Проведеният паралелно с местните избори на 25.10.2015 г. Втори национален референдум по въпроса: за или против електронното гласуване, вече е в историята. Самото му провеждане е успех на гражданите, събирали подписка за него, както и личен успех на Президента Росен Плевнелиев, който има своето право да е въодушевен от резултатите от него. Трезвият анализ на числата би следвало, обаче, да охлади президентския ентусиазъм.


Първо, нека да припомним нормативната основа, при която се състоя вторият референдум. Миналите през юли 2015 г. с много мъки поправки в закона /ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ/, не доведоха до промяна в най-важната му част, а именно член 23, които определя, кога един референдум се счита за успешен. Така остана правилото: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.” За съжаление на всички поддръжници на електронното гласуване, победили противниците му с резултат в проценти 70:26 (при 4 % недействителни бюлетини), в референдума са взели участие малко над 2,73 млн. гласоподаватели, докато на последните парламентарни избори са гласували 3,5 млн. човека. При тези числа и при данните от ЦИК, които дават избирателна активност от 39,67%, намира приложение следващият текст от закона: „Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание …”, за по-нататъшно разглеждане.
Излиза, че при така действащия закон резултатите от Втория референдум са същите като при Първия референдум: за или против ядрената енергетика, проведен на 27.01.2013 г., малко преди да падне кабинетът Борисов 1. Нали си спомняте, какво стана после - въпросът за развитието на ядрената енергетика на България беше внесен повторно в Народното събрание и безславно приключи – явно избирателна активност от 20,22% на референдума не стимулира особено депутатската активност, въпреки резултата от 61:38 „за” ядрената енергетика. Странно защо Президентът Плевнелиев смята, че сегашните 39,67% участие ще накарат народните избраници тутакси да се размърдат.


Логично е да се предвиди, че нищо подобно няма да настъпи в днешното 43-то Народно събрание. Електронното гласуване е може би последната възможност за българските граждани да се измъкнат от желязната хватка на партиите на статуквото, възможност, която би се открила при масовото включване на избори на близо 1 млн. наши сънародници зад граница, които няма как да бъдат напазарувани с кебапчета, ток, вода, екскурзии или направо с левове в брой. Този рубеж е твърде важен за наследниците на партията-майка БКП от БСП, ГЕРБ, ДПС и останалите от кохортата, която продължава да си прибира по 12 лева на глас на година от „постната пица” на народа (за една година от бюджета ще бъдат отделени за партиите над 35,6 млн. лв., а за четири години – близо 143 млн. лв.) и никой от тях няма интерес да го предаде без бой. Много за сигналите, че депутатите ще дадат отпор – Президентът вече ги посочи на днешната си пресконференция.


Затова гражданският натиск трябва да продължи без отслабване, както по отношение на нови промени в закона за референдумите, така и спрямо народните избранници. Може пък респектиращият резултат от 70:26 „за” да ги постресне, а и Росен Плевнелиев е на страната на електронното гласуване. Рано или късно то трябва да се случи.

 

ВАЛЕНТИН МОНЧОВСКИ

Публикувана в У нас

Ученици и студенти ще гласуват по общия ред на предстоящите местни избори, съобщи във Варна зам.-председателят на ЦИК Мария Мусорлиева. Досега възпитаниците на висшите училища имаха възможност да упражнят правото си на вот със студентска книжка.

 

На изборите есента обаче това ще става с лична карта. В Изборния кодекс е предвидено те да бъдат освобождавани от учебни занятия предния ден, в деня на вота и през следващия, за да гласуват по постоянен адрес. Няма да бъдат издавани удостоверения за гласуване на друго място.

Публикувана в У нас

Централната избирателна комисия започва разяснителна кампания под мотото „По-близко до избирателите”. В периода от 6 до 24 юли 2015 г. членовете на комисията ще посетят всички 28 областни центрове в страната.

 
Те ще запознаят представителите на администрацията, ангажирана с организационно-техническата подготовка на изборите, с важни моменти в подготовката и произвеждането на изборите за общински съветници и кметове. 


Освен това членовете на комисията ще отговорят на въпроси на граждани, свързани с упражняване правото на глас, изискването за уседналост, гласуването с преференции и др.

Публикувана в У нас

Драматичните резултати от изборите за депутати в Европейския парламент и още по-драматичните събития, които последваха след това, до голяма степен погълнаха вниманието на хората с интерес към политиката в България. Така, в страни от вниманието на публиката останаха безбройните гафове – изговорени, изпонаписани и изпонахвърляни на избирателния корпус в навечерието на европейските избори. Очевидно е, че вече не представлява особен интерес те да бъдат посочвани, коментирани или пък оценявани.

Публикувана в Гледища

До 190 000 евро ще си получат в банковите сметки около две трети от сегашните български евродепутати след края на мандата им в Европейския парламент. Такава сума ще получат и техните колеги, които няма да са вече членове на тази институция. Те имат право на компенсация, която се равнява на заплатата им, с таван максимум две години освен останалите екстри, които получават по време на мандата си. Сред сигурните имащи право на компенсация са Станимир Илчев от НДСВ, Моника Панайотова и съпартийците й Преслав Борисов, Емил Стоянов от ГЕРБ, червената Маруся Любчева, бившият атакист Димитър Стоянов, регистрацията на чиято нова партия НПД беше заличена от ЦИК, и Метин Казак от ДПС, който изобщо не участват в надпреварата.

Публикувана в У нас

Централната избирателна комисия заличи регистрацията на независимия кандидат за евродепутат Алекс Алексиев заради изискванията за уседналост. Според справка на ГРАО Алексиев е посочил, че настоящият му адрес е в САЩ и това обстоятелство не е било променено до днес.

Публикувана в У нас

В Централната избирателна комисия (ЦИК) публично бе изтеглен жребият за определяне поредните номера на кандидатските листи на регистрираните партии, коалиции и инициативни комитети. Бюлетините, с които ще се гласува за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014 г.  са следните:

Под номер 1 е ПП „Българската левица”.
Под номер 2 е ПП „Глас народен”.
Под номер 3 е ПП „Партия на зелените”.
Под номер 4 е ПП „Зелена партия”.
Под номер 5 е независим кандидат Николай Бобринов Йовев.
Под номер 6 е ПП „Християндемократическа партия на България”.
Под номер 7 е независим кандидат Янаки Ганчев.
Под номер 8 е ПП „Българска национално-патриотична партия”.
Под номер 9 е ПП „Синьо единство”.
Под номер 10 е Коалиция от партии „Реформаторски блок”.
Под номер 11 е ПП „Национален фронт за спасение на България”.
Под номер 12 е ПП „БАСТА”.
Под номер 13 е Коалиция от партии „АБВ – Алтернатива за българско възраждане”.
Под номер 14 е ИК – Александър Райков Алексиев.
Под номер 15 е Коалиция от партии „Коалиция за България”.
Под номер 16 е ИК – Виктор Тенчев Папазов.
Под номер 17 е Коалиция от партии „КОД – Антония Първанова,, Илиана Раева – ОБ, НДСВ, СДП”.
Под номер 18 е ПП „ГЕРБ”.
Под номер 19 е независим кандидат Евгения Златева Банева.
Под номер 20 е ПП „Атака”.
Под номер 21 е ПП „Съюз на комунистите в България”.
Под номер 25 е ПП „Българска комунистическа партия”.
Под номер 26 е ИК – Румяна Вълчева Угърчинска-Винсенти.
Под номер 27 е ПП „Зелените”.
Под номер 28 е България без цензура, ВМРО-БНД, ЗНС, Движение „Гергьовден”.
Под номер 29 е ПП „Движение за права и свободи”.
Под номер 30 е Коалиция „Националистически партии на България”.
От ЦИК обясниха, че липсват номерата 22, 23 и 24, тъй като някои от независимите кандидати са се отказали.

Публикувана в У нас

Откраднати са личните данни на омбудсмана на България Константин Пенчев за да се използват в партийна подписка. Пенчев каза, че освен неговите, са откраднати и данните на още един служител, пише OFFnews.

Този път в епицентъра на скандала са Национал-демократичната партия, за които стана ясно, че няма да участват на изборите през май заради фалшифицирана подписка. Лидери на движението са бившата съпруга на Волен Сидеров Капка и нейният син Димитър Стоянов.

"Това е ужасяващо, което се случва. Сигнализирах прокуратурата, КЗЛД и ЦИК. За мен този въпрос се подценява от институциите. В България ставаме свидетели на един пазар на лични данни. Този скандал ще доведе съвсем до обезверяване на хората. До липса на вяра във всякакви институции и, не дай боже, до ниска избирателна активност. Хората в един момент ще се отчаят и ще си кажат, че щом за регистрацията крадат данни, какво остава за изборите. Въпросът е много сериозен и трябва да се направи един обществен дебат на тази тема и да престане веднъж завинаги. Не предполагам откъде могат да са взели моите лични данни. Никога не съм се подписвал в някакви подписки и не съм си давал личните данни. Самият факт, че са посегнали на моите данни, говори, че крадат без да се замислят и без да знаят какво правят", коментира Константин Пенчев.

Омбудсманът е един от стотиците български граждани, чиито лични данни са откраднати в подписки на партии за регистрация за евровота. Само вчера употребените от политици хора бяха стотици, а сигналите за няколко часа в електронната поща на ЦИК бяха десетки.От Централната избирателна комисия излязоха със светкавично решение, че при нарушение и кражба на лични данни трябва да се подаде сигнал до КЗЛД и прокуратурата.

"Трябва да наводним институциите с жалби и оплаквания. Съветвам всички граждани, които като мен са с откраднати от партиите лични данни, да сигнализират ЦИК, Комисията за защита на личните данни и прокуратурата", призова Пенчев.

Публикувана в У нас

След като ЦИК пусна онлайн регистър, в който гражданите да проверят дали личните им данни не са били използвани неправомерно за участие на партии в евровота, заваляха сигнали за злоупотреби.

Публикувана в У нас

18 партии, 6 коалиции 5 кандидати, издигнати от инициативни комитети, са се регистрирали в ЦИК за предстоящите избори за Европейски парламент, съобщиха Александър Андреев и Камелия Нейкова от ЦИК. Те са се регистрирали до крайния срок вчера.

Освен големите партии ГЕРБ, ДПС и Атака, документи са подали Синьо единство, Българска левица, Глас народен, БАСТА, Национал-демократичната партия, Българска демократична общност, Българска национално-патриотична партия и други. Сред кандидатите има три „зелени” партии – Зелените, Зелената партия и Партията на зелените. Комунистическите политически сили са две - Съюз на комунистите в България и Партията на българските комунисти. Документи са подали и националистите от Бургас – Национален фронт за спасение на България.

БСП се е регистрирала за участие в изборите с Коалиция за България, където влизат 8 партии и движения – Партията на българските социалдемократи, Движение за социален хубанизъм, Европейска сигурност и интеграция, Комунистическа партия на България, Земеделски съюз „Александър Стамболийски”, „Нова Зора” и Политическо движение „Еврома”.

АБВ на Георги Първанов също играе в коалиция с Политическо движение „Социалдемократи”, Обединена социалдемокрация, Българска партия либерали и Обединен блок на труда „Български лейбъристи” на Кръстьо Петков.

Реформаторският блок участва с известните ни пет формации – БЗНС, България на гражданите, ДСБ, СДС и Народна партия „Свобода и достойнство”.

