Разговорът с г-н Теодор Иванов беше проведен в „ти“ форма, защото всяка друга би породила основателен присмех от страна на запознатата публика.

 

Как усети, че писането е твоето призвание. Имаше някакво силно желание  да пишеш, да разказваш или разбра, че си орисан за писател и разказвач по някакъв друг начин?

Публикувана в Очи в очи

Голямата наша поетеса има едно видимо противоречие в живота си: копнеж да бъде „волната, скитницата, непокорната – родната сестра на вятъра, на водата и на виното” редом с умението да се оттласква от всичко скандално, неразумно, чуждо на традиционния ни морал. Така само можем да си обясним връзката й със сръбския поет Драйнац, както и с ямболския белетрист Матвей Вълев, на когото дължи единствения, но категоричен провал и отрицание.

Публикувана в Минало

Любовта на Мара Белчева и Пенчо Славейков е била една от най-одумваните теми за времето си. Тяхната връзка е романтична, драматична и неповторима. Мара е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево в семейството на заможен търговец. Мара Белчева получава завидно за времето си образование – учи в Търновската гимназия, а след това във висш девически институт във Виена. Умира на 16 март 1937 г в София. Големият поет и ерудит Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна и и си отива от тоя свят на 28 май 1912 г., в Брунате, Италия. През 1910 г. в София е организиран казионен Славянски събор, на който не са поканени най-светлите умове на славянството. Поетът Пенчо Славейков протестира с отворено писмо. Той смята, че славянското единение може да бъде постигнато само на чисто културна почва и с братско съгласие. Държи реч на публично протестно събрание. Малко след това Славейков е уволнен от поста директор на Народната библиотека в София.

Публикувана в Минало

Любовната история на поета Теодор Траянов и актрисата Дора Дюстабанова малко напомня интимните отношения на ерудита Александър Балабанов и Яна Язова. Драстична разлика в годините, и двамата мъже са семейни, а дамите на сърцата им дават мило и драго за тях. Но за разлика от амбициозната Яна, любимата на Траянов е живяла в неговата сянка. Тя така е и искала – да остане в българската памет като музата на поета. Да живее само и единствено заради любимия мъж и да му служи. А той само да пише и да остане в историята с творбите си.

Публикувана в Минало

Нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса беше удостоен с отличието доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се срещна с читателите в препълнената 65-а аудитория.
"Културата не може да бъде само едно зрелище. Това, което се случва днес, особено в развитите страни е, че тя е станала едно развлечение, форма за разсейване и всеки път се превръща във все по-голям спектакъл", заяви  испано-перуанският писател.
"Мнозина мислят, че литературата е забавление, разсейване от ежедневието и време за губене. Хубавата литература не е само едно хоби, тя е фундаментална за еволюцията на индивидите. Прави ни активни, креативни и информирани. Тя е изключително важна за едно живо общество и поправя път към прогреса и цивилизацията", смята писателят.
Според него литературата възпитава: "Четящите хора са много по-трудни за манипулиране. Тя е опасност за режимите, които казват, че животът е добре устроен. А действителността никога няма да бъде добре устроена, никога няма да може да отговори на всички желания".
"Литературата е едно удоволствие, което има голяма сила. Не може да бъде същото като един цирк или мюзикъл, защото в противен случай ще възпрепятства човешкия прогрес. Културата трябва да поддържа ценностите, да насочва кое е важно, кое не, кое е добро и лошо, кое е красиво и кое грозно. Ако това се изгуби, какво става с нашата епоха?", пита Льоса, утвърдил се като един от най-значимите автори в испаноезичната култура.
Варгас Льоса дойде в София за премиерата на книгата му "Пантелеон и посетителката". Заглавието се определя като безжалостна сатира срещу бюрокрацията и военщината. През 1990 се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. По-късно заминава за Испания, след което се връща в столицата на Перу Лима.
Марио Варгас Льоса си спечелва световна слава още с първата си книга "Градът и кучетата", излязла през 1962 г. Веднага е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна заедно с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес.
Варгас Льоса написва и други знаменити книги като "Разговор в катедралата", "Зелената къща", "Леля Хулия и писачът", "Празникът на Козела", "Кой уби Паломино Молеро?" и други.

Публикувана в Арт