Повечето от нас си мислят, че най-добрият начин да запазим дадени храни свежи по-дълго, е да ги сложим в хладилника веднага щом се приберем от пазар. Това обаче не важи за някои от най-разпространените продукти в нашата кухня. Някои от тях се развалят по-бързо, губят вкуса и свежестта си, ако бъдат охладени, пише британският в. „Индипендънт“.

Домати

Поставянето на доматите в хладилника ще спре тяхното зреене и ще убие вкуса им. Според сайта за здравословен начин на живот mercola.com прибирането на доматите в хладилника променя тяхната химическа структура и намалява количеството на летливи съединения в плода, което именно води до промяната на вкуса. Текстурата и цветът на домата също могат да се повлияят от държането им на хладно, като при тях дори могат да се появят „рани от студ“, ако се държат при под 5 градуса по Целзий. При тях повърхността на плода става размекната и може да се покрие с малки дупчици.

Картофи

Картофите трябва да бъдат съхранявани на хладно и сухо място – в хартиен плик или такъв с дупки, за да няма влага, но в никакъв случай в хладилник. Съхранението им там може да превърне скорбялата в тях в захар, което от своя страна ще се отрази на твърдостта и на цвета им. Също така това влияе и на вкуса – заради увеличената захар те могат да станат по-сладки при готвене.

Лук

Ако лукът не е обелен, той се нуждае от хладно, проветриво и сухо място, а не от студен хладилник. По данни на американската Национална лучена асоциация лукът трябва да се съхранява в хладилник, само ако е купен обелен, нарязан или „се опитваме да удължим срока на годност на сладките или меки сортове лук с високо съдържание на вода“. Дори тогава обаче трябва да настроим хладилника на ниска влажност, за да остане лукът сух. Нарязаният лук може да се съхранява в затворен съд до седем дни.

Хляб

Хладилникът е много неподходящо място за хляба. Поставянето му на студено може наистина да го запази пресен за по-дълго, но самото прибиране в хладилника прави точно обратното. Хладните температури, в сравнение със стайните, засилват кристализирането на нишестето, което увеличава и процеса, който прави хляба твърд и остарял.

Банани

Поставянето на зрели банани в хладилника може да помогне за задържането им в това състояние за няколко дни. Ако обаче плодът бъде сложен в хладилник докато все още е зелен и твърд, то тогава те изобщо няма да узреят, дори и след като бъдат извадени от него. Тогава и обвивката им ще стане тъмна. Бананите са тропически плодове и нямат естествена защита срещу студа в стените на своите клетки. Вместо това студът причинява разкъсването на тези стени, което води до „изтичане“ извън клетките на храносмилателните ензими. Това именно причинява и потъмняването на кожата на плодовете.

Чесън

Поставянето на чесън в хладилник или в найлонов плик може да доведе до мухлясването му. Най-добрият начин за съхранение на чесън е като се държи на стайна температура на тъмно и сухо място, където има свободна циркулация на въздух.


Източник: http://www.bgnes.com/spa-i-bio/kuhnia/4411126/

Публикувана в Кухня

Чели сме, че ако месото в по-големи количества не е полезно и дори ни състарява. В същото време е неоспорим факт, че то е много важно в ежедневното ни меню. Необходимо е, защото съдържа витамин B12, който е отговорен за имунитета, освен това пази от анемията, подпомага работата на мускулите. Как да го приготвяме здравословно, обяснява специалистът по хранене Владимир Мутаров, автор на книгите „Стани столетник“ и „Програми за балансирано хранене при диабет“.

Владимир, в какви количества да консумираме месото, за да сме сигурни, че е здравословно?
Нашите предци са консумирали месо веднъж в седмицата и тази доза е точно премерена. Разбира се по-добрият вариант е месото да се изяде без да е термично обработено. Под сурово имам предвид сушено като луканка, като пастърма, вместо да е добре изпечена пържола. Ако погледнем какво се случва в природата, ще видим, че шимпанзетата, които са най-близо до нас хората като вид, ядат месо 1-2 пъти в месеца. Ако човек спазва този режим, няма да сгреши. Наскоро прочетох книгата „Сини зони. 9 урока по дълголетие“ на Дан Бютнер. В нея се казва, че на о. Сардиния дълголетниците по над 100 г. консумират месо веднъж в седмицата. Преди време и по нашите земи имаше столетници, но вече не е така.
Що се отнася до витамин В12, той може да се набавя още от суровите жълтъци, включени в шейкове и смутита например.

