Кошаревски свидетел по делото „Октопод” остава ненаказан

Понеделник, 17 Ноември 2014 15:10 Публикувана в Подземия Прочетена 5107 пъти
Съдебна палата Съдебна палата

В редовете по-долу се разкрива как незнайно защо прокуратурата не предприема законоворегламентираните действия срещу едно лице, което ясно и явно извършва престъпление. Лицето, срещу което държавното обвинение бездейства, е Теменужка Кайлитска, която е защитен свидетел на прокуратурата по т.нар. дело „ Октопод“( дело оказало се просто поредния балон на по-предишното правителство).

Всичко започва на 28 март през далечната  2006г., когато Теменужка Кайлитска, действаща като пълномощник на ЕТ „ Декор – Хайри Кайлитски“( Х.К – е нейн съпруг), сключва договор с ползващата се с добро име в бизнес средите фирма „ Голд кар“, понастоящем „ Голд лизинг“ ООД, управлявана от Явор Джиджев и Иван Станев. Предмет на този лизингов договор са 2 леки автомобила, марка Опел Астра 1.4(между търговците има още няколко лизингови договора като бройката на наетите коли надвишава 12). Срокът за който се сключва договора е 36 месеца, като клауза в договора е залегнало и обичайното за този вид договор условие след изплащането на лизинговите вноски, автомобилите да станат собственост на ЕТ „Декор – Хайри Кайлитски“. Страните се уговарят срокът на договора да започне да тече от датата на подписването на приемно-предавателния протокол. Както във всеки възмезден договор и тук заляга уговорката, че при неплащане на лизинговите вноски  недобросъвестната страна ще върне движимата вещ.     

Всичко между „ Голд лизинг“ и Кайлитска е наред, до един момент, в който последната престава да покрива договорните си задължения и да изплаща лизинговите вноски.   Тъй като фирмата на Кайлитска не изпълнявала задълженията си до договор през 2007г. служители на „Голд лизинг” посетили сервиза на Кайлитска, намиращ се в кв.Суходол,  където с ужас установили, че единият автомобил бил разглобен на части, а другият го нямало изобщо. Кайлитска им обяснила, че колата се ремонтира и затова е в насипно състояние, но отказала да подпише протокол удостоверяващ това обстоятелство, въпреки продължителното настояване на служителите на Голд лизинг“.

„ Голд лизинг“ проявява разбиране към лизингополучателя и в продължение на близо две години не си търси договорно полагащите им се лизингови вноски, макар това да затруднява дейността на фирмата. Надеждата им е, че въпреки влошените отношения с Кайлитска все пак ще си получат дължимото, макар и с известно закъснение.

В началото на  2009г. единият управител на  „Голд лизинг“ Явор  Джиджев се среща с Кайлитска  с цел изплащане на останалата част от лизинговите вноски. За изненада на бизнесмена обаче дамата заявява, че няма намерение да сключва споразумение с лизингодателя, като изтъква странния мотив, че за финансовите й затруднения е виновен не кой да е, а „Голд лизинг“ . От тук насетне за фирмата, предоставила автомобилите, започва ходенето по мъките.

Тъй като вещта не била върната 2 години след изтичане срока на договора от „Голд лизинг“ пускат жалба на 2-ри август 2011г., в която излагат подробно неправомерните действия на Кайлитска. Неплатената сума, общо за двете коли, надхвърля 27 000лв. В жалбата на пострадалите се посочва, че невръщането на лизинговата вещ е явно и очевидно нарушение освен на договора между страните и на Закона за счетоводството, а по това време  в „Голд лизинг“ ООД тече данъчна ревизия, което допълнително възпрепятства работата както на служителите на фирмата, така и на данъчните ревизори. Нарушава се и ЗДвП, тъй като автомобилите подлежат на отчет в КАТ-МВР и Данъчната администрация, като последната начислява и съответните данъци. От фирмата - лизингодател адресират жалбата си до Софийска районна прокуратура, обаче, с основно искане за  установяване на извършеното престъпление – обсебване, предвидено в чл.206, ал.1 от НК („Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години“). По жалбата на „ Голд лизинг“ се образуват 2 досъдебни производства – едното е за обсебването само за единия автомобил, а другото обединява противозаконните действия срещу двете МПС-та. Интересното в случая е, че Теменужка Кайлитска се е разпоредила и разкомплектовала не само тези  2 автомобила, а  над 10 леки автомобила на ощетената фирма. За всички 12 автомобила има образувани досъдебни производства, като за 2 от тях има внесени обвинителни актове в СРС. Странно в случая е поведението на държавното обвинение, което образува едното дело срещу Т.Кайлитска, а другото - срещу неизвестен извършител. Защо  прокуратурата, която трябва да е единна, йерархична и централизирана система, проявява двоен аршин остава загадка. Недопустимо е, според опитни юристи в търговското и наказателното право, в сферата на лизинговането делото да се води срещу неизвестен извършител при положение, че лизингополучателят е явен и ясен.

По думите на юристите, това се превръща в порочна практика на прокуратурата, водейки делото срещу неизвестен извършител производството да се прекрати с изтичането на абсолютната давност за съответното престъпление.

Така след извършването на действия по разследването, изразяващи се в разпити на управителите и служителите на ощетената фирма, както и на Хайри Кайлитски, младшите прокурори при СРП – Д.Захариев и И.Първанов в рамките на 2 месеца издават постановления за прекратяване на двете досъдебни производства ( едното е на 12 октомври, а другото на 26 ноември 2012г.). Фрапиращото и необяснимото и в двата случая е защо Т.Кайлитска не е разпитана нито един път, в качеството й на свидетел по едното и обвиняем по другото. Последното е сериозно процесуално нарушение на наказателния процес, тъй като след повдигане на обвинение на едно лице, единственото нещо, което може да направи разследващият орган, е да разпита обвинения в това му качество. Всички останали процесуални действия могат да се извършват след разпита на обвиняемия. С действията си наблюдаващите прокурори преграждат развитието на наказателния процес и осуетяват наказателното преследване на лице, извършило престъпление от общ характер, и преграждат пътя на по-нататъшното развитие на наказателния процес. Доводите на прокурорите, според водещи юристи, са неясни, противоречиви и водят до съмнения в тяхната обективност по отношение на Кайлитска.

И двете прекратени производства за обсебените автомобили биват възобновени от различни състави на Софийския районен съд, като и в двата случая констатациите са идентични – необходимо е допълнително  разследване по случаите затова и делата се връщат на СРП за продължаване на наказателното производство и изпълнение на дадените указания. И двата съдебни състава намират, че след изтичане срока на договора вещта следва да бъде предадена, без да е необходима изрична писмена покана и искане за връщане, каквито са нужни според обвинителите.

Съдебните състави намират и за неправилни изводите на един от  прокурорите, че в конкретния случай не е налице противозаконно присвояване. При престъплението обсебване субектът променя своя анимус (своето намерение) относно упражняваната фактическа власт върху инкриминираната вещ, като от намерение да държи вещта за трето лице започва да я ползва като своя, тоест фактически или юридически да се разпорежда с нея. Невръщането на движимата вещ на третото лице след като е отпаднало основанието за нейното държане и задържането й от дееца означава именно промяна в намерението на последния да ползва вещта като своя, тоест фактически да се разпорежда с нея - като съдебните състави са цитирали и редица съдебни решения в тази насока.

По време на разпитите необяснимо е и поведението на Хайри Кайлитски, собственик на ЕТ „Декор – Хайри Кайлитски“. На въпросите на разследващите органи  той дава неясни, уклончиви  и противоречиви отговори. Един път заявява, че не знае къде се намира инкриминираната движима вещ, а при следващия разпит - че не знае за съществуването на подобна вещ. При посещението на служители на „Голд лизинг“ в сервиза на Кайлитски, той е категоричен, че  никаква вещ няма да върне и че това би станало само през трупа му.

Необяснимо и по двете дела е каква е причината за липсата на разпит на Т.Кайлитска , след като по едното дело тя има качеството обвиняем, а по другото, което е срещу неизвестен извършител, нейното име се споменава най-често като субектът, срещу когото би трябвало да се извършат действия по разследването. Тя е лицето, което като пълномощник е сключило договора, и лицето, на което са предадени лизинговите автомобили.

Въпреки че, СРС връща делата на наблюдаващите прокурори за допълнително разследване и изясняване на случая, нови действия по разследването почти не се извършват. На 15-ти май 2014г. , прокурор Захариев издава постановление за спиране на едното наказателно преследване. Два са основните му мотива: Кайлитска не е открита за разпит, след извършените справки, обявена е за общодържавно издирване и производството не може да продължи без разпита на същата и затова се спира; извършено е всичко възможно и необходимо, но невъзможността на единствения свидетел-очевидец да бъде разпитан е явна пречка за продължаване на разследването.

Скандалното в поведението на прокуратурата е, че на 26 май, само 11 дена след като е спряно едното дело,  обвиняемата е разпитана в качеството й на защитен свидетел  по т.нар дело „Октопод“.  Всичко това води до мисълта , че прокуратурата като единна и неделима институция е могла да осигури „свидетелката“ Кайлитска  както за нуждите на това производство, така и за останалите. С подобни действия на държавното обвинение е немислимо да се смята, че следващия доклад на Европейската комисия ще бъде различен от досегашните.

В момента действията по разследването по делото , в което Т.Кайлитска е привлечена като обвиняема , продължават.

Андриан Боянов

Андриан Боянов e юрист, участник в управителните органи на някои от активните неправителствени организации, борещи се за върховенство на закона,съхраняването на демократичните ценности и наблюдение на изборния процес. На 24г. неженен. Андриан Боянов е адвокат в Софийска адвокатска колегия, кантора „Беров, Боянов, Гогов и партньори“.

Влезте, за да коментирате