В първата част на нашето разследване ви запознахме с „Битката на Чолакови от Родопите за честта на имота“ – казус разбунил духовете в община Доспат и по-специално в село Црънча. Представихме ви, как бездействието или умишленото действие на органите на местно управление ощетява едно обикновено семейство  на българи-мюсюлмани от наследствените им земи. 


За да възвърнат ползвания от семейството им повече от 80 години имот, Ракип Чолаков и роднините му завеждат едно гражданско и едно административно дело. Предявени са граждански искове по чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността за възвръщане на имота, който се владее от друг без правно основание и за премахване на изградените постройки.


Спорът едва ли би придобил известност и публичност, ако на мястото на тези земи не е  изградена ВЕЦ и сграда, обслужваща нуждите на централата. Съмнение в местните жители  буди процедурата по неточното и непълно възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот от 7,301 дка и учредяването на право на строеж върху 6,704 дка от тази земя на фирма-инвеститор.

Публикувана в У нас

Проблемът с възстановяването на земеделските земи, „вкарани“ в ТКЗС-тата през комунистическия режим, беше особено актуален през първите няколко години на т.нар. демокрация. Множество граждани получиха полагащото им се, това, което им е било отнето къде доброволно, къде не толкова. В градския жаргон постепенно навлязоха думи като „реституиран имот“ и „баби реститутки“.


 И докато в градска среда, като че ли, възстановителните въпроси бяха решени до началото на новото хилядолетие, то по селата и в междуселските пространства голяма част от проблемите останаха. Почти няма български гражданин, който да не се е сблъсквал с трудоемката задача да разреши наследствените си въпроси, свързани с полагащите му се имоти. Къде от немарливост, къде от незнание на административния персонал немалка част от възстановените имоти остават без необходимите скици, удостоверяващи точното разположение на собствеността им. 

Публикувана в У нас