„Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното” - тази мисъл на Бисмарк цитира ръководителят на фондация „Конрад Аденауер“ Марко Арнд, обобщавайки впечатленията си от България.

- В какво управлението на коалиционното правителство на Бойко Борисов успя и къде то се провали?

За равносметка на постигнатото, според мен, е още рано да се говори, тъй като правителството, в настоящия му състав, е на власт едва от около година и половина. Но отсега се вижда, че то има много ясна западна ориентация, което само може да ни радва. България е фактор за стабилност в региона, особено на фона на случващото се между Русия и страните от Черноморския басейн. Освен това страната е стабилна във финансово и икономическо отношение, а също и по отношение на пазара на труда. За съдебната реформа на правителството беше нужно конституционно мнозинство, за чието подсигуряване се наложи да бъдат приети исканията на ДПС, за съжаление. Аз бих предпочел голяма съдебна реформа и оставането на министър Христо Иванов на поста му. Но вероятно е все пак по-добре да има малка реформа, отколкото никаква. Последният доклад на Европейската комисия за напредъка на страната наистина беше по-положителен за Румъния, отколкото за България. Румъния отбелязва голям напредък в борбата с корупцията на най-високо равнище, какъвто в България действително липсва. Обстоятелството, че за двете страни се изготвят отделни доклади, показва, че те се разглеждат отделно. Това обаче би трябвало да бъде стимул за полагане на допълнителни усилия. Надявам се България отново да настигне Румъния. В крайна сметка и днес остава в сила казаното от Бисмарк: „Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното”. Министърът на здравеопазването Москов е настоятелен в своите реформаторски усилия, макар че е критикуван. Много положително гледам на дейността на министъра на отбраната Николай Ненчев, особено на неговите усилия за подобряване на интеграцията на българските въоръжени сили в НАТО и за намаляване на зависимостта на България от руската поддръжка на военната техника. Извън това са необходими още реформи, преди всичко в образованието, но се надявам, че правителството ще има повече от две години време за това.

- Как оценявате това, че премиерът Бойко Борисов започна да отменя големи обществени поръчки, раздадени на фирми, които по всяка вероятност се контролират от прословутото българско задкулисие?

Тук също важат думите на Бисмарк за добрите чиновници. Според мен, данъчните власти и прокуратурата в България все още реагират прекалено вяло на подозрения за корупция по високите етажи на властта. Осъдителните присъди са голяма рядкост. България има съответните институции и закони, но те би трябвало и да се прилагат. Обстоятелството, че това става крайно рядко, показва силата на споменатото от вас задкулисие. Реномето на България силно пострада при предходното правителство на Пламен Орешарски. По мнение на наблюдателите, то се намираше в ясно видима зависимост от олигархични кръгове - в България много често споменават в тази връзка фамилията Пеевски.

Конкретните причини за спирането на обществени поръчки от страна на премиера Борисов не са ми известни, но ако това става поради подозрения за нередности при тяхното раздаване мога само да приветствам тези стъпки.

- Борисов се ползва с подкрепата на Европейската народна партия /ЕНП/, но в България често бива критикуван заради миналото си. Критиците му твърдят, че ЕНП трябва да ревизира отношението си към него. Как се отнасяте към тези призиви?

България е лоялен член на НАТО и Евросъюза, а сегашната правителствена партия ГЕРБ е член на Европейската народна партия. При демокрацията е обичайно и дори желателно медиите да проверяват критично биографиите и действията на политиците. Който обаче повдига обвинения, трябва да може да ги докаже. Бойко Борисов, независимо от критиките, е избиран два пъти демократично за министър-председател на страната и явно продължава да се радва на подкрепата на българските избиратели.

- Как оценявате позицията на Борисов по кризата с бежанците - особено на фона на политиката на германската канцлерка Ангела Меркел, която няма подкрепа сред държавите от ЕС?

Бежанската криза наистина е едно от най-големите предизвикателства и изпитания за Европейския съюз и засега той няма точна рецепта за решаването й. Механизмите в тази област, например споразумението от Дъблин, са създадени във време, когато никой не е предвиждал подобен поток от бежанци, така че сега имаме съвсем нова и крайна ситуация. От една страна Европа не може просто да затвори границите си и да връща хора, търсещи сигурност и закрила. От друга страна обаче, не може и да приема неограничено бежанци и мигранти. В момента наистина има разделение в Европейския съюз, защото държави като Германия носят основното бреме на потока от бежанци, докато други не искат да приемат никакви бежанци или приемат много малко. Затова мисля, че трябва да се намери ефективно общоевропейско решение, което обаче хич не е лесно. При това, разбира се, е важно в това решение да бъде включена и Турция като ключова страна по пътя на бежанците.

- В България често се твърди, че Бойко Борисов е в много добри отношения с германската канцлерка Ангела Меркел. Как оценявате тези отношения?  

Разбира се, винаги е предимство, когато водещи политици от различни страни имат помежду си добри лични отношения като тези между г-н Борисов и г-жа Меркел. На европейско ниво българският министър-председател е надежден партньор на канцлерката. Освен това България и Германия по традиция поддържат добри връзки помежду си. За това сега спомага членството им в НАТО и Европейския съюз. България разглежда Германия като стратегически партньор. Присъствието на германски фондации в България, в това число и на фондация „Аденауер“, също е израз на прекрасните отношения между нашите две страни.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BC-%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82/a-19112632

Публикувана в Очи в очи

Интервю на премиера Бойко Борисов във вторник сутрин (пред "Медиапул") в съпровода на два телевизионни гастрола - на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов (пред Би Ти Ви) и на главния прокурор Сотир Цацаров (пред БНТ), потвърдиха за публиката, която все още е имала съмнения, визията на лидера Борисов по основни въпроси:

- Да се управлява стабилно България днес означава да се приеме безусловно, че над един човек е само небето и той е главният прокурор;

- Законите са досадна формалност за стабилността, министрите са пионки на шахматната дъска, нормално е обществените поръчки да се спират и пускат според възникващите спорадично и неясно от какво мотивирани желания на един човек;

- Враговете на така съществуващата стабилност са председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и на Софийски градски съд (СГС) Калоян Топалов. Борисов изрично подчертава "Остава само ВАС" (оглавяван от Георги Колев - бел. ред.). "Това, което истински ме тревожи, че все повече съдии се обвързват с една друга политическа сила. С ДСБ." На въпрос кои съдии и съдилища, премиерът отговаря: "ВКС в лицето на Лозан Панов и СГС. От трите големи съда остава само ВАС. Те се ръководят от хора, които не се крият, че са близки с определени медии и определени хора."

