През последните години се говори много за „терористичният франчайзинг”. Действително и Ал Кайда, (която може да бъде наречена „класическа дезорганизация” в смисъла, който влага в понятието „дезорганизация” Скот Лаш) и Ислямска държава се сдобиха с не малко „клонове” и „филиали” по целия свят, които се присъединиха към тях точно на принципа на франчайзинга.

„Джихадизмът” има дълбоки корени в Саудитска Арабия, която е вторият по брой на включилите се доброволци и наемници източник на чуждестранни бойци в гражданската война в Сирия , след като тя започна през 2011 година. (A New Jihadist Generation Threatens Saudi Arabia, 23-rd of May 2016, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/new-jihadist-generation-threatens-saudi-arabia ).

Новината.

В началото на месец февруари 2016 година, светът получи поредното доказателство, че когато става дума за изследователски и предприемачески дух, няма големи и малки нации и държави. Люксембургското правителство оповести поредица от мерки за превръщането на Люксембург в европейски „хъб” в изследването и използуването на космическите ресурси. (Luxembourg to launch framework to support the future use of space resources, Article – Publié le 02.02.2016 (08:37), Le portail de l’actualité gouvernementale, Released by the Luxembourg Ministry of Economy, http://www.gouvernement.lu/5653386) Между ключовите стъпки, които са предприети, като част от инициативата spaceresources.lu , ще бъде създаването на законова регулаторна рамка, която да дава сигурност относно бъдещата собственост над минералите, извлечени в Космоса от Близки до Земята Обекти (Near Earth Objects – NEO’s) към които се отнасят и астероидите.

Люксембург е първата европейска страна, която оповести своето намерение да въведе законова рамка, която да дава гаранции на частните оператори, които работят в Космоса, че могат да бъдат спокойни за правата си върху ресурсите, които ще добият – в това число и върху редките минерали от астероидите. Подобна законова рамка ще бъде разработена при пълно отчитане на разпоредбите на международното озаконодателство. Люксембург има силното желание да се ангажира заедно с други страни с този проблем.

Също така, Люксембург ще инвестира в съответните изследователски и развойни проекти (R&D projects) и обмисля пряки капиталови инвестиции в компании, които работят в това поле. Инициативата „Космически ресурси - Люксембург” (SpaceResources.lu) ще „отгледа” вълнуваща и изцяло нова космическа индустрия. Тази индустрия ще предлага безпрецедентен достъп до минерални ресурси, които да се използуват основно в околоземна орбита или оттатък нея. Целта е да се стимулира икономическият ръст на Земята и да се предложат нови хоризонти в космическите изследвания.

Люксембург вече има сериозна поредица от постижения в сродни сектори, като сателитния оператор SES, създаден преди 30 години в Люксембург, днес е глобален играч в тази област. Бюджетът, заделен за SpaceResources.lu, ще бъде част от националния космически бюджет, който ще бъде определен в рамката на подготовката на приноса на Люксембург за следващия многогодишен бюджет на Европейската космическа агенция, който ще бъде приет през месец декември 2016 година. Правителството на Люксембург ще вземе решение за нови средства за широка гама от нови дейности и инициативи, които включват описаната по-горе.

Вицепремиерът на Люксембург и министър на икономиката Етиен Шнайдер (Étienne Schneider - https://en.wikipedia.org/wiki/Etienne_Schneider ; https://www.gouvernement.lu/3456166/CV-en ), оповести Иницативата SpaceResources.lu на 02 февруари 2016 година. Той заяви:

„Нашата цел е открит достъп до богатството на преди неизследваните минерални ресурси на безжизнени скали, летящи из Космоса, без да унищожаваме естествените местообитания. Ще подкрепим дългосрочното икономическо развитие на нови, иновативни дейности в космистрия, като ключов високотехнологичен сектор за Люксембург. На първо място, нашата цел е да проведем изследвания в тази област, която на по-късен етап може да доведе до по-конкретни дейности в Космоса”.

Жан-Жак Дордан (Jean-Jacques Dordain - http://www.esa.int/About_Us/Welcome_to_ESA/Jean-Jacques_Dordain), предишният генерален директор на Европейската космическа агенция (ESA) и съветник на люксембургското правителство по инициативата SpaceResources.lu е казал: „тази инициатива е ясна демонстрация, че европейците са иновативни и способни да поемат рискове, когато залозите са големи. Макар че изглежда футуристичен, проектът стъпва на солидна основа, в това число и на необикновените технически умения, които вече съществуват в Европа и по света”.

Саймън П. Уордън (Simon P. Worden - http://www.nasa.gov/centers/ames/about/centerdirector_prt.htm), председател на Breakthrough Prize Foundation ( https://breakthroughprize.org ) е заявил: „Човечеството е на границата на експанзия в Слънчевата система, а след това и отвъд границите й. Да използуваме ресурсите, които ще открием там е от основно значение – не само за нашата експанзия в космоса, но също така и за осигуряването на продължаване на благоденствието тук на Земята”.

Рик Тъмлинсън (Rick Tumlinson - https://spacefrontier.org/founders/rick-tumlinson ), съосновател и председател на борда на Deep Space Industries е заявил: „Като отваря ресурсите на космоса, Люксембург ще помогне за премахване на напрежението на Земята”.

Крис Левицки (Chris Lewicki - http://www.planetaryresources.com/team/chris-lewicki ), президент и CEO на Planetary Resources е заявил: „Ние приветстваме правителството на Люксембург за това, че повежда света, като създава тази нова добивна индустрия, като по този наин прави възможно икономическото развитие на близките до Земята астероидни ресурси. Planetary Resources ще работи в бъдеще с Люксембург”.

