В последните години ставаме свидетели на множество инициативи за произвеждане на местен референдум за произнасяне по въпроси, които са изцяло в противоречие с поставените законови изисквания. Твърде често въпросите са формулирани така, че заложеният в тях смисъл всъщност е питане дали да бъде спазван законът или не.

 

Конституцията ни дава право да участваме в местното самоуправление, а Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва как точно можем да реализираме това право. В Конституцията пише също, че Република България е правова държава. Тя се управлява според законите на страната и не бива да допускаме чрез местни референдуми да се намират вратички в правовия ред или да се поставят пречки пред упражняването на закона.

 

Актуален пример за противоречиво използване на пряката демокрация е решението за произвеждане на местен референдум в Община Трън. Там сме свидетели на поредица от решения на Общинския съвет, които органите на държавната власт обжалваха като незаконосъобразни. Налице е протест и от страна на Прокуратурата, но преди административният съд да е разгледал въпроса по същество, на местна почва вече „присъдата“ към най-големият инвеститор в района е произнесена в хода на активната популистка и манипулативна предизборна кампания.

 

Основната цел на тази кампания се сведе до очерняне и охулване на инвеститора с използване на всякакви средства, включително и недопустими от закона. По този начин грубо беше погазен още един конституционен принцип, а именно че правото на свобода на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие.

 

Казусът „Трън“ е симптоматичен за поредица от нарушения и повдига основателни въпроси, които заслужават общественото внимание с категорична позиция от страна на държавата, наред със съдебната власт. Чрез заобикаляне на закона се цели вотът на народа да подмени стратегическите приоритети на България без оглед на обществените последствия, бизнес средата и инвестиционния климат.

 

Не само в граничната община, но и на много други места в страната за общинските съветници референдумът изглежда като панацея за удовлетворяване желанията на местните общности. Често обаче тези желания не отговарят на закона и накърняват чужди права и интереси. Подобно разбиране за местните референдуми е на крачка от произвола и по никакъв начин не отстоява конституционните принципи и не допринася за демократичното решаване на възникнали спорове.

 

Провеждането на референдума в Трън с така поставения въпрос представлява директно послание към бизнеса, че всеки инвестиционен проект може да бъде препятстван без правно основание. Това би било изключително негативна индикация за влошаване на бизнес климата не само в тази община.

 

Наложително е, компетентните органи да изразят становище и ясно да заявят, че най-голямата гаранция за защита на правата и интересите на всеки човек, респективно на местните общности, е строгото прилагане на закона.

Публикувана в Гледища

На 20 април 2017 година, е била проведена среща-дискусия на тема „Митове и факти за минната индустрия на България“. Събитието се е състояло в Народно читалище „Гюрга Пинджурова – 1895 г.“, в гр. Трън. От страна на минния бранш на него са присъствали инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК и проф. Иван Нишков, ръководител на Централната лаборатория по управление и преработка на суровини и отпадъци към МГУ „Св. Иван Рилски“, гр. София.

 

Целта на събитието според организаторите е било да се дадат ясни и категорични отговори на ключови въпроси за минерално-суровинната индустрия в контекста на устойчивото развитие, партньорствата между добивните предприятия с общините и опазването на човешкото здраве в минните региони.

 

От Българската минно-геоложка камара (БМГК) съобщават, че „в стремежа си да представи добрите примери от минния бранш и ползите, които минната индустрия носи за общини, местни общности и отделни заинтересовани групи хора”, БМГК е поканила на срещата ръководителите на всички общински и държавни структури в общината, както и председателя на Сдружение „Трън“.

 

В залата са присъствали представители на Общинския съвет на община Трън, заместник-кметът на община Трън - г-жа Цветислава Цветкова, както и над 50 местни жители и гости на общината.

 

БМГК: Модерната минната индустрия не е „мръсен” бизнес

 

Според позицията на БМГК, водещите български минни компании са извървяли дълъг път на технологична и организационна трансформация. Преходът към пазарна икономика ги е подтикнал да се обърнат към принципите на устойчивото развитие, за да могат да работят по модерен и отговорен начин в интерес на всички заинтересувани страни. Според браншовиците, „това се открива в редица примери – както при изричното спазване на законите на страната, така и в инициативи като въвеждането на Стандарта за устойчиво развитие на минната индустрия на България”. Той е получил своето признание както от страна на българската държава, така и от Евромин и от Европейската комисия.

