В края на 19 век „файтоните без коне” не вдъхват доверие

Сряда, 06 Март 2013 17:28 Публикувана в Минало Прочетена 1725 пъти
Колите на Фердинанд Колите на Фердинанд

В България пръв си купува автомобил един чех, Август Шедеви, няколко години преди края на ХІХ век. Колата представлява внушително по размери, но елегантно возило - червено купе, покачено над високо шаси, върху огромни колела, обвити в бандажи и гуми, подобни на тези на файтоните. Може би затова го наричат „файтон-автомобил”.

p>

Двигателят на автомобила е поставен под седалката на шофьора, а предната част е “сплескана”. Воланът е отвесен и прилича на капак на буре. Шофьорът потегля от Централна гара, като постоянно стиска гумена тромба, движи се по Ломското шосе, минава през циганската махала, през Лъвовия мост, наричан тогава още Шарен мост и по улица “Витошка” стига до центъра. Там колата се разваля и два дена е на пл. “Св. Крал”, заобиколена от подигравчии, а механиците се чудят как да я оправят. Файтонджиите си отдъхват – тези миризливи и трошливи „файтони без коне” нямат бъдеще. Това се случва през 1896 г. През 1902 г. шведският търговски консул си доставя същия тип автомобил.През 1905 най-после и българин се обзавежда с автомобил - Петър Ст. Китов от Радомирско. И понеже той е първият български шофьор, годината се смята за рождена за нашия професионален автомобилизъм. За двореца са закупени 3 автомобила още през 1904 г. През 1934 автомобилите в България са вече 2300. По много интересен начин се контролира пределната скорост на новите возила по улиците. Полицаите, разположени на по-оживените кръстовища на града, били снабдени с дълги до два метра дъски, с наковани по тях пирони от най-голям размер. Щом виждали приближаващия се автомобил с непозволена скорост, те давали знак и ако шофьорът не се подчинявал да намали скоростта, плъзгали пред колелетата на автомобила “ежовата” дъска.

Първите ограничения на скоростта са въведени на 18 май 1916 г. със заповед на тогавашния столичен кмет: "Бързината, с която се карат автомобилите, да не надминава 8 - 10 км/ч. При кръстовища автомобили, файтони и разни коли да намаляват хода си и винаги да дават знак. При поискване от органите на властта всеки шофьор е длъжен да спре и даде исканите сведения, в противен случай се взема номерът му. Публиката при циркулирането из града да се ползва изключително от тротоарите, а преминаването през улиците да става бързо и внимателно", гласят първите 5 правила за движение.

Първата автомобилна пътническа линия е организирана през 1909 г. от София до Самоков. Тя разполага с два автобуса “Дьо Дион Бутон” и “Дитрих” и с шофьор французина Жак Матю. Всеки от автобусите пътувал през ден, защото шофьорът бил един, а в свободният ден поправял непътуващия автобус. В Русе е открита първата у нас търговска автомобилна къща – на М. Вебер. През 1911 г., като реклама на няколко автомобилни фирми, е направена и първата демонстрация: само с три автомобила се провежда нещо като екскурзионна обиколка на Южна България. Първото състезание е през 1914 г. Шест състезатели се надбягват от “Орлов мост” до Горублянските ханчета и обратно.

За дамския автомобилизъм съобщава чак в 1929 г. Редакцията на вестника изготвя списък на жените шофьорки с цел да поощри другите, дето се колебаят и страхуват. Начело на списъка е г-жа Цанкова - съпругът й Иван Цанков, роден в Габрово, е крупен русенски търговец. Навярно това е Сийка, дъщеря на Димитър Беров – основател на първата софийска фабрика за вълнен текстил. На второ място се споменава Надя Тошкова, тя е пловдивчанка. Студентка по медицина в Берлин. Когато през 1921 г. се завръща в България, вече има свидетелство за правоуправление на автомобил. Да не забравяме и красивата киноактриса Ива-Ваня, която живее в Берлин и според едно интервю има автомобил, с който всекидневно ходи по нервите на тамошната полиция.

Не може да се пропусне и 18-годишната Любка Василева, първата „Мис София” през 1929 г. Тя е живяла известно време със семейството си в Париж и там навярно се е научила да шофира. Следващата е Жана Мамарчева, състезателка в няколко вида спорт. Има дори шампионски победи, най-вече за “изкусно пързаляне с кънки върху лед”. Научила се е да шофира във Виена. У нас се появява със собствена кола “Ситроен” през лятото на 1928 г. Изминала е с автомобила си само 130 км., но се готви за задгранични пътувания.

Вестникарски редове от декември 1928 г. твърдят: “ Специална комисия при Дирекцията на полицията е дала право на повече от 35 жени да карат автомобили. Румъния по това време е първенец на Балканите по “развитие на автомобилизма”. Там броят на жените шофьорки е 400. Един спортен вестник решава да “развие спортменски дух” у представителките на нежния пол. И обявява състезание за дами с автомобили. Знае се датата – 7 юли 1929 г. Маршрутът е от Чам Курия до София, всичко около 70 километра. Могат да се състезават госпожици и омъжени жени от цялата страна. Условието е да се регистрират час и половина преди състезанието. Понеже пътищата са ужасно лоши, надпреварата няма да е по бързина, а за професионално шофиране Всяка състезателка може да има придружителка, но не и придружител. Очакванията са за дванадесет кандидатки. Не се появява нито една. Явно на българките не им стига смелостта нито да кормуват пред толкова много струпали се сеирджии по пътя, нито да се преборят с неласкавото отношение на мъжете, които намират че на „фустите” не им е мястото зад волана. Чак през 1948 г. българка ще стане професионален шофьор. Ще участва в автомобилни състезания редом с мъжете и ще печели първите места. Казва се Паца Панчева, панагюрка, състезателка и по мотоциклетизъм.

Последно променена в Събота, 25 Юли 2015 15:52
Влезте, за да коментирате