С решението на КЕВР за рязко вдигане на цената на електроенергията за индустрията, чрез драстично увеличаване на ценовата добавка „Отговорност към обществото“, което влиза в сила от днес – 01 август 2015 г., се изчерпаха всички надежди и илюзии, че комисарите от енергийния регулатор ще  проявят загриженост към съдбата на промишлеността в страната. И за първокурсниците по икономика е ясно, че обявеното повишаване на ценовата добавка „Отговорност към обществото“ води до повишаване на себестойността на продукцията на индустриалните предприятия, до загуба на конкурентоспособност и от там представлява заплаха за работните места в предприятията.

Публикувана в У нас

Ако енергийните компании не започнат да оптимизират разходите си, някои от тях няма да оцелеят. Това каза председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев след четири часова среща със синдикати, работодатели и представители на държавните енергийни дружества, на която бяха обсъдени възможностите за благоприятно за всички решение относно цените на електроенергия, предаде репортер на Агенция „Фокус”. 


„След срещата стана ясно за нас работодателите, че останахме със синдикатите на позициите, на които си бяхме, защото за нас има възможност за намаляване на административните разходи с 10%, или 1 460 000 лева. Тоест в тях се включват и разходите за персонал”, посочи Велев. Той заяви, че данните за размера на възнагражденията в енергийния сектор, за които се твърди, че не са високи, всъщност показват, че те са два и половина пъти над средните на работещите в преработващата индустрия.

Публикувана в Гледища

Изпълнителният директор на Националната електрическа компания Петър Илиев и представители на топлоцентралите "ЕЙ И ЕС Марица-изток 1" и "Контур Глобал Марица-изток 3" ще подпишат днес споразумения за промени в дългосрочните договори, съобщиха от правителствения пресцентър.

 

Правителството залага на предоговарянето като основен начин за финансово оздравяване на НЕК.

Публикувана в У нас

На 17 октомври 2014 г., в петък, представителните организации на работодателите и синдикатите в България (АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ от страна на работодателите и КНСБ и КТ „Подкрепа“ от страна на синдикатите) се обърнаха с писмо към министър-председателя Георги Близнашки и към заместник министър-председателката Екатерина Захариева в което се иска преструктуриране на Енергийния борд.

Публикувана в У нас

На 12 октомври 2014 г., вестник „Труд“ публикува текста на Цветелина Катанска „Напрежение в Енергийния борд заради анализ на цената на тока“ (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4363672 ). В него се съобщава, че „предложение за подробно изследване на цената на тока и разходите на дружествата внесе напрежение на последното заседание на енергийния борд, показва протокол от заседанието. Според него от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са предложили да се направи анализ на начина, по който се образува цената на тока, какво печели всеки участник по веригата и да се направи разграничение межоду намеренията и действително направените разходи на ЕРП-тата“.

 

Въпросният текст е напълно добросъвестен и неутрален по отношение на спорещите страни, но все пак от него не става в достатъчна степен ясно за точната формулировка на исканите анализи, които предизвикаха твърде показателни спорове на заседанието на Енергийния борд. За част от публиката, формулировката им може и да е тежка и „трудно смилаема“, но всички, които са поне малко изкушени от тези проблеми ще разберат добре за какво става дума и ще си направят изводи от острата реакция на двама – трима не случайни членове на Енергийния борд.

 

На 23 септември 2014 г., от името на АИКБ бяха направени следните предложения за предстоящите Задачи за анализ пред експертната група по електроенергетика:

І. Да се проследи и анализира веригата на стойността по отношение ценообразуване на електроенергията, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІІ. Да се анализира веригата на добавена стойност като производствен показател, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІІІ. Да се проследи и анализират генерираната печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) – като абсолютни стойности и като маржове, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІV. Да се проследи и анализират капиталовите разходи (CAPEX) – като абсолютни стойности  - разграничими като намерения и реално реализирани за конкретен отчетен период, както и по отношение необходимо присъщи (заместващи) и като такива с цел икономически ръст и/или увеличение на пазарен дял, и/или одобряване на икономическа ефективност, и/или отговаряне на нормативни изисквания (екологични, условия на труд, технологични), следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

V. Изграждане на база-данни с референтни стойности по цитираните по-горе показатели (бенчмаркове) за съответната група – в динамичен ред, за да се проследят технологично развитие и ресурсна цена.

 

Както се вижда, става дума за предложение във формат „4 плюс 1“ - да се направят четири анализа, които да се обобщят в една база данни.

