Плащаме все повече от джоба си за здраве

Понеделник, 10 Юни 2013 17:41 Публикувана в Бизнес Прочетена 2841 пъти

Българите плащат от джоба си все по-голяма част от разходите за здравеопазване, докато държавата абдикира от различни свои ангажименти, а парите в сектора се управляват неефективно. В следващите десет години здравната система ще е подложена на все по-голям натиск заради застаряването и заболеваемостта на населението, за което не сме подготвени и са необходимите промени. Това са основните изводи от доклад за здравеопазването на Институтът за икономически изследвания при БАН.

През последните години съотношението публични-частни разходи за здравеопазване се променят в посока непрекъснато покачване на частните разходи и те достигат 48-49%, съобщи при представянето на изследването проф. д-р Петко Салчев. Докато през 2000 г. домакинствата са заделяли 3.6% от бюджета си за здравеопазване, то през 2011 година разходите им са достигнали 5.6%. Средният разход за здраве на едно българско домакинство през 2011 година е 497 лева, а на един човек - 196 лева.

Разходите за лекарства и медицински изделия, плащани директно от пациентите, също са много високи. От общите разходи на пазара, държавните средства са по-малко от 40%. Директно плащаните от джоба на пациента пари представляват повече от 70% от разходите за здравеопазване на домакинствата. Ние сме единствената държава в ЕС, в която пациентите плащат повече от половината от цената за лекарства. Годишно НЗОК отделя едва 42 лв. за домашно лечение на един пациент, при средна стойност за Европа 193 евро.

В същото време държавата постоянно прехвърля свои ангажименти на здравно-осигурените пациенти в лицето на здравната каса. Постоянно намаляват парите за превенция и профилактика, което в съчетание с недобре уредената извънболнична помощ натоварва прекомерно болниците и пациентите им постоянно нарастват. Броят на хоспитализираните в лечебните заведения се увеличава от 1 735 341 до 1 961 177 в периода 2007-2012 г.

Според Салчев на болниците трябва да се позволи да сключват договори и за специализирана помощ и да извършват дейност, която сега се поема от диагностично-консултативните центрове. По думите му така ще се пренасочи допълнителен финансов ресурс към болниците и ще намалее финансовият натиск върху тях. Това щяло да свие и възможностите за работа на повече от две- три места на лекарите-специалисти. В доклада се препоръчва още създаването на стимули за работещите в отдалечени райони, тъй като сега достъпът до медицинска помощ в страната е изключително неравномерно разпределен.

Директорът на института Митко Димитров обърна внимание, че високата смъртност сред населението у нас се дължи основно на хора в разцвета на силите си - между 35-50 години. Така заради лошото качество на медицинските услуги губим между 15 и 20 хиляди души годишно.В доклада се предлага и промяна във финансирането на болничната помощ като се премине от клинични пътеки към диагностично свързани групи, “за да не се търси подходяща пътека за пациента, а подходящо лечение за него“. Салчев заяви, че за поставянето на системата в ред пречат лобистки интереси на различни нива – синдикални, съсловни, пациентски. “Системата гледа само себе си, вътре в себе си, а не гледа към пациента“, коментира той.

Последно променена в Петък, 14 Юни 2013 15:37
Влезте, за да коментирате