Забравете за Brexit. Истинското препятствие пред по-дълбоката европейска интеграция не са създаващите проблеми британци, независимо дали ще изберат да останат в Европейския съюз със "специален статус", или ще напуснат Общността.

Опасността се крие в отдавна създалата се патова ситуация между Франция и Германия по въпроса как да се направи еврозоната по-силна и устойчива, където се сблъскват два коренно различни икономически и политически модела. Сега, когато Дейвид Камерън се договори за формалното запазване на специалния статут на Великобритания в ЕС, ако, разбира се, консервативните му избиратели не го отхвърлят напълно, тежестта за справяне с проблемите пада върху държавите основателки на европейската общност. Подкрепящите идеята за създаването Европейска федерация като белгийския премиер Шарл Мишел предупреждават, че условията, предоставени на британския премиер, могат да подтикнат и други към оспорване на европейските политики, което да доведе до разпада ЕС. "Не трябва да оставяме впечатлението, че Европа работи на принципа на самообслужването", заяви френският президент Франсоа Оланд. "Може да има различия, но не би могла да съществува Европа, в която всяка страна приема единствено това, което желае." Рискът от по-широкомащабни подривни действия стана още по-очевиден след едностранното решение на Австрия през изминалата седмица да наложи мигрантски квоти по границите си и от отказа на четири централноевропейски нации да вземат каквото и да било участие в приемането на милионите имигранти, влезли в Европа през изминалата година. Но провалът на съвместното френско-германско лидерство в еврозоната е това, което притеснява архитектите на европейската интеграция, тъй като тези страни представляват икономическото ядро на навършилият вече 60 години проект за създаване на обединена Европа. Париж и Берлин дълго време спяха в едно и също легло, сънувайки обаче коренно различни сънища. В разгара на дълговата криза в еврозоната в периода 2010-2012 г. те намериха нещо като общ език. Бяха затегнати фискалните правила, създаде се собствен спасителен фонд – финансово обединение под общ надзор, но поради нищожния си общ бюджет механизмът доведе до ликвидацията на фалиралите банки. Но след като Европейската централна банка предотврати разпада на изградената от 19 страни еврозона, заричайки се, че ще направи "всичко възможно" да спаси еврото, реформите, целящи засилване на икономическото управление, бяха преустановени.

Раздразнени и измамени

През 2012 г. проект, озаглавен "Към един истински икономически и паричен съюз" (Towards a Genuine Economic and Monetary Union) и подписан от четирима председатели на Европейската комисия, Съветът на Европа, Европейската централна банка, както и от всички министри от еврозоната, доведе до първите стъпки за създаването на банков съюз, но в последствие достигна до задънена улица.

Французите отказаха да изпълнят препоръките на Брюксел за реформа на консервативния си трудов пазар и щедрата си социална система, защото се опасяваха от евентуално обществено недоволство и рухване на правителството.

Германия и съюзниците й отказаха да предоставят финансови стимули на държавите, които не приеха подобни реформи. Берлин отхвърли идеите за създаване на общ бюджет на еврозоната, съвместна застраховка на банковите депозити или каквато и да било обща политика по отношение на дълговете.

Вторият доклад, излязъл през изминалата година и очертаващ рамките на по-скромен тристепенен план за реформа на еврозоната, подкрепен и от председателя на Европейския парламент, отново не доведе до никакви действия. И двете най-големи европейски сили са раздразнени и се чувстват взаимно измамени. Германците смятат, че фискалната дисциплина все още не се прилага в пълна степен, особено по отношение на Франция. Французите от своя страна обвиняват Берлин, че не успява да покаже солидарност с по-слабите южноевропейски икономики. Двете страни също така трябва да се справят с наболели вътрешни проблеми – огромната вълна от бежанци в Германия, проблем, по който Берлин се чувства изоставен от повечето си европейски партньори, и изключително острата несигурност във Франция във връзка с ислямистките атентати. Моментът на истината е отложен поне до националните избори във Франция и Германия през 2017 г. Плахата политика на Оланд по отношение на Европа се дължи на страх от разцепление на лявото пространство и загубата на още един референдум по европейските въпроси, след фиаското през 2005 г. по въпроса за Европейска конституция, казват запознати с вътрешната обстановка в страната.

Независимо дали, въпреки очакванията, Оланд бъде преизбран, или бъде наследен от представител на дясното пространство, предстои да видим дали предстоящите действия на Франция ще бъдат по-уверени. От своя страна предизвикателството да бъдат интегрирани милиони бежанци, проект от мащаба на съединението с посткомунистическа Източна Германия през 90-те, може да отклони политическото внимание от личността на канцлера Ангела Меркел или наследника й.

Дисбаланс

Засилващият се дисбаланс между икономически успешната Германия и стагнираната, неприлагаща реформи Франция задълбочава вече създадените различия. Германия мечтае за Европа, базирана на правилата и в която правителствата поставят финансовите си политики под централен надзор, който има право да ги санкционира и отстранява, а договорите за икономически реформи да бъдат съгласувани с европейските съдилища. В подобен съюз Берлин би могъл да приеме в някаква форма идеята за създаване на единен бюджет в рамките на еврозоната и съвместна застраховка на банковите депозити, но никога не би склонил към обща политика по отношение на дълговете. Подобен "обменен съюз", разпределящ богатството на богатия индустриален Север към безгрижния Юг е най-големият кошмар на Германия. Тя вижда това като възможност за "морален риск", като постоянна награда въпреки лошото поведение.

Много във Франция все още мечтаят за по-малка в ядрото си еврозона с уеднаквени данъци, общо минимално възнаграждение и солиден общ бюджет, подкрепен от възможността за отпускането на съвместни публични заеми.

Но, с много малки изключения, френската общественост остава изключително враждебно настроена към идеята за външен контрол над обществените й финанси и икономически политики. Тези проблеми няма да бъдат магически разрешени, независимо дали Великобритания реши да остане или да напусне ЕС, въпреки че шокът от подобен вот в подкрепа на отделянето би създал политически натиск да се търсят дръзки решения за проблемите в еврозоната.

За да се подсигури, Великобритания пое формалното задължение да не възпрепятства бъдеща интеграция на еврозоната в замяна на отстъпки по въпроса за работниците мигранти, освобождаването й от задължения по общоевропейката политическа интеграция и отмяната на надзора на финансовия й сектор.

Но страните от еврозоната първо трябва да постигнат съгласие как да засилят монетарния си съюз. Неуспешните усилия на групата от 11 държави от еврозоната без Великобритания да наложат данък на финансовите преводи, тема, довела до неубедителни спорове сред финансовите министри от 2012 г. насам, са показателни колко трудно е да стане това.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/23/2709729_opasnostta_za_evropa_e_ne_eventualen_brexit_a/

Публикувана в Европа

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че не желае Гърция да бъде извадена от еврозоната и Европейския съюз.


Пред Европейския парламент в Страсбург Юнкер посочи, че не очаква да бъде намерено решение по темата на днешното заседание в Брюксел на лидерите от еврозоната.

Публикувана в Свят

Ситуацията в Гърция не бива да ни притеснява, няма опасност за български банки и вложители, смята министърът на икономиката Божидар Лукарски. Той потвърди, че 10 процента от износа на българския бизнес е за Гърция:

Публикувана в У нас

Кризата в Гърция безспорно ще засегне България, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев и Васил Велев изразиха общото си мнение, че от ситуацията в южната ни съседка е възможно да пострада българският износ. Данев напомни, че едно от основните пера в него е металургичната продукция.


Все още сме в началото на евентуална криза и по тази причина засега няма отказали се от почивката у нас гърци, коментира директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Той обаче посочи, че при очакваното намаляване на плащанията в гръцката администрация и на пенсионерите, които са част от почиващите у нас, занапред може да има намаляване на пътуванията не само към България.

