Българската народна банка (БНБ) показа шеметна бързина, отхвърляйки почти светкавично предложението на представителните организации на социалните партньори за създаване на Надзорен комитет, който да предложи „цялостно решение за оздравяване и реструктуриране на банковата група“.

Публикувана в У нас

Вчерашното писмо на работодателите и на синдикатите до президента, премиера (вече в оставка), управителя на БНБ, председателя на Комисията за финансов надзор и до ръководствата на парламентарно представените политически партии показва две важни неща. (Виж писмото тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4795-%D0%BA%D1%82%D0%B1-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8.html ).

Публикувана в Гледища

Вчера, 23 юли 2014 г., работодателските организации и профсъюзите в България успяха да консолидират становището си за пътищата по които потърпевшите от случая КТБ трябва да търсят решение на проблемите си. Те единодушно си съгласиха, че достатъчно време са викали неволята, а така наречените „компетентни институции“, всъщност са некомпетентни.

Публикувана в У нас

На 18 юли 2014 г., се проведе среща между голям брой работодателски организации в България и ръководството на политическата партия „България без цензура“. Срещата се проведе в зала „Запад“ на сградата на Народното събрание. Сред представителите на ББЦ изпъкваха Николай Бареков, Рада Коджабашева и Светлин Танчев. От работодателите присъствуваха представители на АИКБ, БСК, БТПП, ССИ и на Съюз „Произведено в България“.

 

Първи беше поканен да вземе думата някогашният сружебен министър-председател и кмет на София, г-н Стефан Софиянски. Според Стефан Софиянски, „проблемът с КТБ трябва да се реши с оздравяването на банката. БНБ трябва да реши въпроса с оставането на банката. На времето, служебното правителство през 1997 г., реши въпроса с „Биохим“, където също беше възникнала тежка ситуация“.

 

Стефан Софиянски изрично подчерта, че „Народното събрание не е необходимо за решаването на проблема с КТБ. Трябва да се направи работна група в състав: представители на БНБ – представители на министерството на финансите (желателно е в групата да има и един заместник министър от МФ) – представители на КТБ. Групата трябва да разработи професионално решение на проблема“.

 

Софиянски беше категоричен, че „ресурси за преструктуриране на банката има и у собствениците и у държавата“.

 

След някогашния служебен премиер и кмет Стефан Софиянски се изказа и другият познат на публиката Стефан Софиянски - някогашният изпълнителен директор на застрахователната компания „Лев Инс“ и настоящ председател на ССИ. Той коментира, че малките и средните предприятия отново пострадаха тежко. Според него „България има достатъчно ресурси, а основен проблем е кризата на доверието“. Според него „трябват незабавни избори и съдздаване на стабилно мнозинство“.

 

Стефан Софиянски напомни, че „от ССИ първи предупредиха за КТБ. За случая категорично са виновни политиците. Те допуснаха огромни ресурси на общини и държавни предприятия да влизат в КТБ с нищожна доходност за вложителите, а със същите средства се даваха кредити с големи лихви“. Той продължи с това, че „институциите вече си противоречат с изявленията си за КТБ дори в рамките на един и същи ден. Необходимо е да се даде на обществото ВЯРНА информация за случващото се“.

 

Следващо по ред беше изказването на председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) – Васил Велев, който заяви:

 

Ние проведохме срещи с ГЕРБ, БСП и ДПС. Бихме се срещнали и с Реформаторския блок, а защо не и с „Атака“. В България няма финансова, нито икономическа криза. През месец май имахме ръст на БВП, ръст на износа и за първи път от толкова време насам имахме намаляване на безработицата. Борсите изобщо не се впечатлиха от евроизборите. Те обаче тръгнха стремглаво надолу през юни, когато станаха ясни измеренията на ПОЛИТИЧЕСКАТА криза“.

 

По отношение на предлаганата актуализация на бюджета, коментарът на г-н Васил Велев беше: „сигурно е добре да се вдигне лимита на дълга. Не е добре обаче да се използуват публични средства и ресурси за оздравяването на КТБ. Това би било приемливо ако имаше доверие между политическите сили. Такова доверие обаче няма. Неотдавна бяхме свидетели на оздравяването на банки, които са били в много по-тежко положение от КТБ. Банките в Кипър бяха в много по-трагично състояние, но бяха оздравени. КТБ трябва да работи и има такава възможност. Там са 8 – 10 процента от парите на България. Там са парите на цели сектори от икономиката. В момента, отбранителната промишленост има открит акредитив в КТБ за половин милиард долара. Затова подкрепяме предложението на КТ „Подкрепа“ за осигуряване на прозрачност и публичност при провеждането на оценките на КТБ“.

 

Васил Велев недвусмислено заяви, че „оценката на счетоводители, одитори и чиновници не е същата като на финансистите от по-голям мащаб. Това, което се прави в момента с КТБ е абсолютно погрешно. Добре е, че поне не се взе прибързано решение за КТБ, но не бива бавенето да продължава“.

 

Разгърналата се дискусия за съдбата на КТБ стана повод всички участници в дискусията да декларират липса на конфликт на интереси в случая.

 

След Васил Велев, становището си изложи Пламен Грозданов от Съюз „Произведено в България“:

 

В България икономическа криза няма. Макар и много бавно, страната излиза от кризата. Всичко ще зависи от това дали ще се преодолее политическата криза. Ако след изборите продължи тази котерийна борба, това няма да бъде търпяно от обществото.

 

Банковата криза е изкуствена. КТБ трябва да продължи да работи. Няма банка в света, която да издържи на атака като тази срещу КТБ. Политиците трябва да престанат с РАЗНОГОВОРЕНЕТО си“.

 

Тук в дискусията се включи Николай Бареков, който заяви в прав текст, че „банковата криза беше използувана за неморални цели от Бойко Борисов“. Във връзка с този му коментар, Теодор Дечев (АИКБ) отправи към Николай Бареков въпрос, свързан с мнението му за участието на България в Европейския банков съюз. Теодор Дечев напомни на Николай Бареков изказването на Иван Искров направено на откриването на учебната година в УНСС на 17 септември 2012 г., в което той отхвърля евентуалното членство на България в Европейския банков съюз:

 

Друг пример е свързан с лансираната неотдавна идея за т.нар. „банков съюз” в ЕС. БНБ принципно подкрепя задълбочаването на интеграцията и управлението вътре в еврозоната, в т.ч. фискален съюз, банков съюз, политически съюз, тъй като поради натрупаните съществени дисбаланси в еврозоната това вероятно е единственият път за нейната стабилизация. Ние обаче сме против присъединяването на България към банковия съюз на еврозоната на този етап. Когато се иска ограничаване на националната компетентност и прехвърляне на права, трябва да се говори и за отговорности. От обявените преди няколко дни предложения на Европейската комисия обаче става ясно, че едно присъединяване на България към така замисления банков съюз ще се сведе главно до едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо. Освен това заедно с единния надзор върви и създаването на обща схема за гарантиране на депозитите и обща рамка за преструктуриране на банките. Нещо, което липсва в настоящето предложение и все още не знаем как точно ще изглежда“. (пълният текст на изказването на Иван Искров на 17 септември 2012 г., може да се прочете на адрес: http://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/02_ISKROV_20120917_BG ).

 

От своя страна, Николай Бареков заяви:

 

Трябва да призная, че не само Искров но и Цветан Василев е правил изказвания в посока на отхвърляне на участието на България в Европейския банков съюз. Както се изразяваше баба ми, това очевидно беше правено със „задни мисли“. Както знаете, аз принадлежа към консервативната група в Европейския пърламент, където сме скептични към прибързаната федерализация на ЕС, но за банковия съюз мога да заявя, че лично аз съм катигорично „за“. Подкрепям участието на България в Европейския банков съюз“.

 

След като в зала „Запад“ беше „произведена новината“, че Николай Бареков подкрепя участието на България в Европейския банков съюз, думата беше взета от Бойко Недялков (АИКБ). Той потвърди неколкократно заявената теза за наличие на признаци за икономическо оживление и за изкуственият характер на банковата паника:

 

Работодателите започнаха да наемат нова работна ръка. Това е факт, така е и в ръководеното от мен предприятие. Паниката е режисирана. И медиите и политиците помогнаха максимално за раздухването на паниката. Политиците се държат жалко. Дано това жалко поведение спре. Това, което предприятията постогнаха на борсите за около една година, беше стопено на половина от политиците в рамките на няколко дин. Най-лошото е, че останахме без партньорско споразумение с Европа“.

 

Камен Колев (БСК) наблегна на нуждата от политическа стабилност и на някои от нововъзникващите рискове за българската икономика:

 

Нужна е политическа стабилност. Затова „Стандарт енд Пуърс“ ни понижи рейтинга. Аз съм съгласен с Васил Велев, че икономиката се оживява, но сега през месец юни възникват нови проблеми – блокирането на обществените поръчки. Ето, през май за първи път строителството тръгна нагоре от толкова време насам, но сега това може да бъде пресечено от блокирането на обществените поръчки. Каквото бизнесът постигна до месец май беше постигнато ВЪПРЕКИ политиците“.

 

Камен Колев (БСК) коментира и последните решения на ДКЕВР и станалата задължителна тема за КТБ:

 

Последните решения на ДКЕВР почиват на хипотетични пожелания. БСК предлага изпълнението на последните решения на ДКЕВР да се замрази. Относно КТБ – от БСК предложихме решение. (За предложението на БСК, можете да прочетете тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4790-%D0%B1%D1%81%D0%BA-%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5.html )“. До ликвидация винаги може да се стигне. По-добре е в оздравяването на банката да участвуват и останалите търговски банки в България.

 

Главният секретар на БТПП, Васил Тодоров предпочете да говори за това, за което до момента не беше станало дума. Той подчерта:

 

Здравеопазването беше фокус на общата декларация на синдикатите и работодателите. Здравеопазването ще продължава да гълта още средства без видим ефект ако продължава сегашната политика. Не бива да се загърбват дабатите по енергийните поректи. Тези проекти по които има консенсус, трябва да бъдат защитени от политиците пред Европейската комисия. Много лошо е забавянето на преговорите по партньорското споразумение. Може иза него, г-н Бареков да напише едно отворено писмо …“.

 

Катя Ганчева от Съюз „Произведено в България“ още един път подчерта, че „бизнесът има нужда от спокойствие“.

 

В заключение, Николай Бареков пое ангажимент като член на Комисията по енергетика в Европейския парламент (той наблегна на факта, че най-много представители в тази комисия има от консервативната група) да съдействува всячески на развитието на българската енергетика и за информираността на бизнеса за актуалните тенденции в европейското законодателство. Той се съгласи с представителите на работодателските организации, че страната страда не от финансова или икономическа криза, а от развихрилата се политическа и институционална криза. Той се солидаризира и с многократно заявеното мнение, че КТБ трябва да бъде оздравена, а „който е виновен – да си носи наказателната отговорност“.

 

Николай Бареков изказа голямо съжаление за това, че най-вероятно партньорското споразумение няма да бъде подписано от това правителство. Накрая той даде думата на харвардския възпитаник Светлин Танчев от ръководството на „България без цензура“. Последният поздрави представителите на бизнеса заради усилията им и проявения стоицизъм през последните години. Той цитира примера с банката “JP Morgan Chase”която е била оздравена след като е имала загуби от над 2 милиарда долара.

 

Светлин Танчев коментира състоянието на българското здравеопазване с думите: „Здравната каса започна с 400 милона лева, сега е с 4 милиарда лева, а услугата не се е променила“. В заключение, Светлин Танчев също подкрепи участието на България в Европейския банков съюз.

Публикувана в У нас

На 16 юли 2014 г., Българската стопаанска камара излезе с остра декларация, с която обвинява „политическата класа“ в България за създаването на банковата паника, настоява „държавни органи да не си позволяват да изземват права на суверена и да решават съдбата на КТБ вместо заинтересованите кредитори на банката“ и предлага списък от цели, които трябва да се постигнат с незабавни законодателни промени.

Публикувана в У нас

В неделя, национално представените организации на работодателите и профсъюзите излязоха с обща декларация срещу политическия хаос, отправиха конкретни искания към Народното събрание, Президента и политическите партии и предупредиха, че може да предприемат радикални действия ако безотговорното поведение на властимащите продължи. Някои биха нарекли тази декларация „безпрецедентна“. Ние си спомняме и други случаи на обща конфронтация на работодатели и синдикати срещу държавен произвол, безхаберие и безотговорност, но това не е най-важното. Най-важното е, че играта на „партизани и жандармеристи“ в парламента вече изнерви всички и не е изключено на сцената да излезе „горският“.

Публикувана в У нас
Неделя, 30 Март 2014 14:36

Б.Я.С. захапа ЕРП-тата*

Не е лесно да си играч на пазара на електроенергията у нас, особено ако „се казваш" ЧЕЗ, Енерго-про или ЕВН. Миналата година тези дружества бяха обвинени за високите сметки за ток и заради това, че много хора получаваха, по техните думи, надписани фактури.

 

Тогава срещу тях се изправи държавата в лицето на премиера Бойко Борисов, който "препоръча "на „независимия" по закон, енергиен регулатор ДКЕВР да започне процедура за отнемането на лиценза на електроснабдителното и електроразпределителното предприятия на ЧЕЗ. Дружествата са две, защото едното оперира мрежата и поддържа трансформатори, кабели и др., а другото - електроснабдителното е търговска фирма, която се занимава основно с фактуриране на потребената от крайните клиенти електроенергия.

 

Унесен в своята „независимост" тогава регулаторът, без много да се замисля, започна да изпълнява волята на силния на деня и стартира процедурите за отнемане на лицензите на ЧЕЗ. Този процес приключи с фиаско през ноември, когато ДКЕВР разбра, че няма аргумент да отнеме лицензите на дружествата на чешката компания и приключи производството с налагане на няколко глоби от по 1 млн. лв., които и до днес се обжалват в съда.

 

От няколко седмици на мушката на настоящите управляващи отново са изправени електроснабдителните дружества - на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго про. Сега натискът срещу по презумпция виновните, ерепета се осъществява от една нова коалиция, вземаща все по-голямо медийно присъствие. Става въпрос за енергийното трио (Б)оян Боев - председател на ДКЕВР, (Я)вор Куюмджиев - депутат от БСП и зам. председател на енергийната комисия в парламента и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир (С)тойнев.

 

Миналата седмица единият от своеобразната коалиция БЯС - Явор Куюмджиев, определи ерепетата като ходещи с бухалки мутри, енергийният министър Стойнев ги заплаши с национализация и ги даде на прокурор, а Боян Боев и другите членове на ДКЕВР стартираха процедура за отнемане на лицензиите им.Формалната причина за старта на тази процедура е това, че енергоснабдителните предприятия на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про не са заплатили на Националната електрическа компания 347 милиона. лв. за доставена от нея електроенергия.

 

Трите големи „енерго", опериращи на територията на страната не оспорват това, но като контрааргумент дават направените от тях разходи за закупуване на електроенергията, произведена от ВЕИ централи на тяхна територия.Енергодружествата обясняват, че не се разплащат с НЕК, защото правят прихващания на суми, които тази компания им дължи и твърдят, че това е нормална търговска практика.

 

Дали е така, е много вероятно да реши съдът.

 

Преди магистратите да решат каквото и да е срещу коалицията БЯС се изправиха редица енергийни експерти и организации. Експерти с иначе диаметрално противоположни позиции излязоха, не толкова в защита на ерепетата, колкото на основните търговски и бизнес принципи.

 

В една седмица дори чухме „левият" проф. Кръстю Петков да казва, че започналата процедура за отнемане на лицензиите на електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про е бомба, която ще гръмне в ръцете на управляващите. В същото време „десният" Мартин Димитров заяви, че идеите за национализация са най-прекият път към бедността.

