Няма съмнение, че темата за българите мюсюлмани, помаците в момента е повече от актуална. Това съвсем не произтича само от факта, че сме свидетели на учредяването на партия, чиято абревиатура е ПП „ПОМАК“. Сред изследователите – историци, социолози и политолози, темата за ставащото сред общността на помаците не е преставала да бъде важна през целия период на така наречения преход. През последните години, изследователите регистрираха противоречиви тенденции сред помаците, които може би могат да се обобщят с думите на една родопчанка: „не искам нито да ме турцизират, нито да ме християнизират“. Постоянното желание на едни или други „разбирачи“ да бъркат с неизмити ръце в съзнанието и в душите на помаците сякаш започва да предизвиква нова тенденция на самозатваряне на общността и на отграничаването й, както от турците, респективно от Движението за права и свободи, така и от тези българи и Божем християни, които съвършенно опростенчески заклеймяват всеки, който обръща някакво внимание на спецификата на българите мюсюлмани и на тяхната самобитност.

Публикувана в Четиво

Легендарната народна певица Валя Балканска е възмутена от новосъздадената партия ПОМАК. "В този наш хубав град не виждам къде му е мястото на това нещо“, каза тя в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия. "Космическият глас" и лидерът на партията Ефрем Моллов са от Смолян. По адрес на Моллов Балканска заяви: „Не виждам този човек, на който са му вкарали някакви скакалци в главата, че има някаква помашка партия“. 

Публикувана в У нас

Учредяването на новата политическа партия „Патриотично обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК) вече е в ход. На 08 декември 2013 г., в неделя ще се състои учредяването на Инициативния комитет за създаване на новата политическа партия „ПОМАК“. То ще стане в залата на „Новотел Пловдив“ от 12:00 часа. „Свободен народ online“ напомня, че неотдавна двигателят на учредяването на партията „ПОМАК“ обяви, че град Пловдив е подценен и че той трябва да стане столица на Република България. Пред „Свободен народ online“, Ефрем Моллов потвърди своята теза, че една от идеите на новата политическа партия е столицата да се премести в Пловдив. Ефрем Моллов подчерта, че градът под тепетата е прочут със своето многообразие в етнически и религиозен план и с толерантните взаимоотношения между жителите си. Затова и симпатиите на инициаторите за учредяване на политическата партия „ПОМАК“ са към него.

Публикувана в У нас

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, четири части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите три части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“. Предишната част - „Глад, студ и мор в Родопите (1912 – 1913)“ - част 2, можете да прочетете в рубриката „ГЛЕДИЩА“:

 

http://www.svobodennarod.com/views/3750-glad-stud-i-mor-v-rodopite-1912-1913-chast-2.html

 

Секретарят на Светия Синод безспорно е изпаднал в една класическа ситуация за отношенията „граждани – държавна бюрокрация“. От една страна, на него, а вероятно и на Светия Синод е станало ясно, че вкарването на нещата в комисия, която да прави анкета кой е най-гладен, няма да доведе до бързи действия. От друга страна, Секретарят на Св. Синод, в качеството му на упълномощен преговарящ от страна на Българската Екзархия с правителството по въпроса за борбата с глада в новите земи, е лишен от възможността да оказва остър натиск поне по две причини.

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, три части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите две части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“. Предишната част - „Глад, студ и мор в Родопите (1912 – 1913)“ - част 1, можете да прочетете на адрес:

http://www.svobodennarod.com/chetivo/3670-glad-stud-i-mor-v-rodopite-1912-1913-chast-1.html

 

С риск да бъдат отегчени читателите, от тук нататък ще последва едно доста подробно изложение да допълнителни факти от различни източници, които допълват доста изчерпателно свидетелствата на Шишков и на Караманджуков. Тази изчепателност от една страна добре очертава размера и обхвата на бедствието, както го наричат самите свидетели, а от друга страна ясно показва, че цитираните до сега два документа не са някакви екзотични изключения, рожба на свръхчувствителност от страна на двамата им автори. Основно внимание ше бъде отделено на фактите, които се съобщават за опожаряването и ограбването на помашките села, за глада, липсата на дрехи и обувки и за избухналите епидемии.

Публикувана в Четиво

Новата партия ПОМАК, която ще се учреди до две седмици била абревиатура на Патриотично обединение за многообразие, автентичност и култура, съобщи по бТВ основателят й Ефрем Моллов. Той заяви, че партията има европейско начало и това е нов политически модел, който ще обедини нацията. Ще спрем това статукво политическите партии да са срещу народа, закани се той.

Публикувана в У нас

Първият документ, съобщаващ за бедственото положение на помаците,  с който разполагаме е „Докладна записка за положението в Ахъчелебийската, Даръдерската, Егридерската и Скечанската каази след преминаването на Българските войски“.[1] Докладната записка е подписана от С. Шишков, комендант в Устово. В докладната си записка Шишков записва в прав текст, че „от опожарените помашки села жените се завръщат гладни и полуголи. Добитъците, храните и покъщнината са разграбени“. Според докладващия, системата на турския йошур, мобилизацията на помаците в турската армия и военните действия са попречили на помаците да овършеят и без това оскъдната реколта и наличното зърно е изгнило от дъждовете. Българското християнско население също е в незавидно положение - „средства и добитъци никак няма“.

Публикувана в Четиво

Продължение от част първа.

Първата част от встъплението на изследването за съдбата на българите – мюсюлмани (помаците), можете да прочетете на адрес:

http://www.svobodennarod.com/chetivo/3562-pomatzite-mezhdu-glada-i-krasta-1912-1913-g.html


Обект на задълбочен анализ трябва да бъде въпросът доколко „лекотата“ в приемането на християнството от страна на помаците, тогава когато българската армия побеждава, се дължи на откровен страх и доколко се дължи на нежеланието на помаците да останат „хора второ качество“ в новопоявилата се Велика България, както те сами я титулуват в редица свои обръщения по един или друг повод към българските държавни ръководители. На много места, хората приемат християнството с думите „където всички, там и ние“, тоест те приемат процеса на „експресна“ християнизация като всеобща вълна и смятат, че трябва да вървят с мнозинството.

Публикувана в Четиво
Четвъртък, 14 Ноември 2013 16:44

Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)

Балканската война е като цяло доста задълбочено изследвана в българската историография. Тя обаче не е била обект на особени политологически анализи, ако разбира се не броим изследванията, свързани с дипломатическата й подготовка и с отражението й върху международните отношения. Преобладават изследванията в сферата на военната история, където действително има голям обем от задълбочени работи, свързани с хода на военните действия. Налице е и голям обем публикации, свързани с полемиката около вината за избухването на Втората бълканска война, известна и като Междусъюзническа.

Публикувана в Четиво
Неделя, 27 Октомври 2013 11:20

За идентичността на помаците

Научна конференция м Смолян за историята и мястото на помаците бе последвана от публична дискусия в София, след която отново остават немалко въпроси, но поредната стъпка към диалога е факт, отбелязва Даниел Кадик, регионален директор за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман". Според него фактът, че България е страната с най-висок дял мюсюлманско население в Европейския съюз, налага воденето на прозрачен и толерантен дебат за участието на малцинствата в обществения живот. Още повече, че всяко "замитане под килима" само би породило нови проблеми. Предлагаме ви репортаж от събитието на Дойче веле.

Имало ли е насилствено помохамеданчване?

"Не твърдя, че помаците са отделен етнос, но е напълно разбираемо хора, които с векове са били отхвърляни, да поискат да имат собствена идентичност и дори да започнат да "изобретяват" версии за нея. Не смятам, че тези изобретения са издържани от научна гледна точка, но това няма значение. Значение има само фактът, че двойната маргинализация на помаците - и от турци, и от българи, води до търсенето на собствена идентичност", гласи становището на професор Евгения Иванова от Нов български университет .Самите помаци, които не биха желали да бъдат наричани българомохамедани, отхвърлят версиите за насилственото им помохамеданчване през Средновековието.

 

Изследователят Михаил Иванов, който е бил съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев, припомня, че защитниците на тази теза трябва да приведат доказателства. "Когато изучаваме османските архиви, виждаме как населението в Родопите от християнско постепенно се трансформира в мюсюлманско. И това са факти, които изискват своето обяснение", казва Иванов в подкрепа на версията за ненасилственото приемане на ислямската вяра от част от населението на Родопите, поддържана от историците Страшимир Димитров и Антонина Желязкова.

Трагедията на помаците

Двете най-големи изпитания за общността на помаците в България настъпват през миналия век и са свързани с Балканските войни и с наложения от комунистическия режим "възродителен процес". За помаците той започва през 1964 - или 20 години преди смяната на имената на етническите турци и последвалата "голяма екскурзия".

 

Мехмед Дорсунски и Рамадан Кехайов от Европейския институт "Помак" в Смолян разказват за множеството разрушени и затворени джамии и ислямски училища след навлизането на българските войски в Родопите през 1912. Дорсунски и Кехайов обаче отхвърлят писанията на турски историци за хиляди избити помаци и ги считат за измислици. От началото на 30-те години в документите на българската статистика помаците вече се наричат българомохамедани. През 1946 г. инструкция на ЦК на БКП изисква помаците в Пиринския край да бъдат определяни като "македономохамедани". А в изпълнение на политиката на БКП за "ограничаване на проявите на турчеене" се забранява помаците и турците да учат заедно или да служат заедно в казармата. Властта иска местните служби за държавна сигурност да издирват и установяват самоличността на всеки "българомохамеданин", който се е самоопределил като турчин.

От българската държава се очаква да помогне

Бунтът в село Рибново срещу смяната на имената през 1964 г. забавя "възродителния процес" в Западните Родопи със седем години. Подновяването му в началото на 70-те води до нови бунтове и човешки жертви и от двете страни, като център на въстанието са гоцеделчевските села Корница, Брезница и Лъжница. Бунтът е смазан и "новите българи" успяват да върнат имената си едва след падането на Живков в края на 1989 г.

 

Дорсунски и Кехайов са убедени, че настоящият шумен процес срещу имамите и твърденията за навлизането на радикалния ислям в Западните Родопи ще завършат с провал. Но те съзират провокация срещу своята общност във факта, че 12 от 13-те обвинени имами са помаци. "Защо българската държава не помогне за издръжката на религиозните училища и за заплатите и социалните осигуровки на ислямските духовници, а се налага те да просят пари от други ислямски държави? Не е ли по-разумно да се действа по този начин, отколкото да се търсят внушения за настъплението на радикалния ислям и така да бъде накърнен авторитетът на завършилите и специализирали в страни като Саудитска Арабия наши имами?", риторично пита Мехмед Дорсунски, който е автор на книга за историята на помаците.

 

Редактор: Светломира Димитрова

Публикувана в Гледища
Страница 2 от 3