„Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното” - тази мисъл на Бисмарк цитира ръководителят на фондация „Конрад Аденауер“ Марко Арнд, обобщавайки впечатленията си от България.

- В какво управлението на коалиционното правителство на Бойко Борисов успя и къде то се провали?

За равносметка на постигнатото, според мен, е още рано да се говори, тъй като правителството, в настоящия му състав, е на власт едва от около година и половина. Но отсега се вижда, че то има много ясна западна ориентация, което само може да ни радва. България е фактор за стабилност в региона, особено на фона на случващото се между Русия и страните от Черноморския басейн. Освен това страната е стабилна във финансово и икономическо отношение, а също и по отношение на пазара на труда. За съдебната реформа на правителството беше нужно конституционно мнозинство, за чието подсигуряване се наложи да бъдат приети исканията на ДПС, за съжаление. Аз бих предпочел голяма съдебна реформа и оставането на министър Христо Иванов на поста му. Но вероятно е все пак по-добре да има малка реформа, отколкото никаква. Последният доклад на Европейската комисия за напредъка на страната наистина беше по-положителен за Румъния, отколкото за България. Румъния отбелязва голям напредък в борбата с корупцията на най-високо равнище, какъвто в България действително липсва. Обстоятелството, че за двете страни се изготвят отделни доклади, показва, че те се разглеждат отделно. Това обаче би трябвало да бъде стимул за полагане на допълнителни усилия. Надявам се България отново да настигне Румъния. В крайна сметка и днес остава в сила казаното от Бисмарк: „Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното”. Министърът на здравеопазването Москов е настоятелен в своите реформаторски усилия, макар че е критикуван. Много положително гледам на дейността на министъра на отбраната Николай Ненчев, особено на неговите усилия за подобряване на интеграцията на българските въоръжени сили в НАТО и за намаляване на зависимостта на България от руската поддръжка на военната техника. Извън това са необходими още реформи, преди всичко в образованието, но се надявам, че правителството ще има повече от две години време за това.

- Как оценявате това, че премиерът Бойко Борисов започна да отменя големи обществени поръчки, раздадени на фирми, които по всяка вероятност се контролират от прословутото българско задкулисие?

Тук също важат думите на Бисмарк за добрите чиновници. Според мен, данъчните власти и прокуратурата в България все още реагират прекалено вяло на подозрения за корупция по високите етажи на властта. Осъдителните присъди са голяма рядкост. България има съответните институции и закони, но те би трябвало и да се прилагат. Обстоятелството, че това става крайно рядко, показва силата на споменатото от вас задкулисие. Реномето на България силно пострада при предходното правителство на Пламен Орешарски. По мнение на наблюдателите, то се намираше в ясно видима зависимост от олигархични кръгове - в България много често споменават в тази връзка фамилията Пеевски.

Конкретните причини за спирането на обществени поръчки от страна на премиера Борисов не са ми известни, но ако това става поради подозрения за нередности при тяхното раздаване мога само да приветствам тези стъпки.

- Борисов се ползва с подкрепата на Европейската народна партия /ЕНП/, но в България често бива критикуван заради миналото си. Критиците му твърдят, че ЕНП трябва да ревизира отношението си към него. Как се отнасяте към тези призиви?

България е лоялен член на НАТО и Евросъюза, а сегашната правителствена партия ГЕРБ е член на Европейската народна партия. При демокрацията е обичайно и дори желателно медиите да проверяват критично биографиите и действията на политиците. Който обаче повдига обвинения, трябва да може да ги докаже. Бойко Борисов, независимо от критиките, е избиран два пъти демократично за министър-председател на страната и явно продължава да се радва на подкрепата на българските избиратели.

- Как оценявате позицията на Борисов по кризата с бежанците - особено на фона на политиката на германската канцлерка Ангела Меркел, която няма подкрепа сред държавите от ЕС?

