В серия от публикации ви предоставяме информация за един наглед тривиален търговски спор, при който едната страна не изпълнява договорните си задължения (не заплаща уговорените лизингови вноски) и това води до сериозно влошаване на отношенията между контрахентите. 

 

Като пълномощник на фирмата на съпруга си, г-жа  Теменужка Кайлитска  получава над 12 автомобила, предоставени й  по силата на лизингов договор от „Голд лизинг”, управлявана от Явор Джиджев и Иван Станев. Известно време  тя изпълнява договорните си задължения и заплаща ежемесечно вноските си.  В един момент обаче, решава, че лизингованите автомобили са вече нейна собственост и започва да се разпорежда с тях, както намери за добре - едни биват продавани, други разглобявани и също продавани, само че на части.

Публикувана в У нас

В серия от публикации ви предоставяме информация за един наглед тривиален търговски спор, при който едната страна не изпълнява договорните си задължение(не заплаща уговорените лизингови вноски) и това води до сериозно влошаване на отношенията между контрахентите.

 

Като пълномощник на фирмата на съпруга си, г-жа Кайлитска  получава над 12 автомобила предоставени й  по силата на лизингов договор от „Голд лизинг”, управлявана от Явор Джиджев и Иван Станев. Известно време  тя изпълнява договорните си задължения и заплаща ежемесечно вноските си.  В един момент обаче, решава, че лизингованите автомобили са вече нейна собственост и започва да се разпорежда с тях, както намери за добре, едни биват продавани, други разглобявани и също продавани, само че на части.

Публикувана в Подземия

Ходенето по мъките за Я. Джиджев и И.Станев, управители на „Голд лизинг“ ООД  продължава. Фирмата сключва  договор за сублизинг(28 април 2006г.) с  ЕТ „ Декор – Хайри Кайлитски“, чрез пълномощника Теменужка Кайлитска, съгласно който правоприемникът се задължава да доизплати лизинговата вещ, след което да придобие нейната собственост. Срокът на договора отново е 36 месеца, а предмет на договора е таксиметров автомобил Опел „Астра“.

Публикувана в Подземия

„Булбанк“ разпространи истински залп на оптимистични новини и прогнози в електронния си бюлетин за новини и актуални предложения, пуснат по е-мейлите на клиентите за месец октомври 2013 г. В раздела за анализи е публикувана силно оптимистична информация за „силното начало“ на промишленото производство в страната през третото тримесечие на 2013 г. След нея следват радостни вопли за продажбите на дребно, които продължили „с плавното възстановяване през юли“. За десерт научаваме, че „нагласите в икономиката се подобряват за трети пореден месец“.

 

От сърце се надяваме, че анализите, които публикуват пиарите на „Булбанк“ са поне от части верни. Всъщност, публикуваното от „Булбанк“ се опира на „сезонни изгладени данни на Националния статистически институт“, така че от страна на банката идват само ентусиазмът и бодрата интерпретация на наличната информация. Последното, което бихме искали е тези данни да са погрешни или да са интерпретирани неправилно – дай Боже икономическото възстановяване на горкото ни Отечество все пак да е започнало.

 

Тъжното е, че в същия бюлетин има и раздел „Употребявани активи, върнати от лизинг“. Този раздел е много показателен – когато фирмите не могат да си плащат лизинговите вноски, бизнес средата едва ли е толкова благоприятна. А в бюлетина на „Булбанк“ присъствуват 22 (двадесет и две) страници с таблици изписани със ситни цифри и големи числа за „върнатите от лизинг активи“. Така че, дано от НСИ и от „Булбанк“ да са прави за започналото „разведряване“ в икономиката, но все още в устата на дребнитге предприемачи преобладава лошият метален вкус.

 

Можем само да гадаем за мотивите на разпростарняването на подобни бодряшки рапорти. По мое мнение, те са преждевременни и за тях се отнася култовата реплика на Айше от известния виц: „Дано, дано, ама надали ...“. Не че и на мен не ми се иска, зимата на кризата да свърши и дребните предприемачи да излязат да си поближат раните на слънчице. Но, засега, както казват старите хора - „има слънце, ама хапе“...

 

За да не бъдем обвинени в някакви злонамерени опити за злепоставяне на издателите на бюлетина „Новини и актуални предложения“ на „Булбанк“, публикуваме дословно трите информации, за които става дума по-горе. Те са написани напълно професионално и се позовават на напълно официални данни. Само дето обществените настроения за сега говорят сякаш за по-други нагласи сред предприемачеството:

 

Промишленото производство със силно начало на третото тримесечие.

 

Силен ръст от 1.7% на месечна база показват сезонно изгладените предварителни данни на НСИ за обема на промишленото производство през юли. Независимо от втория пореден месец на стабилно увеличение в обемите (ревизираните данни за юни показват повишение от 0.8% на месечна база), общият индикатор продължава да отчита отрицателно изменение на годишна база – понижение от 1.4%. Въпреки, че юли е петият пореден месец с годишен спад, тенденцията е за възстановяване от драстичното свиване през май ( - 2.2% на месечна и - 4.2% на годишна база). От гледна точка на отделните сектори на промишлеността, повсеместният ръст през юли е воден от преработвателната промишленост с повишение от 2.3% на месечна база, докато за юни тази роля имаше добивната промишленост (увеличение от 6.1%).

 

Със значителен ръст през юли се отличава и групата на високотехнологичните сектори, които отчитат повишение от 14% в обема на произведената продукция спрямо стойностите от юни. След силното начало на третото тримесечие, индексът на промишленото производство изглежда ще продължи постепенното си възстановяване и през следващите месеци. Поне това показват данните, измерващи икономическите нагласи сред мениджъри в сектора. Резултати те от август и септември показват повишение в оценката им за количеството на произведената продукция, ръст на поръчките, включително и за износ, завишение и в очакванията за производството през следващите месеци. Тези оптимистични оценки говорят за нови добри резултати на обобщаващия индикатор в рамките на второто полугодие на 2013 г. Очакваното възстановяване ще бъде задвижвано от външното търсене, което се увеличава плахо с връщането на икономиките на ключови търговски партньори (основно от ЕС) на пътя на растежа.

 

Ето и информацията за оживлението в търговията на дребно:

 

Продажбите на дребно продължиха с плавното възстановяване през юли

 

Втори пореден месечен ръст в обема на реализираните продажби от търговия на дребно, отчетоха по предварителните сезонно изгладени данни за сектора от НСИ през месец юли. Повишението от 1% изглежда още по-впечатляващо на фона на значителната ревизия в юнските стойности, където нулевото изменение беше променено на ръст от 1.3%. Въпреки положителната ревизия, второто тримесечие все пак се оказа с по-нисък осреднен резултат спрямо първото и регистрира спад от 0.8% на тримесечна база – шести пореден за индикатора. След силните месечни резултати от юни и юли обаче, общият показател успя да изплува до положителен ръст на годишна база – за първи път от декември 2011 г., с изключение на февруари 2013 г., когато еднократни фактори и благоприятен базисен ефект изкараха показателя в положителна територия.

 

Месечният ръст и през юли изглежда достатъчно устойчив, тъй като е движен от почти всички сегменти на сектора – единствените понижения се отчитат в търговията на дребно с горива ( - 2.1%) и компютри и комуникационна техника (- 0.3%). Сравнение с резултатите от преди година показва, че възстановяването продължава да тече с най-бързи темпове в сегмента на търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия (18.6%), оттласквайки се от изключително ниските стойности отчетени през предходната година (средногодишен спад от 14.3%).

 

И докато нагласите на мениджърите от сектора са по-скоро за охлаждане на темпа на възстановяване след края на летните месеци, то потребителите изглежда са настроени по-оптимистично. Независимо от резултатите в следващите месеци процесът по възстановяване ще е продължителен, с постепенен характер и ще се нуждае от значителна промяна в ситуацията на пазара на труда преди реализираните обеми в сектора да успеят да се отдалечат достатъчно от кризисното дъно (февруари 2012 г.) и сегашните си нива – съответно 20.6% и 15.9% под пиковете стойности достигнат и преди началото на кризата.

 

Бюлетинът е увенчан от финален триумфален акорд:

 

Нагласите в икономиката се подобряват за трети пореден месец

 

Общият индикатор, измерващ икономическите нагласи у нас,постигна трети пореден месечен ръст през септември, достигайки най-високата си стойност от март – 97.6 пункта. Значителното повишение от 1.5 пункта през септември успя да покачи средната оценката за тримесечието до най-високото равнище за последните пет тримесечия и значително над нивото от периода април - юни 2013 г. – когато българската икономика отчете спад на БВП от 0.1%. Именно това силно оттласкване при показателя подсказва, че икономическата активност през летните месеци ще успее не само да избегне изпадане в техническа рецесия (понижение на БВП на тримесечна база през две поредни тримесечия), но и да се върне по пътя на растежа.

 

Друга положителна новина е, че тези резултати са движени от всички сектори с изключение на търговията на дребно. Данните за юли - септември показват повишения на оценките в индустрията, услугите, строителството и домакинствата. Важно е да отбележим, че по-добри резултати се забелязват и в компоненти, които отчитат сегашното състояние на сектора, както и такива свързани с очакванията за следващите три месеца – фактор, който е показателен за перспективите, пред които стои икономиката до края на 2013 г.

 

Позитивните нагласи сред мениджърите подкрепят нашия основен сценарий за второто полугодие на годината, който предполага плавно ускоряване на икономическия растеж. Това ще се случи на фона на забавяне в ръста на цените и дори дефлация, както вече показаха данните за индекса на потребителските цени за август. Нагласите на икономическите агенти също говорят за задълбочаване на дефлационния натиск в следващите месеци.

 

Оценките за пазара на труда остават смесени между отделните сектори и все още изглежда са под влияние на сезонните фактори свързани с традиционния ръст на лятната заетост. Устойчивите компоненти на индикатора изглежда сочат към плахо възстановяване на пазара на труда, но този процес ще продължава да се движи с бавно темпо и видими резултати трудно могат да се очакват в краткосрочен план.

 

Всъщност, от „Булбанк“ биха могли да помогнат тези опитмистични съобщения да станат реалност. Достатъчно е да прочетем в същия бюлетин за решение на управителното тяло на „Булбанк“ за отпускане на инвестиционни кредити на малки и микро-предприятия при 4 – 5 процента лихва.

 

Още повече ще повярвам, че нещата се оправят ако от някоя банка оповестят, че ще отпускат кредити на земеделски производители и животновъди при 3 – 4 процента лихва. А не да гледам билбордовете на една Божем уважавана банка, която се „фукаше“, че отпуска кредити на земеделски производители при 6 – 6,5 процента лихва. В цивилизованите държави лихвите за земеделците са в интервала 1 – 3 процента, но да не бъдем максималисти. Ще приветствуваме български кредити и при 3 – 4 процента ...

Публикувана в Бизнес