Карим Мишел Сабах (Karim Michel Sabbagh), президент и CEO на SES е заявил: „Ние поздравяваме визионерската инициатива на Люксембург да поеме още един път пионерска стъпка в областта на космическите технологии и още повече да увеличи нашето споделено познание и опит. Ние смятаме да допринесем с нашите уникални възможности за тези бъдещи действия”.

Ив Елсен (Yves Elsen), председател на Люксембургския космически клъстер, е заявил: „През изминалите три десетилетия, Люксемург изгради нарастващо know-how в космически дейности от световна класа. Люксембург може още един път да напише история, като устойчиво поддържа по-нататък привлекателността на страната, като домакин на космически дейности от ново поколение”.

Who is who в горния разказ ?

Рик Тъмлинсън (Rick Tumlinson) е съ-основател на няколко космически компании и организации с нестопанска цел, сред които са Deep Space Industries, Orbital Outfitters и The New Worlds Instritute, както и The Space Frontier Foundation. Той е изключително активен космически предприемач и космически активист. Той е свидетелствал шест пъти по въпроси, свързани с космоса пред Конгреса на Съединените щати от 1995 година насам. През 2014 година, списание Space News Magazine, включва Тъмлинсън в списъка на стоте най-влиятелни личности в космическата индустрия, като го оценява по следния начин:

„И като агитатор и като оператор, Тъмлинсън прекара последните две десетилетия, застъпвайки се за изследването и заселването на Слънчевата система от хората, като силно лансираше необходимостта от създаване на комерсиални възможности в работата на руската космическа станция „Мир“ и на Международната космическа станция“. Тъмлинсън е работил за изключително уважавания учев Джерард O‘Нийл (Gerard O’Neill) в Института за космически изследвания (Space Study Institute) и се сочи като ключова фигура в стартирането на проекта Lunar Prospector, който открива следи от вода на Луната. Той е лобирал за приемането на Закона за заселване на космоса (Space Settlement Act) през 1988 година.

Deep Space Industries (DSI) е американска частна компания, работеща в сферата на космическите технологии и космическите ресурси. Компанията разработва технологии за космически кораби, които са необходими за създаването на минни предприятия на астероидите. Нещо повече – компанията вече продава спътници, където тези технологии се прилагат на практика. Deep Space Industries смята да произвежда космически материали, добити от астероиди, които вече да имат комерсиална стойност след 2020 година. Компанията работи над проблемите на презареждането на космически кораби в космоса, работата на астероиди и производството в космически условия.

Създаването на компанията е официално оповестено на 22 януари 2013 година в Санта Моника - Калифорния. В момента тя разполага с три технологии за космически кораби и за производство в условията на микрогравитация. Според Дейвид Гъмп (David Gump), един от основателите на компанията, една от ранните цели на компанията е да постигне презареждане на изкуствени спътници на Земята, които разполагат с интерфейс за това.

Пак според Гъмп, потенциален клиент на Deep Space Industries е NASA. Компанията би могла да зарежда космическите кораби за мисиите на NASA до Марс, като това се осъществява на ниска околоземна орбита, преди корабите да се отправят за Червената планета.

Deep Space Industries планира да построи големи комуникационни платформи и космически базирани сателити за производство на електроенергия от Слънцето. Дългосрочните планове на компанията предвиждат изграждането на космически колонии и превозни средства от материали, добити от астероидите. (Виж: Mike Wall, Asteroid Mining Project Aims for Deep-Space Colonies, January 22, 2913, 12:01 am ET, http://www.space.com/19368-asteroid-mining-deep-space-industries.html ; Paul Rincon, New venture to “mine asteroids”, 22 January 2013, http://www.bbc.com/news/science-environment-21144769 ).

Mothership-DSI

Идеен проект на „Кораба – майка“, който е проектиран да носи една дузина наносателити с кубична форма. Сателитите ще бъдат разположени по шест от всяка страна на „Кораба - майка“, който ще ги доставя на набелязания астероид“. © Deep Space Industries.

През декември 2014 година, Deep Space Industries оповестява проекта си за създаване на „кораб - майка“, който да може да извежда дузина наносателити на траектории, които са оттатък околоземна орбита за изследване на далечни астероиди. (Marcus Woo, Designing a Mothership to Deliver Swarms of Spacecraft to Asteroids, 17 December 2014, http://www.wired.com/2014/12/cubesat-mothership-space-asteroid-exploration ). „Корабът – майка е проектиран да носи една дузина сателити с кубична форма (по шест от всяка страна), които да доставя на набелязания астероид“.

Кариерата на Крис Левицки (Chris Lewicki) е свързана с върхови космически проекти. Той е пряко свързан с работата над жизнения цикъл на „марсианските ровъри“ (Mars Exploration Rovers) и на Phoenix Mars Lander. Левицки е осъществявал системното инженерингово разработване и е участвал в сглобяването, изпитването и в операциите по приземяването, по-точно – „примарсяването“ и на двете марсиански мисии, изпратили двежещи се роботи – наблюдатели на Червената планета.

Той е бил директор по полетите за ровърите Spirit и Opportunity и мениджър на мисията на повърхността на Марс (Surface Mission Manager) за Феникс (Phoenix). Носител е на два медала от NASA за изключителни постижения. В негова чест е наречен астероид – 13609 Lewicki. Има бакалавърска и магистръска степен по аерокосмическо инженерство от Университета в Аризона.

В Planetary Resources, Левицки отговаря за стратегическото развитие на компанията, за нейната мисия и визия, за отношенията с клиентите и с научната общност, използуван е като „технически компас“ и води ежедневни операции. Planetary Resources е астероидна минна компания . нейният лозунг е „нашата визия е да правим „Невъзможното“ днес“. От компанията заявяват, че звездният й екип от „колеги, съветници, инвеститори и клиенти добавя стойност към глобалните пазари днес, докато оставя икономическия стъпков отпечатък на Човечеството в Слънчевата система“. ( http://www.planetaryresources.com/company/#company-intro ).

Компанията Planetary Resources Inc., по-рано известна като Arkyd Astronautics е американска компания, създадена през месец ноември 2010 и реорганизирана и преименувана през 2012 година. Обявената от компанията цел е „да разшири базата от естествени ресурси на Земята“, като разработва и осигурява технологии за минно дело на астероидите.

Независимо, че миньорството на астероидите е дългосрочната цел на компанията, по-близките й планове предвиждат създаване на пазар за малки (тежащи 30 – 50 килограма) космически телескопи с икономична цена за наблюдение на Земята и за астрономически цели. Разработването на такива орбитални телескопи е първата крачка към осъществяването на компанията за минно инженерство по астероидите. Същите телескопи – сателити, които Planetary Resources се надява да продава на клиентите си, могат да бъдат използвани и за изследване и за детайлно разглеждане на близки до Земята астероиди.

Експериментален сателит Arkyd 3 Reflight (A3R) е изстрелян и успешно доставен на околоземна орбита на 17 април 2015 и е бил въведен в експлоатация от Международната космическа станция чрез така наречения NanoRaks CubeSat Deployer на 16 юли 2015. NanoRaks CubeSat Deployer (NRCSD) е устройство, разработено от компанията NanoRacks за извеждането в орбита на миниатюризирани сателити с кубична форма от Международната космическа станция. (Planetary Resources’ First Spacecraft Successfully Deployed, Testing Asteroid Prospecting Technology On Orbit, July 16, 2015, http://www.planetaryresources.com/2015/07/planetary-resources-first-spacecraft-deployed ).

Сателитът „Reflight“ е бил използван, защото първият сателит на Planetary Resources – Arkyd 3 е разрушен на 28 октомври 2014 година, след като ракетата носител Antares се взривява секунди след старта си. (Phil Plait, Breaking: Antares Rocket Explodes on Takeoff, October 28, 2014, 7:14 PM, http://www.slate.com/blogs/bad_astronomy/2014/10/28/breaking_antares_rocket_explodes_on_takeoff.html ).

Люксембургската компания SES е водещ световен оператор в областта на изкуствените спътници на Земята. Компанията предоставя технически решения в областта на сателитната връзка, като обслужва излъчвания на електронни медии, телекомуникационни компании, комуникационни решения за корпоративни и правителствени клиенти. Компанията SES притежава и управлява космическа флотилия от над 50 геостационарни спътника, която се допълва от мрежа от „телепортове“ и офиси по цялото земно кълбо. Високо развитата инфраструктура на компанията позволява да може да достави сигнал до 99 на сто от населението на света.

Бизнесът на SES е изграден върху четири пазарни стълба: видео, фиксирани данни, мобилност и управление. Компанията е лидер в телевизиите от типа „пряко до дома“ (direct-to-home, DTH) и High Definition (HD). SES разпространява над 7300 телевизионни канали по света, като 2200 от тях са „High Definition“. Спътниците на люксембургската компания достигат 312 милиона телевизори на домакинства по целия свят и над 1,1 милиарда зрители.

Освен видео сигнала, SES осигурява на бизнес клиенти и на различни общности услуги за доставка на надеждна цифрова информация. Защитена широколентова връзка, доставяна чрез спътници обслужва кораби и самолети и спомага за диверсифицирането при задоволяването на комуникационните нужди на правителства и институции.

Компанията SES има участие в O3b Networks – спътникова мрежа от ново поколение, работеща на средна земна орбита (Medium Earth Orbit - MEO). Спътниците, позиционирани на MEO са по-близо до земната повърхност, имат уникално ниска латентност (време за отговор) и много висока пропускателна способност. Компанията SES е базирана в Люксембург и се листва на борсите – на Euronext Paris и на Люксембургската фондова борса. (Виж: http://www.ses.com/about-ses ).

Какво можем да заключим ?

На първо място, трябва да се отбележи, че живеем във време, когато космическите изследвания започват да стават достъпни не само за държавно финансираните агенции, но и за частното предприемачество. Разбира се, частните предприемачи търсят преди всичко „ниши“, където да предлагат свръх високо технологичните си продукти и да осъществяват печалба, докато държавните агенции остават водещи в мащабните проекти. Виждаме примера на Deep Space Industries, които предлагат различни технически решения, които да обслужват мащабния проект на NASA за полети до Марс, по-специално зареждането на космически кораби на ниска околоземна орбита, преди корабите да се отправят за Червената планета.

Вижда се и това, че частните компании се създават от върхови експерти. Те далече не разчитат само на по-малките си административни разходи, както обикновено повтарят стандартните клишета. Те разчитат на изключителни иновации. В общия случай, опитът на частните предприемачи е натрупан при работата им в държавните космически агенции, след което те се опитват да създадат свой бизнес, развивайки идеите си. Това обаче е само от полза за държавните агенции, защото те могат да ползват услугите на частните компании, които са едновременно уникални по своята същност и в някаква степен – ресурсо спестяващи.

Ставащото в Люксембург е оглушителен шамар за всички „нови пророци и вехти витии“, които постоянно се упражняват по електронните медии в предсказване на гибелта на Европа, на Европейския съюз и в размишления за технологическата изостаналост на европейците. Напук на тези прокоби, една от най-малките (уж) държави в Европа, стартира мащабен, свръх иновационен проект, който съчетава създаването на върхови технологии с добиването на материали, които по принцип са много редки и скъпи на земната повърхност.

