Желаят ли Гърция и Турция помашка партия в България ? Точно сега – едва ли ...

Сряда, 18 Декември 2013 16:28 Публикувана в Гледища Прочетена 2006 пъти
„Ески джамия“ - старата джамия в Гюмюрджина (Комотини) в Западна Тракия, днешна Гърция. Увлечението на някои особени среди в Гърция по помашката идентичност целеше разделянето на политически организиращите се мюсюлмани в Западна Тракия. То затихна с течение на времето, особено след гибелта на лидера на мюсюлманите в Гюмюрджинско – д-р Садък.  „Ески джамия“ - старата джамия в Гюмюрджина (Комотини) в Западна Тракия, днешна Гърция. Увлечението на някои особени среди в Гърция по помашката идентичност целеше разделянето на политически организиращите се мюсюлмани в Западна Тракия. То затихна с течение на времето, особено след гибелта на лидера на мюсюлманите в Гюмюрджинско – д-р Садък. Снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/File:20120718_Eski_Mosque_Komotini_Thrace_Greece_Panoramic.jpg

През последните седмица – две, българската общественост беше изправена пред необходимостта да осмисли и да „смели“ две новини, свързани с теми, по които няма как да не бъде чувствителна. В хронологичен порядък, първата тема е създаването на политическа партия с интересната абревиатура „ПОМАК. Втората тема са разбира се изявленията на Реджеп Тайиб Ердоган на митинг в Кешан, които бяха изтълкувани от по-голяямата част от публиката като териториални претенции към Гърция, България, Македония, Сърбия и Косово за калпак.Създаването на ПП „ПОМАК“ беше посрещнато във виртуалното пространство доста спокойно. В казионните медии, реакциите също не бяха толкова остри, колкото можеше да се очаква. Реакциите на проф. Николай Овчаров и на Божидар Димитров бяха напълно предвидими и не добавят нищо ново нито към дискусията по въпроса, нито към публичния образ на изреклите ги учени. Най-шокиращо беше изявлението на Валя Балканска, която наистина успя да изненада, смая и озадачи всички с радикалното си предложение да бъде забранена думата „помак“ на територията на Р. България.

Изявленията на Ердоган пък бяха посрещнати на българска територия със закъсняло във времето чупене на пръсти и мрънкане. Въпросът вече беше коментиран в „Свободен народ online“ и за сега не може да се добави кой днае какво към казаното. (Виж: Димитрова Светломира, „Въпрос: Кога Ердоган е произнесъл скандалната си реч?“,14  декември 2013, 07:55, http://www.svobodennarod.com/views/3926-vapros-koga-erdogan-e-proiznesal-skandalnata-si-rech.html ). Доколкото в изявленията на Ердоган се съдържа явна, скрита или полуприкрита заплаха за няколко държави, между които и нашата, след тяхното „изстрелване“ в публичното пространство, въпросът за учредяването на ПП „ПОМАК“ трябва да се погледне от един по-различен ъгъл.

 

До този момент е факт, че в учредителните документи на ПП „ПОМАК“ изрично се подчертава, че партията се създава в търсене на загубеното национално и обществено единство. Също така е факт, че до голяма степен, поради абревиатурата на името на партията,  публиката възприема ПП „ПОМАК“ като поредния опит да се направи „помашка партия“ в България. Журналистите дори си спомниха, макар и доста вяло за кмета на село Жълтуша – Камен Буров и за неговата „Демократична партия на труда“.Дали това разпространено разбиране ще бъде опровергано е изцяло в ръцете на учредителите на новата партия и на нейния основен говорител – г-н Ефрем Моллов. Ние от своя страна НЕ трябва да анализираме случая догматично, шаблонно и с презумпция за виновност, както побързаха да направят някои професионални патриоти, които видяха в случая възможност да прибягат отново до телевизионните студия, където да изсипят задължителния за тях запас от клишета и приказване наизуст.

