Печат на тази страница

Национализация може да прекрати водната концесия без вина.

Инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите (БАВ), пред „Свободен народ online“.
Сряда, 07 Август 2013 17:24 Публикувана в Очи в очи Прочетена 1206 пъти
Оценете
(9 гласа)
Инж. Иван Иванов - председател на Българската асоциация по водите (БАВ)   Инж. Иван Иванов - председател на Българската асоциация по водите (БАВ) Сайт на БАВ

Г-н Иванов, заявихте пред БНР, че в момента се извършва национализация на част от активите на „Софийска вода“АД. Бихте ли уточнили за какво точно става дума ?

 

В интервюто си пред БНР споделих, че в процеса на реформиране на отрасъл ВиК и в желанието на управляващите, и предишните и настоящите, да се уточни собствеността на ВиК активите, като те станат публична държавна или публична общинска собственост, според това дали обслужват територията на една или повече общини, има предпоставка и част от софийската водоснабдителна система да бъде актувана като държавна собственост. Визирам основно язовир Бели Искър и Рилски водопровод, от които се доставя вода не само на София, но и на гр. Самоков и околни села.

Този процес на превръщане на ВиК активите в публична собственост е наложителен от гледна точка усвояването на средствата по ОП „Околна среда“ и по никакъв начин не е целенасочен с цел да увреди интересите на „Софийска вода“АД или Столична община.

 

Само ще уточня, че голяма част от ВиК активите към момента са частна собственост на ВиК операторите и присъстват в техните счетоводни баланси. Законът предвиждаше да бъдат извадени от там още през 2009 г., но не беше разписан механизъм, по който това да се случи без да се декапитализират дружествата. Новите изменения в Закона за водите, които бяха приети на първо четене наскоро, дават този механизъм.

 

Поддържате ли заявеното по БНР становище, че евентуалната национализация на значителни активи на „Софийска вода“ АД – в случая на язовир „Бели Искър“ и на рилския водопровод, могат да доведат до разтрогване на концесията на софийското водоснабдяване без да има виновна страна ?

 

Едно такова, действие може да доведе до безвиновно прекратяване на Договора, защото в него е предвидена хипотеза, при която при национализация на значителна част от активите отдадени на Концесия, водеща до невъзможност да се осъществява услугата от Концесионера се прилага съответната клауза. Естествено, по въпроса по-обосновано би било едно юридическо становище, но моето мнение е, че подобен риск съществува.

 

Какви са рисковете за Столичната община и за софиянци като цяло, ако се предприемат действия за разтурване на водната концесия ?

 

Рисковете се крият основно в това, че може да се наложи да се плащат неустойки, съобразно причините и начина, по който ще се разтрогне договора. Отново, ако това не се случи по-обоснован начин е възможно да бъде засегнато реномето на Столична община на добър партньор. Не на последно място, нищо не гарантира, че Столична община има възможности да осигури по-добра услуга на по-ниска цена.

 

Свободен народ online“ публикува информация, от която се вижда, че адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“ е анализирало подробно статута на язовир „Бели Искър“ и възможното отражение на това събитие върху концесионния договор. Можем ли да смятаме, че това е свързано с предстоящите промени в Закона за водите?

 

Да, това е свързано със Закона за водите, но най-вероятно не с текущите изменения, а с вече съществуващи текстове в него.

 

Смятате ли, че столичното водоснабдяване би спечелило ако концесионният договор се разтури ? Какви са алтернативите пред софийското водоснабдяване при евентуално прекратяване на концесионния договор ?

 

Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден. За да може да се прецени дали прекратяването на договора би било от полза на столичани, трябва да се направи алтернативен Бизнес план на този на "Софийска вода“ АД с придружаващ го финансов модел, който да отчита всички реалности, включително евентуалните неустойки от прекратяването. Сравняването на двата Бизнес плана, включително оценяването на тяхната изпълнимост, ще даде отговор на този въпрос.

Последно променена в Четвъртък, 08 Август 2013 12:55
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате