Поредица: „Социалният тероризъм в Европа“

Социалният тероризъм потропа на вратите на европейските държави

Започва нова съвместна поредица на „Свободен народ online“, Web Media Group - news.bg и South East European Surveys, посветена на особени форми на социално насилие, породени от икономическите кризи и сътресенията на пазара на труда
Вторник, 07 Януари 2014 22:28 Публикувана в Европа Прочетена 1977 пъти
Динамика на синдикалното членство в десет европейски държави през периода 1960 – 2009. По абсцисата са годините, по ординатата – процентът на профсъюзните членове от активната работна сила. От горе на долу на диаграмата са отбелязани с различни цветове: с тъмно виолетово – Швеция; с жълто – Финландия; с графитено сиво – Ирландия; с тъмно оксидно зелено – Португалия; със светло лилаво – Италия; с кафяво – Нидерландия; със светло зелено – Гърция; с небесно синьо – Германия; с оранжево – Испания; с тъмно синьо – Франция.  Динамика на синдикалното членство в десет европейски държави през периода 1960 – 2009. По абсцисата са годините, по ординатата – процентът на профсъюзните членове от активната работна сила. От горе на долу на диаграмата са отбелязани с различни цветове: с тъмно виолетово – Швеция; с жълто – Финландия; с графитено сиво – Ирландия; с тъмно оксидно зелено – Португалия; със светло лилаво – Италия; с кафяво – Нидерландия; със светло зелено – Гърция; с небесно синьо – Германия; с оранжево – Испания; с тъмно синьо – Франция. Диаграма: Amsterdam Institute for Advanced Labour Studies, www.stratfor.com

През месец април 2012 г., тоест преди около двадесет месеца, сайтът за геополитика и геоикономика www.stratfor.com публикува материал със заглавието: „Тенденции в европейското профсъюзното членство“ (Trends in European Labour Union Membership, 12 april 2012, http://www.stratfor.com/image/trends-european-labor-union-membership). В него се правят няколко констатации, които ще цитирам изцяло по-долу. В „Stratfor” пишат следното:

 

През първото тримесечие на 2012 година, профсъюзите в Испания и в Португалия не успяха да окажат влияние върху правителствата на своите две страни и последните реформираха трудовото законодателство. През януари 2012 г., португалското правителство успя да раздели профсъюзите и да прокара реформи на пазара на труда без някакви особени сътресения.В Испания профсъюзите бяха обединени и протестираха срещу реформите на трудовото законодателство на 29 март 2012 г. Независимо от това, правителството на министър-председателя Мариано Рахой прокара трудовата реформа без да трябва да прави съществени редакции на предложените първоначално текстове, защото испанските профсъюзи са относително слаби – те представляват около 16 процента от активната работна сила.

Тези скорошни събития показват, че профсъюзите са загубили от силата си, но те са само част от дългосрочно явление: профсъюзното членство в европейските страни намалява устойчиво през последните 40 години.

 

До известна степен, Италия е изключение от европейската тенденция на отслабване на профсъюзите, тъй като там профсъюзното членство е намаляло само от 50 процента от активната работна сила през 1976 г., на 30 процента през 2011 г. Това е по-малко от половината от срива на профсъюзното членство в Португалия и така Италия все още поддържа по-висока „синдикална плътност“ от повечето от останалите западно европейски страни.

 

С могъщото си политическо присъствие, италианските профсъюзи се противопоставят на сериозни промени в социалното законодателство и оказват натиск за засилване на социалната държава, като не се колебаят да се сблъскат с всяко правителство, което се опитва да ореже публичните разходи“.

 

Цитираният дословно текст, който е илюстриран в сайта с красива диаграма на намаляващото профсъюзно членство в страните от „Стара Европа“, не е някако откровение но поражда крайно интересни размишления. По принцип, сайтът www.stratfor.com се занимава с проблемите на геополитиката, геоикономиката и сигурността. Самото название „Stratfor“ идва от Strategic Forecasting – стратегическо прогнозиране. Собственикът на сайта www.stratfor.com  е компания за глобално разузнаване, която е специализирана в интернет публикаци и предлагане на индивидуални решения за клиентите си. Компанията е създадена през 1996 г. от автора на поредица от геополитически бестселъри – Джордж Фридман.

 

Фактът, че частна разузнавателна агенция, в която геополитическата визия е над всичко, а научният инструментариум е преди всичко географски, следи внимателно развитието на профсъюзите в Европа и развитието на индустриалните отношения в страните от ЕС е показателен. Връзката между индустриалните отношения и сигурността е очевидна. Нещо повече – с чиста съвест може да се каже, че индустриалните отношения са във фундамента на обществената сигурност. Всъщност, социалният диалог, залегнал в европейското законодателство още с Амстердамския договор е алтернативата на това, което в марксическата терминология се нарича „класова борба“.

 

По-нататък в поредицата, която започваме се представят убедителни доказателства, че развитието на социалния диалог и индустриалните отношения е една от предпоставките за осигуряване ан конкурентоспособност на националната икономика. Като се има пред вид, че икономическата стабилност е в основата на националната сигурност, имаме още един сериозен аргумент за неразривната връзка между проблемите на сигурността и нивото на развитие на индустриалните отношения.

 

Изследването „Индустриални отношения и сигурност“, обаче не се занимава с тези генерални обобщения. То се фокусира върху редица конкретни прояви на пряката връзка между индустриалните отношения и проблемите на сигурността. Работата в тази насока започнах преди повече от осем години, изследвайки иновациите в колективното договаряне в европейските страни. Много от тези иновации бяха свързани със запазването на работни места в кризисни ситуации и на гарантиране на инвестиции със средствата на колективното преговаряне. „Цената“ на тези гаранции, давани от страна на работодателите се оказваха отстъпки от страна на работниците - „социални концесии“.

 

За тези години, през които изследвах иновациите в колективното договаряне и различните форми на „социални концесии“, имах възможността да събера голям брой случаи на полярното явление – социалното насилие, избухващо при закриването на предприятия. Отчаяните от безвъзвратното закриване на предприятията и загубата на работните им места работници, отвличат и задържат работодателите си, заплашват с унищожаване на фабричното оборудване и дори изхвърлят десетки тонове сярна киселина в околната среда за да получат по-голямо обезщетение. Това явление, което до преди година – две се смяташе за френски специалитет но вече прескочи границата в посока към Белгия и към Италия се нарича от авторитетни социолози - „социален тероризъм“. „Социалният тероризъм“ се оказва своеобразна силова алтернатива на опазването на работните места със средствата на преговорите, взаимните компромиси и „социалните концесии“.

 

От около дванадесет години имам възможността да наблюдавам и сблъсъка на социалните партньори в Италия с терористични организации като „Червените бригади“. Оказва се, че преодоляването на тероризма с ляв и десен етикет в Италия става възможно едва когато синдикатите и работодателите се изправят срещу терористичната вълна и провежданата на Апенините „стратегия на напрежението“. Едновременно с това, вирусът на тероризма се оказва особено витален, като жизнеността му е пряко свързана със ситуацията на пазара на труда. Особено интересен е ефектът от опита на първото правителство на Берлускони да реформира пазара на труда – смятаните за разгромени „Червени бригади“ възкръсват.

 

Новите адепти на крайно левия тероризъм отново започват да убиват и обявяват, че вече няма да стрелят в „крайниците на държавата“ - военните и офицерите от службите за сигурност. Те заявяват, че ще стрелят в „мозъка на държавата“ - специалистите в сферата на индустриалните отношения. Така се стига до убийствата на Масимо д'Антона и проф. Марко Биаджи. Терорът на „Новите червени бригади“ е преодолян отново с ангажирането на социалните партньори.

 

Преди три години, по силата на обстоятелствата консултирах он-лайн създаването на новия полицейски синдикат – Синдикалната федерация на служителите от Министерството на вътрешните работи (СФС МВР). Това наложи да се задълбоча в проблемите, свързани с правото на стачка на полицейските служители и с полицейските протести в различните европейски страни.

 

Така постепенно се оформи тематиката на изследването „Индустриални отношения и сигурност“.Идеята за написване на тази поредица окончателно „кристализира“, след като създадох дисциплината с аналогично название за нуждите на специалността „Мениджмънт на обществения ред“ в Колежа по икономика и администрация (КИА) в Пловдив. Имах желанието да запозная студентите си със значителен обем информация от „предния край“ на социологията на индустриалните отношения. В продължение на повече от две години, различни части от подготвяната за печат книга бяха предоставяни напълно безвъзмездно на моите студенти с оглед на по-добрата им подготовка.

 

Така се оформи идеята за тритомна структура на труда „Индустриални отношения и сигурност“. Първата част на поредицата е „Социални концесии“ в колективното договаряне“ и тя вече отлежава в едно водещо издателство - готова за печат. Вторият том, също е практически готов и е посветен на проблемите на  „социалния тероризъм“. Продължава работата по третия том, който разглежда пресечните точки между дейността на класическите терористични организации и на актьорите в индустриалните отношения – социалните партньори. Пак там ще бъде разгледано и правото на стачка на полицейските служители в Европа и формите на полицейски протести, провеждани там.

 

След като се посъветвах с моите дългогодишни приятели и партньори от NEWS.bg , реших, че би било добре да споделя с читателите, които са онлайн тази част от изследването, която се занимава с проблемите на „социалния тероризъм“. Причините са няколко.

 

На първо място, феноменът „социален тероризъм“, при който преговорите между работници и работодатели се заместват със силови действия от страна на работниците, наблюдавани благо и безгрижно от страна на държавната власт, вече излезе от границите на своята родина – Франция и навлезе на територията на две държави с големи традиции в областта на социалния диалог – Белгия и Италия. Проблемът вече не е част от френския национален колорит, а става общоевропейско явление.

 

На второ място, евентуалното пришествие на подобни практики в България не е невъзможно, особено като имаме пред вид пълния блокаж на тристранното сътрудничество в България и последователното излизане ту на работодателите, ту на синдикатите от Националния съвет за тристранно сътрудничество.На трето място, „синдикалната плътност“ в България намалява, а с това и способността на профсъюзинте да играят ролята на посредник и модератор при острите социални конфликти. Нещо повече, с относителното намаляване на числеността на синдикатите в България, тече и постепенен процес на тяхната радикализация, който най-вероятно ще избуи на повърхността точно тогава, когато най-малко очакваме или пък най-малко ни се иска.

 

С малки усилия вероятно бихме открили още основания да фокусираме общественото внимание върху призрака на социалния тероризъм, който вече броди по Европа, но това е излишно. И досега изложените основания са достатъчни. Затова предлагаме на читателите на българското интернет пространство поредицата за социалния тероризъм. Както забелязвате, в началото на този текст, това понятие беше изписвано в кавички. Напоследък кавичките стават излишни, а мениджърите на предприятия, синдикалните дейци и полицейските органи трябва да бъдат готови за всякакви изненади и „евентуалности“.

 

(Следва продължение)

Последно променена в Вторник, 07 Януари 2014 22:56
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg

2 коментара

  • Връзка на коментара Теодор Дечев Четвъртък, 09 Януари 2014 12:44 публикуван от Теодор Дечев

    Особеното в случая е, че има ясна алтернатива и това са преговорите. Във всички от случаите, които тепърва ще описвам, става дума за актове на отчаяние, предизвикани от чувството на безнадеждност при закриването или преместването на съответното предприятие. Имам цяла колекция от примери, когато след преговори, обсъждания и дори мозъчни атаки, извършени от мениджърите и работниците, се стига до решения ,които са различни от затваряне, преместване на предприятието и прочее. Проблемът в определена степен е и проблем в общуването между двете страни. Когато няма обсъждане на ситуацията между мениджърите и работодателите от една страна и работниците с техните профсъюзи от друга, нещата отиват на опасната плоскост на отчаянието и на неконтролируемата конфронтация. Събитията, които започнах да описвам продължават вече повече от 13 години и се менят единствено формите на насилие. Добрата новина е, че все още няма убити. Както вече писах на руго място, този тероризъм не е като "онзи" тероризъм.

  • Връзка на коментара Питащият Сряда, 08 Януари 2014 00:13 публикуван от Питащият

    Проблемът ще се разраства. Предстои дълбока и продължителна Глобална Депресия. Поради глобализацията и нарасналата мобилност на капиталите, растящата конкуренция и производителност на труда, хората на наемният труд са в неблагоприятна позиция с изключение на най-висококвалифицираните, а синдикатите се оказват безсилни. Социалната държава е в упадък и дълго няма да може да оцелее в състезанието по мизерия между националните икономики. В световната икономика е нарушен баланса между натрупване и потребление, производителност и трудови доходи. Има сериозен дефлационен натиск с който правителствата не могат да се справят по друг начин освен да печатат пари и трупат дългове.

Влезте, за да коментирате