- Премиерът се страхува да не би случайно депутатът от ДПС Делян Пеевски да помисли, че той, Бойко Борисов, смята  да му стори зло, като му спира обществените поръчки. ("Но ето, нито веднъж в това интервю с нещо не съм го обидил. Казал съм само това, че когато има поръчка, която може да бъде направена по-добре и да бъде защитена публично, аз съм длъжен да го наложа. Но такива са много, много бизнесмени. Като Пеевски.")

Ако смогнем да се проврем през възлите от взаимноизключващи се съждения и съмнителни твърдения в интервюто на премиера, можем да заключим:

Потвърждение и лична гаранция от премиера, че реформа на прокуратурата няма да има. И коментарът можеше да свърши тук.

Но Цветанов заслужава внимание заради придобития кураж след оправдателната присъда и почерпеното вдъхновение от своя вожд, след което и той смело посочи виновните. Така се стигна  до трагикомичното представление в ранната сутрин, поднесено от триото на властта: Цацаров нападна съдиите, че не осъждат; Цветанов ги нападна, че осъждат (макар че те го оправдаха) и оневини Цацаров (макар че той уж го обвини); а Борисов се увъртя във вихъра на жалки противоречия: никой не можел да подчини съда и прокуратурата, обаче Панов и Топалов са зависими от ДСБ (макар че първият  бе предложен и подкрепен от независимите Георги Колев и Цацаров).

Изводът: Катарзисът се отлага, картите са  на масата, врагът е посочен, главният прокурор целият в бяло, командата е дадена - бой по смутителите.

И това бе обявено от най-високо - Борисов одързостява  Цацаров и противниците на реформата да се разправят с всеки осмелил се да посочи произвол, незаконни и поръчкови решения, търговия с влияние, и изобщо събития и действия не само в съдебната власт, но и в държавата, които не съответстват на тяхната визия за правомерно и неправомерно, за морално и неморално. Така всеки опит за прозрачност, всяко искане на проверка и отчет, всяка легитимна обществена претенция за  законност и почтеност в управлението на съдебната власт и във воденето на делата дори, ще бъдат вече "легитимно" смазвани. (Имат санкцията на вожда-премиер -  какъв закон, каква конституция, какви пет лева, опозиция няма, а медиите, които казваме всичко това, сме изначално квалифицирани като врагове. Без аргументи.)

Защо Борисов даде този безпрецедентен картбланш на главния прокурор?
И защо си позволява дори да заблуждава несведущата публика, че главният прокурор щял да се отчита пред парламента веднъж годишно, понеже сме били парламентарна република? Промяната в конституцията не задължава Цацаров, напротив - оставя главния прокурор сам да решава дали да удостои избраниците на парламентарната република с благоволението си, или да ги игнорира.

Хипотезите са три:

- Поети ангажименти от Бойко  Борисов, от които той не може да отстъпи при никакви обстоятелства. Ако това е вярното допускане, ангажиментът е свързан с КТБ - да не се пречи на разпределението (грабежа) на остатъците и да не се търсят отговорности нито за миналото, нито за предстоящото - че хазната ще плаща милиони на американски адвокатски кантори по делата, които вече се водят срещу България в чуждестранни  съдилища. Няма друг казус, по който главният прокурор толкова ясно, дефинитивно да е показал, че е заел страна и че мачът е свирен в полза на Пеевски. А точно по този казус и председателят на ВАС облече тогата, за да отреже акционерите в спора им с БНБ/Пеевски. Оттук и стриктното придържане към "реалностите" във височайшата оценка на Борисов по въпроса за независимостта - те са независимите - прокуратурата и ВАС! Оттук и стриктното спазване на омертата от Борисов - нито дума срещу Пеевски.
- Втората хипотеза, по-безобидната: опасения, че ДСБ ще се обособи като самостоятелен играч. А това е неприятно, не че плаши, но просто дразни. И като застанеш до всевластния главен прокурор, най-елементарно показваш на малкия досадник кой диктува музиката.

- Третата хипотеза - задават се избори. А избори се печелят не само със сговорчиви, а в случая подчинени служби за сигурност (чрез Цветанов като шеф на вътрешната комисия и премиера като техен върховен надзорник). Без гаранциите на прокуратурата Бойко Борисов не смее да тръгне на избори. Сделката е потвърдена: от него гаранцията за безграничната власт на главния прокурор, от главния прокурор гаранцията за необезпокояваната власт на Бойко Борисов, ако се наложи -  и чрез независима от него разправа с враговете му - той няма да има нищо общо, той няма да си цапа ръцете.

(Аз имам и своя, четвърта, свръхсубективна и самотна хипотеза: дали премиерът осъзнава сериозността и дълбоката и тъмна опасност, включително и за него самия,  на това, което  ни разкрива като свое убеждение...)

Но да не се отклоняваме с глезотии: врагът, да повторя акцента на Борисов, е посочен, фронтът е очертан, зарът е хвърлен, войната е обявена.

За разлика обаче от избора на римския император и войската му пред Рубикон, за когото връщане назад е нямало, пред Бойко Борисов връщане назад може да се наложи. Каквато и безпределна власт да обладава Цацаров, твърде брутално ще трябва да я използва, за да резне надигащите се глави на дисидентите сред гнилата и воняща от поръчки, конюнктура и произвол прокурорско-следователска система тип "Пепи Еврото", която мнозинството на ВСС със зъби и нокти опитва да опази. А и големите телевизии вече не крият смелчаците, хората виждат и научават неща, които пропагандата на медийната империя "Певески" не може да заглуши. Няма да помогне и примитивният популизъм на прокурорски акции и кампании, предназначени да погалят слуха на широките народни маси (като последната обявена проверка, и то от Върховната прокуратура, кой е възнамерявал да подмени в учебниците по история думата "робство" с "османско присъствие"... Какво грандиозно и достойно прокурорско занимание - кой казва, че Борисов бил най-големият популист).

А социологическите анкети отбелязват макар и лек отлив на народна любов и разбиране към "неумолимите обстоятелства", които държат премиера и показват, че хората не вярват само на няколко спрени поръчки. И нищо чудно на Борисов да му се наложи да балансира в по-майсторска схема на зависимостите, отколкото тази, която чистосърдечно ни разкри в интервюто си.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/09/2719397_vlast_bez_granici_za_glavniia_prokuror_potvurdeno/

Публикувана в У нас

Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Това се казва в анализ на събитията през февруари, изготвен от института "Иван Хаджийски".

Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013-а, или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.

В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем).

Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“.

На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ.

Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респективно Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак.

Външнополитическите ходове на България като че ли показват две неща. Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската.

Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, включително чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове.

Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението.

Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря.

В АНАЛИЗА СЕ КОМЕНТИРАТ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ:

Руско-американското разбирателство по невралгичния близкоизточен проблем. От спазването на споразумението ще зависи цялото по-нататъшно развитие на събитията в региона, а ще има и глобални последици. Има опоненти както в САЩ, така и в Западна Европа, но най-сериозна опасност от противодействие идва от Турция и Саудитска Арабия.

