Неделя, 18 Октомври 2015 12:50

Паралелното общество

Хората прекрасно си дават сметка за същността на случващото се и според възможностите си осъществяват планомерно, всестранно, набиращо сили унищожаване на основите на европейската юдейско-християнска цивилизация чрез форсирано внедряване на нови ценности, които да заменят под слънцето старите устои.

През 1993 година в частен разговор Солженицин казва една твърде интересна фраза, цитирана днес шепнешком: Днес всички дисиденти са от Изток. Ще дойде време, когато ще бъдат от Запад.

Не, Солженицин съвсем не е имал предвид, че дисидентите от източноевропейските страни ще се преместят на Запад и ще продължат да дисидентстват оттам. Имал е предвид съвсем друго. Смисълът на отдавна казаното от Солженицин едва сега стига до хората, които имат уши. А той е следният:

Практически всички значими (дебело подчертавам значими!) френски интелектуалци философи, литератори, журналисти, политици със своето виждане на настоящата ситуация в света все по-ярко се противопоставят на обичайната, общоприета политическа коректност и се превръщат в откровени дисиденти в собствения си западен дом.

При това те са дисиденти не по отношение на някакво конкретно правителство на дадена държава, а дисиденти в един донеотдавна здрав господстващ световен ред, който от един момент нататък преминава в отчайващ стадий на морално-етичен тумор.

Тоест по същество всичките тези хора провъзгласяват и защитават същата онази ценностна система, която в определен исторически отрязък от време е отстоявана от по-голямата част от руското общество, толкова яростно критикувана от либералните освободители на човечеството.

Същите тези хора прекрасно си дават сметка за същността на случващото се и според възможностите си осъществяват планомерно, всестранно, набиращо сили унищожаване на основите на европейската юдейско-християнска цивилизация чрез форсирано внедряване на нови ценности, които да заменят под слънцето старите устои.

А именно всички жизненонеобходими за всяко общество реалности, предизвикващи ярост у световния либерализъм: семейството, моралните и духовни вериги (ах!) и табута (ох!), природната непоклатима полова идентичност, родината, традициите, националната принадлежност.

Който още не е забелязал, нека се вгледа: в различните държави, независимо от действащите там режими, ние се противопоставяме на една и съща пандемия. Появяват се все повече сериозни и достойни опоненти, не пророци в собствената си родина, но истински дисиденти на всеобщото обезличаване.

В пространно интервю за известно френско издание не по-малко известният десен политик и евродепутат Филип дьо Вилие директно призова Европа към съпротива. Заяви, че се намираме в състояние на война. Не обявена, но фактическа, стигнала вече достатъчно далеч, за да започне сериозна дългосрочна мобилизация. Мобилизация на все още незамътените и неокончателно атрофирали мозъци. На борба с убийствената глобализация, трансатлантическите пазари, с други думи, американизацията на целия свят и ислямизацията на Западна Европа.

Предвкусвайки възражения от типа това няма да стигне до нас, ще напомня, че отдавна наложената в планетарен мащаб глобализация, с няколко изключения, вече превърна всички съществуващи държавни територии в система от скачени съдове. Затова няма смисъл наивно да се отрича очевидното: ако не променим нещата, всичко това ще стигне до всеки от нас. При това по-бързо, отколкото очакваме.

Френският политик предложи да се саботират гробарите с вратовръзки на всички фронтове и преди всичко в областта на възпитанието и образованието, с които впрочем навсякъде започва Родината история, култура, традиции.

Публикувана в Гледища
Понеделник, 06 Януари 2014 07:38

Organisms might be quantum machines

If there’s any subject that perfectly encapsulates the idea that science is hard to understand, it’s quantum physics. Scientists tell us that the miniature denizens of the quantum realm behave in seemingly impossible ways: they can exist in two places at once, or disappear and reappear somewhere else instantly.

