С всичкия си ли е Меркел? И още как! Тя отстоява твърдо позицията си и най-сетне започна да обяснява защо прави всичко това. Но един въпрос си остава без отговор: Казвате, че ще се справим, но как точно, г-жо Меркел?

Не, нямам план Б, заяви Ангела Меркел в неделя вечерта при гостуването си в едно популярно токшоу на германската обществено-правна телевзия ARD. На въпроса какво още трябва да се случи, за да промени курса си по отношение на бежанците, канцлерката реагира първоначално с леко стъписване, но след миг мълчание уверено отговори: нищо. Нищо ли? Как така нищо?

Тази нейна изява даде ясно да се разбере, че Меркел държи на позицията си. И че е готова на всичко, за да я защити. Защото, според нея, Европа би могла да излезе от тази криза още по-силна - въпреки телените заграждения по балканския маршрут, въпреки Австрия и въведената от нея горна граница за бежанците и напук на нестихващите критики към самата Меркел и нейната политика на отворените врати.

В името на Европа

В всичкия си ли е Меркел? И още как! Канцлерката се бори с всички сили. И очевидно най-сетне е осъзнала, че трябва да обяснява по-добре защо прави всичко това - защо залага на общото европейско решение, защо иска да привлече Турция към усилията за намиране на изход от кризата, защо настоява да бъдат защитени външните граници на ЕС, но без да се жертва свободата на придвижване вътре в Общността.

Меркел прави всичко това не защото е изгубила разсъдъка си, а защото се опитва да спаси европейската конструкция - нищо, че същата тази конструкция изглежда в момента така, сякаш усилията да бъде бранена вече не си заслужават. Но Меркел е твърдо решена да я спаси. На всяка цена. Да не би да спасихме Гърция в еврокризата, за да я изоставим сега в кризата с бежанците?! В никакъв случай, гласи посланието на германската канцлерка.
В снощната си изява Меркел демонстрира сила и увереност дори когато призна, че понякога и тя самата стига до отчаяние. Но задача на политиката е не да описва проблемите, а да ги решава, каза Меркел. И добави, че продължава да е против въвеждането на горна граница за приема на бежанци, защото всяка назована днес цифра само след три седмици вече няма да е актуална. И ето я отново прагматичката Меркел, която сякаш пак ни повтаря своето "Ще се справим".

"Всичко ще се нареди"

В едно отношение обаче позицията ѝ изглежда крайно неубедителна: Меркел не казва КАК точно ще се справим. Откъде да вземем учители, възпитатели в детските градини, преподаватели за езиковите и интеграционни курсове? Какво да отговорим на изнервените кметове на градове и общини, които желаят час по-скоро да върнат на спортните клубове техните спортни зали, където сега са настанени бежанци? И най-вече: как да спрем възхода на десните популисти? Всичко ще се нареди, отговаря Меркел лаконично. Но това не звучи никак убедително.

Вече е пределно ясно, че германската канцлерка няма да промени курса си. Тя е заложила всичко на една карта и отказва да обещава неща, които не може да изпълни. Поне от днешна гледна точка. Това е несъмнено една почтена и смела позиция. А фактът, че в тези повратни дни прие поканата да участва във вечерно токшоу по телевизията, показва, че Меркел е осъзнала колко е важно да разяснява по-добре позицията си. Най сетне! Но що се отнася до визията за родната ѝ Германия, канцлерката все още дължи на сънародниците си твърде много отговори.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%81-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA/a-19081884

Публикувана в Европа

Всички са на сцената. Вече и този мотив на задкулисие е просто да карат народа да ходи да търси игла в купа сено. Няма нужда от това. По резултатите съдете. За никакви задкулисия не можем да говорим, а за откровено узурпиране на властта във всичките й форми, както и за безотговорното и цинично демонстриране на резултатите от това, каза пред Фрог нюз бившият премиер на страната Ренета Инджова. Ето какво още сподели тя:


- Г-жо Инджова, управлението на страната отново е в криза. Властимащите пък се скъсват да ни уверяват, че всичко е наред, стабилно. Така ли е настина?

- Случващото се у нас през последните дни е предупреждение, че най-важната част от реформата се провали. И за нищо друго не бива да се говори оттук нататък, освен това доколко сме в състояние да възстановим справедливостта в правосъдието. Докато няма нито един осъден престъпник, не може за нито едно добро дело са се говори.

- Нали за това си имаме реформатори, говорим си с тях за реформи?

- Колкото повече слушам за реформаторите, толкова повече се омерзявам, защото нито един не нарече феномена със същинското му име. Той се нарича политическо ренегатство. Искам тук да подчертая, че ренегатството е най-голямото зло в политиката. Защото и този, който е ренегат и този, който приобщава ренегати, са еднакво престъпни. У нас нещата не се назовават така. Казват приятелство имало между политици, един друг братя се наричат. Било въпрос на личен избор. А всъщност става дума за ренегатство. Тази дума в българският език не се използва, защото нашата политика и политическа система изначално е основана върху ренегатството, а не върху принципа. За това може да се говори за неща, които нямат нищо общо с целите и поведението на властта. Така те принизяват онова, за което са избрани. Но ренегатството е зло. То би трябвало да провокира народа към нетърпимост. Присъстваме на един парадокс - българите се забавляват, едва ли не с това, което им сервират.

- За каква нетърпимост говорите, след като премиерът Бойко Борисов, Цветан Цветанов и всички от ГЕРБ се надпреварват  да ни уверяват колко е стабилна държавата ни?

- Ренегатството може да изглежда като стабилно, защото ролите непрекъснато се подменят. Но тези роли са сменени в една обща омерта . Докато омертата  не е развалена, стабилността е налице. У нас точно това се нарича стабилност. Безправието се нарича конституционализъм. Липсата на права на гражданите се нарича демокрация. Но това са симптомите на една несъществуваща политическа система. Ние нямаме работа с политици, нито с народ, още по-малко с опозиция. Ние имаме работа с една вакханалия, която се разиграва. И ако от нея някой нещо може да изкрънка, да откъсне, се счита, че демокрацията съществува. Ние сме в ситуация, в която със собствени сили не можем да изградим нито общество, нито политическа система. Италианският прокурор Никола Гратери  ни предлага да ни спаси, да ни извади за косите. И при това нашата реакция е още по-голямо затваряне в себе си. И друг път съм казвала, че национализмът при нас е начин - веднъж да не ни се нарушава рахатлъка и втори път - никой да не търси от нас отговорност. Когато замърсяваме средата, в която светът съществува, тя може да бъде прочиствана само с такива предложения, които допълнително унижават националното ни чувство. Рано или късно ще ни направят със съзнание, че сме население, което е в протекторат и което единствено с външни сили решава проблемите си. И това ще бъде последната степен на нашето унижение.

-До кога  можем да се унижаваме?

- Няма дъно. Питайте министър Петър Москов. Той е лекар и знае кога един организъм е под анестезия, кога не и как може да се имитира оздравяване на болен. Нашият случай е такъв. Все едно, че е лекар и казва, че болестта не е опасна, а пациентът и той не си признава, че страда. В крайна сметка всички са доволни. Докато това състояние може да се поддържа, до тогава ще е и нашето унижение.

- В края на миналата седмица изказването на председателят на ВКС  Лозан Панов окрили много хора. След това бившият премиер Георги Близнашки определи изказването му на човек, който е притиснат. Вие как приемате посланията на Панов?

- Съдебната система, в лицето на Лозан Панов, прояви изключително достойнство. Нашето общество трябваше да го оцени и да се присъедини към него. Понятно е, че у нас всеки акт на достойнство бива оскверняван. Аз за това казвам, че ренегатството и отсъствието на политическа система у нас, е доказателство, че всеки опит нещата да бъдат показани и назовани, ще бъде обругаван. Не обвинявам вече за това нашите политици. Народът, който търпи и не реагира на това, всъщност дава допълнителни жертви да гледа как малкото герои ,които се появяват, биват отстрелвани . „Опраскване “ ли беше, как го наричахме вече?! Този зов за спасение на съда отвътре, ще бъде чут отвън. И там ще бъде оценен.

- Съдиите излязоха на импровизиран протест, което е прецедент. Това означава, че и други магистрати мислят като Лозан Панов.

- Българският народ ще разбере, че трябва да използва всяка ситуация, в която има  възможност да се бори. Тепърва има да изгражда култура за борба. Тепърва ще разбере, че когато няма съдебна система и справедлив процес, той ще бъде не унижаван, а унищожаван.

- Като казахте за съдебна система, вие заведохте дела в Люксембург. Докъде стигнахте в битката да докажете правотата си?

- Изолацията на България е и в това, че каналите и механизмите за връзка с европейските институции са запушени. Може би са запушени с корупционна сплав. За това  не могат едновременно да текат корупционните  потоци и  всякакви справедливи искания. Мога само да кажа, че делото се е загубило.

- Как така се е загубило? Нали вие сте го изпратили до съда в Люксембург?

- Нямам право да го занеса лично. Има посредници за това. Само имам входящ номер. Няма документ, който да потвърждава, че материалите са пристигнали на адреса. Да речем, че проблемът е „куриерски“. Предвид на това, че преписката се е „загубила“ някъде  по пътя към Европа, вече съм упълномощила адвокатите ми да уведомят за това всички европейски институции, които има отношение към състоянието на съдебната ни система и към нарушенията, които се извършват в нея и извън нея, включително и ОЛАФ . Нека на света да стане ясно  какво представлява нашето правораздаване. След като укриваме по чекмеджетата делата, нека се знае как осъществяваме синхронизацията на националното и европейско  право. У нас на никой не прави впечатление  губенето на вещи, ценности и реликви. Потокът на дела, които отиват в Европа, става все по-пълноводен. На бюрократите не им остава нищо друго, освен да разчитат, че някои неща няма да стигнат до там, за където са тръгнали. Същото е положението и с инициативата за удостояването ми с пожизнена награда. Месеци наред няма отговор. Минаха 20 години откакто този акт е трябвало  да се извърши. Можете ли да си представите, сложили са 25 души, които ще решават дали имам заслуги, при положение, че законът не им вменява подобно нещо, а трябва просто да го изпълнят. Може би 25 души ще работят по тази задача още 25 години. Кой знае?! Вероятно са затруднени от моите гонения, преследвания и репресии през последните две десетилетия.

- Ако за Вас нещата боксуват, то какво тогава да си мислят обикновените хора?

- Трябва да си мислят това, за което говорихме в самото начало. Докато съдебната система  и администрацията  се намира в симбиоза с всички власти, това означава, че нито едно справедливо решение не бива нашето общество да очаква. Нито едно. Всяко справедливо решение е отрицание на принципа, по който тази система  работи.

- Имате ли усещане, че държавата принадлежи на мафията?

- Държава на олигархията бяхме преди 20 години, когато се залагаше този модел.  И аз формулирах задачата на българското общество да се бори с него. Ако е мафия, можем да я наречем, че е специален и уникален наш патент, защото става дума за симбиоза на всички, без изключение. В нея няма опозиция. Това е концесия. Колкото дълго изкара, толкова за всички ще е по-добре. Ще изкара безкрайно дълго, ако успее да увековечи механизма, по който възпроизвежда кадрите си. Тя с това се занимава. Всички очакват реформи. Но у нас единствената работа на властта е да възпроизвежда кадрите, които ще и възпроизведат тази всеобща омерта - без опозиция, без съпротива, без външни връзки.

- В момента БСП  имат претенцията , че са опозиция.

- БСП  е разпределена навсякъде. Вие не я жалете тази партия. Те са, както  се казва, по назначение. Не мислете, че присъстваме на спонтанно формиране на нови партии. Нищо подобно. Това е едно ноу  хау  на нашата номенклатура още от едно време. За това бяха тези неистови вопли да няма лустрация, кръвопускане и т.  н., защото този механизъм не трябва да бъде засегнат. Той е нашето „изобретение“.

- Има ли задкулисна сила, която движи целият този порочен механизъм? Някои го наричат модела на КОЙ, да речем.

- Всички са на сцената. Вече и този мотив на задкулисие е просто да карат народа да ходи да търси игла в купа сено. Няма нужда от това. По резултатите съдете. За никакви задкулисия не можем да говорим, а за откровено узурпиране на властта във всичките й форми, както и за  безотговорното и цинично демонстриране на резултатите от това.

- Надежда има ли?

- Вяра за пробив трябва да има. И за това,  че истината не е една куртизанка, с която всички трябва да си играят.

- Защо се върнахте в България? Със сигурност проблемите, които имате тук, щяхте да си ги спестите.

- Върнах се, защото исках да съм при  родителите ми, разбирайте обобщената ми представа за Родина. Сега вече е късно да се връщам. Искам да изтърпя съдбата на човек, който хем е бил единствен, хем по единствен начин са се разправили с него. Може пък и да съм за пример какво очаква всеки, дръзнал да покаже истината.

- Не звучи оптимистично.

- Оптимизмът нека да остане за тези, които разчитат, че никога няма да бъдат разобличени. Обикновено престъпниците са оптимисти.

 

Източник: https://frognews.bg/news_103675/Reneta-Indjova-Politicheskata-ni-sistema-e-kato-kurtizanka/

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 10 Декември 2015 09:19

Андрей Райчев поучава Путин

Навремето Путин много сбърка с Украйна, а после допусна още една груба грешка: заложи на Турция, прегърна Ердоган - и получи лош шамар. За България обаче това може и да е от полза, казва Андрей Райчев в интервю за ДВ.

Какво означава за България сегашната криза в руско-турските отношения? Как се тълкува тя в страната и какви ще са последиците от нея? На тези въпроси отговаря социологът Андрей Райчев. Ето обобщение на заключенията му:

Райчев: Ще започна с реакцията на правителството. Българското правителство е в небрано лозе. За да обясня защо, ще се спра първо на турската политика. Това, което Турция прави с Европа в момента, е шантаж. Чисто и просто: „Дай ми пари и ми направи политически отстъпки, защото в противен случай отварям шлюза и Европа е залята от още три милиона души”. Европа се поддаде на шантажа и вече плаща както политическата, така и финансовата цена.

"България би потънала в хаос"

Този шлюз обаче се намира точно на границата на България. За самата Европа нахлуването на три милиона мигранти е тежко преживяване, но в крайна сметка - бълха я ухапала. Хайде, да не е бълха - пиявица. Докато за България си е направо чудовищно. Не три милиона - петстотин хиляди да преминат през България, и страната ще потъне в хаос. Дължи се на много фактори, като бедността не е първият сред тях. България е слаба, още не добре организирана държава. И така нататък. По тази причина българското правителство е принудено да се умилква на Турция. Или по-точно - смята, че е принудено. Защото Турция нито ще ги спре тези три милиона, нито ще ги пусне само заради България. Тъй че това е просто страхова реакция и надценяване на собственото значение. Но нашият премиер така си представя онова, което може да направи за България.

Има и друг аспект. Същата тази криза отново върна България на терена с газопроводите. Нека първо да видим как се развиха нещата в Русия. С Украйна Путин допусна една изключително груба грешка. Той загуби една братска страна, а един приятелски народ се оказа враждебен, дори може би на границата на Русия възникна така да се каже „втора Полша”. Руснаците обаче посрещнаха с овации таза груба грешка - само заради присвояването на едно малко полуостровче. Същото се повтори после с политиката към Турция. Господин Путин заложи на Турция, отиде там, прегръща се с Ердоган, сглоби "Турски поток", но тази нова груба грешка не доведе до съзнанието на хората простия факт, че той много слабо играе шах. Човек трябва просто да погледне в учебниците по история - и веднага ще разбере, че руско-турските войни са най-честите войни в историята на Европа. Тоест, тази братска прегръдка не е възможна. Но Путин си представяше, че е възможна, защото беше много ядосан на други. Накрая получи от Ердоган унизителен и лош шамар, но - колкото и да е парадоксално - отново получи народното одобрение, защото държа остра реч и „каза някои истини”.

"Путин просто няма друг изход"

След този фалит в Турция, Путин просто няма друг изход, освен България да влезе в ролята на резервен газов коридор. Така че сега трябва да се оттеглят всички тия декларации, че България е лоша. Чудя се дали ще има пиар-кампания по руската телевизия, в която вече няма да се казва, че България е една лоша страна, а напротив, че ние сме братушки. Нещо под мотото: „Хороша страна Болгария, но Россия лучше всех”. Тоест, предполагам, че за този газов коридор отново има шанс, стига нашите съюзници да разрешат. Правят се някакви движения, доколкото си представям, но те тъй или инак са тайни.

Колкото до реакциите в българското общество на руско-турските напрежения: истината е, че около България има две големи страни, Турция и Русия, и че тези две страни се преживяват асиметрично. Традиционно Турция - по много причини, главно поради религиозните различия и османското минало - се схваща като по-непосредствената заплаха, а Русия като гаранция срещу нея. Такъв е просто инстинктът на българския народ.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8/a-18901076

Публикувана в Гледища

Някои хранителни продукти в Крим са на изчезване, съобщи министърът на аграрната политика и храните на републиката Николай Полюшкин. Между продуктите сред които се чувства недостиг са яйцата, захарта, растителното масло и млякото.

Публикувана в Свят

В разгара на сирийската криза американски военни самолети пристигат в България, за да участват в съвместно военно учение. Според съобщение от Министерството на отбраната в учението "Хвърлена ръкавица 2013" ще участват още служители на МВР, ДАНС и Националната разузнавателна служба .От българското министерство посочват обаче, че "учението е рутинно, в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и чужбина през 2013 г., и няма връзка с никакви реални международни събития".

Публикувана в У нас

С Решение № 817 от 11 юли 2013г., Комисията за защита на конкуренцията спря процедурата по договаряне БЕЗ обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Обследване и техническа експертиза относно използваната технология при проектиране и изграждане на сероочистващи инсталации на енергийни блокове 5 и 6, съгласно технически изисквания” в ТЕЦ „Марица Изток 2“. Междувременно, със свое определение № 700 / 12.06.2013г., по преписка № КЗК – 622/2013г., Комисията за защита на конкуренцията наложи временна мярка „спиране” на същата тази процедура.

Публикувана в Подземия

Освен че Мюсюлманските братя призоваха поддръжниците си към бунт, който да върне на власт сваления президент Мохамед Морси, те поискаха и помощта на ислямистите в други страни.

Публикувана в Свят