Защо Президентът не иска промени в Избирателния кодекс ?

Вторник, 09 Юли 2013 07:59 Публикувана в Гледища Прочетена 2301 пъти
Президентът Росен Плевнелиев Президентът Росен Плевнелиев

Плевнелиев ни тласка към безсмислено повторение на резултатите от последните избори.

Обръщението на президента Плевнелиев от петък, 05 юли 2013 г., може да бъде оценено като разочароващо по две причини. От една страна, то е претоварено с кухи фрази, които дори не са добре оформени от „спийч райтърите“ на президента. От друга страна, в изявлението на президента се съдържа абсолютно неприемливото искане за бързи избори, без съществени промени в Избирателния кодекс.

Ще прескоча словесния водопад, омесил в едно какво ли не: реверансите към протестиращите от февруари и комплиментите към протестиращите от юни-юли; нападките срещу Волен Сидеров и „Атака“ и размишленията за цивилизационния ни избор; съображенията на тема „гражданско общество“, които издават единствено доста примитивните представи на президента, какво е то; и не на последно място – призивът за кръстоносен поход срещу „мафията“ и „монополите“. За такива неща, народът отдавна е казал - „много гръм, малко дъжд“.

Няма да се занимавам и с очевидната принадлежност на президента Плевнелиев към един стопанско-политически кръг, който хората еднозначно асоциират с неформалния банков картел в България, който е нанесъл на икономиката на България несравнимо по-големи щети, отколкото който и да е официален монопол, бил той естествен или не.

Ще се спра единствено на въпроса за гледището на президента относно предсрочните избори, което смятам за порочно и изключително вредно в настоящата политическа ситуация. От една страна, президентът иска от политиците да поемат някакви ясни ангажименти пред обществеността. Той декларира, че „Вече 22 дни в България има непрекъснати протести, а аз продължавам да не виждам политиците да поемат ясен ангажимент, да видят какво се случва в страната и с прости думи да обяснят на нацията какво ще предприемат“.

Явно, давайки си сметка, че и най-запалените му привърженици (били те негови или на човека, който го „посади“ в президентството – Бойко Борисов), биха го попитали, какъв точно ангажимент би поел лично той, Президентът заявява в прав текст:

„В тежката ситуация от февруари, на най-масови протести от 15 години насам, всички се съгласиха, че има един възможен изход - избори. Не приемам фалшивата теза, че тези, които се позовават на този най-демократичен инструмент, нарушават Конституцията. Да, промени в Изборния закон са необходими, трябва да се направят само най-наложителните и безспорните. Едва ли българското общество се намира в това стабилно състояние, което да позволи дълга изследователска дейност, научен подход и изработване на изцяло нов Изборен кодекс, което да отнеме години“.

Избягвам да пиша емоционални текстове, макар че изобщо не принадлежа към по-хладнокръвната половина на българското гражданство. Но заявлението на президента вероятно е вбесило не само привържениците на БСП и кабинета „Орешарски“, но и прилична част от протестиращите в момента. Зад репликата, че трябва да се направят само „най-наложителните и безспорните“ промени в Избирателния кодекс, стои зле прикритото желание да бъдем подгонени към нови избори, които евентуално да осигурят малко по-добър изборен резултат на ГЕРБовците.

Едва ли има здравомислещ човек, който да не вижда, че точно най-наложителните промени в Избирателния кодекс са и най-трудните и едва ли се радват на каквото и да е съгласие между спорещите страни. Освен това, промените в Изборния кодекс нямат смисъл ако не бъдат комбинирани с промени в съответното законодателство, уреждащо статута на политическите партии.

Какъв смисъл биха имали новите избори, ако те си останат състезание между партиите на прехода, дирижирани от добре окопалата се родна плутокрация, която не смята да отстъпва никакви позиции, независимо кой какви харти пише? Какъв смисъл биха имали новите избори, ако законодателството продължава да ги превръща в състезание за „богати“, „особено богати“ и „възможно най-богати“? Какъв смисъл биха имали новите избори, ако отново една четвърт от избирателите останат без политическо представителство в парламента?

Някой би попитал на какво основание задавам по подобен емоционален начин такива въпроси ...? Има ли някой, който да не е забелязъл, че в България политиката и изборите са се превърнали в безкрайно скъпо занимание? Има ли някой, който да не е забелязъл, че в самото изборно законодателство има въведен скрит имуществен ценз, под формата на безумни депозити, които в един момент бяха достигнали неподозирани висоти? Има ли някой, който да не е забелязъл, че от 1994 г. насам, разходите около изборните кампании непрекъснато растат, като от скъпи мегаконцерти постепенно се премина към тотално купуване на гласове? Кой нормален и почтен български гражданин, респективно – кое сдружение на нормални и почтени граждани би могло да разполага дори с част от необходимите средства за междупартийното надцакване?

Не е ли станало ясно на публиката, че от известно време насам, изборите волно или неволно са се превърнали и в технология за пране на пари? Всеки човек, който колко-годе се е занимавал с феномена „пране на пари“ знае, че за изпирането на определена сума отиват около 20 – 25 процента от нея. С течение на времето и с постоянния натиск на държавни органи, данъчни администрации и специални служби, изпирането на „мръсните пари“ стана порядъчно трудно и скъпо занимание. И тук самобитния български гений предлага решение – пране на пари но не по схемата „мръсни пари, изпрани в чисти пари“, а „мръсни пари трансформирани в политическа власт“. Действително, раздадените на ръка пари по време на избори, могат да се смятат за много рентабилно изпрани, стига да са донесли очакваните политически резултати.

Нима никой не забелязва, че по чисто административен начин, достъпът до изборите е изключително стеснен. Законът за политическите партии и изборното законодателство са конструирани по такъв начин, че евентуалното излизане на нови масови движения или граждански инициативи да е практически невъзможно.

Колко изборни кампании трябва да преминат, за да се разбере, че четири процентовата бариера е абсолютно несъстоятелна. Забравил ли е някой каква част от избирателите останаха без представителство през 1991 г.? И защо този прецедент трябваше да се повтори сега? Кога някой ще проумее, че не е нормално една четвърт от гласовете на избирателите да се „преразпределят“ между партии, за които те нито са гласували, нито някога биха си помислили да гласоподадат? И кога вместо да ни занимават с опити за прокарване на мажоритарна система, която да бетонира плутокрацията навеки, законодателите ще вземат просто да се поучат от държави с по-големи традиции в демокрацията от нас ?

Със сигурност ще се намерят трубадури на плутокрацията от типа на г-н Валери Найденов, които ще започнат да ни обясняват, че в сегашната кризисна обстановка е необходимо „стабилно мнозинство“, което да гарантира „силно управление“. И че затова е най-добре незабавно да преминем към мажоритарната система. За мажоритарната система ще кажа само, че тя винаги е облагодетелствувала в огромна степен точно големите и „утвърдените“ партии. За България под това кодово име трябва да разбираме „партиите на прехода“, не някой друг. Всички тъмни сили в държавата биха получили колективен оргазъм ако в един момент някой им предложи преминаването към мажоритарна система – без значение дали с относително или с абсолютно мнозинство. И тогава наистина ще се нагледаме на „железни мнозинства“ и на „силни управления“. На мен , последното „силно управление“ напълно ми стига за цял живот, за читателите не знам.

Много по-важен е въпросът за представителството на народния вот в Парламента. Някои читатели биха напомнили, че извън парламента останаха и партии, които бяха откровени „патерици“ на ГЕРБ и основателно биха попитали, защо плача на техните гробища. Да, аз изпитвам откровено отвращение и от политическите пируети на Яне Янев и от ликвидаторските изстъпления на Емил Кабаиванов в СДС, но въпросът е изцяло принципен. Ако една политическа формация е получила доверието на избирателите дори и само за един депутатски мандат, този мандат трябва да бъде получен. Историята на България предлага достатъчно примери от малко по-далечното минало, когато партии са били представяни в парламента от по един – двама депутати, които само са допринасяли за качеството на дебатите.

На плачовете за това, че пропорционалната система лишавала страната от така нужната й стабилност, можем само да отговорим, че ридаещите няма да сбъркат ако се запознаят с опита на държавата Израел. Държавата Израел е перфектна демокрация и едновременно с това е в постоянно състояние на война, откакто е създадена. Въпреки това, там никой не се притеснява за „стабилността“. Страната избира Кнесета, сиреч Парламента си по „чиста“ пропорционална система БЕЗ всякаква процентова бариера. Много често съставянето на правителството зависи от някоя от така наречените „малки“ партии. Много често, тези партии стоят на доста фундаменталистки религиозни позиции. Това обаче никого не смущава и хората намират съответните компормисни формули без това да застрашава националната сигурност. Е, каквито и резерви да могат да имат към Израел някои от читателите, никой не може да отрече, че там знаят много добре как да защитават националната си сигурност.

Тук вече е време да се върнем към първоначалната ни тема. Президентът иска „избори на бързичко“ без промени в Избирателния кодекс. Държавният глава иска да се променят само най-важните неща, за които има общо съгласие. Е, по-горе бяха изброени едни от най-важните проблеми, свързани с избирателното и партийното законодателство в България. Всеки един от тези проблеми е фундаментален за бъдещето на демокрацията у нас. Бих искал да попитам, по кой от тези въпроси е възможно да се постигне лесно и бързо съгласие? И на кого продава саркастичната си ирония президентът, когато заявява, че „Едва ли българското общество се намира в това стабилно състояние, което да позволи дълга изследователска дейност, научен подход и изработване на изцяло нов Изборен кодекс, което да отнеме години“.

Президентът може да се подиграва, колкото си иска с „научния подход“ към нещата. Той съвсем не е първия български политик, който се подиграва с науката и нейното приложение в живия живот. Но истината е, че пред българското изборно и партийно законодателство стоят дълбоки проблеми. Хората, коиот разбират нещо от избирателни системи, знаят така наречения „Закон на Дюверже“, според който партийната система в една страна е функция и резултат на избирателната система. В зависимост от вида на избирателната система ще се форматира и партийната система в страната, а това не е никак маловажен въпрос. Нека всеки да си каже, за какво се бори – за еднопартийна, двупартийна или за плуралистична многопартийна система?

Постигането на съгласие по тези въпроси няма да стане от днес за утре. От днес за утре можем просто да повторим резултатите от последните избори – справка, изборите във Варна. С нищожна разлика победи кандидатът на ГЕРБ. Колкото и да не са достатъчно представителни за цялата страна, изборите за кмет във Варна ни напомнят, какво можем да очакваме, ако утре се подредим чинно през избирателните урни.

Затова, президентът Плевнелиев ще направи добре, ако възприеме една от практиките на президента Желев. Да си вземе говорител, който да обяснява след него, какво точно е искал да каже. Защото ако остане казаното от него без тълкувание, ще трябва да заключим, че той иска сегашното положение да се възпроизведе отново, като пътьом похарчим още три – четири месеца време. На кого изнася това, оставям да реши интелигентният читател.

Последно променена в Вторник, 09 Юли 2013 14:21
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg

7 коментара

  • Връзка на коментара Теодор Дечев Сряда, 10 Юли 2013 14:39 публикуван от Теодор Дечев

    Съвършенно същата дискусия като тук се води и във "Фейсбук". И там хората питат: "Кой ще прави тези промени? Мая Манолова ли?". Ще повторя това, което съм написал и там. Въпросът кой ще променя Изборния кодекс е напълно уместен между другото. Но ... Ако направим бързи избори има огромната вероятност да възпроизведем сегашния резултат. Някой ще каже - "не, ГЕРБ ще се представи по-добре на новите избори". Е, извинявайте ама между Фидосова и Мая Манолова, втората е за предпочитане, особено в умствено отношение. Но доколкото разбирам, поне част от протестиращите искат точно промени в Изборния кодекс, като условие за спиране на протестите. Иначе казано, каквито и да са народните представители, те трябва да УДОВЛЕТВОРЯТ исканията на протестиращите, ако искат положението на улицата да се успокои. Смятам съвсем сериозно, че един от пътищата към успокояване и към нови избори между другото минава през радикалната реформа на изборното законодателство. Реформа в посока на разширяване на възможностите на гражданите за участие на изборите, премахване на явния и на скрития имуществен ценз и премахване на процентовата бариера.

  • Връзка на коментара Николай Беков Сряда, 10 Юли 2013 13:16 публикуван от Николай Беков

    Естествено, че трябват нови избори и то максимално бързо, но това, което наистина е нужно е избирална активност, за да не се оставят нещата в ръцете на ходещите червени некролози и малцинствата. Изработването на нов изборен кодекс ще отнеме прекалено много време. Не изборния кодекс, а супер ниската избирателна активност (т.е. непукизма) е причина за сегашното положение.

  • Връзка на коментара Гиго Сряда, 10 Юли 2013 12:10 публикуван от Гиго

    Глупаво изказване в 1 КОМЕНТАР.Само безмозъчен би настоявал за избори без промяна на И.К. Тоя номер "дай да върнем Борисов" не минава момче!Не разбра ли че Борисов е отпаднал ведъж и завинаги,тоя пропаднал тип.

  • Връзка на коментара Гиго Сряда, 10 Юли 2013 11:14 публикуван от Гиго

    Глупаво изказване в 1 КОМЕНТАР.Само безмозъчен би настоявал за избори без промяна на И.К. Тоя номер "дай да върнем Борисов" не минава момче!Не разбра ли че Борисов е отпаднал ведъж и завинаги,тоя пропаднал тип.

  • Връзка на коментара Гиго Сряда, 10 Юли 2013 11:13 публикуван от Гиго

    Глупаво изказване в 1 КОМЕНТАР.Само безмозъчен би настоявал за избори без промяна на И.К. Тоя номер "дай да върнем Борисов" не минава момче!Не разбра ли че Борисов е отпаднал ведъж и завинаги,тоя пропаднал тип.

  • Връзка на коментара Nixon Сряда, 10 Юли 2013 10:49 публикуван от Nixon

    Писано, писано... ами г-н Дечев, много ясно че този състав на Парламента няма никакъв шанс да приеме никакви смислени поправки в изборният закон.

    Кой точно ще гласува промени, които ще работят против него на задаващите се избори?! Защото точно такива промени в закона са нужни - да се отворят партийните листи, да се прекратят заигравките с мажоритарното гласуване и т.н.

    Сегашният Парламент не само ще използва картата "Промени в Изборният кодекс" за да се държи на власт възможно най-дълго, но и рискуваме промените, които направят - да бъдат във вреда на честните избори и нормалният политически климат.
    Отнемането на финансирането на малките партии би трябвало да ви подскаже, какви точно са им намеренията...

  • Връзка на коментара GD Сряда, 10 Юли 2013 08:00 публикуван от GD

    Този параван,зад който се опитва да застане скандалния кабинет на Орешарски е толкова нагъл и циничен. Това правителство трябва веднага да си тръгне. То трябва да спре да работи, защото работейки, прави само золуми. Разбира се, че единствено и само изборите са единственото демократично решение, показващо гласа на народа. Управляващите знаят, че това е последната им възможност да управляват и са се побъркали, как да се задържат на власт. Не вярвайте на приказки за промяна в изборния кодекс. Това е само въдицита, която да им подсигури още безценно време в парламента, за да си оправят бакиите. Трябва да спрем това, веднага.

Влезте, за да коментирате