70 години след смъртта на цар Борис III мистерията не е разгадана

Сряда, 28 Август 2013 10:23 Публикувана в Минало Прочетена 2315 пъти

На 28 август 1943 г. след кратко боледуване внезапно почина българският цар Борис ІІІ. Смъртта му е една от най-големите загадки в новата история на България. Преди това царят никога не е страдал от сериозни заболявания, а кончината му се случва в изключително напрегнат момент на Втората световна война. Царица Йоанна пише в спомените си: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.
Кончината му е предшествана от няколко събития, които и до днес карат историците да се съмняват, че той не е починал от естествена смърт:

На 4 август 1943 г. Борис III се среща в София с посланика ни в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната. В печата се появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и външнополитически завой.
На 9 август германският посланик Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с фюрера Адолф Хитлер.
На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобед още същия ден и сутринта на 15 август.
Хитлер настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.
На 17 август Борис III заминава за Чамкория (Боровец), а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика ни в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка из Рила до Соленото езеро и връх Соколец.
На 23 август царят трябва да отиде до София, където има няколко насрочени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си.
Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване.
На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние. Той диагностицира тежък инфаркт.
През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд.
На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“.
След смъртта на Борис III неговото конституционно място заема регентството на малолетния Симеон II: чичо му княз Кирил Преславски, проф. д-р Богдан Филов и ген. Никола Михов.
Промяна във външната политика на България след смъртта на Борис III не настъпва, както не се и сбъдват прогнозите на атлантическата преса за изпращането на български войски на Източния фронт.

След смъртта на монарха изниква въпросът има ли някой заинтересован от смъртта му и по каква причина.
Проф. д-р Ханс Епингер, токсиколог, признат специалист по отровите, участвал и при следсмъртния преглед на гръцкия министър-председател Метаксас, недвусмислено намеква по аналогия за възможния пръст на британските тайни служби. (Гръцкият министър-председател Метаксас умира няколко дни след пищен обяд, даден от англичаните в негова чест.)
В телеграма от 29 август 1943 г. до германския министър на външните работи посланикът Бекерле предава разговора си с германските лекари: „Поставих въпрос на господата, тъй като постоянно е подозрението дали те считат за възможно, че отравяне може да е причина за болестта и смъртта. Тримата лекари веднага единодушно потвърдиха това въз основа на всеобщото отпадане.”
В полицейските архиви е запазен обстоен 9-страничен доклад с гриф „лично-поверителен” с дата 6 септември 1943 г., тоест само ден след погребението. В него са отбелязани важни моменти:
• Царят е прекарал една сравнително спокойна седмица сред семейството, в която преобладавали разходки из планината, като получил само 2-3 служебни доклада без „сензационен и възбудителен характер” и не предизвикващи никакви „душевни вълнения”.
• „Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”.
• Отбелязани са и съмненията, изразени от немските лекари за причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина.
• Авторът на доклада свидетелства, че „Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”, което е един от белезите за отравяне.
• Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”.
След като научава за смъртта на Борис III, Хитлер разбива ваза в пода и изкрещява: „И това ли трябваше да ми се случи!” Неговото становище е, че Борис III е отровен от италианската принцеса Мафалда, сестрата на царицата Йоанна Савойска.
Малко по-късно в една своя реч Чърчил заявява: Каквото сполетя цар Борис, ще сполети също и други, които са на страната на Германия!
Тялото на последния действащ български цар е изложено в продължение на няколко дни за поклонение в катедралната църква "Александър Невски", където по сведения на Държавна сигурност са преминали около 369 хиляди души. Сред официалните лица, присъствали на погребението, са личният представител на Хитлер адмирал Ерих Редер и представителят на германската армия генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел. Той е погребан по негово желание в Рилския манастир, там където се съхраняват мощите на светеца покровител на България - Иван Рилски. Погребението е извършено при сдържан церемониал от българската армия и от правителството.
Паметта на монарха ще бъде почетена тази събота на гроба му в Рилския манастир, а панихидата ще отслужи лично патриарх Неофит. На нея ще присъстват Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита, както и Мария Луиза, която пристига от САЩ. \СД

Последно променена в Четвъртък, 29 Август 2013 08:50
Влезте, за да коментирате