Георги Димитров в парламента: Изхвърлете д-р Дертлиев като парцал

Понеделник, 17 Юни 2013 15:26 Публикувана в Минало Прочетена 2975 пъти
Д-р Петър Дертлиев (в центъра) във Великото народно събрание през 1991 година. Д-р Петър Дертлиев (в центъра) във Великото народно събрание през 1991 година.

Водачът на Българската социалдемократическа партия Петър Дертлиев бе един от най-забележителните политици на прехода. Хвален и обругаван, с него се съобразяваха и съмишленици, и опоненти, защото беше личност. Много преди на сцената да се появят политиците на новото време. Но звездата му изгрява след промените през 1989 г.

Малцина тогава знаеха, че за разлика от домораслите дисиденти и псевдодемократи той е бил автентичен дисидент и демократ в най-мракобесните времена на комунизма. Като депутат в VІ Велико народно събрание през 1947 г. Дертлиев говори против насилието и репресиите, упражнявани от БКП. Забележително е следното му изказване: „Аз искам да попитам, когато вие водехте борба, това борба да станете властници на българския народ ли беше? Когато вие страдахте, когато ви биеха и гонеха, вие изтърпяхте всичко туй, за да биете и гоните ли?". И следва още една реплика на социалдемократа, чието продължение ще отекне чак през 1990 г.:„Ще ви го кажа в очите: вие сте убийци!". Думите му вбесяват вожда Георги Димитров. Настъпва голяма разправия, Дертлиев е отстранен от заседанието, а Георги Димитров крещи подире му: „Къде са квесторите? Идете да го изхвърлите като парцал."

В стенограмата е отбелязано: "Народният представител Петър Дертлиев се отправя към изходната врата на залата, изпратен от викове "У-у-у!" и "Вън!" от мнозинството и ръкопляскания от опозицията. На вратата се обръща с вдигната в юмрук дясна ръка."

43 години по-късно, в същата парламентарна зала, депутатите от наследницата на БКП – БСП, трябва да решат дали Дертлиев да стане президент. Някои от сините го смятат за компромисна фигура, тоест напълно избираем от социалистическото мнозинство. От една страна, е от техните, но, от друга, е нещо малко ляв като социалдемократ. Но кадрите на БСП са на друго мнение. Тъкмо недолюбваният от повечето лидери на СДС Дертлиев се оказва най-неподходящата кандидатура за социалистите. БСП предпочита да подкрепи изтъкнатия дисидент и антикомунист Желю Желев. Минават пет гласувания От парламентарната група на БСП тръгва информация, че Петър Дертлиев бил казал, че БКП е партия на убийци. И следователно не могат да подкрепят човек, който вероятно ще иска реванш за престъпленията на партията, чиито наследници са.

Минават пет гласувания поред. БСП упорито отказва да го подкрепи. „Още като го номинирахме, от СДС се опасявахме, че бившите комунисти биха могли да имат стратегически страхове. Президент-социалдемократ означаваше авторитетен център на власт в левицата вън от БСП." Това си спомня един от активистите и участник в събитията от онова време. И това всъщност се оказва истинската причина за страховете на бившите комунисти. От парламентарната група на БСП изтича слух, че при техните обсъждания ставало дума за друго: Петър Дертлиев рекъл, че БКП е партия на убийци. Те не могли да подкрепят човек, който сигурно ще иска отмъщение. Уж бил казал, че ще ги гони до трето коляно. Оказва се, че такова нещо на митинг Дертлиев не е изричал. Казал го е, но не през 1990 г. и не в Петрич, а през 1947 г. в присъствието на Георги Димитров в парламента.

Дертлиев бе недолюбван и от най-фанатизираните сини привърженици, които не стигнаха по-далеч в представите си за демокрация от клубовете за гласност и перестройка. Така в изготвения Международен речник на дисидентите от Източна Европа Петър Дертлиев не фигурира. В него са вписани Ахмед Доган, Желю Желев, доносници и хора на Държавна сигурност.

Множеството на прочутия митинг на 7 юни 1990 година на Орлов мост, скандираше: "Дертлиев – президент!" Никой тогава не си е давал сметка каква заплаха за БСП е бил този възглас. Ако се беше осъществила мечтата на Петър Дертлиев за истинска европейска социалдемокрация, едва ли нещата днес щяха да изглеждат по този начин.За оцеляването на Дертлиев в лагера „Белене" са изписани много страници и са сътворени купища лъжи и спекулации. Един от шофьорите на „Раковска" 134 Асен Спасов, също вкаран в Белене на 16 години, се оказва много търсен събеседник. Според него д-р Дертлиев там си е карал курорта, носили му риба и скара, ходел цивилен и отказвал дори аспирин на болните лагеристи. Един упорит слух витаеше по коридорите на синята централа: докторът бил вербуван от службите и това обяснявало всичко.За онези, които се занимават сериозно с темата и са чели затворническото досие на Дертлиев, такъв въпрос не стои. Дертлиев е бил лекар и надзирателите са го ползвали, когато се е налагало. Естествено, безплатно.

Анархистът Георги Константинов е осъден на смърт, защото взривява паметника на Сталин. След смъртта на Йосиф Висарионович смъртната му присъда е заменена с лагер в Белене. Там заболява от тежка форма на плеврит. Дертлиев казва на другия лекар в лагера, че Константинов трябва да бъде откаран в болница, но той смята това за прекалена глезотия. Тогава Дертлиев с подръчни средства успява да направи пункцията и фактически спасява живота на анархиста. След промените Константинов връща жеста и гласува за Дертлиев, въпреки че като като убеден анархист не участва в избори. Кюстендилският затвор е бил последната спирка от десетгодишната обиколка на доктора по комунистическите лагери. От досието става ясно, че е бил третирант като „неразкаял се", „ненадежден", „опасен" враг на народната власт. Побоищата били нещо редовно. Карали го да яде екстременти. Дертлиев разказва за онези времена: „Дни и нощи единствено духът и куражът поддържат смазаното тяло, което крещи от болка и което иска да те предаде. Не искаш да си подлец, не искаш да си признаеш чудовищните обвинения, че си чужд агент, шпионин, че искаш да предаваш любими хора."

При един от поредните карцери той бил заедно с Александър Сталийски, бившият военен министър от правителството на Филип Димитров. Оставили го два дни без храна. Тогава Петър Дертлиев му подал едно парче сланина, закачено на пръчка, и промъкнато през някаква дупка. По-късно му казал: "Сашко, злато ти дадох."

Последно променена в Понеделник, 17 Ноември 2014 18:44
Влезте, за да коментирате