Бежанската криза наистина е едно от най-големите предизвикателства и изпитания за Европейския съюз и засега той няма точна рецепта за решаването й. Механизмите в тази област, например споразумението от Дъблин, са създадени във време, когато никой не е предвиждал подобен поток от бежанци, така че сега имаме съвсем нова и крайна ситуация. От една страна Европа не може просто да затвори границите си и да връща хора, търсещи сигурност и закрила. От друга страна обаче, не може и да приема неограничено бежанци и мигранти. В момента наистина има разделение в Европейския съюз, защото държави като Германия носят основното бреме на потока от бежанци, докато други не искат да приемат никакви бежанци или приемат много малко. Затова мисля, че трябва да се намери ефективно общоевропейско решение, което обаче хич не е лесно. При това, разбира се, е важно в това решение да бъде включена и Турция като ключова страна по пътя на бежанците.

- В България често се твърди, че Бойко Борисов е в много добри отношения с германската канцлерка Ангела Меркел. Как оценявате тези отношения?  

Разбира се, винаги е предимство, когато водещи политици от различни страни имат помежду си добри лични отношения като тези между г-н Борисов и г-жа Меркел. На европейско ниво българският министър-председател е надежден партньор на канцлерката. Освен това България и Германия по традиция поддържат добри връзки помежду си. За това сега спомага членството им в НАТО и Европейския съюз. България разглежда Германия като стратегически партньор. Присъствието на германски фондации в България, в това число и на фондация „Аденауер“, също е израз на прекрасните отношения между нашите две страни.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BC-%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82/a-19112632

Публикувана в Очи в очи

Младежите не спестиха нищо на министър-председателя – нито въпроси за корупцията, нито за връзките му с медийния бос.
Българите в Лондон не спестиха неудобните въпроси към Бойко Борисов на нарочната им среща в сряда вечерта. Дори за връзките на министър-председателя с медийния бос Делян Пеевски. „Кво чакате, бе!? Реформи ли“?! С тази смесица от приятелски поздрав и типично поведение от 90-те премиерът прекрачи прага българското посолство в английската столица в сряда вечерта.

„Поздравът“ бе отправен към десетки младежи, които чакаха да влязат в дипломатическата мисия за среща с българския министър-председател.

На последните парламентарни избори през 2014 г. ГЕРБ получи в Лондон голяма подкрепа - от 8088 действителни бюлетини в британската столица, 52.51% бяха за партията на Борисов. Затова той си мислеше, че както и да се държи, тук всичко минава. Като в България...

Оказа се, че не е точно така.

Още преди Борисов да се появи на трибуната, заедно с министрите Даниел Митов и Екатерина Захариева и с посланика в Лондон Константин Димитров, беше ясно, че срещата с българската общественост няма да мине по очаквания ред. Почти 80% от присъстващите бяха млади хора, предимно студенти, които се бяха приготвили да не спестят нищо на министър-председателя.

В България обикновено си спестяваме много неща към управниците на подобен тип мероприятия - дали от страх за работното място, дали от някакви проверки, но тук - на Острова, политическата култура е доста по-различна. Британците изискват от политиците си, които са избрали, да изпълняват обещанията си и им държат постоянно сметка за това.

Правителството „Борисов - 2" дойде на власт с обещанията за бързи реформи. Най-вече за радикална съдебна реформа, която да съсече корупцията по високите етажи на властта. Такива са очакванията и на Европейската комисия, а е видно в последния мониторингов доклад, че нищо от това не се изпълнява. Такива са очакванията и на избирателите, а от срещата на Борисов с тях в Лондон бе видно, че и те не са никак доволни...

За належащите реформи в други важни сектори - образование, здравеопазване, сигурност, е излишно да говорим. Резултатите са видими.

На практика реформи няма - близо година и половина от този мандат бяха изгубени в семейните драми на управляващата коалиция.

Но да се върнем на срещата в посолството.

Много е лесно казионните медии, присъствали на мероприятието, да обърнат внимание на един момент още от самото начало на сбирката - жена, видимо на средна възраст и с отличителен говорен дефект, излезе и с истеричен тон започна да обвинява Борисов, че е продал България със спирането на проекта за газопровода „Южен поток".

