Жерав, седнал в зелена туфа

Четвъртък, 18 Юли 2013 17:42 Публикувана в Градина Прочетена 1044 пъти

Уникалните цветове на стрелицията напомнят глава на екзотична птица. В Европа я наричат „жар-птица”, „райска-птица" и "цвете-жерав".  Основата на цвета прилича на издължена червеникавозелена купа, от средата на която избухват остри яркооранжеви, сини и тъмновиолетови листа. Освен невероятните си цветя, стрелцията е и много атрактивно листно растение. Неговите гъсти, големи, лопатовидни и твърди листа впечатляват с масивния си обем и разкрасяват дори и най-неугледните места.

Както повечето екстравагантни цветя, райската птица  произхожда от влажните тропически гори на Южна Африка. Тя е пренесена е в Европа през XVIII век и става уникален екземпляр в Кралската ботаническа градина на Джордж III. Кръстена е в чест на кралица Шарлот от Мекленбург-Стрелиц.

Стрелцията се отглежда лесно в домашни условия. За да украсите жилището си с това великолепно цвете, трябва да му намерите пространство. Възрастните растения в саксия достигат до  25 сантиметра в диаметър и надхвърлят метър височина. Жеръвът  е светлолюбив, но е добре да се засенчва от горещото лятно слънце. За него идеалната температура е 16-23ºС, като  през зимата градусите не трябва да падат  под 8ºС.  Жар птицата обича богата на хранителни вещества киселинна почва.

Осигурете й обилно количество вода през лятото, но не я преполивайте. След прецъфтяване стрелицията се нуждае от няколко месеца покой. През това време поливането трябва да е оскъдно. Достатъчно е веднъж дневно да пулверизирате листата.

Растението се пресажда след прецъфтяването. Младите екземпляри се пресаждат ежегодно напролет, а възрастните - веднъж на две или три години. Съдовете трябва да имат добър дренаж. В домашни условия стрелицията се размножава вегетативно от младите издънки. Преглеждайте редовно „птицата” си за акари и щитоносни въшки, които са най-честите неприятели на растението.

Яна Михайлова

Яна Михайлова завършва Карловия университет в Прага със специалност „Клинична психология“. Работи няколко години в психиатрията на Александровска болница и една година като асистент по психология в софийския университет „Св. Климент Охридски”. Седем години е редактор в списание „Клуб М” , след което заминава за 12 години в САЩ, където работи като завеждащ отдел „Източна Европа” във фирмата „Харт Шафнер и Маркс”. Владее свободно четири езика – английски, руски, чешки и сърбо-хърватски.

Влезте, за да коментирате