Засилва се международната изолация на Турция. Разногласията на Турция и САЩ по въпроса за сирийските кюрди са едно от събитията на месеца. Отношенията България-Турция наближават критично ниска точка. България на практика става част от геополитически натиск над режима в Анкара чрез редица решения: от въпроса за защитата на границата през екстрадирането на дипломати до създаването на специална парламентарна комисия.

Мигрантската криза в ЕС се задълбочава и достига до критичен праг: хуманитарна катастрофа в Гърция, нарастващи противоречия между отделни страни и групи страни в ЕС, усилване на неонацистите и вътрешнополитическа дестабилизация на Германия.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/novini/news/institut-ivan-hadzhijski-borisov-vidimo-gubi-kontrol

Публикувана в У нас
Понеделник, 29 Февруари 2016 15:20

Докато ни занимаваха с куршума за Борисов

Заплахата за убийство на премиера Борисов замъгли два скандала, които можеха да послужат за разкриването на свръхважни истини за България. Дали историята с покушението не беше всъщност умишлена информационна димка?

“Ни най-малко не съм притеснен. Най-малко като събереш близо 3 милиарда от контрабандистите… Като спреш за 1,7 милиарда поръчки, като всеки ден уволняваш като днес в Агенцията за бежанците…”. Така премиерът Бойко Борисов коментира заплахата за убийство. “Всеки да си поеме кръста”, заяви още той и предупреди, че повече на подобни въпроси няма да отговаря, защото детето му се плашело.

Заканата за ликвидация на премиера съвпадна с няколко събития. Първо, с уволнението на директора на Агенцията за бежанците, когото незнайно защо Борисов замеси в цялата история. По-интересни обаче са другите два сюжета - поставянето на държавна охрана за скандалния депутат и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски и купищата нарязани документи, свързани с аферата КТБ, които незнайно как се озоваха в кофа за боклук.

Кратка хронология на събитията

Всъщност, поредността на събитията е следната: денят е понеделник, 22 февруари, точно седмица след като премиерът започна демонстративно да спира обществени поръчки с огромни публични капитали - заради съмнения, че са свързани с фирми на Делян Пеевски и Валентин Златев.

По обед лично главният секретар на МВР Георги Костов свика извънреден брифинг, на който съобщи, че с ръководителите на ДАНС и НСО са взели решение да назначат държавна охрана на Пеевски. Причината била, че разследвайки неуспешния атентат срещу Алексей Петров, службите се „натъкнали” на готвено покушение срещу депутата от ДПС. Тук можем да обобщим само, че мистични наемници за втори път не са успели да преминат към осъществяване на пъкления си план за покушение.

Два часа по-късно следователят Бойко Атанасов, който в серия от интервюта заяви, че главният прокурор Сотир Цацаров използва "шпиц команда" в столичното следствие, за да оказва политически натиск, откри голямо количество материали по делото "КТБ", изхвърлени в контейнери за смет до сградата на следствието. И ги показа на журналисти.

Междувременно сред журналистическата гилдия се носеше слух, че е получена по холивудски отиграна заплаха за живота на премиера. Неофициалната информация гласеше, че става дума за писмо, получено в Министерски съвет, което съдържа снимка на Борисов и патрон. Адресът на плика пък бил изписан с изрязани от вестници букви - за да няма почерк.

Медийната димка

След тези събития, повдигащи изключително много въпроси, министър-председателят се появи публично, за да потвърди, че има недоброжелатели, които искат смъртта му. Като причини посочи предотвратената контрабанда и уволнените чиновници. Новината гръмна във всички медии, а героичната му поза на баща на нацията, готов да плати с живота си за добруването на народа, веднага бе възпроизведена с охота от редица издания. А смелостта му на фона на смъртната заплаха само допълни богоподобния му образ. И така всички останали новини изчезнаха от публичното пространство. Например информацията за поредното покриване на кражбата КТБ. Според следователя, алармирал медиите, нарязаните с шредер доказателства по аферата са описи от разпити и други документи, сред които договори за продажба на дружествени дялове. Да, потресаващата гледка намери място в информационните емисии, но доста след патрона в плик, надписан с изрезки от вестници.

Държавната охрана на националното богатство в лицето на Делян Пеевски също бе изтикана назад в потока от новини. На следващия ден (вторник) сутрешните блокове продължиха да се занимават с холивудския сценарий за заплахата срещу премиера и неговата неустрашимост.

В тази ситуация почти нито една медия (с едно, две изключения) не се занима с наложителните питания, които не просто илюстрират аферата КТБ, а буквално разкриват модела на работа в държавното обвинение. Най-важният въпрос дори не е за публичните пари, потънали в бездната КТБ. От съществено значение е да съумеем да разберем модела на работа в прокуратурата. А той е доведен до водевил.

Водевилът

След разкритията за “шпиц команди“ (с които следователят Бойко Атанасов потвърди теорията за „опраскването“) няма как да не си помислим, че разследването на нарязаните документи, покриващи огромна по своите размери кражба, по всяка вероятност ще бъде забулено. На този фон медиите трябваше да зададат въпроса: кой може да проведе безпристрастна проверка, която да стигне до истината? И дали това може да се очаква от проверка, назначена от главния прокурор и извършена от негови подчинени?

Отговорът не закъсня - ден по-късно от обясненията на Сотир Цацаров стана ясно, че нарязаните документи всъщност не били нищо особено. Дали обаче думите на главния прокурор имат значение след разкритията на следователя и дали акуратното рязане не е дело на някого от “шпиц командите“? Това са все въпроси, които бяха изместени от заплахата за покушение срещу Борисов.

Политическият екшън, скроен с изрязани от вестници букви, измести от обществения фокус и причинно-следствените връзки около държавната охрана за Делян Пеевски. Дали това решение е било взето заради реална заплаха за живота му - или държавата просто демонстрира, че депутатът ѝ е важен? Ако е второто - за кого е предназначено това послание на държавната машина? И дали то има връзка с Турция, където съмненията за българска контрабанда, в която е замесен неуспелият шеф на ДАНС, стават все по-големи? И не на последно място - как се допълват сюжетите около Пеевски и КТБ и каква е ролята на опраскващите „шпиц команди” в този театър?