 

„Няма бранш у нас, който да изградил собствен доброволен стандарт за устойчиво развитие, освен минният. От 2010 г. минерално-суровинната индустрия създаде този сложен инструмент, който служи както за самооценка на добивните компании, така и за представяне пред обществото на реалното им представяне.“ – е заявил на срещата в Трън инж. Иван Андреев.

 

„Дори само този пример на доброволно решение от страна на минния бранш показва, че нашият сектор не е мръсен бизнес и се развива устойчиво“ е добавил изпълнителният директор на БМГК.

 

От БМГК са обяснили и защо минните компании инвестират в общините

 

“Минната индустрия прави социални инвестиции, защото е убедена, че трябва да е част от устойчивото развитие на местната общност. Това са инвестиции в родния край, защото работещите в дадена мина са местни хора и всички жители там трябва да усещат, че община и минна компания работят в техен интерес.“ – посочил е инж. Андреев по време на срещата. „Минната индустрия не прави социални инвестиции, защото иска да си купи индулгенция поради своята дейност. Това разбиране е отживелица. Днес водещите минни компании се ръководят от принципите на устойчивото развитие“ – обяснил е инж. Иван Андреев.

 

След като публиката е изгледала вече доста популярния видео филм на БМГК за успешните партньорства между минната индустрия и общини в България, представителите на обществеността на Трън са имали възможността да се запознаят с факта, че община Чавдар е усвоила над 11 милиона лева по проекти и програми, идващи от Европейския съюз. По думите на кмета на община Чавдар от самото видео, общината получава безвъзмездно и в допълнение на редовно изплащаната концесионна такса от минните компании, опериращи на нейната територия, ежегодна сума от 300 000 лв. само „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД. Това е в допълнение на концесионната такса, която постъпва от страна на добивната компания, която е в размер на над 1 милиона лева годишно.

 

Според БМГК, е известно, че обявената прогнозна сума, която ще се отчислява от концесионната такса на бъдещия проект за златодобив в община Трън, е в размер на около 1 милиона лева. За сравнение проекто-бюджетът на Община Трън за 2017 г. е малко над 5 милиона лева.

 

Инж. Иван Андреев: Добивната индустрия привлича и други бизнеси в минните общини

 

„Там, където има минна индустрия, там има развитие и на други бизнеси“ – е акцентирал по време на срещата инж. Иван Андреев.

 

„Добавената стойност от добра и работеща минна компания в даден регион се открива и в нововъзникващи бизнеси и услуги. Местното население получава стимул за предприемачество и по този начин надгражда икономическата база на региона.“ – посочил е той в допълнение.

 

След приключване на срещата с обществеността, инж. Иван Андреев е направил следния коментар:

 

„БМГК направи първа крачка в гр. Трън за стартиране на публична дискусия за значението и ползите от минната индустрия. Вчера наша цел бе да дадем точна и актуална информация от легитимни източници – БМГК и МГУ „Св. Иван Рилски“. Това е от значение за информирания избор на местните жители и наш директен отговор на манипулиращите твърдения и изкривени факти тиражирани в продължение на месеци сред трънчани.

 

За срещата се бяхме подготвили с данни, факти и аргументи, както и с авторитетни специалисти, които бяха готови да отговарят на въпросите на гражданите. Вчера успяхме да представим само част от тях, което оценяваме като успех. БМГК ще продължи с инициативите си за повишаване на информираността на българските граждани – от Трън, през София до различни части на страната“.

 

Отговори на нови твърдения около златодобива в община Трън

 

По време на срещата са били повдигнати няколко въпроса и твърдения към инвеститора в проекта за златодобив в Трън. За да осигури достоверни отговори на тях, БМГК се е обърнала към „Евромакс Сървисис“ ЕООД с четири въпроса. Точните отговори са поместени по-долу.

 

В отговорите се съдържат научни и експертни термини, които са обяснени по достъпен за широката публика начин без да се изкривява тяхната истинност и точност.

 

Твърдение-въпрос: Защо не признаете, че няма да има никакъв ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда), защото има становище на Басейнова дирекция, което е спряло цялата процедура по ОВОС?

 

Отговор: В момента инвестиционното предложение се намира на етап „Задание за обхвата и съдържанието на ОВОС“. Това означава, че няма никаква пречка пред реализация на ОВОС. Затова заинтересованите от екологичното въздействие на проекта страни, би трябвало да изчакат изготвянето на тази комплексна експертна оценка. Разговорът за въздействието на проекта си заслужава след като оценката е готова. Следващ етап в процеса е „Обществено обсъждане“, по времето на което се посочват начините, по които проектът ще управлява надеждно всеки аспект на дейността, както и компонентите на околната среда.

 

Разговорът за въздействието на който и да е проект, преди изготвяне на ОВОС, е несъстоятелен от експертна гледна точка. Ако подобен разговор се води предварително, то той е открито манипулативен.

 

В твърдението се посочи, че дадено становище на Басейнова дирекция предполага недопустимост на инвестиционното предложение при евентуално засягане на източниците на питейно-битово  водоснабдяване. Фактите са, че въздействието на проекта се оценява с ОВОС. Затова именно в рамките на процедурата по ОВОС ще се определи наличието и степента на въздействие. Изчерпателността на инвестиционното предложение изисква изготвяне на подробно хидроложко и хидрогеоложко проучване. То изцяло ще е приложено към доклада по ОВОС.

 

Направените предварителни проучвания, включително проведените консултации с ВиК-Перник, сочат че инвестиционният проект няма да засегне питейно-битово водоснабдяване на населените места.

 

Твърдение-въпрос: Всички знаят, че в Трън има уран и истинската цел на инвеститора е да добива уран.

 

Отговор: И БМГК, и инвеститорът разбират опасенията на жителите на Трън, породени от манипулативното и неекспертно говорене по темата за наличие на уран в региона. Затова посочваме три аргумента в подкрепа на тезата, че нито инвеститорът има намерения да добива уран, нито, че неговото наличие би представлявало опасност за живота на населението при стартиране на проекта за златодобив.

 

Мина "Злата" винаги е била златна мина. Мина „Злата“ никога не е действала като уранодобивна мина.

 

Факт е, че днес уранодобив в България няма. Няма нито частни, нито държавни планове за добив на уран. Това е изрично посочено в приетата през 2015 г. Стратегия за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия на България. БМГК категорично заявява, че в мина "Злата" няма нито геоложки, нито инвеститорски основания за добив на уран. Факт е, че има установени съдържания на уран. Но те нямат промишлена стойност за добив. Това се посочва както в заключенията на окончателните геоложки доклади, така и в актуалният отговор на Министерството на енергетиката за липса на запаси на уран в района на Трън.

 

Факт е, че в района на Трън има естествен радиационен фон. Но това е така и на много други места в България. Той не се дължи на стопанска дейност. Той е свързан с геоложките особености на скалния масив. Един минен проект в района ще направи така, че естественият фон да се следи непрекъснато и средата да се контролира. Това е отговорният начин да се елиминира всяка опасност за работещите и за населението.

 

Твърдение-въпрос: В протоколи от геоложки проучвания в района е отразено, че в района има завишени стойности на арсен.

 

Отговор: Арсенът (As), също като уранът (U) и повечето от 118-те химически елемента, се срещат в околната среда. Те могат да представляват проблем за хората, само когато концентрацията е над допустимите норми. Геоложките проби, които се посочват в твърдението, не са взети от находище Трън, а от други проучвателни проекти. Важно е да се посочи, че това са т.нар. ураганни проби (единични завишени стойности), които не се отразяват на средните съдържания поради аномалния си характер. За да бъдат получени представителни средни съдържания са необходими хиляди проби, като единичните завишени стойности не влияят и не определят крайния резултат.

 

Средното съдържание на арсен получено от статистическата обработка на 15 441 броя проби е 0,00146%, което е далеч под всякакви норми на опасност.

 

Твърдение: Инвестиционното намерение е със шокиращи размери от близо 20 квадратни километра.

 

Отговор: Посочената площ се отнася за проекто-концесионната площ на проекта, а не за реално използваната площ. Има съществена разлика между двете площи.

 

Размерът на терените, на които ще се извършва минна дейност е 2,1 кв. км или едва 11% от проекто-концесионната площ. Голяма част от нея се намира на територията на бившата мина „Злата“ (добивно предприятие, работила в района в продължение на 40 г.). Голяма част от обектите са разположени върху вече нарушени терени от предишните добивни дейности.

 

Редакцията на „Свободен народ онлайн” е готова да даде място и на други мнения по въпроса.

Публикувана в У нас

Държавното "Летище Горна Оряховица" полетя към Румен Гайтански-Вълка, който години наред беше монополист в почистването на София. Работната комисия в ресорното министерство на транспорта вече е избрала за победител в процедурата за отдаването му на концесия консорциум "Гражданско летище Горна Оряховица". В момента тече съгласуване на това решение с всички заинтересовани страни, преди то да бъде гласувано от Министерския съвет. След това има двумесечен срок за подписването на концесионния договор.

Освен новата бизнес сфера за Гайтански концесията е интересна и с друго - тя създава прецедент, в който държавното дружество, което търси частен стопанин да го развие, участва с 5% в обединението концесионер. С присъствието се покрива условието за летищен опит, който липсва при частния партньор в консорциума.

Концесионирай себе си

Процедурата беше открита през лятото на 2015 г. Това е втори опит на държавата да намери инвеститор на аеропорта. Първият беше през 2011 г., когато дори след третото удължаване на срока за оферти летището не привлече търсената инвестиция. През юни 2015 г. транспортният министър Ивайло Московски съобщи, че американска компания е заявила интерес към летище Горна Оряховица. Той явно не се е материализирал в оферта.

При първия опит за концесиониране от кандидатите се искаше да имат регистриран капитал не по-малко от 1 млн. евро, балансовата стойност на активите им да е минимум 5 млн. евро, да докажат приходи от експлоатация на гражданско летище за поне една от последните 10 години, не по-малки от 3 млн. евро, пътникопоток над 200 хил. души или товари над 10 хил. тона. При настоящата финансовите условия към кандидатите се запазиха, но настъпиха облекчения при авиокритериите - да имат опит в дейности по управлението и експлоатацията на международно летище минимум 5 години, да притежават техническо оборудване и да разполагат с технически лица.

Държавата прави и друго - явно дава съгласието си 5% дял в консорциума "Гражданско летище Горна Оряховица" да има самото държавно дружество "Летище Горна Оряховица". Тоест с помощта на държавата обединението покрива изискванията за техническите възможности на кандидатите, а парите ще дойдат от намерения кандидат.

Връзката с Вълка

С 95% дял в консорциума е акционерното дружество "Кристална вода", занимаваща се с проекти в сферата на водите. Мажоритарен акционер в компанията е "Кей Ар консулт", еднолична собственост на Николай Радославов, представител още на "Авангардстрой". За 2014 и 2013 г. отчетите на мажоритарния акционер в "Кристална вода" - "Кей Ар консулт", не показват икономическа дейност.

До есента на 2015 г. "Кей Ар консулт" се казва "Зърнести минерални материали", а адресът й е на столичния булевард "Цариградско шосе" 48-50. Там са регистрирани компаниите за почистване с представител Румен Гайтански като "ВОЛФ имобилиен", "ВОЛФ лизинг", ВОЛФ АД. Едноличният собственик Радославов е в ръководството и на "Авангардстрой", където капиталът се държи от ВОЛФ и "Волф имобилиен".

На въпрос дали "Кристална вода" е свързана с Гайтански представителят на консорциума Спиридон Александров заяви: "Има си акционери, има си съвет на директорите, продължете си проверките." Освен Александров в борда на директорите на "Кристална вода" е Петър Андреев. Той е още и в ръководството на "Екоинмат". Представител на въпросната компания, отново регистрирана на "Цариградско шосе" 48-50, е още Емил Велков, който е в борда на ВОЛФ АД, представлявано от Румен Гайтански.  

На въпрос защо "Кристална вода", която няма към момента авиационни дейности, е проявила интерес към летище Горна Оряховица и какви са плановете за него, представителят на консорциума Спиридон Александров заяви: "Към настоящия момент циркулира, че сме ние, но нека стане факт", като допълни само, че летището ще запази тази си дейност.

32.1 млн. инвестиции  
Срокът за концесията е 35 години. От документацията за участие става ясно, че концесионерът има гратисен период от 48 месеца от влизането в сила на договора, през които не дължи концесионно плащане. След това той ще плаща годишно по-голямата от следните две суми - 10% от общия размер на нетните приходи от всички дейности за текущата година, които са свързани с ползването на обекта и дължимия ДДС върху сумата, или 70 хил. лв. без ДДС, коригирана с инфлацията.

Пак според документацията инвестиционната програма не може да е под 31 999 000 лв. (и не по-малко от 7.23 млн. лв. за първите 4 години). Има и задължителни дейности: основен ремонт на пистата; на пътеки за рулиране; перон и др. На въпрос на "Капитал Daily" какви са инвестициите, които се планират на летището, Спиридон Александров отговори, че "има доста данни, изнесени в пресата". Според информацията в медиите кандидат-концесионерът е предложил 32.1 млн. лв., т.е. със 101 хил. лв. повече от минималното, като 22.4 млн. лв. от въпросните 32.1 млн. лв. ще бъдат инвестирани в първите 4 години. Малката надбавка е логична, след като е имало само един кандидат.

1000 лева над нулата
Летище Горна Оряховица съществува от 1925 г. На него се извършват основно тренировъчни полети, малко карго и полети с цел пръскане на посевите. За 2014 г. обработените там товари са 115 тона, а пътниците - 286. Пак в числа през 2014 г. там са се провели 1492 полета, от които 898 тренировъчни, 122 - международни, 174 - вътрешни, и 298 полета на компанията "Фортуна еър" на Ганчо Даскалов, която се занимава с авиохимически услуги (пръскане на посеви). Фирмата има база там, като плаща такси на летищния оператор за полетите си. В средата на 90-те години започва раздържавяването на седемте регионални звена на тогавашната държавна селскостопанска авиация, като Даскалов успява да купи звеното и базата в Горна Оряховица и сега има до държавното летище терен, хангар и складови площи, като се явява и един от основните му клиенти.

За 2014 година приходите на държавната компания са 744 хил. лв., а печалбата - 1000 лв. "Голямо отражение оказва кризата в икономиката, която на практика ликвидира износа с авиация на продукти от Северна България", се казва в отчета за дейността на дружеството за 2014 г.  От документа стават ясни и нуждите му. Необходима е рехабилитация на пистата и реконструкция на пътническия терминал. Необходима е и ILS система за инструментално кацане в условия на ниска видимост, тъй като старата е демонтирана през 2014 г., нова няма, а това смъква категорията на летището и го прави непредпочитано при зимни условия. Нужно е и обновяване на самолетообслужващата техника, която е на възраст между 25 и 35 години. Лесно се поврежда и трудно се намират части за нея, освен това основно е пригодена за старите руски самолети и не може да отговори на нуждите на съвременните. Трябва и подмяна на снегопочистващата техника, преминаване към 24-часов режим на работа и др.       


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/13/2685167_rumen_gaitanski-vulka_vzima_letishteto_v_gorna/

Публикувана в Бизнес

С писмо с № кип 453-01-2 от 03. 12. 2014 г., на организациите на социалните партньори в България беше изпратен за становище проект на решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“. Проектът за решение, предложен от г-н Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“ се състои от две точки, които тук ще цитираме дословно:

 

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

 

РЕШИ:

 

1. Възлага на правителството да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали.

2. Задължава правителството да състави стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.

София, 27. 10. 2014 г.“.

Публикувана в Гледища

Г-н Иванов, заявихте пред БНР, че в момента се извършва национализация на част от активите на „Софийска вода“АД. Бихте ли уточнили за какво точно става дума ?

 

В интервюто си пред БНР споделих, че в процеса на реформиране на отрасъл ВиК и в желанието на управляващите, и предишните и настоящите, да се уточни собствеността на ВиК активите, като те станат публична държавна или публична общинска собственост, според това дали обслужват територията на една или повече общини, има предпоставка и част от софийската водоснабдителна система да бъде актувана като държавна собственост. Визирам основно язовир Бели Искър и Рилски водопровод, от които се доставя вода не само на София, но и на гр. Самоков и околни села.

Публикувана в Очи в очи

Административният съд на София отмени решение на Столичния общински съвет (СОС) за отказ да се проведе референдум за концесията на „Софийска вода”. Гражданите на столицата извоюваха своя първи местен референдум, обявиха от Дискусионен клуб за социална местна политика (ДКСМП) на пресконференция, предаде БГНЕС.

Публикувана в У нас