Публикувана в Планета
Понеделник, 12 Август 2013 14:36

Драхенбург – драконът на Рейн

Замъкът Драхенбург е зашеметяващ с красотата и съвършенството си. Трудно е да се прецени кога той е най- величествен – през зимата, лятото, деня или нощта. Истината е, че великолепието му е изумително винаги и по всяко време. Изтънчената му фасада е толкова впечатляваща, че хората й се наслаждават с часове, преди да влязат в не по-малко грандиозните зали и помещения.

Публикувана в Пътешествия

Филмът „Животът на Адел – глава първа и втора”, на френския режисьор от туниски произход Абделатиф Кешиш получи "Златната палма" - Голямата награда на 66-я кинофестивал в Кан, начело на журито на който бе Стивън Спилбърг. Наградата бе връчена късно вечерта в неделя, след грандиозна демонстрация през деня в Париж срещу новия закон за еднополовите бракове, при която се стигна до улични сблъсъци. В нея според организаторите са участвали един милион, а според полицията 150 хиляди души. Арестувани бяха 96 души.
Отличеният филм е с много откровени еротични сцени. Той получи  и наградата на Международната асоциация на кинокритиците. Оригиналното му заглавие е La vie d'Adèle  - Chapitre 1&2. Веднага, след прожекцията му и до последния ден на фестивала мнозинството наблюдатели бяха убедени в неговата победа.
Главната героиня е 17-годишо момиче, което много обича децата и мечтае да стане учителка. Но още от 15-годишна изпитва смущаващо колебание с какви предпочита да се среща - момчета или момичета. Среща особено загадъчно момиче със синкави коси и се влюбва в него. Филмът е създаден по мотиви от много популярен във Франция комикс. Сцените с участието на актрисите Адел Ексарчопулос и Лея Сейду ("Полунощ в Париж", "Мисия невъзможна" 4)  разбуниха духовете на фестивала.

На бляскавата церемония в кинодвореца в Кан комедията "В съзнанието на Луин Дейвис"  на американците братя Коен получи Гран при - втората по важност награда. Този филм печели символична награда за най-много споменавания в интернет.

66-ото издание на фестивала бе посветено на творчеството на Ален Делон.

Публикувана в Арт

Нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса беше удостоен с отличието доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се срещна с читателите в препълнената 65-а аудитория.
"Културата не може да бъде само едно зрелище. Това, което се случва днес, особено в развитите страни е, че тя е станала едно развлечение, форма за разсейване и всеки път се превръща във все по-голям спектакъл", заяви  испано-перуанският писател.
"Мнозина мислят, че литературата е забавление, разсейване от ежедневието и време за губене. Хубавата литература не е само едно хоби, тя е фундаментална за еволюцията на индивидите. Прави ни активни, креативни и информирани. Тя е изключително важна за едно живо общество и поправя път към прогреса и цивилизацията", смята писателят.
Според него литературата възпитава: "Четящите хора са много по-трудни за манипулиране. Тя е опасност за режимите, които казват, че животът е добре устроен. А действителността никога няма да бъде добре устроена, никога няма да може да отговори на всички желания".
"Литературата е едно удоволствие, което има голяма сила. Не може да бъде същото като един цирк или мюзикъл, защото в противен случай ще възпрепятства човешкия прогрес. Културата трябва да поддържа ценностите, да насочва кое е важно, кое не, кое е добро и лошо, кое е красиво и кое грозно. Ако това се изгуби, какво става с нашата епоха?", пита Льоса, утвърдил се като един от най-значимите автори в испаноезичната култура.
Варгас Льоса дойде в София за премиерата на книгата му "Пантелеон и посетителката". Заглавието се определя като безжалостна сатира срещу бюрокрацията и военщината. През 1990 се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. По-късно заминава за Испания, след което се връща в столицата на Перу Лима.
Марио Варгас Льоса си спечелва световна слава още с първата си книга "Градът и кучетата", излязла през 1962 г. Веднага е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна заедно с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес.
Варгас Льоса написва и други знаменити книги като "Разговор в катедралата", "Зелената къща", "Леля Хулия и писачът", "Празникът на Козела", "Кой уби Паломино Молеро?" и други.

Публикувана в Арт