Тук е мястото да цитираме българското списание „Мениджър“, което може би първо съобщи (макар и съвсем лаконично) новината за похода на Люксембург към астероидите и добива на космически материали. (Люксембург ще добива ресурси от Космоса, Сп. „Мениджър“, брой 2 (208), февруари – март 2016, стр. 107) От „Мениджър“ привеждат данни от книгата на проф. Джон Луис “Mining the Sky”, според които, ако се „разфасова“ астероид с диаметър от един километър от него би могло да се извлекат 30 милиона тона никел, 1,5 милиона тона кобалт и 7500 тона платина. Само платината струва 220 милиарда долара.

Разбира се, идеята да направим открит рудник в космоса, който да започне подобен мащабен добив си остава твърде футуристична, но сигналът на инвеститорите е повече от ясен – те нямат нищо против да се възползват дори само от съпътстващите резултати от работата по развитието на космическото минно дело.

Тук е мястото да кажем, че българската космическа наука не е загинала. Всъщност, с влизането ни в ЕС пред нея се открива нова перспектива. В рамките на Института за космически изследвания при БАН се изпълняват интересни и полезни проекти. Въпросът обаче е в това, дали някой у нас (извън учените, които се занимават пряко с космически изследвания) си дава сметка, колко важно е България да разширява постоянно участието си в изследването на космическото пространство.

На времето се намериха хора, които с цената на много усилия успяха да убедят къде обществото, къде „висшестоящото началство“, че изследването на Антарктида е от стратегическо значение. Днес никой не оспорва правотата им. Въпрос на далновидност е участието ни в космическите изследвания да се засили радикално. Примерът на Люксембург в случая е един прекрасен ориентир.

Обществото на писателите във Варна реши да изненада публиката с нестандартен литературен конкурс. Ясно е, че приятелите на словото, живеещи и пишещи край морето са решили да направят състезание, което да бъде откровено отрицание на досегашните конкурсни практики. За това, че нещата стоят точно така можете да се убедите сами.

Темата на конкурса е: "По думите ще ги познаете". След като куцо и сакато в милото ни Отечество се скъса да повтаря, къде с основание, къде по чисто папагалски, снобски и подражателски подбуди, че „Дела трябват, не думи“ (Апостолът на свободата може би се е обърнал в гроба, макар че не знаем къде точно е той), време беше някой да обърне внимание на думите. За да има дела, трябва да има и думи. Преди да се прави нещо, то трябва да се обмисли и обсъди. А за това са нужни на първо време думи, а не дела от типа „Бег на месте“, както пееше неподражаемият Висоцки. Впрочем, забелязъл съм, че тези на които думите им са нефелни и делата им не ги бива. За толкова време вече се понаучихме да различаваме празнословието от сериозното говорене, което води до някакви забележими последствия.

Мотото на конкурса е: „Спечели, за да дариш“. Наистина, на хората им омръзна от конкурси, създадени за да могат издателствата да си хвалят авторите или членовете на журитата да си лансират дипломантите, докторантите, изобщо научните питомци. Не че е лошо да се грижиш за хората, които си учил и изучил – напротив, но не е лошо да се забравя, че всеки автор е бил учен, обучаван и образован от някого. Но няма как всички педагози и преподаватели от средното и висшето ни образование да се озоват заедно в едно жури. Ако разбира се, не решим да проведем общонационален конкурс по интернет, в който да могат да гласуват едно 60 – 70 хиляди души, имащи отношение към преподаването на български език и литература.

Така че, идеята изглежда е правилна – може би дори и праведна. Като си спечелил – подари на публиката отличеното си произведение. Или нещо друго, което би било приемливо. Какво ? Зависи от въображението на победителя, а може би и на публиката. Така или иначе, това не е конкурс от който да спечелиш хиляда лева …

Условията на конкурса са както следва:

Без ограничения за обем на текстовете (но все пак - да отговарят на критерия за литературен разказ). Покана за участие имат автори от всички възрасти. Разказите да не са публикувани, награждавани и / или издавани в книга.

Срок за провеждане на конкурса: 21 февруари - 11 май 2016 г. Адресът, на който да се изпращат текстовете е: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. , като това трябва да стане до 11 май включително.

От участниците се изисква: Заедно с текстовете (в същия файл) да изпращат свои данни: три имена, телефон, адрес. Препоръчително е да се приложи и кратка биография: какви издадени книги има авторът, какви други публикации има (ако има такива, разбира се…). Творбите ще бъдат оценени от жури, съставено от членове на Общество на писателите във Варна.

Петима от участниците ще бъдат отличени. Творбите им ще бъдат публикувани на страницата на Обществото www.varnawriterssociety.net. Като вземем пред вид мотото на конкурса, повече от естествено е, че награден фонд липсва. Организаторите ясно предупреждават, че „за сметка на това всички автори, престрашили се да участват, не само че няма да получат награда за своя номиниран текст, но ще трябва и да ... Дарят“.

Пак от организаторите идва твърдението, че тази идея „не е нахална“. Тя не била и от вчера. Още при основаването на Общество на младите писатели във Варна се е създала традиция – всеки път да се четат авторски текстове, след което да се гласуваме за най-добро произведение и победителят … да черпи.

Както казват инициаторите (един от тях е и нашият съжител в блогосферата, писателят и блогър – Теодор Иванов, www.kobata.blog.bg): „Целта беше не да придаваме парична или друга тежест на словото, а да подчертаем, че така или иначе се раздаваме пред белия лист, защо да не го направим особено в момент, когато сме заслужили достатъчно внимание. И ето как се роди идеята. Да оставим настрана традицията да се дават награди. Всеки автор добре знае какво означава писането и коя всъщност е най-голямата награда за него. Все пак има моменти, когато словото наистина се оказва мисия“.

И пак според организаторите, „после идва интересното“ – победителите ще трябва да намерят училищна или читалищна библиотека, творчески кръжоци или празни етажерки за книги в някоя планинска хижа, читалня в село или град, заведение и другаде, където да дарят определен брой книги на съвременни български автори (издадени след 1989 г.). Печелившият проект за Варненската библиотека. Победителите в конкурса биха могли да дарят книга и на нея, но по-добре да не чакат осъществяването на победилия проект. Снимка: Дарик радио – Варна.

Ясно е, че целта на цялото упражнение е да се привлече внимание към съвременната българска литература, която определено не може да се издържа от какъвто и да е награден фонд. Но, според организаторите, тя „може да бъде забелязана, тъй като от години тя си остава с най-силно подчертан акцент в областта на духовността. Спечелилите ще бъдат нейни говорители“.

Слава Богу, варненското Общество на писателите нямало намерение да остави своите лауреати сами да се справят с дарителската задача, а щяло да им помогне с кампания за набиране на книги от съвременни български автори. (Авторите не уточняват, дали всички книги на хора, имащи се за съвременни български автори могат да се използуват в кампанията, но явно нещата са оставени на добрия вкус на доброволните участници в начинанието).

Все пак, за да има и някаква персонална полза от участието им за отличените автори, Обществото на писателите щяло да ги покани на литературно четене, където те да представят своите творби и цялостно творчество. Мястото подлежи на допълнително уточняване.

Обществото на писателите – Варна е убедено, че ще има много участници в конкурса и от сега им желае успех!

Написах този коментар по повод публикацията „Историческа среща на Патриарха на Русия Кирил и Римския Папа Франциск” ("Историческа среща на Патриарха на Русия Кирил и Римския Папата Франциск" ). Авторът на тази публикация искрено се радва на срещата на двамата църковни йерарси, макар че сам той не е лишен от някои типични за нашите географски ширини предубеждения и предразсъдъци по отношение на различини католически ордени – най-паче за йезуитите.

Всъщност, единият от двамата участници в историческата среща в Хавана - Папа Франциск, също е йезуит. Йезуитите си имат своите трески за дялане, но демонизацията им се дължи до голяма степен и на атеистичната пропаганда - както по време на реалния социализъм, така и още по време на така наречената Велика френска революция. Все пак, да не забравяме, че точно с решаващия натиск на йезуитите е отменено робството в Латинска Америка.

Така че, нека не злословим за йезуитите точно сега.

Що се отнася до тезата, че Патриархът Московский и Всея Руси е еретик, защото си общувал с Папата Римский (за Патриарха Константинополский вече знаем, че е еретик - има си хас, нали и Божидар Димитров е казал така ... ), това единствено показва до какви нива може да стигне православният екстремизъм. Не казвам фундаментализъм, а точно екстремизъм - фундаментализмът и екстремизмът са различни неща. Фундаменталистите просто се придържат към корените на вярата, образно казано – тачат само Светото Писание, но не и Светото Предание и толкова, докато екстремистите са готови да доказват правотата си с бомбени атентати срещу държавни сгради.

Разбира се, екстремизмът взима най-често формата на крайно враждебно говорене и на риторика, която е била актуална някъде по време на Четвъртия кръстоносен поход. (Опс, пак стъпихме на някакъв исторически мазол – тогава нашата Българска църква е била в уния с католиците и с Папата Римски, нищо че све воювали с католиците маджари и с рицарите на Балдуина Фландърски. А Папата Римски, комай беше взел страната на нашия велик цар Калоян – Красивият Йоан при конфликта му с унгарския крал ...).

Така или иначе - сега просто ни трябват още 48 часа и от Света Гора ще потекат анатеми, афоресвания и проклетисвания, все под лозунга "православие или смърт". За последното не преувеличавам, съвсем наскоро по друг повод бяха развели знаме с този лозунг над един от Атонските манастири. (Впрочем българската блогосфера вече ражда първите изблици на православен екстремизъм. Четете тук, и се радвайте на живота: http://danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2016/02/13/analiz-na-izvratenata-papo-patriarsheska-deklaraciia-ot-hava.1429640 Но все пак, да не надценяваме значението на творчеството на нашите блогъри, тепърва има да четем праведното слово на Светогорските монаси, което със сигурност е по-меродавно сред православните верующи. За съжаление, вероятно ще станем свидетели на някои не по-малко огнени словоизвержения).

Декларацията на двамата върховни църковни йерарси е много хубава, само дето, казано на политически език е доста "валчеста". Всъщност, тя не може и да бъде друга при положение, че става дума за първа среща, на която и двете страни знаят много добре, с какво недоверие гледа отсрещната страна на тях.

За руската страна има две новини - добра и лоша. Естествено, руската страна ще разглежда резултатите от тази среща изцяло в политически план и от тук идва следното:

От една страна, те ще отчетат със задоволство, че на фона на доста сериозната изолация на Русия на Запад, Патриархът Московский и всея Руси е направил значителен пробив. Това си е така.

От друга страна, до този момент, руската пропаганда с наслада ядеше костите на Константинополския патриарх за "еретическия му икуменизъм" и Москва се славословеше като столица на православието и Трети Рим, който е повече Рим от Първия Рим. ...

... Сега обаче на Третия Рим му се наложи да се срещне с Първия Рим. И би било смешно, ако продължи кампанията под надслов - "тези, които си говорят с католиците са икуменисти - еретици, че и сатанисти отгоре". Както се казва "идея себя изжила". От тук нататък, знамето на "чистото православие" ще отиде в ръцете на някои Атонски манастирски общности, които ще си го веят гордо - в това число и в Интернет.

Московският Патриарх наистина загуби едно голямо тактическо предимство в своето уж негласно състезание с Константинополския - той вече е на тротоара на "влизащите в общение" с католиците. Е, не е отслужил още служба заедно с Папата Римски, ама както е тръгнало и това може да стане. Няма какво да ехидничим над проблемите му - освен религиозни, той има и много сериозни политически и геополитически задачи, които му се вменяват от белокаменния Кремъл. Човекът ги изпълнява, при това доста успешно.

Прочетете текстовете за Украйна и ще видите, че въпреки тяхната "облост", все пак Патриарх Кирил е измъкнал нещо за каузата на Москва. След общия призив на Московския Патриарх и на Папата Римски за единство на православните в Украйна, вече е въпрос на съвсем елементарна пропагандна техника да се разтръби, че ... Папата Римски подкрепя Московския Патриархат в Киев ...

Е, то точно това не пише в посланието, ама нали за това са тълкувателите и пропагандистите, Господ да ги поживи. Пък да не говорим, каква радост ще настане сред светските власти в Москва, ако православните от Киевския Патриархат и католиците и униатите в Украйна (припознаващи за свой духовен глава Папата Римский) вземат да се поскарат заради съвместното пастирско послание на двамата духовни глави.

Така че, светското началство в Русия никак не се чувствува нещастно от станалото в Хавана. Наистина, Московският Патриарх заплаща доста висока цена за постигнатия тактически успех около Украйна (за написаното да Близкия Изток тук няма място да се говори и анализира), но явно жертвата си струва ... от светска гледна точка.

На 31 януари 2016 година, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) огласи писмо до председателя на Комисията за защита на конкуренцията (Изх. № 057/29.01.2016 г.), относно "основателни съмнения за съществуване на картелно споразумение за цените на горивата в България". Всъщност, писмото директно си казва, че е на лице картел при търговията с горивата, а Комисията за защита на конкуренцията не е особено ревностна в разследването на този проблем.

По-долу привеждам точния текст на писмото, както и някои размисли, породени от таз сутрешния ми сблъсък с говорителя на КЗК - г-н Марио Гаврилов в студиото на Нова телевизия. Да започнем с пълния и точен текст на писмото:

Уважаеми Г-н Председател на КЗК,

На 30 юни 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) стартира секторен анализ на пазара на горива, чиято официална цел е да даде детайлна представа за настоящите пазарни процеси във връзка с производството и реализацията на автомобилни горива.

Подписалите това обръщение Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - национално представителна работодателска организация; Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) - представителни браншови организации от сферата на транспорта, се обръщаме към Вас с призив да ускорите процедурата по подготвяне на секторен анализ на пазара на горивата. Нашето и на обществото очакване е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе достатъчно бързо и ясно по въпроса за евентуалното съществуване на картелно споразумение за цените на горивата на територията на Република България.

Подписалите това обръщение организации, смятаме, че има изключително сериозни основания да се приеме, че в Република България действа картелно споразумение за цените на горивата. Основание за подобно твърдение ни дават следните факти:

От една страна, Република България е между страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи. Става дума за стойности като 0,465 евро за литър бензин и 0,473 евро за литър дизел. Наблюденията сочат, че по-високи цени имат само Испания, Дания и Малта за бензина и Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта, що се отнася до дизела. (Прилагаме пълна справка за цените на безоловния бензин и дизела в страните от ЕС по компоненти).

Задължително е да се подчертае, че този факт се наблюдава при положение, че в България са налице най-ниските производствени разходи при сравнение със страните от ЕС и че суровините се закупуват при борсови цени, еднакви за всички.

От друга страна, България е страната с най-малък марж, възлизащ на 0,18 на сто, между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан - бутан) сред повече от 100 държави. За сравнение - в Европа страната с най-голям марж е Гърция с 3,46 процента, а във Франция, Белгия, Португалия, Естония, Финландия и Швейцария маржът е 2,5 на сто.
Написаното до тук се основава на цените на бензина за периода 19.01.2015 г. - 25.01.2016 г. Минималният размер е 1,04 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,14 USD на 19.10.2015 г. Респективно за дизела минималната цена е 1,01 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,15 USD на 19.10.2015 г.

Данните за маржовете при бензина са взети от http://bg.globalpetrolprices.com/gasoline_prices/Europe/ , а при дизела са от: http://bg.globalpetrolprices.com/diesel_prices/Europe/ За първи път, в систематизиран вид, тези констатации бяха публично огласени в експресния бюлетин на БСК, "Стига вече" - 2, "След като се сринаха цените на горивата, защо бизнесът не намали цените на продукцията си ?", 28.01.2016 г., Пресцентър и връзки с обществеността на БСК.

Тези два факта, разглеждани кумулативно, навеждат на много сериозни и основателни подозрения, че пазарът на горивата в България е картелиран и това се отразява по най-неблагоприятен начин на националната икономика и на жизненото равнище в страната.

Във връзка с това, подписаните организации се обръщат към Вас, уважаеми г-н председател на КЗК, с настоятелното искане да ускорите процедурата по изготвяне на секторния анализ, която трябва ясно да отговори на въпроса за съществуването на картел на пазара на горива в Република България.