„Вие продадохте България, г-н Борисов, защото спряхте „Южен поток", от който страната щеше да има приходи по 400 млн. долара годишно! Вие ни продадохте!", неистово крещеше жената.

Очевидно бе, че не толкова думите й, а това, че има говорен дефект изнерви аудиторията. В типичния си стил обаче Борисов заяви: "Може ли да си махнеш листчето и да се опиташ да го кажеш. Защото аз ще ви отговоря, без да го чета".

И започна с редовните си лакърдии за „Големия шлем", за ескалацията на разходите, за това, че не бил изгоден проект...

Все оправдания, които много често самият Борисов самоопровергава, твърдейки, че „Южен поток" е важен и изгоден за България проект. Само че както обикновено - говори както му изнася и според аудиторията.

Добре поне, че не ни занимава този път с газовите хъбчета.

Само че когато му бе зададен въпросът дали „Южен поток" е също толкова неизгоден за страни като Унгария, Австрия, Италия и Гърция, колкото за България, Борисов не знаеше какво да отговори. Както не знаеше какво да отговори и на въпроса дали проектът е спрян заради външен натиск.

Казионните медии, които присъстваха на събитието, ще ви спестят и други въпроси на присъстващите на срещата: за несъстоялата се съдебна реформа, за корупцията, за връзките на Борисов с Пеевски, за това, че до момента не е станало ясно каква позиция има България по сделката между Великобритания и ЕС за спирането на социалните помощи, за това, че съществува видима дискриминация за имащите право на глас на референдума за членството на Обединеното кралство в ЕС и че гражданите на Съюза се третират по различен начин - тези от Малта, Кипър и Ирландия ще могат да гласуват, а останалите - не...

Трябваше да минат месеци мълчание, за да разберем от външния министър Даниел Митов, че България е против подобни дискриминационни мерки. Трябваше да минат месеци дипломатическа дискретност, за да разберем от посланика ни в Лондон Константин Димитров, че са правили проверки за това, защо едни ще могат да гласуват на референдума, а други - не... В официални изявления обаче всичко това липсва. На маса може да си говорим много, може да возим Камерън с джипката и да го водим по механи, но за важните неща не се говори, поне не се говори публично, за да стане ясно каква позиция имаме.

"Сега започват преговорите с Великобритания и по отношение на социалните плащания, и по отношение на референдума", увери министър Митов.

Как сега започвали, след като вече две седмици Камерън води усилени преговори с Брюксел и е на прага на сделка, а срещата на върха на ЕС чука на вратата, може би само министър Митов може да отговори на подобна постановка.

"Кога ще ги стигнем румънците, г-н Борисов?" - пита глас от публиката.

"В кое да ги стигнем?" - отговаря му се с въпрос.

"Поне в борбата с корупцията кога ще ги стигнем?" - следва уточняващ въпрос.

Борисов дава думата на Екатерина Захариева.

"Ще представим план за изпълнение препоръките на Европейската комисия от мониторинговия доклад за съдебната реформа. Трябва да вземем конкретни законодателни мерки в кратък срок", увери министър Захариева.

Е, какво прави правителството година и половина, че сега на бегом се правят законодателни промени, за да се отговори на критиките в евродоклада, така и не стана ясно.

След като страстите на срещата се поуспокоиха, започнаха въпроси и за бежанците.

"Нашето предложение и това, което сме се разбрали като политика да водим, е да не се търси решение за една или друга страна. Това, което правят седем страни в Европа, да се заграждат, това не е решение. Напротив, това е отстъпление от най-важните ценности, които е придобил ЕС" - заяви Борисов по отношение на мерките, които взима България за спиране на мигрантския поток.

"Вярно ли е, че бежанец получава по 600 лева от държавата месечно?" - попита един от присъстващите.

"Не е вярно. Няма такава разкладка" - отговори той. А каква разкладка има - не стана ясно.

"Защо продължавате да поддържате бизнеса на Делян Пеевски? Имате ли някакви общи интереси с него?" - попита друг от присъстващите.

"Не е вярно, това са абсурдни неща" - смотолеви все по-изнервеният Борисов.

"Да бе, как да не е вярно" - репликира го глас от публиката.

"Какво мислите за инициативата на "Шоуто на Слави" за референдума?" - пита студент, дошъл от Кеймбридж.

"Каква е тази инициатива?" - в типичния си стил отговори Борисов и поясни, че не е чел шестте точки, за които екипът на Трифонов събират подписи за свикване на референдум за промяна на избирателната система.

Борисов коментира отдавна познатата причина да е в обтегнати отношения с Трифонов - докато бил кмет на София, не позволил на шоумена да строи в градинка до хотел "Кемпински". "Иначе преди това бяхме първи приятели. През вечер беше при мен в Банкя."

Почнаха саркастични въпроси и защо се бави номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Отговорът беше познат - имало време до края на март, докогато се внасят номинациите. Така се правело, защото този, който бърза, накрая не го избират.

"Ама ние безнадеждно закъсняваме с тази номинация, г-н Борисов. И вие ще носите отговорност за това" - беше репликата от залата.

"Това не е вярно. Не забравяйте, че точно моето правителство одобри кандидатурата на г-жа Бокова за шеф на ЮНЕСКО" - каза премиерът.

Добре, че по едно време се намеси и посланикът Константин Димитров, за да въведе някакъв ред, усещайки, че обстановката става взривоопасна.

В крайна сметка имаме поне новина от цялата среща - Борисов обеща до 2018 година да бъде завършено електронното правителство, за да може административното обслужване на българите в чужбина да става бързо и евтино.

Ще дочакаме ли 2018 г. обаче електронно правителство? Или пак ще задаваме същите въпроси на същите срещи.

Дано поне има някакъв смисъл от участието на Борисов, Митов и Захариева в глобална конференция в помощ на пострадалите от конфликта в Сирия, която ще се проведе в Лондон днес. Във вторник вечерта по време на официалния прием за ръководителите на делегациите премиерът е успял да разговаря с американския държавен секретар Джон Кери, с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и с британския си колега Дейвид Камерън.

Защото срещата с българската общност в Лондон се оказа неуспешен пиар ход и крушение - и като организация, и като очаквани резултати от страна на посолството и на хората, които я организираха.

От изборния триумф през 2014 г. в Лондон досега изтече много вода. Търпението се изчерпва. Чакат се обещаните реформи..

 

Източник: http://big5.bg/skandal/blgarite-v-london-km-bojko-kazhi-za-peevski!.html

Публикувана в У нас

Увлечени от високия градус на изборните вълнения лесно може да останем с впечатлението, че първият тур на местните избори е сериозно политическо събитие. Те разбира се имат някакво значение, но един от парадоксите на този вот е, че той много повече затвърждава статуквото, отколкото носи някаква промяна.

 

1. Без промени в правителството
Една от големите интриги по време на кампанията беше дали резултатите ще предизвикат промяна в управляващата коалиция. Логиката беше, че изборите ще са като голямо социологическо проучване. Ако резултатите от него покажеха голямо разминаване между разпределението на силите в парламента и реалната подкрепа за партиите, то можеше да се говори за нови избори за Народно събрание и съответно формирането на различно мнозинство. Това изглежда няма да се случи.
Точният анализ на гласовете разбира се ще бъде направен след като излязат официалните резултати, но и данните от exit poll-овете са достатъчни, за да се види, че подкрепата за партиите във властта не се е променила особено след една година управление. ГЕРБ, въпреки, че води много, продължава да е далече от пълното мнозинство, така че няма особена изгода да предизвика нови избори. В такава позиция можеше да е Реформаторския блок, ако беше увеличил чувствително резултата си. Тогава десните можеха да заложат на самостоятелна коалиция с ГЕРБ и така да се освободят от левите спирачки на АБВ и популистките турбуленции на Патриотичния фронт. Реформаторите обаче получиха на местните избори приблизително толкова гласове, колкото и на парламентарните, така че този сценарий също е нереален. Всъщност за блока това може да се брои за успех - след една година неуспешни опити да се заздрави съюзът между десните партии и след буксуването на важните реформи, дори същият резултат изглежда като доста добро представяне за РБ.
Най-малките партньори в управляващата коалиция също нямат никаква изгода да искат нови избори, защото пак биха били на ръба да влязат в парламента.
Претенции за нови избори няма как да има и от опозицията. БСП губи макар и малко подкрепа, което в комбинация с не особено доброто й вътрешно състояние трудно може да даде каквито и да е основания да иска предсрочни избори.
ДПС продължава да е в позицията да бъде стабилен партньор на ГЕРБ, но в същото време и продължава да е толкова неприемлива за повечето хора, че засега няма да влезе във властта официално. Това партньорство ще продължи да е безмълвно и по места.


