Хвалби и пари повишават тонуса

Наказанията стресират и разболяват
Вторник, 02 Юли 2013 13:49 Публикувана в Любопитно Прочетена 587 пъти

 Позитивната мотивация и финансовите стимули подобряват работоспособността в офиса. Шефовете не трябва да наказват служителите си, защото ги стресират и така те стават непълноценни.  Това са резултати от шеговита  анкета  във „Фейсбук“ по повод положителната и отрицателна мотивация на работното място. Тя е бе пусната от група счетоводители в Ню Йорк.  Резултатите влязоха в официалните статистики на САЩ и бяха публикувани в „ The Accounting Review“.

Новите данни опровергаха предишните , според които наказанието е по-ефикасно от позитивната морална или финансова стимулация. Учени от бизнес отдела на щатския университет в Мичиган, САЩ поели щафетата и решили да задълбочат изследването. В експеримент, проведен във фабрика за производство на автомобилни гуми, се разиграли два варианта.

В първия собствениците уведомили служителите си, че могат да загубят работата си, ако не се трудят по-дълго за по-малко пари. Освен това те били предупредени, че след три месеца ще бъдат направени съкращения.  Уволненията щели да се определят от продуктивността на всеки работник. Хората  в тази група започнали да страдат от депресия, безсъние, ежедневни главоболия и сърдечни оплаквания. Това довело до понижаване на работоспособността и намаляване на продукцията.

Във вторият вариант служителите били уведомени за увеличаване на работния ден, но били финансово стимулирани. Тази група удвоила производството, без да има здравословни и физически оплаквания.  

 „Колкото и елементарно да звучи, ние поставихме на везните два от основните движещи фактора в човешкото поведение – чувството за страх и чувството за удовлетвореност“, казва ръководителя на изследването Джон Карлмайкъл. Той подчерта, че положителното отношение към работниците създава у тях усещане за сигурност, което е в основата на доброто здраве и успешния бизнес.

Яна Михайлова

Яна Михайлова завършва Карловия университет в Прага със специалност „Клинична психология“. Работи няколко години в психиатрията на Александровска болница и една година като асистент по психология в софийския университет „Св. Климент Охридски”. Седем години е редактор в списание „Клуб М” , след което заминава за 12 години в САЩ, където работи като завеждащ отдел „Източна Европа” във фирмата „Харт Шафнер и Маркс”. Владее свободно четири езика – английски, руски, чешки и сърбо-хърватски.

Влезте, за да коментирате