 

Източник: Дарик нюз

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1461535

Публикувана в У нас

Правителствените ръководители на Европейския съюз трябва да действат. Сред тях г-жа Меркел, като представител на най-важната страна, държи ключа, надявам се, че тя ще го използва, заяви Варуфакис в интервю за в. "Билд". 


Той посочи, че гръцкото правителство е отворено за нови предложения на институциите след провала на преговорите в Брюксел в събота.


Както е известно, министрите на финансите от еврозоната отказаха да продължат с една седмица програмата за подпомагане на Атина, която изтича на 30 юни.

Публикувана в Свят

Премиерът на страната Дейвид Камерън коментира, че е отбелязал “значителен напредък” по време на среща на лидерите на ЕС в Брюксел, тъй като Съветът на ЕС е решил, че ще започне предоговарянето на членството на страната в общността.


Великобритания ще проведе референдум за членство в ЕС до края на 2017 г. и Камерън иска големи промени в отношенията между съюза и Лондон като условие връзката да не се скъса.

Публикувана в Европа

Мрънкането не е добра политика, ако искаме да успеем. Добрее да се огледаме около нас, да видим хората, които работят добре за себе си и за семействата си, за страната си, да им даваме повече признание. Това заяви в интервю за БТА заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева.

По въпроса с възможния фалит на Гърция тя изрази надежда здравият разум да надделее. Общественото мнение в Гърция е категорично - гърците искат да останат в еврозоната, искат да останат в ЕС. Да се надяваме, че ще стигнем до този момент, в който мнението на гърците ще определи решението на правителството, коментира Георгиева.

Публикувана в У нас

Много наши сънародници се питат тези дни какво влияние ще окаже банковата нестабилност в Гърция с безпрецедентното и масово теглене на пари в брой, от трансфериране на валута в чужди банки и какъв би бил ефектът от излизането й от еврозоната и ЕС?

 


Тези събития са следствие от голямата задлъжнялост на страната и невъзможността й да обслужва дълговете си, съчетана с нежеланието на гръцкото правителство да прави повече компромиси и да разпродаде страната си. Ако погледнем данните, ще видим, че повечето страни в Европа са в подобно положение. Например Португалия е дори по-зле от Гърция, но засега с нея не се занимава никой от ЕК, нито от ЕЦБ.


Според мен, излизането на Гърция от еврозоната би имало сериозен ефект върху всички страни от ЕС. Особено, ако Гърция успее да се възстанови след подобен катаклизъм. Италия и Испания също са в сходно положение и внимателно наблюдават какво се случва в южната ни съседка.

Публикувана в Гледища

Коалицията на левите радикални сили СИРИЗА спечели историческа победа на парламентарните избори в Гърция, която може да окаже влияние на курса на строги икономии в Европа. Сириза е спечелила 36,34% от гласовете, което й дава право на 149 депутати в 300-местния парламент, предаде AFP, позовавайки се на данните на вътрешното министерство на страната след преброяване на 100% от бюлетините.

Така, за абсолютно мнозинство на партията не й достигат две депутатски места. Сириза има преднина от 8,53% пред Нова демокрация на досегашния премиер Андонис Самарас, която е подкрепена от 27,81% от избирателите и изпраща 76 свои представители в парламента.Дясната партия Независими гърци, която Сириза избра за свой коалиционен партньор, е шеста политическа сила в Гърция с 4,75% от гласовете и 13 депутати. Така двете партии в управляващата коалиция ще имат 162 гласа в парламента.

Публикувана в Свят

Повишението на минималната работна заплата от 340 на 400 лева от 1 януари 2014 година е крайно непродуктивно. То ще доведе до обезлюдяване на определени региони, обезкървяването им и закриване на много малки и средни фирми. Това заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев във връзка с искането на КНСБ за увеличаване на минималната работна заплата на 400 лева от 1 януари 2015 година.

Публикувана в У нас