В крайна сметка всички тези въпроси останаха незададени, а отговорите им все така се въртят в кръга на догадките. Но можем да направим едно предположение: след като премиерът Борисов така самоотвержено покри важните новини от седмицата, които можеха да послужат за разкриването на скандали, разтрисащи основите на българската държавност, неговото лично участие в тях изглежда много вероятно. Сцената с куршума и изрезките от вестници само подсилва тази хипотеза.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%88%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-19072319

Публикувана в Гледища

Бойко Борисов се снима с метла на чистачка от летището и обяви, че ще измете корупцията в държавата. Преди това премиерът спря обществени поръчки за около един милиард лева, които бяха предназначени за определени кръгове от обръчите на фирми от ДПС. Два дни след това самият Борисов обяви, че срещу него се готви покушение, и завърши медийния си образ на борец срещу корупцията. От формална гледна точка той се държа напълно професионално. От гледна точка на иронията бих попитал реторично следното: Ако Бойко Борисов е спрял поръчките, кой, по дяволите, го е поръчал?

Изглежда, че хората не вярват много на чистите премиерски намерения за борба с корупцията, защото във Фейсбук се появи следният остроумен виц: Клиент в ресторант маха с ръка към сервитьора и казва: „Господине, кога ще ми вземете поръчката?“. Сервитьорът му отговаря хладнокръвно: „Съжалявам, но Бойко Борисов спря всички поръчки“. Появата на виц може да говори много повече за едно управление, но извън кръга на шегата е интересно да се опитаме да анализираме това, което се случва в държавата. Очевидно е, че Борисов се опитва да се еманципира от връзките си, които му позволиха да стигне до върха на политиката и да се задържи рекордно дълго там за последните 25 години.

Убеден съм, че намерението му е добро, но съм сигурен, че то няма как да бъде осъществено, и в този смисъл бих пощадил Борисов в следващите изречения. За съжаление той все повече се превръща в изкупителна жертва, и то не на олигархията, а на цялото българско общество, чийто манталитет роди този феномен. Говоря за феномена „Бойко Борисов“, защото той е такъв. Повече от ясно е, че да спре корупцията, означава да си пусне куршум в главата. Това е трагичен избор без добър край, а мнозина преди Борисов са изпадали в тази невъзможна за избор ситуация. Много добре си спомням, как през 2000 г. заедно с още няколкостотин хиляди привърженици на СДС се надявахме, че Иван Костов ще скъса с корупцията.

С един жест ще изхвърли лошите, а в СДС ще останат само добрите, начело с него, целия в бяло. Възбудата прерасна в екстаз, когато няколко месеца по-късно от СДС бяха изгонени Христо Бисеров и Йордан Цонев, а у феновете, неизкушени от професионалната политика, каквито всъщност са българските избиратели, остана усещането за ново начало. Помня, че тогава се хванах на бас с един приятел за това, че Костов ще изкара втори мандат, и разбира се, го загубих. За голяма моя изненада се оказа, че въпросните фенове и избиратели, които са повярвали на това, че Костов се чисти, са доста по-малък процент от българското население и активната част, която гласува.

Спомням си моя ентусиазъм тогава. Не познавах политиката отвътре, нито хората, които я правеха, и си мислех, че с едно изречение пред телевизията Костов ще направи чудеса и ще заличи впечатлението за собствената си корумпираност. Тогава все още наивно мислех, че той е от добрите, чиято мисия лошите искат да саботират на всяка цена.

Реалността, разбира се, се оказа съвсем различна. За да се добере до властта и да остане в нея, Костов се беше оплел в такава фундаментална корупция, че надеждата за промяна изглеждаше като проява на пълна глупост. Сега мога да кажа, че не само е изглеждала, а си беше глупост.

Казвам го, за да си спомним за опита, който имаме, а не за да съдим предварително Бойко Борисов, който със сигурност има чисти намерения. Употребявам израза „със сигурност“ не защото вярвам в неговите идеали, а защото виждам, че е в безизходица. Той оцеля прекалено дълго в политиката, без да направи нито един собствен принос за общото благо, каквато е крайната цел на тази професия, подгизна до уши в зависимост и отношения с нечисти хора, които няма как да заличи с метлата на чистачките от летището, плод на бездарното въображение на собствените му пиари.

По ирония на съдбата Борисов ще има честта да бъде и трагичен герой. До онзи ден той бе любимец на по-голямата част от българския народ, Ангела Меркел и Юнкер, а цели „три папи“ го галиха по главата. Получи световна слава, дето се вика, и то само и единствено защото е българин. Без никаква принадена стойност, като левия крак на Стоичков, да речем. В последните 15 години Борисов изживя пубертетската мечта на милиони българи - да бъде някой, без да е никой.

Без усилия, без жертви и без особени вътрешни и външни съпротивления. От гледна точка на прехода дотук, той е неговият абсолютен галеник. Просто даде три интервюта за Би Ти Ви и „24 часа“ преди 15 години и се превърна в най-успешния политик на новото време, разбира се, след ментора си Ахмед Доган.

Сега обаче идва ред да се плаща сметката на този сладък живот и това не е повод за злорадство. Борисов е в залеза си и това го прави симпатичен в моите очи. Опитът му да пребори корупцията е трогателен, защото той е един от основните двигатели на същата тази корупция. Но за съжаление този опит е с предизвестен край. За съжаление - с лош изход за самия Борисов. Мисля, че той смята, че ще оцелее политически, но ми се струва, че каузата му е обречена.

Мисля, че по-скоро би оставил добро впечатление, преди да си отиде, ако назове няколко ключови истини от тайните на българската политика. Разбира се, поднесени премерено така, че да не го убият. По ирония на съдбата днес му се връща онова, което го вкара в голямата политика, а именно - да назовава нещата със собствените им имена.

Нали всички си спомняте онази реплика за целофана и онова, което смърди под него. Е, сега Бойко Борисов е в позицията на същото вещество, опаковано в целофан, което издава все по-непоносима миризма. Струва ми се, че единственото, което може да го спаси, е да си отвори устата и да разкаже на всички ни онова, което бездруго подозираме. Да бъде нещо като вътрешен човек на българския преход, защото участва в голямата игра от 16 години. Това наистина би го превърнало в герой, макар че би прекратило моментално политическата му кариера.

За лично мое съжаление знам от опита с Костов и с други известни и влиятелни хора, че това е утопия. Ако можеха да говорят това, което на нас ни се искаше да чуем, нямаше да са на позициите, заради които очакваме техните думи. Щяха просто да са обикновени хора, които просто не ни интересуват.

Ето защо мисля, че Борисов е обречен в обявената от него самия борба с корупцията, което предизвиква известно съчувствие у мен. Не защото е корумпиран, а защото е беззащитен в мрежите, които сам изплете, за да стигне до върха.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/borisov-se-prevryshta-v-izkupitelna-zhertva-na-bylgarskoto-obshtestvo-koeto-go-syzdade

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 25 Февруари 2016 15:27

Кой след #Кой?

Българската политика трайно навлезе в огледалния стадий на паралелизма. И то на вторично, медийно ниво. Сега, щом премиерът Бойко Борисов погледне в огледалото, вече не вижда Делян Пеевски, нито пък Пеевски вижда Борисов, защото и двамата най-вече виждат куршуми от пиар-медийни публикации.