Защитата на конкуренцията и запазването на конкурентната среда са първостепенни държавни функции. Ние обаче сме принудени със съжаление да констатираме, че дългогодишният досегашен негативен опит сочи, че КЗК не е на нивото на което би трябвало да бъде една истинска независима институция, защитаваща конкуренцията. Затова си позволяваме да Ви напомним за огромната отговорност, която Вие и ръководената от Вас институция носите пред обществото и националната икономика и Ви призоваваме към обективност и отговорно поведение.

Писмото е подписано от: Г-н Васил Велев - председател на УС на АИКБ; г-н Красимир Георгиев - председател на УС на АКАБ; г-н Петър Захариев - председател на УС на БССИТ.

Отзвукът на писмото в медиите беше впечатляващ. Очевидно, дори и когато нещо не е новина (едва ли някой в България не е забелязал странностите на българските цени на горивата ...), изричането му високо и на глас се превръща в първостепенна новост. През последните 24 часа, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сякаш грабната от водовъртеж. В подобно положение са и колегите от двете браншови организации - наши партньори. Журналистите са хванали всекиго от АИКБ, АКАБ и БССИТ, когото са успели да докопат и ги питат и ги разпитват ...

В рамките на това "питане и разпитване" и моят образ скромен лъсна в ефира на Нова телевизия и "България On Air" (дебатите в "България On Air могат да се проследят тук: http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-02-01/ima-li-kartel-s-tsenite-na-gorivata ). Особено показателно е случилото се в студиото на Нова телевизия, където говорителят на КЗК - г-н Марио Гаврилов има удоволствието още един път (при неговата доста дълга кариера) да си припомни рисковете на живото предаване.

Говорителят на КЗК беше дошъл с явното намерение да убие темпото и предаването тихо "да се изтече" в рамките на лежерни приказки, колко прецизно работи Комисията, на която е говорител. Между другото, той ехидно подметна, че : "За разлика от Асоциацията, която представлява г-н Дечев, г-н Марешки подходи доста по-рационално и внесе при нас и работим по негови конкретни твърдения за картел. Не знам защо от Асоциацията са решили, че работим много бавно. По предишния алгоритъм бяхме готови да обявим резултатите още преди нова година.

Г-н Гаврилов не пропусна да се похвали и с новите законови "придобивки" на КЗК, които им позволяват да боравят с данни, които са осигурителна и данъчна тайна: "Можем да засечем информацията с данъчните и митниците. Сроковете, в които ще приключим не зависят само от нас, а когато получим тази информация. Мисля, че до максимум 1-2 месеца ще приключим окончателно нашия секторен анализ, заяви той на висок глас. (Двата цитата на г-н Гаврилов привеждам дословно по публикацията в сайта на Нова телевизия: http://novanews.novatv.bg ).

Ако имате 15 минути време и съответната доза търпение, бихте могли да изгледате пълния запис на кратката ми схватка с г-н Гаврилов. Защо схватка? Защото г-н Гаврилов изведнъж реши да оспори това, което е най-лесно доказуемо и видно статистически - фактът, че България е световен лидер по най-малък марж между най-ниска и най-висока цена на горивата. Не знайно защо, той беше решил, че зрителите не са се наспали добре и лесно ще преглътнат твърдението му, че маржовете у нас не са толкова малки, защото имало разнообразни отстъпки за лоялни клиенти и други подобни.

Всъщност, зрителите на Нова телевизия са калени хора, те всяка Божа сутрин стават рано за да ходят на работа и са достатъчно събудени за да усетят как говорителят на КЗК лекичко прибутва шейничките им, за да ги пусне надолу по пързалката. Естествено, аз също се бях наспал добре и доста безкомпромисно му цитирах параметрите на някои от тези отстъпки. Най-паче на любимата на всички отстъпка, при която грубо казано за закупени 20 литра гориво ти "отстъпват" петнадесет (15) стотинки. Можем да си представим, доколко подобни отстъпки могат да изкривят статистиката на "маржа"...

На мен не ми е ясно, за какво му е потрябвало на говорителя на КЗК да оспорва неща, които не са изсмукани от пръстите на някого в АИКБ, а са статистически данни, признавани и разпространявани и от други работодателски организации. Има поговорка - "Волът рие, на гърба му пада". Разбира се, г-н Гаврилов не е вол, пък и физиката му е доста по-грацилна от конструкцията на въпросното добропорядъчно и високотърпеливо селскостопанско добиче, но смисълът си остава.

Странно е да отговаряш за защитата на конкуренцията в една държава и едновременно с това да се чудиш как от далече да си запазиш вратичка за отстъпление, ако секторният ти анализ не покаже това, което хората виждат и от космоса. Подобен изказ е тревожна индикация, че в КЗК разглеждат напълно сериозно тезата, че в България няма картел на цените на горивата. Дори и след "случая Марешки", който много нагледно показа, какво става ако някой реши да не се включва в картела ...

Естествено, говорителят на КЗК не пропусна да поехидничи и попита, дали в АИКБ няма компании, които да са заинтересувани от дебатите около цените. Лошо е да се задават такива въпроси, защото те получават еднозначни отговори - всичките повече от 6000 компании и предприятия в АИКБ, заедно с над 400000 работници, работещи в тях са МНОГО силно заинтересувани от това, картелната практика на пазара на горивата в България да спре. Такъв беше ясният отговор, който дадох на г-н Гаврилов и който потвърждавам и сега.

Не съм срещнал до сега човек, който да "проявява разбиране" към формирането на цените на пазара на горивата в България. Изключение може би правят някои рекламни директори на една - две медии, на които им е служебно задължение да проявяват разбиране, по силата на сключени рекламни договори. Но дори и те проявяват доста умерен ентусиазъм при защитата на рекламодателите си. Все пак рекламните договори са максимум с едногодишен срок, а репутацията на човека си е за цял живот. Колкото и относително понятие за България да е репутацията ...