 

Но Бог да им е на помощ на професионалните патриоти, които ако не друго, поне се явяват в лично качество и говорят от свое име. Основното обвинение, което беше тиражирано в публичното, най-вече във виртуалното пространство, беше твърдението, че Ефрем Моллов и компания обслужват едва ли не „заедно и по отделно“ гърцките и турските специални служби. Това е основната сюжетна линия в анонимната част на негативната реакция срещу новата партия. Точно тя заслужава особено внимателен и добросъвестен анализ.

 

На няколко други места вече писах , че точно на Гърция и особено на Турция, ПП "ПОМАК" не им отърва никак.

 

Гърците заиграха с идеята за помашкия етнос в началото на 90-те години на миналия век, защото нямаха друг полезен ход за да разделят политически организиращите се мюсюлмани в Западна Тракия - територията на някогашния български излаз на Бяло море. Затова се допусна да се говори за помаци, които са различни от турците, даже се направиха речник на помашкия говор, букварчета и читанки.

 

Пак ще повторя, че за гърците това беше огромен компромис със собствените им стереотипи, фобии и предразсъдъци. За гръцките националисти, помаците са двойна заплаха – мюсюлмани са и говорят на български. Рухването на Берлинската стена и разпускането на Варшавския договор сложиха край на статута на българо – гръцката граница като фронтова линия на Южния театър на бойните действия при евентуална Трета световна война. Тогава, някои „по-иновационно“ настроени дейци на гръцките специални ведомства, подкрепяни от съответните научни среди, решиха да поемат риска да заговорят за помашката идентичност и дори за помашка нация, прекарвайки разделителна линия между двете основни мюсюлмански общности в Западна Тракия. Същата тази Западна Тракия с Гюмюрджина и Ксанти, за които впрочем Ердоган споменава в прословутата си реч.

 

За гръцките инженери на човешката душа, започването на целенасочена работа за засилване на помашката идентичност, включващо издаване на речници, на учебници и изобщо публичното оповестяване, че в случая с помаците не става дума за „славяногласи елини“, очевидно е било пресметнат риск. Отказът от тезата, че с изключение на турците, всички други на територията на Гърция са елини, пък били те и „славофони“, със сигурност е предизвикала смут сред гръцките националисти. Едновременно с това, ходът към разделяне на мюсюлманите в Гюмюрджинско беше направен, а в шепите на България беше хвърлен един „горещ картоф“ - удоволствието да се дискутира дали помашките говори са част от българския език или са отделен такъв.

 

По-наблюдателните вероятно са забелязали, че шумотевицата около гръцкия интерес към помашката нация заглъхна с хода на времето. В момента гръцката страна избягва да дразни съседката си България с подобни етноложки и лингвистични дискусии, защото самата тя си има достатъчно ядове в спора със Скопие за наследството на Александър Македонски. Става дума за спор, в който нашите братя от Повардарието се държат все по-хулигански, а гърците търсят съчувствието на България, която също е обект на нападките на скопските историчари. При това положение, макар и без да могат да си вземат назад „данайския дар“ с отпечатаните читанки и речници, гърците позабравиха за помашките си увлечения.

 

Тъжното в случая е това, че има много основателни подозрения, че определени фактори сред гръцките тайни служби предпочетоха не толкова наукообразни и доста по-остри методи за потискане на политическата дейност на мюсюлманите в Западна Тракия. Масово е убеждението сред политическите наблюдатели, както и сред обикновените хора, че преждевременната кончина на лидера на мюсюлманите в Гюмюрджинско – д-р Садък, не е резултат на случайна автомобилна катастрофа. Изглежда тайните служби по целия свят имат особена слабост към автомобилните катастрофи като начин за уреждане на отношенията с неудобни опоненти. Тук комай има пълно единомислие между определени среди в Гърция и други такива подобни среди в България.

 

В България двама политически дейци си отидоха от грешния свят след автомобилни катастрофи. При тези катастрофи и в двата случая, потърпевшите бяха блъснати от автомобили с усилени шасита, управлявани от бивши служители на всемогъщите ведомства. Единият от загиналите впрочем беше българин мюсюлманин, помак – опонент на Ахмед Демир Доган.