Което не отменя, напротив засилва разговора за „поръчките”, пренасочвайки ги от една в друга посока. От криминална в чисто икономическа и обратното.

Не сме забравили как на финала на първия си мандат Бойко Борисов хвърли бомбата, че Ахмед Доган го е „поръчал”. „Как” и „Кой” е щял да организира това, така и не стана ясно.

В отговор Христо Бисеров поиска да се разсекрети папката „Лале” (разработка на българските спецслужби за връзката на сръбски наркосреди с нашенски престъпни групировки под властови чадър), но и от това не произтече нищо.

Огледалният стадий е доста показателен за паралелизма между първия и втория мандат на Борисов. Само не е ясно дали сегашната медийна „поръчка” е сигнал за края на мандата или пък е опит в медийната пушилка да се спечели още време.

#Кой знае.

Самият #Кой обаче стихна, докато преосмисля позицията си от въображаемо изтегляне към реално пропъждане. Едно скорошно интервю на банкера Цв. В. хвърля светлина върху обема на апетитите му, които трябва да признаем никак не са въображаеми: „Булгарбатак”, „Техноекспорт строй”, „Пътстрой холдинг”, „Трансстрой”, БТК, „Дунарит”, „Електроника”, ИПК и ИПК 1, „Универсиада”, НУРТС, „Петрол” и др.

Тези бизнес-апетити определено почиват върху сложно посредничество с интересите на Сарая. За да се поизясни това – и то в светлината на новата руско-турска война – е може би редно да се върнем към някои практики, съществували по нашите земи по време на Османската империя, добре описани в трудовете на историци като Вера Мутафчиева.

И тъй, когато в Османската империя някой (Кой?) е откупувал власт от падишаха, той е принуждавал вече подвластното му население да изплати цената на упражняването й под формата на данъци и такси. Така падишахът в Сарая си е гарантирал приходите от преотстъпената власт, а пък „откупвачът на власт” не е губел нищо от жадуваните приходи, тъй като си ги е избивал с огромна печалба от населението.

Такава е била „цената на властта” – населението си е плащало на два пъти: веднъж за изработеното и втори път – дето е „оставено да живее на воля”.

Най-общо казано, опитаме ли се да пресметнем днешната цена на „откупената власт”, тя би трябвало да се свежда накратко до следното:

Ако стойността на богатството, което може да се придобие (чрез вземането на огромния пай от търгове в страната, обществени поръчки в строителството, транспорта, жп услугите и др.), се равнява на (П), от което се снема полагаемото отчисление, сиреч даждие (Д) към Сарая, в резултат стигаме до следното уравнение: ДП = П – Д.

Реалната печалба на #Кой се изчислява по тази формула.

И тя се покрива от всички в България, принудени да продават работната си сила, за да живеят. Но да живеят не в Османската империя, а в днешна България – важно уточнение, което не е зле постоянно да се повтаря на „патриотарските медии”, издържани чрез ДП, които не се свенят да провъзгласят „човека от Сарая” за „нов Левски”, а неговият бизнес-байрактар – да не казваме за #Кой…

Работата обаче е там, че  в момента се наблюдава рязко намаляване на ДП в следствие на ураганния натиск на външни атмосферни фактори. И така се стига до толкова обсъждания в медиите „фрактален проблем” (начупване на образа в огледалото, описано още от Манделброт през XIX в.), което означава, че вместо #Кой или някой друг в огледалото се вижда само празна повърхност или пък някакъв дребен обект (например куршум).

Фракталната геометрия е доста неформална област на математиката, която може да има прелюбопитни въздействия не само върху компютърните изкуства, но и върху политиката.

Дори на терминологично равнище – с понятие като „квазисамоподобност”.

Нещо продължава да изглежда такова, каквото е било преди време, в големите си размери, макар да се е спихнало и би трябвало да изглежда доста по-малко. Причината: външна намеса е отнела принципа на неговото самоподобие. Затова и формулата му вече изглежда по друг начин: ДП: Д=П.

Типичен модел на самостопяване. Причините за това самостопяване също биха могли да са най-различни:

– политически;

– икономически;

– защо не и любовни?

Често поезията, и то политическата поезия, дава отговори там, където системният политически анализ е безсилен. Доказва го и това изключително стихотворение на Пламен Дойнов, озаглавено „Нещастната любов като завръщане на свободата”, което си струва да получи широко разпространение:

Най-дебелият в страната

неочаквано отслабна.

Просто изведнъж се влюби

във неотзивчива дама.

И престана да си плаща

за любов хиляда евро –

най-внезапно обедняха

всички класни проститутки;

спря на едро да купува

бивши празни комбинати,

неизточени заводи,

от които се умира;

за секунди разпродаде

вестници и магазини

и сега, когато зине,

нищо, нищичко не слага.

Буди се среднощ и вижда,

че въобще не е заспивал

и в торбички под очите

носи сладката си мъка.

Любовта му безответна

го превърна във светулка

и се щура в тъмнината

безутешната му майка.

Най-дебелият опразни

въздуха и там се гонят

милион любовни фибри.

Трябва просто да се влюби

дебеланкото и ето –

свободата се завръща

тиха и неотменима…

И така – в любов нещастна

ще пребъде под небето

най-изящната държава.

Нека вярващите чуят:

Най-дебелият отслабна!


Източник: http://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BA%D0%BE%D0%B9/

Публикувана в Гледища

Колкото повече хора критикуват прокуратурата, толкова по-бързо ще се стигне онази критична точка на пречупване и насищане, при която нещо радикално ще се случи. Фактът, че от известно време множество съдии си позволяват да говорят открито за проблемите в системата, фактът, че съдии излязоха с тоги да протестират, показва, че ледът се пука. Това коментира пред Фрог нюз адвокат Михаил Екимджиев по повод скандалните разкрития на следовател Бойко Атанасов.

Още преди 4-5 г. следовател Бойко Атанасов и негов колега заговориха публично за безобразията в досъдебното производство. Тогава нищо не се случи, казусът беше покрит от тогавашния главен прокурор и шефа на Следствието.

Напрежението при реализацията на някаква съдебна реформа сега е неимоверно по-голямо от това, което беше преди 5 г. Допускам, че рефлексията на разкритията на Бойко Атанасов, които са доволно скандални, може да бъде по-различна. Твърде много станаха скандалите, забъркани от главния прокурор.  

Шпицкомандите на Цацаров са тотално отрицание на правовата държава и на независимостта на прокурорите и следователите. Прокуратурата удари поредното морално и професионално дъно,  затова е необходимо час по-скоро да бъде приложен спрямо нея този външен специален надзор, за който европартньорите настояват.

Фактът, че ЕК настоява за външен контрол на прокуратурата, означава, че тя е толкова дива и неконтролируема, че главният прокурор не изпълнява своите функции по един конституционносъобразен начин. Подобно на хората с девиантно поведение, които биват поставени под запрещение,  така и прокуратурата ще бъде поставена под особен надзор. ЕК преценява, че тя е опасна както за българските, така и европейските граждани.

Адвокат Екимджиев коментира и заплахите към премиера Бойко Борисов и депутата Делян Пеевски: „Ако действително имаше заплахи, то професионалната работа на службите би изисквала това да остане в тайна. Странен е този пиар, в който Бойко Борисов и Пеевски бяха поставени отново под един знаменател. Това говори за връзка помежду им”.

По отношение на отменените обществени поръчки от Борисов, правозащитникът коментира: „Създаде се усещане за хаос на нова степен. Първо разбираме, че премиер и МС са допуснали поредица от обществени поръчки да бъдат сключени въпреки че е имало тежки съмнения за корупция. За пореден път Борисов доказа, че държавата ни не се управлява демократично и че не сме парламентарна република.  Развалянето на поръчките показва как поголовно се сключват обществени поръчки и как ако реши премиерът, може да занули не само поръчки, свързани с Пеевски и Прокопиев, а на когото реши”.

 

Източник: http://frognews.bg/news_107415/Adv-Ekimdjiev-za-Frog-Atentatite-na-Peevski-i-Borisov-zatvarjdavat-vrazkata-im/

Публикувана в Гледища
Петък, 19 Февруари 2016 14:42

Кога ще повярваме на Борисов

"Не искам никакво съмнение, че нещо не е както трябва, грам съмнение не искам. Много ясни, прозрачни правила! Да отпадне всякакъв дебат дали е защитен общественият интерес и публичните средства! Това е към всички. Ако трябва – повече медии, повече публичност, но да се знае всеки лев, че е отишъл за това, което трябва."

Думите са на премиера Бойко Борисов пред министрите му по време на заседението на кабинета тази сряда. От три дни министър-председателят се мъчи да ни накара да повярваме, че става безкомпромисен не просто към корупцията, а дори и към най-малките съмнения за корупция.

Как така изведнъж? Защо точно сега? Какво се е случило? - се чуди всеки, който виждаше сянката на модела "Пеевски" зад проекти, медии, сделки, поръчки месеци и години преди Борисов да ги "забележи".

Всичко започна със зрелищна демонстрация в понеделник, когато от правителството дойде съобщението, че Борисов е разпоредил спирането на търга на обща стойност около 800 млн.лева за магистрала "Хемус"...И докато пряко отговорните за обществената поръчка обясняваха, че е заради липса на пари, премиерът изясни от Прага, че всъщност е заради съмненията, че спечелилите фирми са свързани с Пеевски и Валентин Златев. И съобщи още, че той лично наредил на финансовия министър да поиска от разследващата фирма докладът за КТБ да стане публичен.

През следващите дни по заповед на Борисов паднаха още поръчки (включително и докато пиша този текст, чувам че нарежданията на премиера са стигнали и до кметовете на Варна и Бургас за търгове за 158 млн. лева).

А нарежда ли някой на премиера

"Чух, че някакви гадове са казали, че едва ли не външни посолства или партньори ми били казали да спра конкурса. Това са гадове, които лъжат, мамят, медии-бухалки и негодници."

С този бляскав емоционален изблик Борисов още в понеделник вечер изрази възмущението си от твърдения, че други му били подсказали да спре обществената поръчка за "Хемус".

И докато мнозина се чудехме какво е отключило гнева на лидера премиер, за да се излее в тази нелидерска лексика и има ли нещо общо с неделния му разговор с Ангела Меркел; И докато разгадавахме заканата му ("И трябва да им кажа, че няма да им се дам изобщо, и на едните и на другите" - на кого няма да се даде, кои са едните и другите), дойде информацията, че на среща с румънския премиер Дачиан Чолош председателят на ЕК Жан Клод Юнкер е дал да се разбере, че България и Румъния може да бъдат разделени в наблюдението на напредъка в правосъдието и вътрешния ред.

Съвпадението с "детайла от Брюксел" на яркия демарш на премиера в полето на обществените поръчки и в скандала КТБ неизбежно поставя въпроса: дали той наистина иска осветяване и разкъсване на всички мрежи, оплели икономика и политика (доколкото има икономика и политика на територията ни) чрез изсветляване на бизнеса, усвояващ големите пари за строителство от ЕС и от хазната; дали е заинтересуван от осветяване на оня или онези, които спечелиха от срутването на КТБ и наистина ли премиерът очаква ("надявам се, доколкото го познавам") от главния прокурор безпристрастно разследване на отговорните...

Оцеляване във властта и лидерство на обществения интерес са различни неща

С други думи: За да повярваме, че премиерът иска промяна по същество във взаимоотношенията на видимата политическа власт и невидимата власт в сянка, не са достатъчни резките жестове. Те са само спасителните пояси в имиджови кризи. "Пеевски - Доган" вече тежат и корозират ореола на лидера, а рано или късно идват избори. И разграничаването става неизбежно: лидерът лично разваля търговете, в името на обществения интерес, за да няма съмнения, че са обслужвали Пеевски - името, което Борисов довчера дори не споменаваше!

Шапо, мосю! Премиерът ни е висока класа!

Да, премиерът наистина е висока класа - в печеленето на народния възторг. "И едните и другите" не заслужават доверие, затова той няма да се даде "нито на едните нито на другите", той е, който се бори за чиста икономика и демократичен ред - това е лидерстването на публичния образ. Но лидерстването на обществения интерес е друга бира.

Ако държи да му повярваме, Бойко Борисов трябва да се върне назад, но не много - а в 2014, и да си спомни как е видял върховенството на закона докато е бил в опозиция на Доган/Пеевски ("Доган пръв разбра, че който има контрол над съдебната власт и има медийна империя, може да управлява"). И след като си спомни това, да обясни защо предпочете да стане и остане част от картината, от която се е възмущавал.

Защото промяна по същество означава върховенство на правото и закона, а не разваляне на сделки когато както дойде според нуждата от освежаване на публичния образ. В българския случай върховенство на закона би значело разкъсване на възлите от политическа, икономическа и медийна власт и гаранция за независим съд и отговорна и отчетна прокуратура.

Не премиерът, който и да е той, да раздава финалните истини за законност на обществените поръчки в правовата държава, нито за фалита на една банка.

Финалните истини са право на независимя съд, на отговорната и независима прокуратура. Досега премиерът Борисов даде да се разбере, че не може да си позволи да допусне това. Не смее да управлява открито и да носи отговорност - пак открито, без да си пазят взаимно личните гърбове с главния прокурор. И направи своя избор - пред реформата на съдебната власт избра волята на главния прокурор да не бъде докосвана прокуратурата.

И сега - загърбвайки този свой избор, опитва върху пясъчната основа на своята нерешителност с няколко резки замашки да си изгради образа на волевия смел държавник, загрижен за обществения интерес.

Тежка лидерска недостатъчност, ако лидерство означава отговорност

Лидерството изисква кураж, откритост, отговорност и изключва страх. Оттук е емоционалният изблик. Лидерство без ясна и открита отговорност е фикция (за разлика от Орбан и Качински, дори ако тяхната отговорност е с негативен знак). А нашият кораб се носи без посока и визия и се крепи от един мотив - опазване на властта.

П.С. Докато довършвам коментара, чувам премиера от Брюксел. "Чух, че някои казват, че отнякъде ми било казано (да спре поръчките, да разсекрети доклада за КТБ - бел. ред.) Ако ми намерят човек, който да каже - институция или каквото и да било, веднага пред вас подавам оставката." И още: "Нямам никаква зависимост и ще ви го докажа, ако някой още не се е убедил в това".

Слушам внимателно и вярвам в болезнено искреното му желание ние да повярваме в неговата пълна независимост. Остава само една крачка още: Да огласи кой му прати есемеса от Висшия съдебен съвет и да препоръча на главния прокурор и факторите от ВСС да извършат обективна проверка на скандала "Яневагейт", дори ако той самият е имал участие, а ГЕРБ да изправи съюзниците си пред ултиматум - или нова поправка на Конституцията, или слизате от властта и отивате на избори.


Източник:  http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/18/2705638_koga_shte_poviarvame_na_borisov/

     

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 18 Февруари 2016 13:30

Ето кой може да разклати "Кой"

Последните събития в България приличат на мафиотско спречкване, а не на управленски решения. И показват, че моделът "Кой" не може да бъде разбит, а просто пренареден - и то само от участниците в него. Наблюдавайки последните събития в България, свързани с разпределянето на обществени поръчки на стойност над милиард и половина лева, непредубеденият зрител със сигурност си е помислил, че става дума не за публични ресурси, а за мафиотско спречкване.

Само в рамките на няколко дни по еднолично нареждане на премиера Бойко Борисов различни ведомства спряха изпълнението на вече договорени проекти. Единият е на Югозападното горско стопанство за изграждане на горски пътища на стойност 95 милиона лева. В поръчката участват фирми, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и с шефа на "Лукойл България" Валентин Златев. Другият е за близо половин милиард лева без ДДС, които МВР щеше да изхарчи за ново предприятие за лични документи. Спират се и големи поръчки на община Варна, съобщи финансовият министър Владислав Горанов след правителственото заседание в сряда.

Финансова сеч

Финансовата сеч, насочена срещу бизнеса на скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски, се случва два дни след като отново по разпореждане на премиера бе прекратен търгът за магистрала “Хемус“ - заради "витаещи съмнения", че е спечелен от фирми, свързани с Пеевски и Златев. Цената на поръчката беше близо 1 милиард лева с ДДС.

Министър-председателят не скри, че тези стъпки са демонстративен опит на правителството да се разграничи от Пеевски и от съмнителните схеми, а след като общественият интерес по темата КТБ изведнъж надделя, отново по нареждане на Борисов Министерството на финансите предприе действия за разсекретяване на доклада за източването на фалиралата Корпоративна търговска банка.

Наред с тези изненадващи обрати започна и едно също толкова изненадващо разместване на медийни пластове. Довчерашни събратя под крилото на скандалния депутат изведнъж започнаха да се обиждат помежду си на тема „Кой“. Като незнайно защо в свадата се намеси и темата за журналистическата етика и коректната информация, а разговорът за зависимостите придоби застрашителни размери. Тук трябва да отбележим, че тези, които днес спорят кой е по-зависим от Пеевски, до вчера заедно атакуваха съдебната реформа и клеветяха и очерняха всеки, дръзнал да разобличи омертата, в която съществуваха техният благодетел, премиерът и главният прокурор Сотир Цацаров. Именно поради тази причина не бива нито за секунда да изпускаме от очи фона, на който се случва показното разкъсване на срастванията между сегашното управление и модела “Кой“.

Външните събития

Спирането на обществената поръчка за “Хемус“ съвпадна с изявлението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че мониторингът над Румъния може да падне заради успехите на страната в борбата срещу корупцията. С което България ще бъде разделена от северната си съседка. Ден по-рано пък правителствената информационна служба съобщи, че премиерът Борисов е разговарял по телефона с германската канцлерка Ангела Меркел, а преди това друго събитие от международен характер разклати добре разработените български правила за имитация на демократична държава - Турция забрани на Доган и Пеевски да влизат в страната, а близки до турския президент медии представиха Пеевски като "проруски олигарх", за когото "може да се окаже, че е в основата на контрабандата на български цигари в Турция".

Всички тези събития на пръв поглед нямат нищо общо със спрените обществени поръчки за магистрали и пътища, нито пък с опитите да бъдат оповестени някакви данни за най-голямата кражба през последните години - КТБ. Още по-малко пък изглеждат свързани с медийните битки в България. Но пък пораждат няколко въпроса и един печален отговор, който обещава, че тази моментна снимка на страната ни е всъщност прогноза за поне още няколко години напред.

Защо "Кой" не може да бъде разбит

Първият и основен въпрос, който обаче почти сигурно ще остане без отговор, гласи: възприемат ли западните ни партньори България като лична олигархична собственост на скандалния депутат от ДПС? Дали истинската причина на запазване на мониторинга над България не е именно разрастването на неговото влияние (най-вече в съдебната система)? И дали поради политико-бизнес интересите в правоохранителната и съдебната система турските служби вероятно имат данни за контрабанда, а българските - не? И ако е така - не е ли това най-солидният аргумент за необходимостта от европейски мониторинг?

Впрочем, за пореден път външната намеса показа, че в България всичко е възможно (дори постигането на относителна справедливост, пък била тя и закъсняла или осъществена мутроуправленски, а не държавнически). Но само тогава, когато в самото задкулисие решат да се съревновават помежду си.

Възможно е да се изговори на глас, че скандален депутат притежава фирми, с които играе в крупни схеми с държавни пари. Възможно е министър-председател да разобличи (макар и с неохота) корупционни схеми. Възможно е същият този премиер да се откаже от доста апетитно партньорство (да, става дума за това между Борисов и Пеевски) в опит да удовлетвори минималните щения на Европа не за друго, а за елементарно приличие. Възможно е също така медийните манипулатори да се саморазкриват един другиго при разместването на пластовете, за което стана дума в горните редове.

Всичко това е възможно. Но само тогава, когато те - участниците в схемата, се „сбият“ сами. Иначе моделът е неразбиваем. Той е така силно сраснат, че никакъв страничен удар не може да го разклати.

Основната причина за тази тъжна констатация е фактът, че политическите и бизнес зависимости са прехвърлени и в съдебната система. А главният прокурор, посочен лично от премиера (помните репликата „Ти си го избра“), е част от тях. И докато обвинението е само инструмент за упражняване на власт, не просто ще имаме мониторинг от Брюксел, а ще можем да сме сигурни, че си оставаме в същия филм. А в него качествена промяна не може да бъде постигната, тъй като разместване на пластовете в модела се случва само тогава, когато самите участници в него го пожелаят.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B9/a-19055509

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 11 Февруари 2016 15:41

Началото на края на Борисов

Доскоро премиерът Борисов имаше безупречно тефлоново покритие. Но един въпрос и две събития от последните дни подсказват началото на края на ерата "Борисов", твърди Полина Паунова в коментара си.

В началото на 2013 година правителството на Бойко Борисов падна от власт в резултат от масови протести. Дали те бяха инсценирани и кой стоеше зад тях - оставяме настрана. Предизвикани бяха предсрочни избори, които ГЕРБ спечели, но не успя да състави кабинет. И въпреки всички събития, които трябваше да отслабят позициите му на управленец, който очевидно не се справи с властта, а впоследствие не пожела да поеме отговорност, социологическите проучвания продължаваха да рисуват Борисов като най-популярния и одобряван български политик. Той запази този си ореол и в ролята на опозиционен лидер, а властващите по това време БСП и ДПС всячески се опитваха да засилят усещането, че ГЕРБ няма алтернатива. Назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС бе най-крещящият пример, но далеч не единственият.

Тефлон

Любопитен момент е, че по това време Борисов нито веднъж не събра куража да изрече скандалността на въпросното назначение, нито пък да влезе в пряка конфронтация с Движението за права и свободи. Но и тази двойственост не се отрази на неговия рейтинг. Имиджът му на „национален спасител“ си остана константен. А за първото му управление и до днес се мисли като за кабинет на малцинството, въпреки че той пребиваваше във властта благодарение на „Атака”, Яне Янев и ДПС.

С две думи: политико-тефлоновият слой на Борисов работи безотказно и почти няма ситуация в последните години, от която той да е понесъл негативи. Нещо повече: успяваше дори да извлече ползи. Всякакъв вид задкулисни договорки по време на настоящия коалиционен кабинет, участието във властта на проруската формация на Георги Първанов, официалното въвличане в управлението на националисти, плаващите мнозинства с ДПС, провалът на широко обговаряната съдебна реформа - всички тези безспорни гафове някак заобикаляха премиера. И нищо не подсказваше за резкия срив, който ще го сполети само за няколко дни и само заради няколко събития, които на пръв поглед не изглеждат кой знае колко значими за управлението.

Огледалото

“Искам да Ви попитам, когато четете неговите (на Делян Пеевски - бел. авт.) медии, употребявате неговите бизнеси или всъщност общите такива... "Шпигел" означава огледало на немски. Искам да Ви попитам започнахте ли да виждате в огледалото образа на Пеевски?" - с този въпрос започна началото на края на Бойко Борисов. Той бе зададен преди няколко дни на среща на премиера с представители на българската общност в Лондон, където той бе на посещение. А повод даде публикация на авторитетното германско списание “Шпигел“, което описа скандалния депутат от ДПС като айсберг на корупцията в България.

И изведнъж станахме свидетели на нещо невиждано досега: Борисов не отвърна подобаващо на атаката. "Категорично не е вярно", заяви премиерът. И така неусетно изпусна положението от контрол. Той, същият онзи тефлонов човек, който може да се измъкне от всяка ситуация, без да му полепне и грам "чернилка". Или по-скоро - можеше.

Няма ги атрактивните измъквания. Няма ги шегите и закачките. "Категорично не е вярно", повтаря той. И се опитва да насочи разговора към усвоените еврофондове. Номерът обаче не минава. "Защо Румъния ни изпревари?", гласи следващ въпрос. "В какво?", пита премиерът. Но самият факт, че не знае в какво, вече е отговор.

Тефлоновият политик изчезна. Неговото място неусетно зае един премиер, който изпускайки положението от контрол, насъсква медийните си съветници да “предупредят“ големите телевизии, че и те си имат взимане-даване с Пеевски. И затова не бива да нарушават омертата, разгласявайки случилото се в Лондон. Очевидно осъзнал, че контролът вече не е в негови ръце, министър-председателят всячески се опита да скрие белезите за това състояние. Което обаче освети ярко страховете му.

Междувременно още едно символно събитие показа, че увереният Борисов е заменен от балансьор, поддаващ се на натиск в името на властта. Именно той, който лансира номинацията на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, сам „отстреля“ собственото си предложение. В сряда правителството официално номинира спорната Ирина Бокова за генерален секретар на Организацията на обединените нации.

Страхът

Въпреки липсата на официална информация по темата, вече е съвсем ясно видимо, че в името на разбирателството с АБВ на Георги Първанов министър-председателят е склонил свързаната с комунистическия режим дама да бъде българската кандидатура. Редица анализатори веднага се запитаха: Какво накара Борисов да постъпи така? Отговорът е прост и еднозначен: страхът.

Страх, че изпуска контрола над привидностите, които години наред управляваше добре.

Страх, че след като ДСБ оттегли подкрепата си за кабинета, такава възможност съществува и за АБВ, а подобен сценарий би осветил здравите връзки между ГЕРБ и ДПС. Връзки, които до този момент не попадаха в обществения фокус. Дори когато бяха изговаряни в прав текст от самия Борисов (справка: репликата „Мерси, ефенди“).

Страх, че прокобата „Пеевски“ (без тук да има значение личността на самия Пеевски) ще сполети и неговата политическа съдба, точно както се случи със Сергей Станишев, Пламен Орешарски и дори Лютви Местан.

Страх, че не изпълнява ли определени искания, зависимостите му ще бъдат осветени. И именно заради този страх бившият Борисов (тефлоновият) вече го няма. А настоящият се държи още по-силно за тези зависимости. Затова изглеждащият всесилен лидер на ГЕРБ вече подлежи на рекет и изнудване. А единствените, които няма да забележат това, ще са медиите, свързани с Делян Пеевски. Медии, които никога няма да отразят въпроса кого вижда Борисов в огледалото. Защото отговорът е ясен.

По-важното обаче е, че няма никакво значение кой какво ще отрази. Зависимостите на доскоро всесилния премиер са вече видими за всички. От София до Лондон. И именно тази видимост е началото на края на ерата „Борисов“ в българската политика.

 
Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-19041933

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2