 

В заключение беше подчертано, че „при така разработен анализ, отчетливо ще се видят разпределителните фактори, ще се разграничат интересите на участниците, ще се направят изводи и препоръки за области на въздействия, подходящи инструменти за въздействия и търсени политики“.

 

Тъй като на заседанието изрично беше поискано да се посочи, кои са „шестте основни категории участници“, позволявам си да ги изброя и тук:

 

Енергоносители – 1.1. Въглища – местно производство и внос; 1.2. Ядрено гориво – внос; 1.3. Газ – местно производство и внос; 1.4. Течни горива – местно производство и внос; 1.5. Водни ресурси – местно производство; 1. 6. Вятър – местно производство; 1.7. Слънце – местно производство.

 

Производствени мощности – 2.1. Топлоцентрали; 2.1.1. Държавни – МИ2; 2.1.2. Частни американски – AES и Contour; 2.1.3. Частни български – напр. Брикел; 2.2. АЕЦ Козлодуй; 2.3. Ко-генерации; 2.4. Ветрови централи. 2.4.(а) Слънце – соларни и фотоволтаични; 2.5. НЕК – ВЕЦ , ПАВЕЦ; 2.6. Други.

 

Търговия – 3.1. Търговци на свободен пазар; 3.2. Търговци на свободен пазар; 3.3. Търговци – износ;

 

Диспечиране и мрежа – 4.1. ЕСО.

 

Дистрибуция – 5.1. CEZ; 5.2. EVN; 5.3. EnergoPro.

 

Потребители – 6.1. По отношение енергомрежи; 6.1.1. Високо напрежение; 6.1.2. Средно напрежение; Ниско напрежение; 6.2. По отношение характер; 6.2.1. Небитови (може да се ползва с условности и „Индустриални”) потребители; 6.2.2. Битови потребители; 6.3. По отношение товаров профил; 6.3.1. Бандов товаров профил; 6.3.2. Пиков, цикличен или ацикличен, но небандов товаров профил.

 

Предложението на АИКБ беше много силно подкрепено от представителите на повечето работодателски и синдикални национално представителни организации на социалните партньори, както и на редица отраслови организации. Спомням си, че беше подкрепено с изрични изказвания от Валентин Златев – Българска петролна и газова асоциация; Камен Колчев – КРИБ; Николай Вълканов – Българска минно – геоложка камара; от представителя на КТ „Подкрепа“ и други участници в Енергийния борд.

 

Остро против се изказа новата председателка на ДКЕВР – Светла Тодорова. Не толкова остро но против се изказаха Иванка Диловска (в Енергийния борд тя представлява БСК, но в работната група по „Електроенергетика“ тя представлява CEZ и EVN) и Красен Станчев. Аргументите и на тримата бяха, че „сега е важно да решаваме други неща, а не да се занимаваме с детайли“. Мисля, че Красен Станчев каза крилатата фраза, че на участниците в Енергийния борд „числата са им в главите“ и няма нужда от подобни анализи.

 

Техните аргументи бяха посрещнати доста остро от подкрепящите предложението и няколко души поискаха да се подложи на гласуване. На репликата, че „числата са в главите на членовете на Борда“, се отговори, че и тъй и тъй са в главите, та не е лошо да се споделят с всички. Пък и не е сигурно, че става дума за едни и същи числа. Изобщо обстановката се понагорещи.

 

Вицепремиерът Захариева, която през цялото заседание не постави нито един въпрос на състезателно гласуване, подкрепи по принцип предложенията на АИКБ и заяви, че независимо от срока, в който ще се изпълнят тези анализи е добре да ги има. Дори и да не бъдат изпълнени в тяхната цялост. (Имаше реплика, че искаме огромен труд, който примерно ДКЕВР би могла да свърши за година и половина. Репликата беше на председателката на ДКЕВР и на Иванка Диловска).

 

Така се стигна до положението, нашето предложение да бъде прието по принцип. В същото положение се оказаха и всички останали предложения, включително и прословутият анализ на рисковете за българската енергетика.

 

В заключение би могло само да се добави, че ако бъдат публикувани данните за това кой за кои експерти в групата по „Електроенергетика“ е гласувал, на всеки човек с минимална интелигентност ще му стане ясно какви лобистки платформи и коалиции се формират в Енергийния борд, кой на кого е симпатичен и защо предложенията на АИКБ не се харесаха на някои хора.

Публикувана в Гледища