Проблемите, които чуждите сили срещат на Балканите

Вторник, 29 Декември 2015 15:15 Публикувана в Европа Прочетена 493 пъти

Зоната е една от арените, на които Русия и Западът кръстосват шпаги

Резюме

Русия, Турция и западноевропейските държави се борят с общ противник на Балканите: политическата нестабилност. Разположени на кръстопътя на три исторически империи, земите между Средиземно море и Черно море отдавна са обект на съперничество между световните сили. Днес те са една от арените, на които Русия и Западът кръстосват шпаги. Въпреки че и двете страни се опитват да си купят влияние чрез инвестиции и енергийни проекти, а и Турция не изостава в тази своеобразна надпревара, вътрешнополитическите предизвикателства заплашват да обезсмислят външните усилия за развитие и оформяне на региона. Докато основните сили използват финансовия и политическия си ресурс, за да печелят влияние на Балканите, крехките местни правителства продължават да балансират между конкуриращите се страни.

Анализ

Напоследък регионалните и световни сили обръщат особено внимание на балканските държави. На 15 май руският външен министър Сергей Лавров посети Сърбия, само няколко дни след като председателят на Съвета на Руската федерация Валентина Матвиенко се срещна със сръбски управляващи в Белград. Турският президент Реджеп Таип Ердоган посети Босна и Херцеговина на 20 май, само няколко месеца след визитата на турския външен министър Мевлют Чавушоглу и на заместник министър председателя Али Бабаджан там. Западните лидери също демонстрират интересите си в региона. Държавният секретар на САЩ Джон Кери и великобританският държавен секретар Филип Хамънд посетиха България през януари, а високопоставени щатски държавници редовно посещават Румъния.

Стратегически инвестиции от Запада

Западните правителства имат две основни цели на Балканите: да поддържат стабилността в западната част от региона и да намалят руското влияние. Именно заради това САЩ и Европейският съюз се намесват във вътрешната политика на Балканите още откакто НАТО се включи със свои войски във войната в Босна и в конфликта в Косово през 90-те години на миналия век. Западни сили все още са разположени в Косово като мироподдържащи части. Европейският съюз използва значителните си ресурси и политическия си капитал, за да реформира и развива икономически региона, но с променлив успех.
Западът има предимството на достъпа до изобилни фондове, подпомагащи развитието и отбраната, които може да предоставя на силно нуждаещите се от икономически растеж страните. Държави като Сърбия и Македония едва ли ще се присъединят към Европейския съюз през следващите десетина години, тяхното членство бива спъвано от вътрешни противоречия и среща съпротивата на настоящите страни-членки на ЕС. Въпреки това те имат достъп до икономически облаги, които идват от близките им отношения с Европа. Между 2014 г. и 2020 г. Европейският съюз планира да отпусне 1.5 милиарда евро на България, настоящ член на съюза. (Гражданите на България се ползват с привилегията да пътуват и работят свободно в рамките на Европейския съюз.) Освен това, България е подпомагана значително в сферата на отбраната, като част от усилията да се укрепят страните-членки на НАТО, намиращи се в близост до границите на Русия.
Украинската криза подтикна САЩ да укрепи защитата по протежение на източната граница на НАТО. Алиансът увеличи международните си защитни сили, създаде ново ръководно звено, което би могло да мобилизира и управлява бързо верига предни постове в източната част на Балканите, наречени интеграционни единици, които да играят ролята на командни центрове във време на конфликт.
В същото време, размириците в Украйна подтикнаха Европейския съюз да задвижи проекта за природен газ Южен коридор, който би могъл да заобиколи руския енергиен гигант „Газпром“ и да намали значението му на европейския енергиен пазар, като по този начин отслаби влиянието на Русия в Европа. Освен това Западът се противопостави на участието на България в руския проект Южен поток. Когато България се отказа от участие, Русия спря работата по проекта през декември миналата година.
Русия срещу Запада

От своя страна, Русия използва влиянието си на Балканите, където има близки исторически и културни връзки с държави като Сърбия и Гърция, за да попречи на западните интереси. Въпреки това, интересът на Кремъл в региона през изминалата година бе силно ограничен заради влошаващите се отношения между руската държава и западните сили. Целта на Русия на Балканите е да предотврати експанзията на западни войски и военна инфраструктура в региона, като в същото време спечели достатъчно влияние, за да осъществи стратегически енергийни инфраструктурни проекти. Въпреки че Западът има по-големи ресурси за инвестиции на Балканите, Русия притежава няколко регионални енергийни дружества и е кредитор по множество заеми на балканските правителства. Москва успява да поддържа добри дипломатически отношения с някои местни олигарси, особено в България. През 2008 г. „Газпром“ купи основния дял в сръбската фирма NIS. Подобно на Европейския съюз, Русия предоставя финансиране на Сърбия – около 1,5 милиарда долара през последните две години. Също така Кремъл предоставя енергия и сключва сделки с Република Сръбска – етническата сръбска общност в Босна и Херцеговина. Натискът от запад сложи край на проекта Южен поток, но газопроводът, който Русия смята да построи на негово място – Турски поток, би могъл да помогне на „Газпром“ да се противопостави на усилията на Европа за енергийна диверсификация. Газопроводът ще пренася природен газ през Черно море до турско-гръцката граница. За да помогне на „Газпром“ да достигне до централноевропейските пазари, Русия защитава строежа на газопровода, който да свърже Гърция с Македония, Сърбия и Унгария. Заедно с Турция, тези четири държави са в центъра на руската дипломатическа офанзива. Въпреки опитите на Русия да се справи с вътрешните финансови и политически предизвикателства, влиянието й на Балканите остава сравнително ограничено.

Турските интереси

Турция има свои собствени културни връзки и икономически интереси на Балканите, но в момента няма ресурси, нито военна мощ да се противопостави на Русия или на западните държави. Една от стратегическите цели на Турция е да поддържа влиянието си над Черно море.Исторически погледнато, Анкара успява да постигне това като хвърля котва в Дунав. Това й позволява да поддържа отношения с другите черноморски държави на Балканите. Но Турция опитва и да се доближи до Босна и Херцеговина, където Анкара увеличава влиянието си чрез културни и исторически връзки. Тези връзки са важни: мюсюлманите босняци започват да мигрират към Турция през XVII век, а днес няколко милиона турски граждани твърдят, че са с босненски корени. Този етнически афинитет доведе до популярни управленски инициативи за инвестиции в Босна и Херцеговина. Турция не би могла да достигне нивото на финансови инвестиции на западните сили или на Русия на Балканите. Но като своеобразен пазител на Черно море и като член на НАТО, Турция играе важна роля в усилията на България и Румъния да укрепят сътрудничеството си в сферата на отбраната в отговор на кризата в Украйна. Освен това, Турция е способна да използва финансови и политически инструменти в услуга на Босна. Тя е сред петте най-големи инвеститори в страната. В действителност турските власти твърдят, че са инвестирали 1,1 милиарда щатски долара в Босна от 1995 г. насам – значителна сума за държава с брутен вътрешен продукт от около 18 милиарда щатски долара. Газопроводът Турски поток, ако бъде построен, без съмнение ще облагодетелства Турция. Анкара би играла централна роля в строежа му и би използвала тази роля да подобри отношенията си с държавите, които ще се възползват от природния газ, доставян от Турски поток, между които са и Македония и Сърбия.

Насилие в Македония

Независимо от вниманието, на което се радват от страна на по-големите държави, Балканите често са нестабилни, а тази нестабилност би могла да възпрепятства влиянието на външните сили. Например, на 9 май Македония стана сцена на брутално насилие, когато служители на Министерството на вътрешните работи атакуваха предполагаеми албански екстремисти в Куманово, което в крайна сметка доведе до смъртта на 8 полицаи и на 14 от така наречените екстремисти. Близо 40 полицаи бяха ранени, а над 30 албански бойци бяха арестувани. Имаше данни и за цивилни жертви.

Македонското правителство твърдеше, че операцията е имала за цел да попречи на екстремистите да извършат планирани терористични атаки в страната. Въпреки това времето на операцията кара много специалисти да мислят, че ударът е бил политически мотивиран, а целта му е била да отвлече вниманието от наскоро разкритата нелегална програма за подслушване на правителството. Кръвопролитията в Куманово, заедно с незаконното събиране на информация и подслушване на граждани, дискредитираха управлението, в което хората и без това не вярваха особено. На 17 май хиляди протестиращи се събраха в столицата на Македония – Скопие. Последвалите преговори, подпомагани от Запада, не успяха да доведат до компромис между управляващите и опозиционните партии и равновесието в страната остава изключително крехко.

Русия разчита, че ще прекара Турски поток през Македония към централна Европа, но нестабилността на страната е заплаха за тези планове, а алтернативните трасета за газопровода не са по-позитивно настроени към руските амбиции. Българското правителство, под натиска от страна на САЩ и на Европейския съюз, не се съгласи да участва във ръководен от Русия енергиен проект, докато Албания поддържа прозападна външнополитическа ориентация. При този голям залог руското външно министерство се видя принудено да подкрепи македонското управление като отговор на протестите. Министерството критикува опозиционните партии и антиправителствените групи, като ги обвини в съглашение със западните сили, което ще доведе до хаотична „революция на цветовете“. Официално, македонското правителство е под влиянието на НАТО и ЕС, но на практика демонстрира, че е отворено към предложенията на Русия, свързани с Турски поток. Крехкото управление, както и нарастващата нестабилност в Македония, пречат на страната да се превърне в съюзник на Запада или в доверен партньор на Русия. По-голямо регионално предизвикателство Сблъсъците в Македония нажежиха спектъра на подновилото се етническо напрежение и насилие на Балканите, където политическите граници не съвпадат с етническите. Въпреки че скорошните насилствени актове вероятно няма да се разпространят в околните държави в близко бъдеще, проблемите в Македония са знак за целия регион. Сърбия повиши нивото на бойна готовност, а България изпрати допълнителни войници, които да подсилят границата. От 1999 г. насам западните правителства работят, за да стабилизират Косово и околностите му чрез присъствието на миротворци и широкомащабни програми за развитие. Брюксел упражнява натиск върху Сърбия да нормализира отношенията си с Косово като част от предварителните условия за членство в ЕС. Потенциално изостряне на напрежението по протежение на границата Косово – Македония би застрашило стабилността и би подкопало дългогодишните усилия на западните държави в региона. В крайна сметка, независимо колко време и външнополитически усилия се инвестират на Балканите, успехът им зависи от наличието на силно и стабилно управление.

Но балканските правителства са пословично крехки

В България социалното недоволство принуди правителството да подаде оставка през 2013 г. Оттогава държавата смени през няколко слаби и краткотрайни кабинети, разкъсвани от вътрешни противоречия. Междувременно в Босна и Херцеговина политическия ступор попречи на провеждането на така необходимите икономически и политически реформи. Протестите срещу корупцията демонстрираха нестабилността на босненската политическа система и неспособността на страната да се справи с належащите проблеми. Вълненията в балканската политика позволяват на чуждите сили да осъществяват своеобразни набези, като увеличават влиянието си чрез финансова и политическа подкрепа на местните управления.

Но крехкостта на балканските държави им пречи да покажат явните си симпатии към една или друга външна сила. Подобно на останалите нации в покрайнините на Европа, много от балканските държави се опитват да запазят относителен неутралитет. Балансираната стратегия означава, че балканските правителства биха имали достъп до изгодни икономически споразумения, пакети с финансова помощ и политическа подкрепа от разнородни външни сили. Геополитическите проблеми и местните спорове в региона исторически оформят взривоопасна комбинация, подклаждайки конфликти като Първата световна война, както и многобройни въоръжени сблъсъци на Балканите.

Днес конкуренцията е с повече нюанси, тъй като чуждите сили използват икономическото влияние, сътрудничеството в сферата на отбраната и политическата подкрепа, за да реализират целите си в региона. Конфликтът в Македония и потенциалът му да провали плановете на Русия в региона е само един от примерите за проблемите, с които външните сили се сблъскват на Балканите. Докато западноевропейските държави, Русия и Турция наливат капитал в името на напредъка в региона, крехките правителства ще продължават да балансират между външните влияния.

 

Източник: http://big5.bg/svyat/problemite,-koito-chuzhdite-sili-sreshhat-na-balkanite.html

Влезте, за да коментирате