Хортензията съживява градината

Достолепният храст оцветява и най-неугледниете кътчета
Понеделник, 08 Юли 2013 15:16 Публикувана в Градина Прочетена 1186 пъти

Хортензията е прекрасен цветен храст, който придава достолепие и на най-неугледния двор. Пренесена е в Европа от Япония през 18 век и веднага става изключително популярна. Хортензията цъфти през пролетта и лятото в бяло, розово, синьо и  виолетово. Съцветията образуват големи топки, които са изключително красиви и атрактивни. 

Храстите имат конусовидна форма с височина 1,20 - 1,80 см и ширина - 1,80 - 2,40 см. Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, променят окраската си  през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни. В Европа съществуват над 100 вида хортензии – изправени, лиановидни, листопадни, дребни джуджета и дървовидни храсти.

Растенията се засаждат на полусенчести места. Обезателно трябва да бъдат  защитени от обедното слънце и ветровете. Хортензиите са влаголюбиви и не трябва да се садят под дървета, които изсмукват водата от корените. Храстите се засаждат напролет или на есен. Посадъчната яма трябва да е поне 30х30х30 см.  Една трета от дупката се запълва със смес от компост и торф. 

В края на май е добре да се подхранват с минерални торове, които ще предизвикат  обилен цъфтеж . Кореновата система на хортензиите се разпространява на ширина  и затова не е добре около основата на растението да има други цветя.  За засилване на младите леторасти се препоръчва слаб разтвор на калиев перманганат. Хортензиите трябва да се поливат ежедневно и обилно.

Подрязването е от особено значение. Без него храстите придобиват запуснат вид а качеството на цъфтежа се влошава. Растенията се режат основно рано напролет, за да могат младите издънки  да цъфтят обилно. По-старите храсти  се обновяват чрез отстраняване на многогодишните вдървени части.

Яна Михайлова

Яна Михайлова завършва Карловия университет в Прага със специалност „Клинична психология“. Работи няколко години в психиатрията на Александровска болница и една година като асистент по психология в софийския университет „Св. Климент Охридски”. Седем години е редактор в списание „Клуб М” , след което заминава за 12 години в САЩ, където работи като завеждащ отдел „Източна Европа” във фирмата „Харт Шафнер и Маркс”. Владее свободно четири езика – английски, руски, чешки и сърбо-хърватски.

Влезте, за да коментирате