Доц. Дилян Николчев: Йордан Цонев изрече много лъжи

Четвъртък, 31 Октомври 2013 16:33 Публикувана в Очи в очи Прочетена 2686 пъти

Дилян Николчев беше първият преподавател от Софийския университет, който в студения декември на 1996г. заедно със своите студенти излезе на протест със своите студенти пред Минисетрския съвет и „Позитано” 20 срещу правителството на БСП, оглавявано тогава от Жан виденов. Сега той отново е на първата линия на протестите.

Доц. Дилян Николчев е  преподавател в Богословския факултет на СУ и специалист по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ.

- Доц. Николчев, какво си спомняте от далечната вече 1997г., когато бяхте със своите студенти на протестите?

-  Ако се върнем назад във времето и се опитаме да направим някакъв паралел със спомена от протестите през 1997г., тази страница от демократичното общество, тоест тази общност от хора, която желае и се бори за демокрация, сега трябва да се коригира чисто хронологически. Онези протести започнаха през декември 1996г. и първият факултет, който започна да протестира и да иска оставката на правителството на Жан Виденов, бе именно Богословският факултет. Първото излизане на улиците бе на 17 декември 1996г., то се разрастна много бързо и на Рождество Христово същата година целият факултет излезе и протестираше първоначално пред Министерския съвет, а след това и пред централата на БСП на „Позитано” 20. А това, което се случи на 10 януари 1997г., в същата тази 272 аудитория, бе в голяма степен в резултат от протестите на Богословския факултет в онези години.

- Какви са настроенията в Богословския факултет днес?

- Не са изненада настроенията във факултета. Тъй като се занимавам и с досиетата на свещенослужителите в БПЦ и във връзката Държавна сигурност – Българска православна църква в периода на тоталитарния режим, прави силно впечатление, че най-много разработки на тайните служби срещу хора от различни обществени и професионални пространства в България, са срещу преподавателите в Богословския факултет. Така че не е изненада отношението на богословите срещу кабинета, в частност, и срещу управлението на Българската социалистическа, бивша комунистическа, партия.

-  Виждате ли разлики между тези студенти и онези, които протестираха тогава пак срещу правителството на БСП?

-  Вероятно има разлики. Първо, сегашните студенти няма как да помнят времето преди 1989г. Всяка изминала година ни отдалечава от онези времена. Днешните студенти нямат ясна представа какво точно се е случвало тогава преди 1989г. Но въпреки че не са преживели онзи период, по техните реакции може да се съди, че имат нагласата и чувствителността да оценят много точно какво се случва в момента в нашата страна.

-  Имаше ли съпротива вътре в Богословския факултет?

- Нека уточня нещо. Декларацията на Богословския факултет, която аз написах,  бе подкрепена от преподавателите, които бяха там в деня на написването й преди няколко дена. Всичко започна някъде около 12 часа, след което я предоставих на стачкуващите студенти.  И само след половин час, някъде около 14 часа, започна извънреден факултетен съвет с една точка – окупацията на студентите от Софийския университет. Имаше доста спекулации в интернет стпаниците, където беше нашата декларация. Общият академичен състав, тоест хабилитирани и нехабилитирани преподаватели, е общо 25 човека. Тоест това е най-малкият факултет в Софийския университет. В момента на подаването документът бе подписан веднага от 11 човека, в следващите дни се присъединиха още няколко души. Днес на факултетния съвет ще видим, ще решаваме, но истината е, че повечето я подкрепиха.

- Много от ректорите на висшите училища казаха, че по принцип подкрепяли правото на протест на студентите, но не било това начинът, нито това било мястото да протестират.

- Това е спекулация, много подобна на спекулацията, която се направи само преди броени часове днес в парламента от наскоро защитилия докторат по богословие Йордан Цонев, депутат от ДПС. Доколкото имам информация, станало е въпрос за декларацията на Богословския факултет и той е заявил, че тя тази декларация била писана само от разколници. Това, разбира се, е абсолютно невярно. Когато съм вземал отношение към събития, ставащи в църквата, винаги съм се съобразявал с канона. Аз преподавам канонично право и никога не съм имал връзка с т.нар. неканоничен Синод, както дълги години се определяше групата, напуснали БПЦ.

-  Вие лично говорехте ли с Йордан Цонев?

- С него се видяхме лице в лице в едно предаване по Българска национална телевизия. По време на дискусията той тогава успя да изговори стотици неистини. И когато се видя притиснат от фактите, отново се защити с „аргумента”, че всъщност аз съм бил разколник. Това е манталитетът на тази част от българското общество, срещу която мислещите хора, интелигентните хора, протестират.

- Вие казвахте, че църквата има мисията да обедини нацията. Но след отваряне на досиетата на митрополитите стана ясно, че църквата и в собствения си двор не е единна. Какво мислите за това?

-  В църквата се случи това, което се случи и днес в България. И нека го ограничим до въпроса „Кой предложи Делян Пеевски?”. След оповестяването на агентите на ДС на задаваните въпроси към митрополитите с досиета „Защо?”, „Как се случи това?”, „Ще поискате ли прошка?”, „Ще се покаете ли?” получихме отговор колкото и на въпроса към упправляващите за назначаването на Делян Пеевски. Нито един от единайсетте митрополити с досиета не пожела да отговори или да се покае. На този етап съм песимистично настроен, че църквата може да заеме мястото, което й се полага и да бъде един духовен обединител на българския народ.

- Какво казвате на твоите студенти? Защо трябва да излязат и да протестират?

- Казвам, че Бог не е в силата, Бог е в правдата. А правдата е в любовта, в справедливостта, в прозрачността, в истината. Бог не е в манипулацията. Правителството днес изключително се крепи на полицейските щитове и палки. Не случайно вчера в рамките  на един час протестът беше туширан, тъй като правителството знае, че ако не беше изпълнило исканията на протестиращите полицаи, остава без силата, която ги държи на власт. Студентите имат този демократичен рефлекс, те са зрели, интелигентни хора. Те разсъждават не толкова в политическа плоскост, както изключително се спекулира с това, те протестират социално, протестират академично, протестират интелигентно. Иначе границата между политика и чисто академичен протест е в морала. А като богослови те много добре разбират, че трябва да проявят своята християнска активност, трябва да защитават своите християнски принципи. Те не са призвани като християни единствено само да свидетелстват за вярата си, те са отговорни за съдбата на света. Като една нова реалност и Божието царство на земята. За това протестират.

Последно променена в Понеделник, 17 Ноември 2014 18:08
Влезте, за да коментирате