2. Достъпът до милиардите - добре контролиран
Освен в изпълнителната и законодателната власт обаче по всичко личи, че статуквото ще се запази и в местната. Кампанията за изборите мина без абсолютно никакви изненади, без неочаквани обрати, на политическата сцена не изгряха нови звезди, нито имаше каквито и да е нови идеи, които да предполагат сериозна промяна в някой от големите градове. Начинът, по който се проведе кампанията - с огромно количество видими доказателства за купуване на гласове, нови регистрации и фактът, че на много места местни феодали запазиха постовете си, показа, че на това ниво нищо ново не може да се очаква. По-скоро още от старото.
Фактът, че на много места кампанията се сведе до кофи асфалт, снимки до табелите с европроекти и обещания какво още ще се направи с еврофондовете, показа че нивото в градовете е вече толкова ниско, че в момента всяко дори базово подобрение (защото европарите са за това) на качеството на живот се вижда като огромен напредък и заслуга на кмета.
Това помага изключително много на модела на ГЕРБ - взаимно подпомагане на местната и централната власт. В него правителството работи много активно с кметовете за усвояване на средства от еврофондове и централния бюджет. Това води до "видими резултати" в съответните градове - инвестиция, която се връща и на парламентарните избори. Ако не сте разбрали - вотът в неделя беше за достъпа до единственото свежо финансиране в националната икономика: през тази година 1,8 млрд. лв са влезли през еврофондове, като огромна част от тях минават през общините. Така ще е и в следващите години.
Условия за бизнес, отвореност на общините, публични регистри за имоти и разрешителни, въвеждането на по-ниски срокове за обслужване, идеи за развитие - всичко това са теми, които останаха извън "кампанията" на повечето места.


3. Без катастрофи, но с ниска скорост
Това има добра и лоша страна. Добрата е, че резултатите от изборите запазват политическата стабилност в страната. Формулата на властта днес изглежда малко по-стабилна и едва ли скоро ще има внезапни шокови промени. Това създава предвидимост и принципно е хубаво. И тук е уловката.
Стабилността би била хубава, ако това управление енергично променяше страната към по-добро. Една година след като получи властта, мнозинството не успява да прокара основните реформи, които биха довели до някакъв чувствителен прогрес. Съдебната реформа още не е провалена, но не е и особено сигурна. За борба с корупцията се говори, но колкото повече думи, толкова по-малко резултати. Най-активно като че ли се движат нещата в здравеопазването, но там резултатите трудно ще отговорят на очакванията. Образованието вече дори не е тема за обсъждане.
Тъжната новина е, че днес в България стабилност е добра новина, тъй като ни спасява поне от катастрофи от типа на коалицията "Орешарски". Но скоростта, с която се движим, не обещава да се вдигне особено.


4. Бюлетините за референдума - показно за местни лобита
В провеждането на изборите обаче имаше две събития, които заслужават по-внимателен анализ. Първото е ситуацията с бюлетините за референдума. Те, както си спомняте от неделя, първоначално бяха давани само при поискване, което беше откровен опит за намаляване на избирателната активност и така намаляване на валидността от допитването.
За това има две възможни обяснения. Първото е да се е случило след съзнателно решение от страна на ЦИК. За да стане това трябва представителите на всички партии в него да са се разбрали да провалят референдума. Предвид сравнително бързата реакция на ЦИК в неделя, това е малко вероятно. По-възможният сценарии е местните избирателни комисии да са решили да го направят, отново под влияние на партийни централи. Това означава, че на локално ниво активистите са способни да манипулират изборни резултати с апаратни техники. Или иначе казано е възможно някакви местни Гочоолу и Дочоолу да стрелят директно и безнаказано в краката на демокрацията. Ако тази история не бъде разследвана и изяснена, ако не бъдат открити конкретните виновници за това, следващият път те ще променят и резултатите, ако вече не го и правят.


5. Свалянето на сайтовете
Хакерската атака срещу сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и МВнР е другият изключително важен елемент, който заслужава специално внимание. Това на практика беше нагъл опит за манипулиране на изборните резултати (поне от референдума) и създаване на хаос. Фактът, че нито една хакерска група досега не е поела отговорност за този ход, подсказва две възможни обяснения, по които изглежда работят и службите. Първото е, че тя идва от друга държава. Коя е тази държава, която има интерес да предизвика хаос и способности да организира такава атака, разбира се, на етапа може само да се спекулира. Вторият вариант е някой от България да е платил за организирането й с подобни цели - да саботира референдума и да разклати доверието в провеждането на изборите. И в двата случая реакцията трябва да бъде в две посоки - сериозно разследване на случая заедно с партньорските служби и спешно увеличаване на капацитета да се спират подобни атаки срещу българската телекомуникационна инфраструктура.
Но и двата по-горни случая не бива да бъдат оставяни без последствия. Те са част от цяла верига опити (кои успешни, кои не) за влияние върху изборите, настроенията, процесите и резултатите - и като такива, са изключително опасни. Както е вече видно, оставени без контрола на прокуратурата и МВР, купуването на гласове и бърникането на избирателните списъци чрез нови регистрации по места са тактика, която променя изборната карта на България постоянно.


6. Огромното количество подкрепили електронното гласуване
Ако управляващите пренебрегнат резултатите от допитването в неделя, също ще направят голяма грешка. Референдумът за електронното гласуване може и да не успя категорично, но тези близо 1.8 млн. души, които го подкрепиха, всъщност показва много ясно колко много хора застават зад идеята за радикална промяна в политическата система. Правилата за провеждане на такъв тип допитване са такива, че много трудно може да се стигне до гласовете, които са нужни, за да се задължи парламента да действа. В същото време волята на 1.8 млн. човека е нещо, което много трудно може да бъде пренебрегнато. Или ако бъде, то ще има сериозни политически последствия. Много внимателен анализ заслужават и разпределението на гласовете по възрасти, населени места и партии. Според данните от exit poll-овете за електронното гласуване са гласували не само "умните и красивите" от жълтите павета на София. Бюлетина с "ДА" са пускали както хора от малките градове, така дори и от селата. Подкрепилите електронното гласуване са симпатизанти на не само на Реформаторския блок и ГЕРБ, но и БСП и забележете - ДПС. Подобно обединение около една кауза е практически без аналог в съвременната ни история.

Отказът на властта да чуе какво точно искат подкрепилите референдума би бил една от големите й грешки. Игнорирането на това желание ще превърне енергията, канализирана в момента от референдума в недоволство към управлението, а и цялата политическа класа в момента.
Зад подкрепата за електронното гласуване освен това стои нещо много по-голямо - недоволството на хората от представителите им във властта и желанието на хората за промяна в политическата система. Ако управляващите не чуят това желание сега, когато е казано с тих и спокоен тон, след не много време ще им се наложи да чуят отново виковете и лозунгите, които искат същото. Въпросът тогава ще е не дали ще се отговори на тези очаквания, а само кой ще го направи. И тези, които си запушат ушите сега, едва ли ще имат думата после.

 

Източник: www.capital.bg

Публикувана в У нас

От известно време медийното пространство все повече започна да се вълнува от случаи, в които чрез очевидни измами се прехвърлят фирми по не особено законен или направо престъпен начин.


Последният случай разтърсил съдебната система стана публично достояние миналата седмица, когато стана ясно, че адвокат фантом е спестил 9 млн.лв на банката на Петя Славова и е ощетил една от фирмите на покойния варненски бизнесмен Борислав Манджуков, застрелян през март 2014г. в София.