Някои препичат пържолата и смятат, че така е по-полезна?
Тогава тя няма как да е полезна, защото в нея всичко прегаря и умира. Някои хора го правят от притеснение, че в месото има разни микроорганизми, които са вредни за здравето, но в наше време се правят проверки и в магазините се продават проверени меса. А ако човек взема домашно производоство, е още по-добре. Месото може да е термично обработено и полезно, ако остане леко алангле. Пържолата на тиган я готвя без мазнина като я обръщам по 30 сек от двете страни. А какво месо да изберем за пържола? Ако не е домашно, пилешкото е с антибиотици, с хормони, така че свинското е за предпочитане. Може да се направи и телешко. То става по-сухо, но все пак зависи от телешкото.

Защо не е добре да печем рибата?
Тя не е полезна след термична обработка, особено ако е добре изпечена, изпържена или препържена, защото мазнините в нея са термолабилни. И то повече от тези в месото. Бързо прегаряйки, те стават токсични и канцерогенни. Рибата е най-добре да се изяде маринована.
За да се приготви, се нарязва на парчета. Залива се с изцеден сок от лимон, така че да я покрие и се слагат подправки по избор – кимион, черен пипер, бял пипер, лют, чесън, лук, зелени подправки. Може да се добави и 1 ч.л. кафява захар, за да стане маринатата по-интересна. Ако освен лимон се добави оризов оцет, рибата ще придобие привкус на суши. Или да се добави ябълков оцет за по-богат аромат. Рибата може да остане в маринатата и в хладилник за 2-3 ч или за нощ. Ако остане цяла нощ ще е по-кисела. След това е добре да се изяде в рамките на 48 ч.

Как се правят кюфтета алангле?
Омесват се добре 300-400 г кайма, 1-2 к.л. смлян кимион, 1-2 ч.л. чубрица, 1-2 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. черен пипер, калиева сол и други подправки по избор. Каймата престоява поне 2 ч, за да се овкуси. Кюфтета се пекат на скара или на керамичен тиган, но да останат леко сурови в средата. Може да се приготвят и на пара.

Как да си правим сушено контрафиле?
Едно контрафиле се нарязва на тънко, начуква се леко, подправя се или се овалва в подправки (червен пипер, чубрица, черен пипер, кимион, калиева сол). Слага се във фурната на максимум 50°С, на вентилатор, като вратичката се отворя. И месата са изсушени след 1 час. Друга рецепта е контрафилето да се поръси обилно със сол, да престои 48 ч, след което да се измие от солта и да се накисне в литър и половина домашно вино за още 24 часа. След като се извади от виното се овалва в подправки. Прави му се дупка, през която се прекарва връв и се закача да се суши на хладно, сухо, проветриво помещение за около 2 седмици. За да се хапва обезсолено то може да се нареже на тънко и да се накисне във вода.

Заешкото полезно ли е?
По-леко е от свинското месо. Разликата между месата не е голяма. Важно е как е хранено животното, да няма в него антибиотици, хормони, химия.

Как да правим супата от пиле или от друго месо, за да е здравословна?
Супата е ястие с повече вода, а тя разрежда ензимната система. Затова нека е по-гъста, да е крем, а не рядка. Не е добра идея в супата да има ориз, защото комбинацията му с месо не е здравословна. По-подходящо е първо да се хапне ориз, киноа, а след това супа от месо. Така то ще се усвои по-добре и няма да даде висока киселинност. Друга добра компания на супата би правила една хубава салата.

Какви меса да готвим на пара?
И свинската пържола и всяко месо може да се направи на пара като се поръси или оваля в подправки - кимион, черен пипер, куркума, лют пипер, сушени зеленчуци. И се постави на решетката в тенджерата.

Истина ли е, че мъжете се нуждаят от повече месо?
Както мъжете, така и жените имат нужда от своята порция животински продукт, за да попълват своите дефицити. Оттук нататък е въпрос на лична преценка колко често ще го ползват.

Нужно ли е хората, които обичат похапването на месо, да правят пречистване?
Скоро започват Великденските пости. Дори в религиозен план българите са обръзани с изчистване на организма, защото без него здравето би се влошило. Винаги след периоди на повече консумация на месо е добре да се направи почивка.

 

Източник: http://www.mila.bg/article/5277218

Публикувана в Кухня

Осигуряват за организма важни хранителни вещества.

Един средно голям банан – около 126 г, се счита за една порция от плода. В нея се съдържат 110 калории, 20 г въглехидрати и 1 г протеин. В бананите няма мазнини, холестерол и натрий.

Тези плодове осигуряват и важни за организма витамини и минерали. Сред тях са витамин B6 – 5 мг; манган – 3 мг; витамин C – 9 мг; калий – 450 мг; диетични фибри – 3 г; магнезий – 34 мг; фолиева киселина – 25,0 мкг; рибофлавин – 1 мг; ниацин – 8 мг; витамин А – 81 IU; желязо – 3 мг. Благодарение на всички тези хранителни вещества, консумацията на банани е полезна за здравето в различни аспекти.

Понижава нивата на кръвното налягане

Ниският прием на натрий е от основно значение за понижаване нивата на кръвното налягане. Също толкова важен е и повишеният прием на калий. Препоръчителният дневен прием на калий за възрастните е 4700 мг. Той се свързва и с 20% по-малък риск от достигане до летален изход.

Полезен срещу астма

Според данни на проучване, проведено от изследователи от Кралският колеж в Лондон, децата, които консумират по един банан дневно, имат с 34% понижен риск от развитие на астма.

Бананите са от полза и срещу рак

Като източник на витамин C, бананите могат да са от полза срещу формирането на свободни радикали, за които се знае, че увреждат здравите клетки в организма. Те представляват потенциален риск за развитието на ракови заболявания. Повишеният прием на фибри от плодовете и зеленчуците се свързва с понижен риск от развитие на рак на дебелото черво.

рубриката „Хранене“ на Puls.bg

Прочети още на: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663

рубриката „Хранене“ на Puls.bg

Прочети още на: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663

рубриката „Хранене“ на Puls.bg

Прочети още на: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663

рубриката „Хранене“ на Puls.bg

Прочети още на: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663

рубриката „Хранене“ на Puls.bg

Прочети още на: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663

рубриката „Хранене“ на Puls.bg

Прочети още на: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663

рубриката „Хранене“ на Puls.bg

Прочети още на: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663

рубриката „Хранене“ на Puls.bg

Прочети още на: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663


Източник: http://www.dnes.bg/health/2016/02/02/bananite-polezni-za-kryvnoto-naliagane.291663

Публикувана в Здраве

Кои храни с кои вина си отиват - навлизаме в област с много подводни камъни. За повечето рецепти в сайта menumag.bg се предлагат подходящи вина, но тук бихме искали да обобщим принципите. Ако можеше в рамките на една-две страници да се каже точно и ясно това с това, онова с онова... на света нямаше да има нужда от сомелиери, от курсове или енциклопедии.

Доста трудно е да сведем целия вековен опит на най-всепризнатите гурмани - французите, в няколко прости правила, които да следваме стриктно. Или да спрем да изпробваме нови съчетания само защото е написано, че трюфел, шоколад и лук не си подхождат. Все пак ще вървим по отъпканата пътека с уговорката, че непрекъснато трябва да се правят отбивки.
 Първото правило в книгата "Съчетаване на храни с напитки: най-добрите комбинации от А до Я" на Фиона Бекет гласи, че "червено вино се пие с червено месо, а бяло вино - с риба". Това е точно така, но не изключва и по-екзотични комбинации като розово шампанско с Бьоф Строганоф или риба тон с пино ноар.