 

В Гърция, случаят с д-р Садък е идентичен, с тази разлика, че в условията на гръцката национална специфика, потърпевшият беше смазан от трактор. Дори и катастрофата да е била случайна, което за повечето запознати със случая е малко вероятно, смъртта на д-р Садък дойде в изключително удобен за гръцките специални служби момент. Без да е някаква абсолютна водоразделна линия, със смъртта на д-р Садък започна период през който помашката идентичност престана да бъде сред гръцките приоритети.

 

В днешно време, Гърция е затънала в икономически и финансови проблеми, а необходимостта от външна финансова помощ поставя страната пред постоянно ограничаване на суверенитета й. Точно в този момент, едва ли ще се намерят желаещи в Гърция, които да експериментират с помашката тема. Най-малкото, защото от двете страни на българо – гръцката граница живеят едни и същи хора. Политическата мобилизация на помаците в България не може да не се отрази на настроенията на нашенците оттатък границата. Едва ли има овластено лице в Гърция, което да желае подобен сценарий и развитие на събитията.

 

На управляващите в Турция, създаването на помашка партия в България също няма да им бъде много приятно. Най-простата причина е, че в Анкара биха предпочели да има политическо единство на мюсюлманите в България, особено след като Касим Дал се провали по всички линии, въпреки личната симпатия на Ердоган към него. Освен това, Турция е в деликатен период от политическото си развитие. В Турция вече не е престъпление да говориш на кюрдски и (почти) няма проблем да се идентифицираш като кюрд. С марксическата ПКК има примирие и се водят преговори за окончателно спиране на огъня. Кюрдите в Ирак са съюзници на Турция и тя подпомага износа на петрол от тяхната автономна територия.

 

Както се вижда, по геополитически и по евроинтеграционни причини, догмата че всеки турски гражданин е турчин вече започва да се загърбва. Точно в този момент, политическото активизиране на помаците в съседна България няма да е велика радост за турските власти, защото започва да се ниже върволица от сродни политически формации. Тя започва от партията на торбешите в Македония, която е парламентарна. Ако приемем общото разбиране, че ПП „ПОМАК“ е партия на помаците в България, тя става следващата брънка във веригата от политически организации на Балканите, които са на мюсюлмани, които НЕ са турци.

 

Г-н Ефрем Моллов и съратниците му, видимо имат широки връзки с живеещите в Турция помаци, преобладаващата част от които са изселници или наследници на изселници от България в различни исторически периоди. От къде да знаят в Анкара, че и на помаците в Турция няма да им хрумне да се организират политически? Помаците в Турция не са загубили идентичността си, а повечето от тях не са забравили и езика си. Те имат широка мрежа от неправителствени организации и определена тежест в изселническите организации. Обществено – политическата дейност съвсем не им е чужда. Има реални предпоставки за политическа активизация на помаците в Турция, а това едва ли ще е най-желаното за турските власти.

 

Нещо повече, в момент на либерализация на правото на самоидентификация в Турция, съвпадащ с кампания за ограничаване на всемогъществото на въоръжените сили в страната, идеята да се клати лодката с насърчаване на създаването на помашка партия в съседна България, едва ли ще се разглежда в Анкара като полезна и плодоносна.

 

Затова, струва ми се не бива да реагираме урбулешки, първосигнално и по Божидар Димитровски - да се забрани, да се изгори и прочее ... Животът е малко по сложен, отколкото се опитва да ни го представи г-н Божидар Димитров. Ефрем Моллов може да ни изглежда екзотичен с твърдението си, че помаците са по-българи от нас, може дори и да ни дразни с тази си теза, но това НЕ е покушение срещу националната сигурност.

 

Дали ПП „ПОМАК“ ще изпълни програмните си цели и дали ще се окаже фактор на единението на българския народ, ще покажат следващите действия на съвсем новата политическа формация. Това, което е сигурно е, че не бива да се подхожда стереотипно към подобни обществени явления. Не бива и да се слагат разни етикети на хора, чиито възгледи все още са почти неизвестни за широката публика, която научава за тях от устата на Божидар Димитров, на проф. Николай Овчаров или на Валя Балканска. По-добре е да се чуе какво казват самите учредители на ПП „ПОМАК“ и да се види, какво ще правят на политическата сцена към която са се упътили.

Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате