Как се готви с лимонена трева

Вторник, 19 Януари 2016 13:23 Публикувана в Кухня Прочетена 666 пъти

Колкото е огромно значението им като основна храна, толкова малко житните се използват като подправки. С едно изключение. В Югоизточна Азия е лимоновата трева незаменима. Cymbopogon citratus е само един от петдесетината вида в рода, характерен за южните части на азиатския континент, и е единственият, който се използва основно за храна.

От другите култивирани видове се дестилират различни етерични масла като цитронела и палмароза. Независимо от приложението си всички тези треви изглеждат подобно – високи туфи със здрави жилави листа, събрани в основата си в слабо удебелено грудковидно образувание, от което излизат многобройните корени.

В кулинарията лимонената трева се цени заради аромата си, който е подобен на този на... лимона. И това не е чудно – голяма част от ароматните вещества в лимоновата кора и в листа на лимоновата трева са еднакви, макар и в различно съотношение.

Ароматът на лимонената трева е термично устойчив и затова готвенето с нея може да става и при високи температури. Това, което се използва за храна, е прясно набраната задебелена основа, като се отстранява най-долната част, както и едно-две от външните листа.

Тъй като лимонената трева е доста жилава, тя се нарязва на много фини кръгчета, които директно се добавят в ястието или предварително се запържват с шалот, чесън и галангал.

Другите варианти на подготовката на подправката включват начукването ѝ, така че да освободи ароматите си. Така тя може да се готви, но не става за ядене и се изважда преди сервиране. Ако обаче се нареже наситно, този проблем отпада. Отделените части може да се използват пресни или изсушени за чай, или пък да се сложат в бульон.

Мястото на лимонената трева в тайландската, малайзийската ииндонезийската кухни е навсякъде – особено в свръхуханните пасти (нам прик, бумбу), които се приготвят от счукани свежи подправки, докато по-въздържаните към силните аромати виетнамци, камбоджанци и филипинци имат определени гозби, в които я използват.

Вносът на лимонената трева в България от години е редовен, но микроскопичен, затова намирането ѝ все пак си е късмет. Хубавото е, че тя се отглежда сравнително лесно, макар и да не издържа нашата зима.

Купените от магазина стръкове много лесно пускат корени във вода и ако се насадят през пролетта след последните заледявания в градината, до първите есенни мразове ще са дали доста добра реколта.

Преди да я оберете напълно, приберете вътре две-три растения в големи саксии за през зимата, така че да имате готов разсад напролет.

Лимонената трева може да се съхранява един-два месеца в хладилника, а и понася много добре замразяването.

 

Източник: http://www.edna.bg/zdravoslovno/hrani/kak-se-gotvi-s-limonena-treva-4641234

Влезте, за да коментирате