Г-жа Бекет дава още два важни съвета: "пийте сухите преди сладките вина и по-леките преди вината с плътно тяло точно както избягвате да ядете десерта преди основното ястие и пържолата преди супата".

В ежедневието човек рядко има възможност да избира храната според виното. Обикновено е обратното - първо се взима решението какво ще съдържат чиниите ни. Затова ви предлагаме няколко универсални вина, разпределени по стилове, приятелски настроени към по-голям брой храни. Може би не всяка комбинация с тях е съвършена, но поне разчитайте, че е приемлива.

Свежи и плодови бели вина
Сансер, пино гриджо, соаве, бяла риоха са добро съчетание към риба и салати, италиански антипасти с чесън, пикантна храна с чили и лятната храна като цяло.

Гладки сухи бели вина
Шардоне без дъб, пино блан, семийон вървят особено добре със сьомга, пиле, пуйка, свинско или телешко в леки бели сосове, банички, кюфтенца от риба, яйца, омлети и кишове.

Ароматни и билкови сухи бели
Ризлинг от Австралия, Германия и Елзас, вионие, гевюрцтраминер или сух мускат ни отпращат на изток; можете да ги пиете с люта индийска храна, пикантни турски ястия, специфичните, но много вкусни тайландска и виетнамска кухни.

Сухи розета
Розовите вина също условно можем да разделим на по-леки (по-светло обагрени, с по-фини аромати - от пино ноар, от мерло) и по-интензивни (като цвят и като аромат - от каберне совиньон, от сира). Това е един от най-благодатните видове вина, що се отнася до комбиниране.

По-леките розета са идеален партньор на студени меса и салати, докато по-наситените, силни розета се съчетават прекрасно с всякакво месо на скара, с всички морски продукти (на скара или мариновани), с пица, с паста, със солени печива (банички, кифлички, соленки), с киш, със сладки и солени еклери и палачинки.

Сухо, естествено пенливо вино
Шампанско, кава, креман или просеко - това са доста универсални вина, които може да се пият самостоятелно като аперитив, но и подхождащ чудесно с морски риби, с пържени, хрупкави храни (тук вече можем да причислим и речните риби), със суши и с по-деликатните ястия от китайската кухня.

Леки плодови червени вина
Леките плодови червени вина са най-непретенциозната група. Започват от божоле нуво, та до нескъпите чилийски, австралийски и южноамерикански. Но това са и по-обикновени вина от пино ноар, гъмза, повечето млади български мерла, френските vin de pays или италианската валполичела.
 Те са пивки, свежи, плодови, могат да доставят удоволствие и поднесени охладени през лятото, но най-важното е, че са чудесни за всякаква пица и паста с доматен сос, за тапас със студено месо, за меки сирена, пастет и печено пиле, дори за сьомга и риба тон на скара.

Гладки червени вина със средно тяло
Това е най-обширната група, която обхваща повечето червени вина на рафта. Почти всички мерла и кабернета, отлежавали от 6 до 12 месеца, са тук, базисните апелации на Бордо също, както и Кианти и Риоха. Към тях спадат и по-скъпите бургундски, и много други купажни вина от цял свят от средния до висок ценови клас. Съчетанията са предимно с печено на скара или грил тъмно месо, дивеч, зеленчуци на скара, лазаня с месо или друга печена паста със сиренa и гъби.

Богати, мощни вина с плътно тяло
Тази е най-интересната и висока по отношение на цената в магазина група. Тези вина са емблемите на модерния винен свят: австралийски шираз, калифорнийско каберне, аржентински малбек, южноафрикански пинотаж, зинфандел и гренаш, най-вълнуващите според мен италиански вина - бароло и барбареско, Приорат от Испания, традиционните червени от Франция като Chateauneuf-du-Pape и големите от Бордо, супертосканските... Изобщо те са черешката на тортата и съчетанието трябва да е достойно за тази изключителна концентрация и мощ.

Такива вина могат да се пият и самостоятелно, вкусвайки богатство от неизброими аромати, но обикновено след чаша или две сетивата са наситени. Достойна компания за великите червени са традиционните стекове, печени ребра, пикантни ястия с месо и екзотични подправки, дори гладък, тъмен шоколад или десерт с преобладаващо съдържание на какао.

Този списък далеч не изчерпва всички възможности, по-скоро може да послужи като основа – основа на знания, които ще ви помогнат уверено да избирате бутилка-две вино сред необятното разнообразие на пазара.

 

Източник: http://www.edna.bg/zdravoslovno/hrani/sychetavane-na-hrana-s-vino-4628203

Публикувана в Любопитно
Вторник, 19 Януари 2016 13:23

Как се готви с лимонена трева

Колкото е огромно значението им като основна храна, толкова малко житните се използват като подправки. С едно изключение. В Югоизточна Азия е лимоновата трева незаменима. Cymbopogon citratus е само един от петдесетината вида в рода, характерен за южните части на азиатския континент, и е единственият, който се използва основно за храна.

От другите култивирани видове се дестилират различни етерични масла като цитронела и палмароза. Независимо от приложението си всички тези треви изглеждат подобно – високи туфи със здрави жилави листа, събрани в основата си в слабо удебелено грудковидно образувание, от което излизат многобройните корени.

В кулинарията лимонената трева се цени заради аромата си, който е подобен на този на... лимона. И това не е чудно – голяма част от ароматните вещества в лимоновата кора и в листа на лимоновата трева са еднакви, макар и в различно съотношение.

Ароматът на лимонената трева е термично устойчив и затова готвенето с нея може да става и при високи температури. Това, което се използва за храна, е прясно набраната задебелена основа, като се отстранява най-долната част, както и едно-две от външните листа.

Тъй като лимонената трева е доста жилава, тя се нарязва на много фини кръгчета, които директно се добавят в ястието или предварително се запържват с шалот, чесън и галангал.

Другите варианти на подготовката на подправката включват начукването ѝ, така че да освободи ароматите си. Така тя може да се готви, но не става за ядене и се изважда преди сервиране. Ако обаче се нареже наситно, този проблем отпада. Отделените части може да се използват пресни или изсушени за чай, или пък да се сложат в бульон.

Мястото на лимонената трева в тайландската, малайзийската ииндонезийската кухни е навсякъде – особено в свръхуханните пасти (нам прик, бумбу), които се приготвят от счукани свежи подправки, докато по-въздържаните към силните аромати виетнамци, камбоджанци и филипинци имат определени гозби, в които я използват.

Вносът на лимонената трева в България от години е редовен, но микроскопичен, затова намирането ѝ все пак си е късмет. Хубавото е, че тя се отглежда сравнително лесно, макар и да не издържа нашата зима.

Купените от магазина стръкове много лесно пускат корени във вода и ако се насадят през пролетта след последните заледявания в градината, до първите есенни мразове ще са дали доста добра реколта.

Преди да я оберете напълно, приберете вътре две-три растения в големи саксии за през зимата, така че да имате готов разсад напролет.

Лимонената трева може да се съхранява един-два месеца в хладилника, а и понася много добре замразяването.

 

Източник: http://www.edna.bg/zdravoslovno/hrani/kak-se-gotvi-s-limonena-treva-4641234

Публикувана в Кухня
Вторник, 19 Януари 2016 13:18

Ирисова орхидея за любители

Цветето е наричано още ирисова орхидея, тъй като цветчетата напомнят леко на тези на ирисите. Самото растение се отличава с дълги листа, доста високо стъбло и съцветия, събрани на грозд. Цъфти през всички сезони освен през лятото. Ще ви зарадва с бели, розови, жълти, лилави и петнисти цветове.

Цимбидиумът е известен и като една от най-дълго цъфтящите орхидеи - понякога цъфтежът трае 2 месеца без прекъсване.

Поливане

Поливайте цимбидиума с мека вода, като винаги изчаквате почвата първо да засъхне леко. Важно е да не се задържа вода около луковиците на растението. Лятото, когато е по-топло, поливайте до 2 пъти седмично, а през останалото време средно на 10 дни.

Светлина

Светлината е ключов фактор за обилен цъфтеж на цимбидиума. Цветето не обича ярко слънце, но се нуждае от умерено количество светлина, иначе не цъфти. Освен това предпочита умерени температури - не под 10 градуса и не по-високи от 25 градуса. Не издържа на летните горещини.

Почва

Подходящата почва за цимбидиум е специална почвена смес за орхидеи. Хубаво е цветето да се наторява веднъж на 2 седмици по време на периода на цъфтеж със специална тор за орхидеи. Пресаждането става средно на 2-3 години винаги напролет и само при нужда (когато саксията е станала тясна за корените на орхидеята).

Оглеждайте се за вредители по растенията - най-често акари. Поява на гъбички по корените на цветето също не е изключена. Не дръжте орхидеята на течение, иначе ще се разболее.


Източник: http://www.bgfermer.bg/Article/5241008

Публикувана в Градина
Четвъртък, 17 Декември 2015 16:17

Овошките се засаждат и през декември

Овощни дръвчета може да засаждате и през декември, стига денят, в който правите това, да е достатъчно топъл. Корените в почвата нарастват, макар дръвчето да е в покой. Това прави декемврийското засаждане предпочитано пред пролетното през април.
Не е изключено поради влошаване на времето да не засадите всичките дръвчета, които сте купили. Когато се налага да почакате до прогнозираното хубаво време след някой и друг ден, може да ги съхраните, като изкопаете неголям трап и покриете корените им с влажна пръст. Но ако се налага да отложите работата за пролетта, тогава трябва да предприемете по-сериозно съхранение.
Трапът трябва да бъде по-широк и по-дълбок. Прави се на отцедливо място и край него се изкопава канавка, която да отвежда водите от валежите встрани. Дръвчетата се заравят изправени, не много нагъсто, с рохка пръст, така че между корените да не останат празнини. Затова по време на заравянето стръсквайте дръвчетата, притъпквайте пръстта и поливайте по малко. Височината на заравянето трябва да е около 40-50 см над кореновата шийка. Оформената купчина не се полива.

За да предпазите корените от мишки, може да облицовате дъното и стените на изкопания трап със ситна мрежа. Мишки и зайци може да се придвижат и по дебелия сняг. Затова няма да е излишно да заградите хранилището с мрежа. Решите ли срещу мишките да използвате отровни примамки, поставете ги в тръби или други подобни приспособления, за да нямат птиците достъп до тях.

За директно вкореняване или за присаждане лозовите резници може да се вземат и в края на зимата, преди пъпките да започнат да набъбват. Дотогава обаче има вероятност пъпки, че и пръчки, да измръзнат, особено в районите с по-студени зими. Така че въпрос на предвидливост е сега да си приготвите резници, да ги съхраните през зимата, а напролет, ако няма повреди, евентуално да нарежете отново и да прецените кои ще са по-добри.
Началото на декември е все още благоприятно време и да поставите резници от касис за вкореняване. По-късно взетите резници по-трудно се вкореняват. Не пропускайте в хубавите декемврийски дни да си вземете калеми от харесали ви сортове, за да присаждате в края на зимата и през пролетта, когато ще се раздвижат соковете в дръвчетата.

Ако не сте успели да извършите пръскането на дръвчетата в края на листопада, направете го сега. Денят обаче трябва да е тих, температурата на въздуха да е над 4-6 градуса и да няма опасност поне до два часа след пръскането разтворът да замръзне по клоните на дръвчетата. За това време трябва да е изсъхнал.


Източник: http://retro.bg/polezno/povoshkite-se-zasazhdat-i-prez-dekemvrip_2854.html

Публикувана в Градина
Вторник, 02 Юли 2013 11:54

Как да живеем по-умно

За да можем в бъдеще да се реализираме като успешни личности, е хубаво в определена възраст вече да сме се докопали до определена база данни и умения, които да ни помогнат да се ориентираме в обстановката или както предците мъдро са заключили - бий дупенце, да не биеш дупище. Вижте какви съвети към 20-годишните отправя американският писател и бизнес специалист Жулиен Смит.

Публикувана в Кабаре