Публикувана в Бизнес

"Удължаване живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй” е приоритет на българското правителството.", каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на заседание на ресорната комисия на въпрос за удължаване живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй”,съобщи "Фокус".

 

Министърът направи уточнението, че съгласно реда, за да бъде удължен живота, е необходимо технологично време от 12 календарни месеца от Агенцията за ядрена регулация. Тя също така добави, че условно са разделили дейностите по удължаване на два етапа – комплексно обследване на действителното състояние, в което трябва да се установи реалното състояние на 5 и 6 блок. „През месец май е приключило комплексното обследване на 5 блок, а през декември на 6. На първия етап е осъществен необходимият контрол и дейностите се движат по график."

Публикувана в У нас
Неделя, 21 Декември 2014 09:06

Кои са съветниците на властта

Премиерът и четиримата вицепремиери не са успели да запълнят квотата от съветници и експерти в политическите си кабинети. Това става ясно от отговор по Закона за достъп до обществена информация, който БГНЕС получи от Администрацията на Министерския съвет.

Квотата, която правителството на четворната коалиция си гласува предвижда премиерът да има 11-членен политически кабинет, а четирите вицета по деветчленни кабинети.

Министър-председателят има шест съветника трима, от които са бивши министри от първия кабинет на ГЕРБ – социалният Тотю Младенов, спортният Свилен Нейков, военният Аню Ангелов. Освен съветник, Аню Ангелов е и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.

Публикувана в У нас

Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и ислямистката групировка Хамас решиха да сформират правителство на националното единство, съобщи агенция Франс Прес.

Публикувана в Свят

Управляващите могат да устискат до края на мандата, но сега ни трябва правителство, което да прави реформи. Предсрочните избори може и да не станат, но те са належащи, защото имаме слаб парламент, той не работи, произвежда скандали, компрометира парламентаризма, заяви във вторник пред Нова телевизия лидерът на АБВ Георги Първанов.

"Агонията по страната е страхота. Виждам го при моите обиколки", каза още президентът между 2002 и 2012 година. Според него слабостта на партиите, подкрепящи кабинета, се отразява на правителството.

Първанов каза, че от няколко седмици е заявил искане за среща с премиера, но отговор няма. Орешарски изчезна от публичното пространство, обобщи лидерът на АБВ. Той искал да зададе на премиера принципни въпроси, свързани с разпределение на парите за общините и уволненията на хора, свързани с движението.

Част от медиите бият по нас безпощадно, защото имат политическа поръчка, каза Първаном. В отговор на въпрос, той каза, че АБВ се издържа от дарения. Нямало обаче дадени големи суми, като те били между 200 и 1000 лева.

Публикувана в У нас

Правителството упорито се е заело да превърне новосъздадената агенция за подслушване в мегаструктура, подобна на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Предизборното обещание на БСП бе, че няма да допусне свръхупотреба на специални разузнавателни средства (СРС) както по времето на ГЕРБ, пише в. „Сега”. Вместо това, след като увеличи почти двойно парите за слушане и следене за следващата година, кабинетът без много шум е прехвърлил за ползване близо 100 имота на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО). Решението е било взето на закрито заседание миналата сряда. Всички имоти са собственост на МВР и се предоставят безвъзмездно.

Публикувана в У нас

Видимо се наблюдава, че Сергей Станишев върви по пътя на Виденов. Приемането на бюджет посред нощите изглежда запазена марка в управлението на БСП, заяви пред bTV финансовият министър в кабинета на Иван Костов Муравей Радев. Той припомни времето на Жан Виденов, когато до тъмни доби са се гласували текстове от най-важния закон на държавата.  Радев разказа как депутатите са заседавали повече от 24 часа, а депутатът от БСП Ангел  Димов направо си легнал на банките. Междувременно Народното събрание освен удължаване на работното време си гласувало да му бъдат доставени одеяла. След това един камион стоварил войнишки одеяла от сливенските казарми. 

Публикувана в У нас
Страница 1 от 6