EVN и „Енерго-Про“ сътвориха пълен батак с издаването на фактури

Десетки хиляди граждани са лишени от възможността да получават предварителна информация, какво дължат за потребената електроенергия
Вторник, 03 Декември 2013 16:04 Публикувана в Гледища Прочетена 1426 пъти
Практиките на трите електроразпределителни дружества по отношение на издаването на фактури се различават. При EVN и при „Енерго-Про“ трябва да поискаш в писмена форма получаването на книжна фактура. ЧЕЗ и „Енерго-Про“ одобряват идеята за „единна фактура“, която да е еднаква и при трите регионални електро оператора. От EVN се крият зад призиви за национални дискусии и обсъждания на проблема. Практиките на трите електроразпределителни дружества по отношение на издаването на фактури се различават. При EVN и при „Енерго-Про“ трябва да поискаш в писмена форма получаването на книжна фактура. ЧЕЗ и „Енерго-Про“ одобряват идеята за „единна фактура“, която да е еднаква и при трите регионални електро оператора. От EVN се крият зад призиви за национални дискусии и обсъждания на проблема.

Зимата влезе в правата си, хората включиха печките и климатиците на пълна мощност и в главите на всички забръмчаха мисли, какво ще им струва пребиваването на топло. В България една значима част от населението се отоплява с електиречска енергия. Този не чак толкова похвален факт дължим на дългогодишните усилия на различните топлофикационни дружества, които направиха и невъзможното за да отвратят потребителите от услугите си. Там, където твърдогоривните печки нямат думата, алтернативата е електрическата енергия. И ЕРП-тата започнаха пак да предупреждават, макар и предпазливо, че прекомерната консумация през студените дни може да доведе до високи сметки за ток.Чувствителността на публиката към сметките за ток е добре известна. Самите ЕРП-та я изпитаха на гърба си по време на февруарските протести. Затова особено интересен стана въпросът за начина по който ЕРП-тата уведомяват клиентите си за дължимите от тях суми, както и за начина по който те се фактурират.

Неочаквано за по-неосведомените български граждани, практиките на трите електроразпределителни дружества по уведомяване на потребителите и по издаване на фактури са различни. Тук веднага възниква въпросът за отношението на трите ЕРП-та към идеята за така наречената „единна фактура“, тоест за уеднаквяване на вида на фактурите, които се издават на територията на цялата страна. Оказва се, че още тук мненията на електразпределителните оператори се  разделят.

 

Трите ЕРП-та бяха анкетирани тези дни от елктронния сайт „ФАКТИ.бг“ по въпроса за единната фактура и за практиките около издаването на фактурите. В този скромен анализ въпросната анкета ще бъде цитирана неколкократно, поради много показателния харктер на заетите позиции от трите регионални мвонополиста.

 

От ЧЕЗ са заявили, че според тях „единна фактура за клиентите на всички дружества на регулирания енергиен пазар ще донесе яснота, еднозначно представяне на информацията за изразходваното количество електрическа енергия и дължимите суми. С такъв единен документ ще се повиши доверието на клиентите в енергийната система и евентуални неясноти ще бъдат сведени до минимум“. (Мъглата около фактурите за ток продължава. Не е ясна съдбата и на единната фактура, 2 декември 2013 15:49, http://fakti.bg/biznes/82966-maglata-okolo-fakturite-za-tok-prodaljava).

 

Този отговор на ЧЕЗ не е изненадващ. На хората от оператора в Западна България им е „широко около врата“, понеже е известно, че чешкото държавно дружество издава твърде подробни фактури за потребената енергия. Толкова подробни, че понякога им създава главоболия, тъй като хората се дразнят в буквалния смисъл на думата от дългия списък на позициите във фактурата и питат по най-различен начин, защо плащат за това или за онова. Издаването на книжни фактури на цял лист формат А4 по неочакван начин се вписа във февруарските протести в Югозападна България, където хората демонстративно и почти ритуално изгаряха фактурите си за потребената електроенергия. Наистина, по-лесно е да изгориш пред телевизионните камери цял лист, отколкото ... касов бон. Защото в случая с другите две ЕРП-та, фактури за изгаряне общо взето нямаше.

 

От ЕНЕРГО-ПРО са заявили, че дружеството „приветства всички усилия в посока постигането на по-ясна и лесна за разбиране от клиентите фактура. Категорично заставаме зад това във фактурите на трите дружества да присъстват едни и същи задължителни елементи, които да информират клиентите за количествата енергия по тарифи, структура на цената, срокове за плащане и други важни за клиента елементи от фактурата“.

 

ЕРП-то от Североизточна България има твърде много проблеми и с обществеността и с държавните институции, за да си създава неприятности, катоо опонира на идеята за единната фактура. Едва ли тя би била най-големия им проблем. Дружеството е затънало до шия в други – най-вече с това, че се е превърнало в „абонат“ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

 

Един път, „Енерго-про“ бяха сурово наказани с глоба от 1 800 000 лева, заради безумното спиране на тока на Добричкото предприятие ВиК, с което целия град остана без ток в продългжение на 24 часа. (“Свободен народ” закова Енерго-про. КЗК ги разпертушини, събота, 25 май 2013,  19:58, http://www.svobodennarod.com/underground/301-partiya-svoboden-narod-zakova-energo-pro-kzk-gi-razperdushini.html).

 

Вторият път беше буквално преди дни – на 20 ноември 2013 г., когато КЗК постанови решение, с което установи, че „ „Енерго-Про Мрежи“ АД е злоупотребило с господствуващото си положение на пазара на разпределение на електрическа енергия в нарушение на член 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), като е осъществявало управление на производствените мощности, присъединени към мрежата по непропорционален начин“. Случаят сам по себе си заслужава отделна публикация и сигурно ще я получи в най-скоро време.

 

Така или иначе, с подобно „портфолио“ от осъдителни решения от страна на КЗК, на „Енерго-Про“ едва ли им се иска много да се конфронтират било с ДКЕВР, където по-скоро симпатизират на идеята за „единна фактура“, а още по-малко с общественото мнение, което е меко казано скептично към тях. Затова и от „Енерго-Про“ са готови да демонстрират, какъвто им се поиска ентусиазъм по въпроса, в зависимост от това кой пита.

 

Така стигаме до електроснабдителите на равна Тракия и на Югоизточна България – EVN. От бившето работно място на бившия министър Трайчо Трайков съвсем не са толкова възторжени, колкото в ЧЕЗ и в „Енерго-Про“. Следва шикълкавене, което е сравнимо с усукванията на турския султан по отношение на реформите в Македония след Илинденското възстание. От EVN издекламирват пред репортера на „Факти.бг“ следното:

 

„Това е въпрос, който считаме, че заслужава широко обществено обсъждане с активното участие на потребителските организации и сдружения, за да има общо виждане каква информация и в какъв вид да се предоставя“. На времето споменатият турски Султан смятал, че за да се забатачи един въпрос, той трябва да се вкара за обсъждане в комисия. В духа на най-новите времена, от EVN предлагат да се организира направо общонационална дискусия по въпроса за „единната фактура“. Макар че, за какво ли им е на потребителите тази фактура?

 

Научаваме, че според думите на Ивайло Велков от EVN, атрибутите във всяка една фактура са описани в наредба. Влезлият в роляата на говорител на EVN обяснява, че „всичко е много просто и елементарно – киловатите дневна и нощна енергия се умножават по обобщените цени на електроенергията, в които цени влизат всички добавки”. Така де, всичко е много просто и елементарно и затова трябва да се проведе широка и всеобхватна дискусия с участието на колкото се може повече страни, които НЯМА после да издават фактурите, за да се поиграе на прозрачност и да се позагуби време. От EVN дори благоволили да изпратят на редакцията на „Факти.бг“ екземпляри от фактурата и от касовото бонче. Естествено, забравили са да споменат, че не изпращат фактури на клиентите си, но това е обществена тайна и от „Факти.бг“ своевременно са го подчертали.

