От 1 юли Хърватия става член на ЕС, Сърбия започва преговори от 1 януари 2014

Неделя, 30 Юни 2013 12:10 Публикувана в Европа Прочетена 1085 пъти
Президентът на Хърватия Иво Йосипович Президентът на Хърватия Иво Йосипович

Хърватия ще стане 28-та държава членка на Европейския съюз от утре, 1 юли, в полунощ. Фойерверките ще осветят небето над Загреб и други хърватски градове. С пищни церемонии Загреб ще отбележи края на едно дълго пътуване към ЕС и забележителната промяна на една страна, разрушена от войните при разпадането на бивша Югославия през деветдесетте години. В Брюксел фойерверките са готови за момента, в който хърватското знаме ще се присъедини към флаговете на останалите 27 държави членки в политическото сърце на ЕС.

Символично в полунощ в неделя знакът "Митница" ще бъде премахнат от граничния пункт между Хърватия и Словения, единственият друг член на бившата югославска република, който се е присъединил към ЕС след разпадането на комунистическата федерация през деветдесетте години. В същото време знакът ЕС ще бъде поставен на границата със Сърбия, друга бивша югославска република, която иска да започне преговорите с блока. Хърватия ще има най-дългата външна граница от ЕС.

През последните месеци обаче хърватите не кипят от ентусиазъм за еврочленството.Напоследък подкрепата за влизането на Хърватия в ЕС е малко под 50%, а едва един на всеки седем хървати иска еврочленството да бъде посрещнато с фойерверки и концерти, а причината може да бъде намерена в продължаващата вече пет години европейска икономическа криза. Страната преживява своя собствена криза - правителственият дълг расте, макроикономическите показатели на Хърватия са тревожни. През последните четири години икономиката й е била или в рецесия, или в стагнация, а безработицата е около 20%.

Хърватия води най-дългите преговори за присъединяване към ЕС досега - пет години и девет месеца. Те започват на 3 октомври 2005 г. Още международното признаване на Хърватия на 15 януари 1992 г. отваря пътя за развитие на отношенията между Загреб и Брюксел, но скоро след като обявява независимост през 1991 г. страната е принудена да се бори за суверенитета си и оставя евроинтеграцията на заден план. През октомври 2001 г. подписва Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Две години по-късно - през февруари 2003 г. - Загреб подава молба за членство. Процесът на евроинтеграция се забавя и заради изискването Загреб да сътрудничи с Международен наказателен трибунал за бивша Югославия. Други бариери по пътя й към ЕС се оказват граничният диспут със Словения и двустранни въпроси. Любляна дори заплашва, че няма да ратифицира договора за присъединяването на Хърватия към ЕС, докато Загреб не се съгласи да реши финансов спор, датиращ от периода на разпадането на бивша Югославия. В навечерието на пълноправното членство на България и Румъния, 1 януари 2007 г., български експерти изразяваха мнение, че Хърватска е доста по-напреднала и ЕС може да предпочете нея.

НиколичНа тържествата в Загреб ще присъства и сръбският президент Томислав Николич. Лидерите на ЕС дадоха преди два дни и на Сърбия зелена светлина да започне от 1 януари 2014 г. Решението възнаграждава Белград за споразумението от април за подобряване на отношенията с бившата си провинция Косово. ЕС се съгласи също  да започне преговори с Косово по т.нар. споразумение за стабилизиране и асоцииране - първа стъпка по пътя към евентуално членство в ЕС.

Президентът на Сърбия Томислав Николич.

Последно променена в Понеделник, 08 Юли 2013 11:09
Влезте, за да коментирате