Това, което обаче наистина ме изуми, беше изявлението на говорителя на КЗК, че дори и Комисията още утре да обяви картела, това няма да доведе до промяна в размера на цените, защото и обявяването на картела и свързаните с него "бомбастични глоби" (както се изразява г-н Гаврилов) щели да отлежават поне три години в съда !? За първи път чувам държавен служител, който така лековато да заяви на публиката, че от работата на институцията, в която се труди нищо не зависи.

Първо, това не е вярно. Ако КЗК посочи с пръст (и с доказателства, разбира си, но такива не липсват) картелиралите се търговци на горива, те едва ли ще се отнесат към това безгрижно. Колкото и безпардонни да се някои играчи на пазара на горивата, те много добре знаят, какви могат да бъдат последствията, ако получат такова "публично признание". А че биха могли да "разтеглят" събитията в рамките на няколко години не би трябвало да им бъде упование, защото на този грешен свят има и лихви. А българските лихви не са от ниските ...

На второ място, ако бъде признато съществуването на картел, едва ли вносът на горива ще бъде вече толкова труден, както е бил до сега. От най-различни места чуваме, че имало големи трудности с вноса на горива. Да разбираме - трудности с вноса за юридически лица, които не са вътре в уговорката, която ни държи в топ четири на цените на бензина преди данъчно облагане в целия ЕС. Народният представител Мартин Димитров неколкократно повдига този въпрос, макар и в малко по-учтива форма от пишещия тези редове.

Е, след като се огласи започването на производство за установяването на картелно споразумение, дали пък картелиралите се ще продължат да са толкова безгрижни и дали вносът ще продължи да е толкова труден ? Аз съм готов да се обзаложа, макар и на скромна сума, че и цените ще се отхлабят и вносът ще се улесни.

Да, ама говорителят на КЗК в прав текст ни казва, че дори и утре да се обяви наличието на картел, "да не си правим илюзии", че веднага ще има промяна на цените. Ами тогава, защо издържаме такива институции като КЗК, ако самите те ни уверяват, че полза от интервенциите им ... няма да има. Същият въпрос ми беше зададен и от един крайно високопоставен държавен мъж, веднага след предаването, но последният не ме е упълномощил да го цитирам поименно. Пък и не е нужно да си на върха на държавната пирамида, за да те споходи подобен въпрос...

Всъщност, едва ли някой друг в КЗК би излязъл публично с подобна теза, но г-н Гаврилов явно е много смел човек. Подобна откровеност е похвална, но все пак нека и той да не си забравя инстинкта за самосъхранение в къщи - добричките му началници може да не оценят откритостта му.

И не на последно място, трогателно впечатление прави, когато "журналисти от кариерата" използуват клишета от рода на това, че действията на работодателите "са бесен профсъюзен популизъм". Научете се бе хора - АИКБ, АКАБ или БССИТ не са политически партии и не се борят за мащабни сегменти от народната любов. Ние сме освободени от необходимостта непрекъснато да се харесваме на избирателите. Ние защитаваме интересите на членовете си, а в случая техните интереси съвпадат с интересите на горе-долу цялата индустрия.

А пък ако не дай си Боже, някой от профсъюзите дочуе, че говорителят на КЗК е говорил за "бесен профсъюзен популизъм", можем само да гадаем на какво ще го обърнат г-н Гаврилов - на "бъз и на коприва", "на пух и перушина" или на "прах и пепел". Те в синдикатите много обичат да ги етикетират като "популисти". Току виж - занесли на говорителя на КЗК козунак и червено яйце за Великден ...

Горните нещица аз сколасах да ги "рекна" на г-н Гаврилов в открит ефир, но "думите отлитат - писаното остава". Нека говорителят на КЗК не се обижда - нищо лично няма в тези редове. Нито лично против него, нито срещу институцията КЗК, макар че последната има предостатъчно трески за дялане. Въпросът е, че "основателното подозрение" за картел на пазара на горивата, засега наистина е само подозрение. Да, подозрение, но МНОГО сериозно, ТВЪРДЕ подплатено с ясни индикатори и изобщо - ужасно основателно. И вместо да мислиш как да не си докараш на главата гнева на иначе влиятелното лоби на "нефтяници и газовици", добре е да се позамислиш, какво е да ти се разсърдят няколко милиона български граждани.

От петък насам в медиите се води нещо като „тиха“, „мека“ хибридна война. Последното, разбира се е много силен израз, но то онагледява особените маневри около „количественото оценяване“ на мащабите на протеста, проведен на 26 юни 2015 г. в часовия пояс от 10:30 до 12:30 часа. Протестът, координиран от четирите национално представителни организации беше насочен срещу безумното повишаване на ценовата добавка „отговорност пред обществото“ с близо 120 процента. Иначе казано, протестът беше срещу подготвяното увеличаване на цената на тока за индустрията с 20 на сто, за да може с тези средства да се плаща на една определена категория привилегировани и блажено живеещи извън всякаква пазарна логика производители и търговци на електроенергия.

Повод и „вдъхновение“ да напиша следващите размишления е един текст на проф. Гиндев в блога му:

http://gindev.blog.bg/drugi/2015/02/17/rusiia-v-normandskiia-format-pobeda-ili-porajenie.1339232

 

Боя се, че цитираният текст отразява в доста голяма степен възгледите на голяма част от така наречените „русофили“ в България. Слагам кавички, защото част от тях примерно не знаят руски, а други разбират русофилията просто като омраза към САЩ, Европа, евреите или някой друг подходящ. Проф. Гиндев поне със сигурност знае руски, ако не друго …

Страница 7 от 26