереси ще бъде трудно и ГЕРБ в движение ще трябва да учат уроците от теорията за баланса на силите. Коалиция, в която един хегемон се ползва с подкрепата на малки и слаби поддръжници, в крайна сметка води до неговото изтощаване. Справка - СССР. В същото време тази иначе изглеждаща временна конструкция може да продължи своето съществуване дълго, стига да има ресурси, които да могат да бъдат усвоявани.

Ако трябва да потърсим нещо хубаво в тази ситуация, то е, че поне в нея можем ясно да видим ясно истинските лица на отделните политици и партии. Лошото е, че цената ще я платят данъкоплатците.

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/05/2699697_novata_formula_na_vlastta/?sp=0#storystart

Публикувана в Гледища

Ако ми бъде дадена власт, ще идентифицирам провокатори на протеста по "снимков материал" и ще ги арестувам. Това заяви в сутрешния блок на Нова телевизия станалият известен като провокатор на протестите Бисер Миланов-Петното.

Публикувана в У нас