Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, три части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите две части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“. Предишната част - „Глад, студ и мор в Родопите (1912 – 1913)“ - част 1, можете да прочетете на адрес:

http://www.svobodennarod.com/chetivo/3670-glad-stud-i-mor-v-rodopite-1912-1913-chast-1.html

 

С риск да бъдат отегчени читателите, от тук нататък ще последва едно доста подробно изложение да допълнителни факти от различни източници, които допълват доста изчерпателно свидетелствата на Шишков и на Караманджуков. Тази изчепателност от една страна добре очертава размера и обхвата на бедствието, както го наричат самите свидетели, а от друга страна ясно показва, че цитираните до сега два документа не са някакви екзотични изключения, рожба на свръхчувствителност от страна на двамата им автори. Основно внимание ше бъде отделено на фактите, които се съобщават за опожаряването и ограбването на помашките села, за глада, липсата на дрехи и обувки и за избухналите епидемии.

Публикувана в Четиво

Антон Страшимиров пише за него: “Все пак той е една наша неизмеримост” . Това “все пак” не е случайно: Стефан Стамболов, ярка фигура в националноосвободителното ни движение и в новата политическа история на България, е изключително противоречива личност. Революционер, поет, политик, диктатор и страстен любител на буйните забавления, той често пъти минава границата на общоприетото и допустимото. За комарджийските страсти на държавника се е писало и говорило много. Знае се, че е можел да прекара в игра на карти денонощия наред. Трудно понасял загуби. Веднъж изгубил пет лева и разгневен хвърлил монетата в лицето на спечелилия – министър Иван Салабашев. Потърпевшият разтъркал слисан бузата си, след което моментално заложил тези 5 лева с надеждата, че ще ги загуби...

Публикувана в Минало