Документи са внесли и България без цензура на Николай Бареков, която участва във втора с ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов, Движение Гергьовден на Любен Дилов – син и ЗНС.

В коалиция КОД влизат НДСВ на Антония Първанова, Обединена България на Илияна Раева и Социалдемократическа партия.

На шеста позиция е коалицията Националистически партии на България, в която влизат партиите „Свобода” и „Либертас България”.

Пет са физическите лица, издигнати от инициативни комитети. Това са Александър Сандев, Виктор Папазов от Българска фондова борса, Румяна Угърчинска-Винсенти, Александър Алексиев и Орлин Калев.

Към момента ГРАО е направило проверка на 14 от депозиралите документи политически сили и коалиции за наличие на 2500 подписа, които те са длъжни да внесат. Това са на ГЕРБ, Реформаторския блок, Синьото единство, БАСТА, България без цензура, коалиция КОД, Атака, Коалиция за България, АБВ, Българска комунистическа партия, Българска левица, ДПС и НФСБ. Подписките съдържат минималния брой парафи, съобщиха от ЦИК. Предстои проверката и на останалите кандидати.

Ако при проверката в ГРАО се констатира, че липсват необходимия брой подписа за регистрацията на някоя партия или коалиция, тя ще бъде заличена от списъците, каза още Александър Андреев.

Предстои обявяването на конкурс за компютърната обработка данните от РИК и СИК. Утре в 17 часа изтича срокът за подаване на документи за участие в него. В 17,05 часа офертите ще бъдат отворени, каза още Андреев.

ЦИК е приела и правила за създаването на обществен съвет към комисията. Той ще заседава всеки вторник, но може да присъства на заседания на ЦИК и да представя становища по дневния ред на комисията.

Комисията е взела решение и за условията и реда за участие на застъпниците и кандидатите и представителите на партиите и коалициите в районните и секционните комисии. Предстои да се вземе решение и за срока за обявяването на пълномощниците и застъпниците, пълномощните и представителите, както и условията за участие в заседанията на Районните и Секционните избирателни комисии.

С решение № 107 на ЦИК са определени условията за провеждане на предизборната кампания. А също така финансирането предизборните кампании на партиите и коалициите.

На 14 април изтича срока за регистрацията на кандидатите, издигнати от инициативни комитети. На същата дата е и крайният срок, в който граждани от ЕС могат да бъдат включени в избирателните списъци на България, съобщи още Андреев.

На 19 април  изтича срока, в който коалициите могат да заявят промени в състава си, съобщи Камелия Нейкова.

До 14 април кметовете са длъжни да публикуват предварителните избирателни списъци, а до 19 април ще бъде обявена тяхната втора част – с корекциите, каза още тя.

До 14 април електронните медии са длъжни да обявят условията, при които те ще отразяват предизборната кампания. Предстои ЦИК да вземе решение за начина на разходване на средствата за т. нар. медийни пакети. В момента те се съгласуват с Министерството на финансите, съобщиха от ЦИК.

С цел да предоставят повече информация на избирателите, на интернет страницата на ЦИК вече работи секция „Избиратели”, на която гражданите ще могат да правят проверка за всичко, което ги интересува. Там ще има данни за СИК-овете, адреса им и броя граждани, които имат право да гласуват там.

На сайта на ЦИК вече има и електронна заявка за гласуване от чужбина, съобщи Нейкова. По думите й до момента вече са подадени 77 заявления от чужбина за откриване на пунктове за гласуване. Крайният срок за това е 29 април.

Не би следвало да има проблеми в това, че правната комисия в парламента е решила да направи промени в изборната бюлетина, коментира представителите на ЦИК. Според тях все още има време парламентът да гласува промените. Всички решения по външния вид на бюлетината трябва да бъдат взети 30 дни преди гласуването, което ще рече до 24 април. „Следователно има време. Дали ще е с квадратче и кръгче, няма значение”, заяви Нейкова.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 2