 

Българската стопанска камара в своя становище посочи, че „Размахването на пръст и демонстрацията на сила от страна на държавата фактически показва нейната слабост и безпомощност".

 

Дори потребителски организации, като ръководената от Богомил Николов асоциация „Активни потребители“ изразиха съмнение в това, че започването на процедура за отнемане на лиценза на електроснабдителните дружества ще доведе до успешен край.

 

В този ред на мисли можем да кажем, че коалицията БЯС загуби първата битка - тази, срещу експертите, а дали има шанс да спечели и следващите е в ръцете на съда.

 

Важно е да се отговори и на един съществен въпрос. Ако бъдат отнети лицензите на електроснабдителните дружества, това ще доведе ли до запълването на финансовия дефицит в енергетиката.

 

Което според председателя на Института за енергиен мениджмънт, е невъзможно. Първата причина е, че на този етап не ясно дали дефицитът в енергийната система е 347 млн. лв., 500 млн. лв. или няколко милиарда. В тази връзка дори и държавата да си върне контролът върху дружествата на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго про тя ще бъде в ролята на този, който трябва да намери парите. А парите просто ги няма, защото хората вече за заплатили за електроенергията, която са консумирали, но тези средства, влизайки вътре по енергийната веригата, не са били достатъчни, заради няколкократното намаляване на цените на тока.

 

Тези намаления на цените, които спестяват средно нищожните 5-6 лв. от месечната сметка за ток, лишиха българската енергетика от свежи приходи, с които дружествата в отрасъла да могат да гарантират доставките на ток и заплатите на служителите си. Но такава бе волята на политиците - първо на кабинета Борисов в последните му дни и след това на кабинета Орешарски - от първия му ден.

 

И именно заради това, че в енергетиката се взимат политически, а не експертни решения е много вероятно отново да стигнем до познатите моменти от 80-те и 90-те години, когато хората се радваха на единия час ток, който имаха в промеждутъка от 3 часа тъмнина.

 

А шегобийците нарекоха България най-голямата дискотека в света.


* Коментарът на Спас Стамболски е поместен за първи път в NEWS.bg и в MONEY.bg на 27  март 2014 г. Запазено е оригиналното заглавие на текста. От „Свободен народ online“ e направена само незначителна пунктуационна добавка.

Публикувана в Гледища

По повод  изказаното от страна на министъра на икономиката и енергетиката намерение за отнемане на лицензите на електроразпределителните предприятия (ЕРП) и сезиране на Прокуратурата, в случай че последните не се издължат на Националната енергийна компания, Българската стопанска камара, в качеството си на национално призната организация, в която членуват енергийни дружества и енергийни потребители, изразява следната ПОЗИЦИЯ:

 

Подобни диалози следва да се водят не чрез медиите, а на масата на преговорите между отделните търговски дружества. Политическата намеса в търговските взаимоотношения между две или повече компании, които са с равен статут по българското законодателство, е недопустима и вредна за цялостната икономическа среда, особено в период на криза. Подобен натиск по същество представлява непозволена държавна намеса на пазара и, като цяло, е лош сигнал към бизнеса и към потенциалните инвеститори.

Публикувана в Гледища

Докато преобладаващата част от сериозния български бизнес, даващ 75% от брутния вътрешен продукт, бе пренебрегната при пазеното в тайна до последния момент посещение на Плевнелиев в Китай, една странна фирма е била включена в делегацията, разкри Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той разказа пред ТВ7, че нововъзникнала фирма, регистрирана през ноември миналата година с предмет на дейност софтуер, е единствената, която е сключила договор за доставка на…розово масло. Останалите осем фирми, общо пет от които били със същия предмет на дейност, са стигнали едва до меморандум за намерения за сътредничество. В същото време браншовата организация за производство на розово масло въобще не е била уведомена за вояжа на Плевнелиев.

Публикувана в У нас
Страница 4 от 4