Лицето на бунта Антон Димитров: Протестът трябва да продължи срещу банковия картел

Вторник, 19 Март 2013 17:47 Публикувана в Очи в очи Прочетена 27867 пъти

Интервю на Момчил Кръстев

СН: Как се озовахте сред протестиращите ? Какво Ви заведе на улицата, за да станете едно от лицата на протеста в София ?

Не знам дали съм лице на протеста, това Вие го казвате. На протеста ме заведе един призив на приятели от „Фейсбук“. Още от първите часове се озовах сред протестиращите на „Орлов мост“. Първоначално бяхме няколко десетки, после станахме стотици и с всеки изминат ден ставахме вcе повече и повече. Имахме съвсем точни и ясни искания към правителството и парламента, като мога да кажа, че проблемът със сметките за тока само катализираха избухването на протеста.

В основата на всичко е повсеместният фалит на малки и средни фирми, на квартални магазинчета и бакалии, съкращаването на работни места в редица сектори. Естествено, в основата на всичко бяха здраво запушените уши на властта за болката и виковете на хората. Всички знаем, че тези здраво запушени уши доведоха до ескалация на протеста във вече шест самозапалвания. Преди това пък бяхме свидетели на самоубийства на цели семейства ...

СН: Как смятате, до къде стигна протестът? Хората говорят за разделение сред протестиращите. Някои пък се опитват да внушават, че целите на протеста са постигнати?

Това е основният проблем, защото има една формация от така наречените „трима тенори“ (аз поне – така ги наричам), които се появяваха само на неделните протести. Те имаха сериозни протекции и логистична помощ от КНСБ и от БСП – в редиците им виждахме дори и някои активисти на ГЕРБ !? Докато ние шествувахме по улиците, те шествуваха по студията на частните телевизии и така да се каже, обсебиха „лицето“ или „портрета“ на протестиращите. Всичко за играта, която играят стана ясно, когато те обявиха, че всички които участват в протеста и изявяват желание за борба със системата с парламентарни и законови средства са кариеристи, предатели и маскари. Тази тяхна игра създаде у протестиращите едно допълнително чувство на безпомощност пред партокрацията и се оказа, че борбата с монополите като цяло и с олигархията, беше заменена с измислени тези от рода на „Велико народно събрание“, „Политически борд“, „Незабавна смяна на Конституцията“ ... Услужливи медии даваха приоритет на тези изхвърляния, вместо да цитират разумните искания за контрол над монополите, свалянето на банковите лихви, спирането на делата на монополистите срещу гражданите по член 417 от Гражданско процесуалния кодекс, с които човек може да бъде осъден и лишен от дома си дори и без да знае, че срещу него се води дело.

СН: Смятате ли, че хората, които сочите като инфилтрирани в протеста успяват да го притъпяват, приспиват?

Тази игра с народното недоволство за жалост постигна някакъв резултат. На протестите са хора с различни политически виждания и с различни мнения за решаване на икономическата и политическата криза. Ясно е, че не може да има само едно мнение. Провокаторите играят точно върху това. Но ние сме обединени от едно – твърдото отстояване на интересите на българските граждани и налагането на стандартите на развитите страни за участие на гражданското общество в управлението и в контрола над него.

СН: Смятате ли, че протестите трябва да продължат?

Да, трябва. Не трябва да се губи енергията на протеста. Само тя е гаранция, за честни избори и за икономическа промяна. Протестите бяха „подпалени“ от сметките за ток, но сега е ред на истинските рушители на икономиката, на банките – вампири. Вече чуваме формулирани искания на протестиращите за сваляне на лихвите, за национализация на финансираните от държавата банки, за оставка на управителя на БНБ – Иван Искров. Това са спарведливи искания и трябва да бъдат подкрепени.

СН: Някои от протестиращите обявиха, че по време на предстоящите избори те ще се занимават само с „граждански контрол“. Смятате ли, че протестиращите трябва да ги последват и да се дистанцират от някаква форма на участие в изборите?

Категорично не! Няма начин да промениш системата ако само се опитваш да я контролираш. Системата не се променя, когато я съзерцаваш. Ако автомобилът ти е повреден, не го обикаляш и не му викаш „оправи се сам“, а вдигаш капака и бъркаш вътре, дори и с риск да се понацапаш с масло и сажди. Активното участие в процеса на смяна на системата е верният път и ние се готвим да победим системата на нейния терен със предвидените в закона средства. А това изисква участие в изборния процес за 42 народно събрание.

СН: Очевидно няма време да регистрирате политическа партия. Да не би да се солидаризирате с обясненията на проф. Михаил Константинов, че гражданските движения могат да издигат независими кандидати?

Категорично не. Изявленията на проф. Константинов са поредният опит да бъде насочена обществената енергия в „глух коловоз“. Уважавам го като учен, но в случая той ПОДВЕЖДА хората. Той най-добре знае, какви са пречките пред един такъв комитет, особено в условията на предсрочни избори. Пък и какво биха могли да направят пет-шест независими кандидата без обща платформа, дори и да бъдат избрани!? Много по-важно е гражданските формации, които водят протестите да оформят своя собствена платформа за промяна на политическото и икономическото статукво и да използуват като инструмент регистрирана вече политическа партия, която да НЕ е участвувала в грабежа през последните 23 години.

СН: Нова партия, която да не е участвала в управлението през последните 23 години – това ли е най-важният критерий?

Това, както разбира се, както и да е готова да припознае платформата на протестиращите.

СН: Тук всеки журналист е длъжен да поиска пример за такава партия.

На първо място това трябва да е партия, която да защитава оцеляването и развитието на малкия бизнес. Ако в България имаше някаква основа на икономиката – това бяха дребният и средният бизнес. Сега този гръбнак на икономиката е прекършен. Особено през последните три-четири години се пристъпи директно към ликвидацията на всякаква инициатива – стопанска, гражданска – всякаква. Авторитарен режим, безумни лихви по кредитите, безбройни разрешителни, лицензионни и регистрационни режими – ето така бизнесът беше удушен. Стана по-изгодно да продадеш предприятието си и да вкараш парите на депозит в банката, отколкото да работиш. Но всеки грамотен човек знае как се отразява това на икономиката.

СН: Виждам, че чертаете профила на партията, с която протестиращите биха работили. Какви други черти трябва да има тя?

Тази партия не трябва да налага своите собствени тясно партийни интереси и критерии при подбора на кандидатите за народни представители, а изцяло да предостави тази задача и отговорност на протестиращите. Поне в някои избирателни райони. Партията трябва да е дала ясни доказателства, че не се подмазва на олигархията и на банковия картел. Да разполага с достатъчно експертни ресурси и да е с достатъчно развита вътрешно-партийна демокрация за да може да работи с гражданските организации, без да им се налага.

СН: Да попитам направо, ПП „Свободен народ“ отговаря ли на тези Ваши критерии?

На първо четене – напълно отговаря. Партията се свързва от хората със Съюза за стопанска инициатива, който е олицетворение на борбата за оцеляване на малкия бизнес. Ако от ПП „Свободен народ“ потвърдят декларациите си, че са готови да предоставят на протестиращите листите в София, Пловдив и Варна и не се отметнат от категоричната си опозиция срещу банковия картел, могат да се водят напълно конструктивни разговори.

СН: Не мислите ли, че времето вече съвсем не достига?

Точно така е. Но ние, протестиращите сме хора с активна гражданска позиция. Всеки трябва да реши за себе си, дали ще участва в политическия процес или ще го „контролира“. Аз лично не държа да контролирам как партиите на статуквото си разпределят мандатите в следващото Народно събрание. Смятам, че протестиращите трябва да се намесят остро и да намерят начин в следващия парламент да има внушителна група от хора, които искат радикална промяна.

Каре: Антон Димитров е на 50 години. Роден е в град Поморие. Има средно специално образование и е завършил право семестриално, но по семейни и материални причини не успява да се дипломира. Има четири деца. Понастоящем е безработен. Преди това дълги години е работил в малка часта фирма, „изядена“ от кризата. Един от първите, излезли на протеста на „Орлов мост“.

Последно променена в Сряда, 27 Март 2013 18:40
Влезте, за да коментирате