 

Всъщност, от EVN имат своеоброзно основание да не държат да издават фактури на клиентите си. Просто не е за хвалба фактът, че те продават най-скъпата електроенергия на крайните си потребители. (EVN е с най-висока цена на тока, ЧЕЗ – с най-ниската. Защо гражданите на Р. България плащат различна цена за елетроенергията си?, вторник, 10 септември 2013, 14:34, http://www.svobodennarod.com/views/2377-evn-e-s-nai-visoka-tzena-ta-toka-chez-s-nai-niskata.html). При това положение, наистина е по-добре да се правиш на еколог и да поспестяваш от хартия за фактури ...

 

Както се вижда, мненията на ЕРП-тата по въпроса за „единните фактури“ са се разделили в пропорция дев към едно. ЧЕЗ и „Енерго-Про“ са безусловно за единната форма, докато от EVN не се предлага ясна позиция, а някакви чупки в кръста и ритуални танци около кола на мъченията. За сметка на това обаче и трите ЕРП-та би трябвало да са наясно по въпроса, че са длъжни да издават и да предоставят фактури на клиентите си. Това е било потвърдено за кой ли път от Ралица Стоянова, шеф на пресцентъра на ДКЕВР в отговор на официално запитване. Та дори е подсетила потребителите, че могат да падават жалби в регулаторния орган – ДКЕВР ако не си получават фактурите на хартия или по електронен път.

 

Тук бихме могли да изразим съчувствието си към деловодството на ДКЕВР. Ако всички потребители на ток в България, които не получават фактури решат да се ожалят писмено в ДКЕВР, то деловодителите и деловодителките в Комисията ще трябва да ги обработват денонощно и в няколко паралелни реалности едновременно – буквално както джуджетата на Дядо Коледа (за носталгиците – Дядо Мраз) обработват писмата с желанията за подаръци на добрите деца. Просто списъкът на НЕполучаващите фактури и старховито дълъг.

 

Фактът, че клиентите на EVN и на „Енерго-Про“ са в огромна степен освободени от това да получават фактури е общонационално достояние. Тук обаче, ще се позовем пак на „Факти.бг“, които наистина заслужават поздравления заради последователността, с която следят темата. Преди почти три месеца от „Факти.бг“ съобщиха в писмена форма иначе ноторно известният факт, че в Централна Южна и в Югоизточна България фактурите са меко казано рядкост. От сайта написаха следното:

 

„Клиентите на EVN често научават сметката си за изразходвана електрическа енергия на касата, тъй като практика на дружеството от години на ред е клиентите му в Южна и в Югоизточна България да не получават сметките си на хартиен носител. Желаещите да разберат, какво дължат трябва да се обадят в компанията или да проверят задължението си по интернет. Мнозина обаче разбират какво дължат, но не могат да видят как подробно се формира цената“. (Клиенти на ЕВН научават сметките си на касата. Дискриминирани ли са потребителите на компанията?, 11 септември 2013,  http://fakti.bg/biznes/76300-klienti-na-evn-nauchavat-smetkite-si-na-kasata ).

 

Тези изобличителни констатации обаче изобщо не стряскат режисьора на връзките с обществеността на EVN – Ивайло Велков, който е родил следното остроумно обяснение: „Няма такива пробелми. Има доста начини, по които да се провери сметката. По селата, фактурите се изпращат на кметските наместници“.

 

Интересно, на кого се изпращат фактурите в селата, където има изборни кметове. За облечените в доверието на народа кметове, от EVN не споменават нищо. Може би в по-големите населени места – села и градове, където се провеждат избори за местна власт, фактурите ги изпращат по партийни организации, а фактурите на безпартийните ги предоставят на структурите на г-н Гиньо Ганев, като наследник на някогашния Отечествен фронт, който трябваше да „обхваща“ с дейността си хората, които не са в редовете на БКП и БЗНС.

 

Впрочем, изявлението, че изпращат фактурите на кметските наместници влиза в директно противоречие с твърдението на EVN, че „изпращат информация за задължения за потребена енергия на всички свои клиенти по начина предпочитан и заявен от тях“. Можем да си представим единодушната молба на всички обитатели на по-малките населени места, които са се претръшкали вместо да получават фактурите в пощенските си кутии, да ходят всеки Божи месец при кметския си наместник за тях. Много обществено полезно решение – хем ще си получават инфорамцията за дължимото, хем ще се виждат с представителя на властта. Че като ще се „опнат“ едни приемни часове – чак приемни дни, изпълнени с обществена активност.

 

От EVN са му „намерили цаката“. Вместо да изпълняват задължителните нормативни предписания и да изпращат фактури на ред, те сами дописват правилата – ако някой иска да получава фактура, трябва да подаде официално молба за това. Според добрите хора от EVN “всеки клиент има възможност по всяко време да промени желаният метод за получаване на информацията за задълженията, като заяви това в удобен за него EVN офис”. И съответно си правят оглушки, че абонатите отдавна не са виждали никакви хартиени фактури. Бабите от селата с по-малко от 50 жители пък най-после ще бъдат принудени да влязат в 21-ви век и да си прокарат интернет. Таман ще могат да гледат и някои сериали в аванс.Вездесъщите журналисти от „Факти.бг“ и тук успяват да надушат поредната операторска хитрина, този път в град Котел. Според техни данни, в града на Раковски и в околнитеи села, на хората са раздадени карти с абонатните им номера от EVN. Тези карти обаче по никакъв начин не им помагат да получат предварителна информация, какво дължат. Тичаш на касата и ... каквото ти кажат.

 

При „Енерго-Про“, според паметливите обитатили на Североизтока, традицията да не се изпращат фактури е наследена още от предшествениците им от E.ON, които се изнизаха по терлици от България таман навреме, преди да започнат зимните протести в началото на 2013 г. Журналистическите порверки показват, че и при „Енерго-Про“ се прилага „челният опит“ на „Енерго-Про“ - ще получаваш фактура само ако заявиш изричното си желание писмено.

 

Междувременно от „Енерго-Про“ по своеобразен начин подадоха поредната заявка да бъдат санкционирани за злоупотреба с господствуващо положение на пазара. Става дума за пъргавината, с която от „Енерго-Про“ успяха да прекъснат захранването на известен брой русенски фирми с похват, който на тарикатски жаргон би могъл да бъде наречен „врътка“. Това обаче не е тема на този анализ и най-вероятно ще бъде разисквано в отделна публикация.

 

Всъщност, историята с фактурите за комунално – битовите услуги датира отпреди доста години, когато единствено „Софийска вода“ изпращаше фактурите си по пощата и в запечатан плик. Тогава Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) се обърна към Омбудсмана на Р. България с молба да се намеси по две причини. Едната и по-тривиалната беше, че част от потребителите на съответните комунални услуги изобщо не получаваха фактури. Другата причина беше, че част от въпросните „ютилити компании“, на първо място софийската „Топлофикация“, изпращат не фактури, а хвърчащи бележчици, от които всеки недобросъвестен човек можеше да научи един куп лични данни на хората.

 

Омбудсманът се намеси и от тогава електроразпределението в Западна България (където в момента оперира ЧЕЗ) и „Топлофикация“ - София изпращат фактурите си в плик по пощата в изряден вид. Останалите всевъзможни електро-, водни и топлофикационни оператори сътвориха описаната по-горе каша.

 

Някой би могъл с основание да каже, че изпращането на хартиени фактури е излишен разход и е антиекологично, защото почти всички книжни фактури свършват земния си път в кошовете с битови отпадъци. Това е така, но за случая операторите разполагат с възможността да предлагат да се премине към електронна фактура – нещо което отдавна е обичайна практика при ЧЕЗ и при някои мобилни оператори. За това те водят дори и рекламни кампании.Но все пак, не всички български граждани имат достъп до Интернет. За сметка на това, почти съвсем всички български граждани полузват електрическа енергия, така че от EVN и от „Енерго-Про“ би трябвало просто да престанат да го „усукват по килифарски“ и да започнат да издават и изпращат фактури. Ние пък ще им съдействуваме, като призоваваме всеки ден потребителите да преминат на електронни фактури. Но само след като си оправят батака с книжните фактури ...

Последно променена в Вторник, 03 Декември 2013 17:09
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате